7. Каквото направите на най-последния измежду тях... на Мене го правите".




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


12:11
04.12.2016
Неделя
54.197.171.35


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

7. Каквото направите на най-последния измежду тях... на Мене го правите".

Говорихме за толкова много неща. Ти наистина разкри тук значителна информация. Можем ли отново да минем на друга тема? Готов ли си да продължим?
    Ами ти?
    Да, вече съм готов да продължавам до безкрайност. Най-сетне добих инерция и ми се иска да задам всички въпроси, за които три години чаках да задам.
    Готов съм да ти отговоря. Казвай!
    Спокойно! Бих искал да поговорим за една друга езотерична мистерия. Ще ми кажеш ли нещо за прераждането?
    Разбира се.
    Много религии твърдят, че прераждането е лъжлива доктрина; че ние имаме един живот тук; един-единствен шанс.
    Зная. Това не е точно.
    Как става така, че те грешат по отношение на нещо, което е от такава важност? Възможно ли е да не знаят истината за толкова основен и съществен въпрос?
    Трябва да си даваш сметка, че хората имат множество религии, основаващи се на страха, чиито учения се основават на една доктрина за Бог, на когото трябва да се подчиняват и от когото трябва да се страхуват.
    Тъкмо посредством страха цялото общество на Земята се е реформирало от матриархат към патриархат. Тъкмо чрез страха ранните духовници или жреци са карали хората да „поправят своите лоши навици" и „да се подчиняват на словото Божие". Чрез страх църквите са привличали и контролирали своите членове.
    Една от църквите дори твърди, че Бог ще ви наказва, ако не посещавате църква всяка неделя. Непосещаването на църква е било обявено за грях.
    При това не която и да било църква. Човек е бил длъжен да посещава точно определената църква. Ако посетиш църква от различна деноминация, това също се обявява за грях. Това е опит да се упражнява чисто и просто контрол, използвайки страха. Най-удивителното е, че опитът се оказва успешен. По дяволите, той продължава да бъде успешен.
    Виж, Ти си Бог. Недей да ругаеш!
    Кой ругае? Аз изразявах само твърдение, основано на фактите. Казах „по дяволите - той все още е успешен".
    Хората винаги ще вярват в дявола и в един Бог, който ще ги изпраща в ада, дотогава докато вярват, че Бог е като човек - безскрупулен, себичен, непростителен и отмъстителен.
    В миналото повечето хора не биха могли да си представят един Бог, който би могъл да се издигне над всичко, така че са възприели учението на много църкви да се боят от „ужасното отмъщение на Бога".
    Сякаш хората не са имали доверие на самите себе си, че могат да бъдат добри и да постъпват правилно от само себе си и със своя вътрешна мотивация. Ето защо е трябвало да се създаде религия, която излага доктрините за един яростен, отмъстителен Бог, така че да могат да вървят в правия път.
    И ето че идеята за прераждането не се съгласува с всичко това.
    Но защо? Какво прави такава една доктрина толкова опасна?
    Църквата е заявявала, че човек трябва да бъде послушен, защото иначе... А ето че се явяват онези, които вярват в прераждането и казват: „Вие ще имате и друг шанс и още един и още един. Ще имате много възможности. Ето защо не се тревожете. Правете най-доброто, на което сте способни, не се парализирайте от страх за това, че не сте способни да се промените. Обещайте си да се стремите и да бъдете по-добри и вървете напред".
    Естествено ранната църква не е била в състояние да приеме подобни проповеди. Тъй че тя е направила две неща: първо - обявила доктрината за прераждането за еретична. После е създала тайнството на изповедта. Изповедта е трябвало да изпълни за принадлежащия на църквата онова, което е обещавало прераждането. Тоест да му даде още един шанс.
    И така, създава се обстановка, при която Бог ще те накаже за твоите грехове, ако не ги изповядаш. В този случаи човек се чувства уверен и сигурен като знае, че Бог е чул неговата изповед и му е простил.
    Да, но в това има известна уловка. Такова опрощение не би могло да дойде направо от Бога. То е трябвало да протече през църквата, чиито духовници са налагали „покаяния", които е трябвало да се изпълняват. Това обикновено са молитви, които се изискват от грешника. Така че вече са съществували две причини, поради които хората да членуват в църквата.
    Църквата установява, че изповедта е такъв добър коз, че много скоро обявява за грях да не правиш изповед. Всеки е бил длъжен да се изповядва поне веднъж. Ако не го прави, Бог ще има още една допълнителна причина да се гневи.
