5. Онова, което сам желаеш за себе си, дай го на друг.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


23:14
09.12.2016
Петък
54.211.207.116


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

5. Онова, което сам желаеш за себе си, дай го на друг.

Спомням си една молитва, на която ме бяха научили като дете: „Господи, не съм достоен да влезеш под моя покрив. Но кажи само една дума и душата ми ще се изцели". Ти каза тези думи и аз се чувствам изцелен. Вече не се чувствам недостоен. Ти знаеш как да ме накараш да се почувствам достоен. Ако аз мога да дам някакъв дар на всички човешки същества, той ще бъде този.
    Ти им даваш този дар с настоящия диалог.
    Бих искал да продължа да им го давам, когато този разговор свърши.
    Този разговор никога няма да свърши.
    Тогава, когато тази трилогия бъде завършена.
    Ще имаш средства да го постигнеш.
    Това ме прави много щастлив, защото душата ми копнее да раздавам този дар. Всички ние имаме някакъв дар, който да отдадем. Аз бих искал това да бъде моят.
    Продължавай тогава. Раздавай го. Стреми се да накараш всеки човек, до чийто живот се докосваш, да се чувства достоен. Давай на всекиго чувството за собственото му достойнство като личност, чувството за това колко е възхитителен. Раздавай този дар и ще изцелиш света.
    Аз смирено моля за Твоята помощ. Ще я имаш винаги.
Ние сме приятели.
    Междувременно чувствам любов към този диалог и искам да задам един въпрос за нещо, което Ти Каза преди.
    Готов съм да го чуя.
    Когато говореше за живота „между два живота", така да се каже, Ти спомена: „Ти можеш да претвориш преживяването на твоя индивидуален Аз винаги, когато избереш". Какво означават тези думи?
    Означават, че можеш да изплуваш от Това, Което Е Всичко, във всеки момент, щом поискаш, в качеството си на нов „Аз" и на същия Аз, какъвто си бил и преди.
    Означава ли това, че мога да съхраня и да се върна към моето индивидуално съзнание, към съзнанието ми за „Аз"?
    Да. Можеш да имаш по всяко време преживяването, което желаеш.
    И така, мога да се върна към този живот на Земята - като същата личност, каквато съм бил преди да „умра".
    Да. В плът ли?
    Чувал ли си за Исус?
    Да. Но аз не съм Исус. Нито някога бих претендирал да бъда като него.
    Нима той не е казал: „Това и още повече ще можете да правите"?
    Да, но струва ми се, че не е говорил за подобен род чудеса.
    Съжалявам, че мислиш така, защото Иисус не е бил единственият, който е възкръснал от мъртвите.
    Наистина ли? И други ли са възкръсвали от мъртвите?
    Да.
    Божичко, но това е богохулство!
    Богохулство е, че някой друг освен Христос е възкръсвал от мъртвите, така ли?
    Някои хора биха го определили така.
    Тогава тези хора не са чели Библията.
    Библията ли? Нима тъкмо Библията твърди, че и други хора, освен Иисус, са се връщали в тялото си след смъртта?
    Никога ли не си чувал за Лазар?
    О, не е честно. Тъкмо чрез могъществото на Христос той е бил възнесен от мъртвите.
    Точно така. И ти смяташ, че „могъществото на Христос", както го наричаш, е запазено само за Лазар? За един-единствен човек в цялата световна история, така ли?
    Не бях мислил по този начин за това.
    Ето какво ще ти кажа: Мнозина са били възкресявани от „мъртвите". Мнозина са били тези, които са се „връщали към живот". Това се случва ежедневно, точно в този момент във вашите болници.
    О, моля Те! И това не е честно, това е медицинска наука, а не теология.
    О, разбирам. Бог няма нищо общо с чудесата, които стават днес, само с тези, които са ставали вчера.
    Хммм... добре, готов съм да приема тези аргументи, но никой не е възкръснал сам от мъртвите, както Иисус е сторил това. Никой не се е връщал от „мъртвите" по този именно начин.
    Сигурен ли си?
    Ами... до голяма степен...
    А не си ли чувал за Махабатар Бабаджи?
    Струва ми се, че тук няма защо да намесваме източни мистици. Мнозина не биха приели това.
    Да, разбирам. Сигурно са прави.