    Все повече и повече правила - много от които произволни и капризни - започват да се налагат от църквата и всяко от тези правила е трябвало да се изпълнява под заплаха от вечното Божие осъждане, освен ако човек не изповяда неговото нарушение. В такъв случай човека получава Божието опрощение и осъждането е бивало избягвано.
    Но има и още един проблем. Хората започнали да си мислят, че могат да вършат всичко, след като само е необходимо да го изповядат. Църквата не знае как да излезе от това затруднение. Страхът бил напуснал душите на хората. Намалява числото на хората, които посещават църква. Те започват да идват, за да се изповядат веднъж в годината. Казват покаятелни молитви и получават прошка за греховете си, след което продължават да си живеят живота.
    Не можело да има никакво съмнение. Трябвало да се намери някакъв начин да се всели отново страх в сърцата на хората. Така било измислено чистилището.
    Чистилището ли?
    Чистилището. То било представено като място, наподобяващо ада, но не вечно. Тази нова доктрина обявявала, че Бог ще прати на хората страдание за греховете им дори, ако са ги изповядали.
    Според тази доктрина известно страдание се праща от Бога на всяка несъвършена душа в зависимост от броя и вида на извършените грехове. Съществували „смъртни" грехове и „простими" грехове. Смъртните грехове отпращали хората направо в ада, ако не бъдат изповядани преди смъртта.
    Посещението на църква отново нараства. Започват да се събират пожертвования - защото доктрината за чистилището е включвала начин човек да се откупи от своето страдание.
    Моля?
    Според учението на църквата човек е можел да получи специална индулгенция - но отново не направо от Бога - а само от официалния представител на църквата. Тези специални индулгенции са освобождаването на хората от страданията в чистилището, каквито страдания те са си „спечелвали" със своите грехове - или поне отчасти са ги освобождавали от тези страдания.
    Нещо като „отпуска за добро поведение", така ли?
    Да. Но, разбира се, такава отмяна на присъдата се е давала само на малцина. Обикновено това са били хора, които са правили големи дарения на църквата.
    Срещу пари човек е можел да се сдобие с абсолютна индулгенция. Това означавало никакво време в чистилището. Това е бил пропуск направо за небето.
    Такава особена привилегия от Бога е била достъпна наистина само за малцина. За хората, които са засвидетелствали верноподанически чувства и за свръхбогатите. Огромно количество пари, скъпоценности и земи са били дадени в замяна на подобни абсолютни индулгенции. Ала изключителните привилегии във връзка с всичко това довели до голямо напрежение и съпротива от страна на масите - и то не на шега.
    Та нали бедният селянин не е имал никаква надежда да се сдобие с индулгенция от епископа - и така низшите слоеве на населението са загубвали вяра в системата и църковното членство заплашвало отново да намалее.
    И тогава какво направило духовенството?
    Били въведени свещите новена.
    Хората можели да идват в църквата и да запалят свещи за „бедните души в чистилището" и като изричали една новена (поредица от молитви в точно определен ред, които можели да бъдат изречени за определено време), те можели да спестят дълги години от „присъдата" на техните починали близки, като по този начин ги изведат от чистилището по-скоро, отколкото в други случаи Бог би им позволил. Ако не са можели да направят нищо за себе си, то поне са можели да се молят за милост над починалите. Разбира се, такова нещо би могло да бъде от полза само ако се пуснат в ковчежето една-две монети за всяка запалена свещ.
    Множество малки свещи блещукали зад множество червени стъкла и множество монети били пускани в много малки ковчежета в опита да Ме накарат да „облекча" страданията, наложени на душите в чистилището.
    О! Та това е невероятно! Нима искаш да кажеш, че хората не са можели да прозрат истината? Че хората не са разбирали този отчаян опит на една отчаяна църква да държи в отчаяние своите членове, така че да са готови всичко да направят, за да се защитят от един главорез, когото наричат Бог? Нима хората наистина са можели да повярват на всичко това?
    Съвсем буквално.
    Нищо чудно, че църквата е обявила прераждането за неистина.
    Да. Когато Аз съм ви сътворил, не съм ви създал така, че да можете да живеете един-единствен живот - един безкрайно мъничък период всъщност, ако се сравни с вековете на вселената - да направите грешките, които неизбежно ще направите, и после да се надявате на нещо добро накрая. Опитвал съм се да си представя как биха изглеждали нещата, ако ги бях създал по такъв начин, но не мога да разбера каква би могла да бъде Моята цел.
    И вие също не бихте могли да я проумеете. Ето защо ви се налага да повтаряте неща като: „Бог има мистични начини на действие, Той твори чудеса". Но Аз нямам мистериозни начини на действие. Всичко, което правя, има своята причина и тя е съвършено ясна. Вече много пъти в тази трилогия обясних защо съм ви сътворил и какъв е смисълът на вашия живот.
    Прераждането съвършено се вписва в този смисъл, който за Мене е да пресътворявам и преживявам Своята Същност чрез вас живот след живот, а също и чрез милионите други творения със съзнание, които съм създал във вселената.
    А това означава, че наистина има живот на други...
    Разбира се, че има. Нима наистина вярвате, че сте единствени в тази гигантска вселена? Но това е друга тема, за която ще говорим по-късно...
    ... Обещаваш ли?
    Обещавам.
    И така смисълът, целта на душата е да преживеете самите себе си във всичко. Ние еволюираме. Ние непрестанно... ставаме.
    Ставаме какво? Не знаем това! Не можем да го узнаем, докато не го постигнем! Но за нас самото пътуване е радост и наслада! И щом го „постигнем", щом създадем поредната най-висша идея за Собствената си Същност, Ние сътворяваме една по-висша мисъл, една по-висша идея и продължаваме радостта вечно.
    Разбираш ли Ме в този случай?
    Да. Вече почти съм в състояние да повторя това дословно.
    Добре.
    И така... смисълът и съдържанието на твоя живот е да решиш и да бъдеш Своя Истински Аз. Ти постигаш това всеки ден. С всяко свое действие, с всяка мисъл, с всяка дума. Това е, което правиш.
    И така в онази степен, в която си удовлетворен - доволен си от Своя Истински Аз, такъв,какъвто го преживяваш - в такава степен ще бъдеш в хармония повече или по-малко с творението, като само от време на време правиш незначителни промени, за да се приближаваш все повече и повече до съвършенството.
    Парамаханса Иогананда е образец на човек, който е бил много близо до „съвършенството" като изява на онова, което е мислил за себе си. Той е имал много ясна представа за себе си и за своето отношение към Мен и е употребил живота си, за да „изяви" това. Искал е да преживее своята представа за себе си в собствената си реалност; да познае себе си като такъв в опита.
    Бейб Рут е направил същото. Имал е много ясна представа за себе си и за своето отношение към Мен и е употребил Живота си, за да изяви това; да познае себе си от своя опит.
    Не са много хората, живели на такова равнище. Йогананда и Бейб са имали две съвършено различни представи за самите себе си, но и двамата са ги осъществили великолепно.
    Те са имали и различни представи за Мен. Това е сигурно. И са изхождали от различни нива на съзнание по отношение на Моята Същност и по отношение на същинското си отношение към Мен. И тези нива на съзнание са се отразили на тяхното мислене, на техните думи и действия.
    Единият е бил в състояние на мир и спокойствие през по-голямата част от живота си и е внушавал дълбок мир и спокойствие на другите. Другият е бил в състояние на тревога, смут и понякога гняв (особено когато не е можел да наложи себе си) и е внасял смут в живота на онези, които са го заобикаляли.
    И двамата са били обаче добри и сърдечни - никой не е бил толкова нежен като Бейб - и разликата между двама им е, че единият не е имал буквално нищо като физическа придобивка, но никога не е искал повече от това, което е имал, докато другият е „имал всичко" и никога не е постигнал онова, което в действителност е искал.
    Ако това е бил краят за Джордж Хърман, предполагам, че ние всички бихме изпитали известна тъга, но душата, която се е въплътила като Бейб Рут, съвсем не е завършила този процес, наречен еволюция. Тя е имала възможност да преразгледа опита, който си е изградила, както и преживяванията, които е предизвикала в другите, и сега решава какво предпочита да преживее по-нататък в стремежа си да сътворява и пресътворява себе си във все по-висши и висши версии.
    Тук ще прекъснем разказа си за тези две души, защото те и двете вече са направили своя следващ избор по отношение на това какво искат да преживеят и фактически го преживяват.
    Имаш предвид, че вече и двамата са се превъплътили в други тела ли?
    Би било погрешно да се приеме, че превъплъщението - връщането в друго физическо тяло - е била единствената възможност, отворена за тях.
    Съществуват ли и други възможности?
    Всъщност те имат възможност да бъдат всичко, което пожелаят.
    Вече обясних тук какво става след онова, което вие наричате смърт.