    Искам да си изясня много добре тези неща. Ти твърдиш, че душите могат да се връщат от „мъртвите" В духовна форма или във физическа форма, ако такова е тяхното желание?
    Започваш вече да разбираш.
    Добре, но защо тогава повече хора не са правили това? Защо не чуваме за подобни явления ежедневно? Такова нещо би било световна новина.
    В действителност мнозина го осъществяват в духовна форма. Не много, признавам, избират да се върнат в тялото.
    Ха! Ето ти! Защо не? Щом е толкова лесно, защо повече души не го правят?
    Въпросът не е дали е лесно, а дали го желаеш.
    В смисъл?
    В смисъл, че много рядко се среща душа, която желае да се върне физически в същата форма, както преди. Ако една душа избере да се върне в тяло, почти винаги това е в друго, различно тяло. По такъв начин тя поставя други неща на дневен ред. Преживява нови спомени, предприема нови приключения.
    Обикновено душите напускат телата си, защото са приключили с тях. Осъществили са онова, заради което са се свързали с дадено тяло. Преживели са опитностите, към които са се стремили.
    Ами хората, които умират при нещастен случай? Те завършили ли са своя опит, или той е бил „прекъснат"?
    Все още ли си мислиш, че хората умират случайно?
    Може би искаш да кажеш, че не?
    Нищо във вселената не става случайно. Няма такова нещо като „случайност", както няма и „случайни съвпадения".
    Ако бих могъл да повярвам, че това е истина, нямаше да скърбя за хората, които са мъртви.
    Да скърбиш за тях е последното, което те биха желали.
    Ако знаеше къде се намират и че са там по собствения им най-висш избор, ти би празнувал тяхното заминаване. Ако можеше да преживееш онова, което наричаш отвъден живот, поне за миг, постигнал го с най-възвишена мисъл по отношение на себе си и Бога, ти би се усмихнал широко при тяхното погребение и радост ще изпълни сърцето ти.
    Когато си вземаме последно сбогом с някого, ние оплакваме своята загуба. Тъгата ни се дължи на това, че знаем, че никога няма да го видим отново, няма да го вземем в прегръдките си, да го докоснем, няма да бъдем с човека, когото обичаме.
    Струва си да се плаче за това. Това е почит към вашите възлюблени, но дори и такова оплакване щеше да бъде кратко, ако знаехте какви възвишени реалности и прекрасни опитности предстоят на тази щастлива душа, която напуска тялото.
    Как изглежда наистина отвъдният живот? Кажи ми всичко по този въпрос.
    Съществуват някои неща, които не могат да бъдат разкрити, не защото Аз така предпочитам, а защото във вашето настоящо състояние, при настоящото ви ниво на разбиране, вие няма да можете да осмислите това, което ви се казва. Но все пак, има и неща, които могат да се кажат.
    Както видяхме и преди, в отвъдния живот ти можеш да осъществиш едно измежду три неща, също както в живота, който преживяваш сега. Можеш да се отдадеш на онова, което създават неовладените ти мисли, можеш да сътвориш своя опит съзнателно и по собствен избор или можеш да преживееш колективното съзнание на Всичко, Което Е. Тази последна опитност се нарича Повторно Единение или Възсъединяване с Единното.
    Повечето измежду вас не биха следвали първия път задълго (за разлика от начина, по който се държите на Земята). Това е така, защото в момента, в който не ви хареса онова, което преживявате, ще изберете да си създадете една нова и по-приятна реалност, което ще постигате просто като преустановите негативното си мислене.
    По същата причина никога няма да преживеете „ада", от който толкова много се страхувате, освен ако сами изберете това, но дори и в такъв случай ще бъдете „щастливи", защото ще сте получили онова, което желаете. (Много повече хора, отколкото си мислиш са „щастливи", бидейки „нещастни".) И така ще продължите да преживявате „ада" дотогава, докато престанете да избирате това преживяване. Повечето от вас още от момента, в който започнат да го преживяват, ще се отдръпнат от него и ще си създадат нещо ново.
    Можете да елиминирате ада във вашия живот на Земята точно по същия начин.