    Някои души чувстват, че има далеч още много неща, които биха искали да узнаят и затова отиват „на училище", където се учат от други, така наречените „стари духове". И на какво ги учат? Че няма нищо, което да научат. Че никога не е имало нищо, което да се учи. Че всичко, което трябва да правят, е да си припомнят, да си припомнят Своята Истинска Същност.
    Те „научават", че трябва да изявят своята Истинска Същност, за да я преживеят. Това им се напомня чрез внимателно демонстриране.
    Други души вече са си спомнили това, наскоро след като са стигнали в „отвъдното". (в момента използвам език, който ти е познат, говорейки с твоите термини, за да не превръщаме думите в пречка.) Тогава тези души може да пожелаят да преживеят непосредствената радост от собственото си „битие". Могат да изберат измежду милионите, квадрилиони Мои аспекти да преживеят точно там и тогава един от тези аспекти. Някои могат да решат, че най-добре е да се върнат във физическа форма, за да преживеят тази радост. В каквато и да било физическа форма ли? В каквато и да било.
    Значи е истина, че душите могат да се връщат като животни - че Бог би могъл да бъде крава? Значи кравите са наистина свещени? Свещена крава!
    (Хм.) Извинявай!
    Ти имаше цял един живот, за да разиграваш комедия, и между другото, ако се вгледаме в живота ти, го правиш доста добре.
    Бум - бум. Това беше стрелба от упор. Ако имах тук чинел, щях да го запратя срещу Теб.
    Благодаря. Благодаря.
    Но сериозно...
    Отговорът на въпроса, който задаваш - дали една душа може да се върне като животно е да, разбира се. Реалният въпрос е дали би го сторила. Отговорът е - вероятно не.
    Имат ли животните душа?
    Всеки, който се е вгледал в очите на едно животно, вече знае отговора на този въпрос.
    Тогава отвъде мога да зная дали моята баба не се е превъплътила в моята котка?
    Процесът, който дискутираме тук, е пресътворяването на самия себе си и еволюцията, а еволюцията е еднопосочна, само нагоре, винаги нагоре.
    Най-голямото желание на душата е да преживее по-висши и по-висши аспекти на себе си и затова се стреми да се движи нагоре, а не надолу по еволюционната скала. Докато преживее онова, което се нарича Нирвана - пълната Единност с Всичко, тоест с Мен.
    Но щом душата желае все по-висши и по-висши преживявания на самата себе си, защо ще се занимава с това да се завръща като човешко същество? Това със сигурност не би могло да бъде стъпка „нагоре".
    Ако душата се завръща в човешка форма, това винаги е стремеж към задълбочаване на преживяванията и опитността, които й позволяват да еволюира. Съществуват много нива на еволюция, които се наблюдават и демонстрират при хората. Един дух може да се завръща обратно за много прераждания - за стотици прераждания - и да продължи да напредва в своята еволюция. Но движението нагоре, което е най-голямото желание на душата, не се постига чрез връщане към по-низши форми на живот. Ето защо подобно връщане не се случва. Не преди душата да достигне върховното възсъединяване с Всичко, Което Е.
    А това трябва да означава, че съществуват „нови души", които влизат ежедневно в системата, приемащи по-низши форми на живот.
    Не. Всяка душа е сътворена в самото Начало. Ние всички сме Тук и Сега. Но както обясних вече, когато една душа (част от Мен) постига върховна реализация, тя има възможност да „започне отново", буквално „да забрави всичко", така че може отново да си спомни и пресътвори самата себе си наново още веднъж. По този начин Бог продължава да преживява отново и отново Себе си.
    Някои души могат също така да изберат да „преминат отново цикъла" на определена форма на живот на определено ниво толкова често, колкото това им харесва.
    Ако нямаше прераждане - ако не съществуваше възможност за повторно връщане във физическа форма - душата щеше да се наложи да осъществи всичко, към което се стреми за един живот, който е билион пъти по-кратък от мигването на окото на Космическия часовник.
    О, да, разбира се, прераждането е факт, то е реално, целенасочено и е съвършено.
    Добре, но има още нещо, което ме обърква. Ти сам каза, че не съществува време; че всички неща се случват в настоящия миг, вярно ли е?
    Така е.
    А след това спомена във втора книга, когато се задълбочи върху този въпрос, че ние съществуваме „през цялото време на различни нива" или „на различни точки на време-пространствения континуум".
    Това е вярно.