    Ако изберете другия път и съзнателно сътворите своя опит, вие без съмнение ще имате преживяването, че „отивате право в рая", защото всеки, който избира свободно и вярва в рая, ще пресътвори именно това преживяване. Ако не вярвате в рая, ще преживеете всичко онова, което желаете да преживеете, и в момента, в който разберете това, вашите желания ще стават все по-добри и по-добри и тогава всъщност ще повярвате в рая!
    Ако поемете по третия път и се предадете на творенията на Колективното съзнание, вие много бързо ще преминете в състояние на пълно приемане, пълен мир, пълна радост, пълно самосъзнание и пълна любов, защото това представлява Колективното съзнание. Тогава ще станете едно цяло с Единството и няма да има нищо друго, освен Това, Което Сте - а то е Всичко, Което Някога Е Било, докато не решите, че би трябвало да има нещо друго. Това е Нирвана, да бъдеш „едно с Единството", и мнозина от вас са преживявали това в състояние на медитация и знаят, че то е неописуем екстаз.
    След като преживявате Единството неограничено време-безвремие, вие ще престанете да го преживявате, защото не можете да преживявате Единството като Единство, освен и доколкото Това, Което Не Е, също съществува. Разбирайки това, вие ще пресътворите отново идеята и мисълта за разделение, за откъсване от Единството.
    Тогава ще продължите да пътувате по Космическото Колело. Ще продължите да кръжите, да бъдете вечно и завинаги и отново вечно и завинаги.
    Ще се връщате Към Единството много пъти - безкрайно много пъти и всеки път за безкрайно дълъг период - и ще знаете, че притежавате методите, за да се завърнете към Единството от всяка една точка на Космическото Колело.
    Можете да направите това сега, още докато четете тези редове.
    Можете да направите това утре във вашата медитация.
    Можете да направите това по всяко време.
    Нали каза, че не се налага да останем на това ниво на съзнание, на което сме били в момента на смъртта?
    Не. Можете да се придвижите толкова бързо, колкото пожелаете, или да запазите това състояние толкова време, колкото ви се иска. Ако „умрете" в състояние на ограничена перспектива и в състояние на неовладени мисли, ще преживеете онова, което това състояние ви предоставя, дотогава, докато вече не го желаете. Тогава ще се „пробудите" - ще придобиете самосъзнание - и ще започнете да преживявате себе си като творци на собствената си реалност.
    Когато се обърнете назад към първия стадий, ще го определите като чистилище. Втория стадий, когато ще можете да имате всичко със скоростта на мисълта, ще определите като рай. Третия стадий, когато изпитате блаженството на Единството, ще наречете Нирвана.
    Има и още нещо, което бих искал да разбера в тази връзка. То не се отнася до състоянието „след смъртта", а до преживяванията при излизане извън тялото. Можеш ли да ми обясниш какво става тогава? Какво преживява душата?
    Твоята Истинска Същност просто напуска физическото тяло. Това може да стане по време на нормално сънуване, често по време на медитация и често в сюблимна форма, докато тялото е потънало дълбоко в сън. По време на тези „екскурзии" душата може да бъде където пожелае. Често човекът, който преживява това, впоследствие не си спомня, че е взел съзнателно решение да го преживее. Хората имат чувството, че това е „нещо, което просто им се е случило". Но нищо, което предполага активност на душата, не става без нейната воля.
    Как може нещата да ни се „открият", да ни се „покажат" по време на тези опитности, ако ние просто ги сътворяваме? На мене ми се струва, че единственият начин да ни се открият дадени неща, е тези неща да съществуват отделно от нас, а не като част от онова, което сами сътворяваме. Помогни ми да проумея как става това.
    Нищо не съществува отделно от теб и всичко е твое собствено творение. Дори и привидното ти неразбиране е твое собствено творение; то е в най-буквалния смисъл плод на твоето въображение. Въобразяваш си, че не знаеш отговора на този въпрос, и ето че не го знаеш. Ала още щом си представиш този отговор, и ти го знаеш. Поддържайки този род представи, ти правиш така, че Процесът да продължава.
    Процесът ли?
    Животът. Вечният Процес.
    В моментите, когато чувстваш, че нещо ти се „открива" - независимо дали това са така наречените преживявания извън тялото или сънища, или магически моменти на пробуждане, когато получаваш кристална яснота - става това, че ти просто се приплъзваш в състояние на „спомняне". Спомняш си онова, което си сътворил. И тези спомняния могат да притежават изключителна сила. Те могат да предизвикат индивидуална епифания.