    Добре, но ето тук аз се обърквам. Ако едно мое „Аз" във време-пространствения континуум „умре" и после се върне обратно тук като друг човек... тогава, тогава кой съм Аз? Ще трябва да съществувам като двама души едновременно. И ако през цялата вечност повтарям това, както Ти Самият казваш, тогава аз се явявам стотици хора едновременно! Хиляди. Милиони. Милион версии на милион хора в милион точки на време-пространствения континуум.
    Да.
    Това никак не ми е ясно. Съзнанието ми не може да го обхване.
    Всъщност се справяш доста добре с този въпрос. Това е твърде напредничава концепция и ти я схващаш доста добре.
    Но... но... ако това е истина, тогава „Аз" - тази част от мен, която е безсмъртна - трябва да еволюирам по билион различни начини, в билион различни форми на билион различни точки в Космическото колело във Вечния Сегашен Момент.
    Отново е точно така. Тъкмо това правя и Аз. Но аз имах предвид себе си.
    Отново е точно така. Това имах предвид и Аз. Не, не, аз казах...
    Зная какво каза. Каза точно това, което казах и Аз, че си казал. Объркването тук идва от там, че ти все още мислиш, че Ние не сме Едно цяло.
    А Едно цяло ли сме?
    Никога не е било различно. Ние сме Едно цяло. Винаги. Нима сега установяваш този факт?
    Искаш да кажеш, че аз тук говоря със самия себе си?
    Нещо подобно.
    Значи искаш за кажеш, че Ти не си Бог?
    Не съм казвал това.
    Значи искаш да кажеш, че си Бог?
    Тъкмо това казах.
    Но ако си Бог, и Ти си аз и аз съм Ти, тогава... тогава... аз съм Бог.
    Ти си Бог, да. Точно така е. Съвсем правилно Ме разбираш.
    Но не само съм Бог, ами съм и всеки друг човек. Да.
    Но - означава ли това, че никой и нищо друго, освен мен не съществува?
    Не съм ли казвал, че Аз и Моят Отец сме Едно? До, но...
    Не съм ли казал, че Ние всички сме Едно?
    Да, но аз не знаех, че го имаш предвид буквално. Мислех си, че го казваш фигуративно. Мислех си, че това е по-скоро философско твърдение, а не фактологическо.
    Това е фактологическо твърдение. Ние всички сме Едно. Това имат предвид думите: „Каквото направите на най-последния измежду тях... на Мене го правите".
    Сега разбираш ли?
    Да.
    А, най-сетне. Дълго време ти трябваше да разбереш.
    Но... прости ми, че оспорвам това, но... Когато съм с някой друг - със съпругата си, например, с децата си, имам чувството, че съм отделен от тях; че те са различни от „мен".
    Съзнанието е чудно нещо. То може да бъде раздробено на хиляди частици. На милиони. На милион пъти по милиони частици.
    Аз съм разделил Себе си на безкраен брой „частици" - тъй че всяка „частица" от Мен да може да обърне поглед към Самата Себе Си и да види чудото на Моята Истинска Същност.
    Но защо се налага да премине през такъв период на забрава, на неверие? Аз все още не съм напълно вярващ! Аз все още се намирам в забрава.
    Не бъди толкова суров към Себе си. Това е част от Процеса. Няма нищо лошо, че нещата стават по този начин.
    Тогава защо ми казваш всичко това сега?
    Защото ти бе престанал да се наслаждаваш. Животът бе престанал да ти носи радост. Ти започна да се хващаш като в капан в Процеса, забравяйки, че това е само процес.
    И ето че Ме повика; помоли Ме да дойда при теб; да ти помогна да разбереш; да ти покажа Божествената истина; да ти разкрия най-голямата тайна. Тайната, която сам криеш от себе си. Тайната на Истинската ти Същност.
    И ето че Аз го направих. Сега за пореден път ти дадох възможност да си припомниш. Ще даде ли това някакъв резултат? Ще промени ли твоите по-нататъшни действия? Ще те накара ли да виждаш нещата по по-различен начин?
    Дали ще започнеш да лекуваш болките на наранените, да успокояваш тревогите на уплашените, да посрещаш нуждите на бедните, да се радваш на тържеството на осъществилите себе си, да виждаш всичко през Моите очи?
    Дали това поредно припомняне на истината ще промени твоя живот и ще ти позволи да промениш живота и на другите?
    Или ти ще се върнеш към забравата; ще се върнеш към егоизма; дали ще се върнеш, за да съществуваш в онова малко пространство или в онази незначителност, която си представяше, че е твоя същност, преди да се бе пробудил?
    Кое от двете ще се случи?
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (15.05.2009)
Разгледан: 698 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.171.35          Неделя          04.12.2016, 12:11