    След като човек преживее подобна великолепна опитност, много трудно ще му бъде да се върне отново към „реалния" живот по начин, който се съгласува с онова, което другите хора наричат „реалност". Това е така, защото твоята реалност се е изместила. Тя се е превърнала в нещо друго, тя се е разгърнала, развила. И не може повече да се свие отново. То е все едно да върнеш духа обратно в бутилката. Това не може да стане.
    Затова ли мнозина, които се връщат от преживявания извън тялото или така наречените „близки до смъртта" опитности, понякога изглеждат съвсем променени?
    Точно така. Те са променени, защото сега знаят много повече. Но често се случва с отдалечаването си от тези преживявания и в течение на времето те все повече да се връщат пак към предишното си поведение, защото отново забравят онова, което са познали.
    Съществува ли начин човек „да помни трайно"?
    Да. Във всеки момент да действа въз основа на онова, което познава, а не на онова, което обектът на илюзиите му показва. Човек трябва да се придържа към своето познание, независимо колко подвеждащи могат да бъдат привидностите. Тъкмо това са правили и правят всички учители. Те не съдят по привидностите, а постъпват в съответствие с онова, което са познали.
    А има и друг начин да си припомниш.
    Да?
    Да накараш друг да си припомни. Онова, което сам желаеш за себе си, дай го на друг.
    Както постъпвам аз с настоящите книги.
    Точно това правиш. И колкото по-дълго продължаваш да го правиш, толкова по-малко ще ти се налага. Колкото повече препращаш това послание на другите, толкова по-малко ти самият ще имаш нужда да го препращаш на себе си.
    Защото моят Аз и другият сме Едно и онова, което давам на друг, го давам на самия себе си.
    Виждаш, че вече сам Ми даваш отговорите. И точно така, разбира се, става.
    О-о! Току-що дадох на Бог един отговор. Това е нахалство. Това е наистина нахалство.
    Просто Ми казваш.
    Тъкмо в това е нахалството. Във факта, че аз на Тебе Ти казвам.
    А ето Аз какво ще ти кажа: Ще дойде ден, когато ние ще говорим като Един. Този ден ще дойде за всички хора.
    Ако такъв ден дойде за мен, искам да съм сигурен, че разбирам онова, което ми казваш. Затова искам да се върнем на нещо друго още веднъж. Зная, че си ми го казвал не един път, но искам да бъда напълно сигурен, че го разбирам.
    Правилно ли съм разбрал, че когато постигнем състоянието на Единство, което мнозина наричат Нирвана - когато се завърнем към първоначалата си - ние не оставаме там? Питам, защото това е в противоречие с много от източните езотерични и мистични учения.
    Да останеш в това състояние на сюблимно нищо или на Единство с всичко би било невъзможно. Както току-що обясних, това, Което Е, не може да бъде, освен в пространството на това, Което Не Е. Дори пълното блаженство на Единството не може да се преживее като „пълно блаженство", ако не съществува нещо, което е по-малко от това пълно блаженство. И така, нещо по-малко от това пълно блаженство на пълното Единство е трябвало да бъде сътворено - и постоянно бива сътворявано.
    Но когато преминем в пълното блаженство, когато се слеем отново с Единството, когато станем Всичко/Нищо, как можем да знаем дори, че съществуваме? След като няма нищо друго, което да преживяваме... не зная. Струва ми се, че не разбирам. Не мога да се справя с този въпрос.
    Ти поставяш това, което наричам Божествена Дилема. Това е същата дилема, пред която Бог винаги е изправен - и която Бог е решил, сътворявайки онова, което не е Бог (или което си мисли, че не е Бог).
    Бог е предал и във всеки миг предава част от Себе си на един незавършен Опит, в Който не Се познава, така че в Останалата Си част да познае Себе си Такъв, Какъвто Е Наистина.
    Така че „Бог е отдал своя единствен син, за да бъдете спасени". Сега разбираш откъде произхожда тази митологема.
    Мисля, че Бог - това сме всички ние - и че постоянно всеки от нас преминава от Познание към Непознаване и към Познание отново, от битие в небитие и към битие отново, от Единство през Разделение и към Единство отново, в един никога не свършващ цикъл. Това е цикълът на Живота - който Ти нарече Космическо колело.
    Точно така. Абсолютно Вярно. Много добре казано.
    Но трябва ли да се връщаме към абсолютната нула! Необходимо ли е винаги да започваме от самото начало? Да се връщаме до стартовата линия?
    Вие не сте длъжни да правите нищо. Нито в този живот, нито в друг. Ще имате избор - винаги ще имате свободен избор - да извършите това, което желаете, претворявайки начина, по който преживявате Бог. Можете да се придвижите до всяко едно място на Космическото колело. Можете да се „завърнете" както поискате във всяко измерение, реалност, Слънчева система или цивилизация, която изберете. Някои, достигнали пълно единение с Божественото, дори избират да се „върнат обратно" като просветлени учители, а други са били просветлени учители, когато са поели, и после са избрали да се „върнат обратно" като самите себе си.
    Ти сигурно си чувал сведения за гуру и учители, които са се връщали във вашия свят отново и отново, проявявайки се под една или друга форма десетилетия и векове.
    Вие имате една цяла религия, основана на подобни сведения. Тя се нарича Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и се основава на сведенията на Джоузеф Смит, че съществото, което се нарича Исус се е върнало на земята много векове след своето „окончателно възнесение", този път, появявайки се в Съединените щати.
    И така, можете да се завърнете във всяка точка на Космическото Колело, на която ви е приятно да се завърнете.
    Но дори това би могло да бъде потискащо. Нима никога няма да намерим покой? Не можем ли никога да останем в състояние на Нирвана, да запазим това състояние? Нима сме обречени на вечно „идване и отиване" - все да се въртим в един постоянен монотонен механизъм? Нима нашето вечно пътуване е за никъде?
    Да. Това е най-голямата истина. Няма къде да се отиде. Няма какво да се направи. И няма кой „да бъдеш", освен този, който си в настоящия момент.
    И истината е, че няма пътуване. Ти си в самия този момент това, което се опитваш да бъдеш. Ти си в самия този миг там, където се опитваш да отидеш.
    Мъдрецът знае това и слага край на борбата. И тогава този мъдрец се стреми да помогне на теб да сложиш край на своята борба. Както и ти ще се стремиш да помогнеш на другите да преустановят борбата, когато постигнеш мъдрост.
    Но този процес - това Космическо Колело - не е потискащ монотонен механизъм, той е величествено, непрестанно потвърждение на съвършеното величие на Бога и на целия живот - и в него няма нищо потискащо.
    Но на мен все пак ми се струва потискащо.
    Нека да видя дали ще мога да те накарам да промениш гледището си. Обичаш ли секса?
    Обичам го.
    Повечето хора го обичат, освен онези, които имат наистина странни представи за него. И така, ако ти кажа, че от утре ще можеш да правиш секс с всеки човек, към когото изпитваш влечение и любов, това ще те направи ли щастлив?
    Трябва ли това да става въпреки тяхната воля?
    Не. Ще направя така, че всеки, с когото пожелаеш да преживееш тържеството на човешкото преживяване на любовта, също ще пожелае да го преживее с теб. Те ще изпитват голямо привличане и любов към теб.
    О'кей... добре!
    Има само едно условие: Ще трябва да правиш пауза между всеки един, не можеш просто да преминаваш от един към друг без никакво прекъсване.
    Не е необходимо да ми го казваш.
    И така, за да преживееш екстаза на това физическо единение, ти ще трябва да преживееш и състоянието, в което не си в сексуално единение с някого, дори и само за известно време.
    Струва ми се, че разбирам накъде биеш.
    Да. Дори и екстазът не би бил екстаз, ако няма време, през което да липсва екстаз. Това е също толкова вярно по отношение на духовния екстаз, колкото и по отношение на физическия.
    Няма нищо депресиращо по отношение на цикъла на живота, съществува само радост в него. Просто радост и още повече радост.
    Истинските мъдреци никога не отпадат от радостта. Може би за момента ти ще пожелаеш да задържиш това ниво на мъдрост, после да преживяваш екстаз и да излизаш от него, но винаги ще запазваш своята радост, няма да се нуждаеш от екстаза, за да бъдеш радостен, ще бъдеш радостен просто като знаеш, че съществува екстаз.
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (17.05.2009)
Разгледан: 808 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.211.207.116          Петък          09.12.2016, 23:14