12. Всяка мисъл, че Бог обича някого повече от друг е лъжа




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


13:57
08.12.2016
Четвъртък
54.158.92.239


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

12. Всяка мисъл, че Бог обича някого повече от друг е лъжа

О! Това са сурови думи. Нима твърдиш, че не бива никога да даваме обещания, да не се обвързваме с никой човек?
    Като се има предвид начина на живот на повечето от вас в момента, във всяко обещание се съдържа някаква лъжа. Лъжата е в това, че сега не можеш да знаеш как ще се чувстваш и как ще реагираш по отношение на нещо утре и във всеки момент на бъдещето. Не можеш да знаеш това, ако живееш живота си като реактивно създание - каквито са повечето измежду вас. Само ако живееш живот като творческо създание можеш да даваш обещания, без в тях да се съдържа лъжа.
    Творческите същества могат да знаят какви чувства ще изпитват по отношение на нещо във всеки момент от бъдещето, защото творческите същества сътворяват своите чувства, а не само ги преживяват.
    Докато не бъдете в състояние да сътворявате своето бъдеще, вие не можете да предсказвате бъдещето си. Докато не станете в състояние да предсказвате бъдещето, вие не можете да обещаете нищо с достатъчна истинност.
    Но дори и човек, който сътворява и предсказва бъдещето си, има правото да променя мнението си. Промяната е фундаментално право на всички създания. Тя всъщност е повече от „право", защото „право" е нещо, което се дава, „промяната" е нещо, Което Е. .
    Промяната е.
    Промяната - това си ти. Тя не може да ти се даде. Ти си промяната.
    И след като самият ти си „промяна" - след като промяната е единственото постоянно нещо в теб, ти не можеш истинно да обещаеш, че винаги ще бъдеш един и същ.
    Нима искаш да кажеш, че няма константи във вселената? Нима твърдиш, че нищо не остава постоянно в процеса на творчество?
    Процесът, който наричаш живот, е процес на пресътворяване. Целият живот постоянно и наново се пресътворява във всеки настоящ момент. В този процес идентичността е невъзможна, тъй като ако нещо е идентично на самото себе си, то не се е променило. Но докато идентичността е невъзможна, подобието не е. Подобието е резултат от процеса на промяна, при който се явяват забележително сходни версии на нещо, което е съществувало преди.
    Когато творческият процес достигне високо ниво на сходство, вие наричате това идентичност и от грубата перспектива на вашата ограничена гледна точка това наистина е така.
    По този начин, според човешките понятия, във вселената изглежда, че съществува голямо постоянство. Нещата изглеждат сходни. Действията и реакциите също. Тук вие наблюдавате постоянство.
    Това е добре, защото то ви дава система, според която да анализирате, да преживявате своето съществуване във физическата сфера.
    Но ето какво ще ти кажа: Погледнато от перспективата на живота като цяло - физическия и нефизически живот - привидното постоянство изчезва. Нещата се преживяват такива, каквито са: в процес на непрестанна промяна.
    Твърдиш, че понякога промените са толкова фини и неуловими, че от нашата не достатъчно разграничаваща гледна точка те изглеждат като нещо, което е едно и също, понякога напълно едно и също. Докато фактически това не е така.
    Наистина.
    Не съществува нещо такова като „идентични близнаци"? Точно така. Съвършено правилно си Ме разбрал.
    Ние можем да пресътворяваме наново себе си във форма, която е достатъчно сходна, така че да породи Впечатлението за постоянство.
    Да.
    В човешките отношения това се постига чрез нашата Истинска Същност и нашето поведение.
    Да, макар че това е трудно за повечето от вас.
    Защото истинското постоянство (за разлика от привидното постоянство) нарушава естествения закон и човек трябва да бъде голям мъдрец и много умел, за да пресътвори дори привидна идентичност.
    Един мъдрец може да преодолее естествената тенденция (а спомни си, че естествената тенденция е към промяна) и да се проявява по идентичен начин. Той всъщност не може да бъде идентичен в течение на времето. Но може да се проявява по достатъчно сходни начини, така че да изглежда идентичен.
    Има и такива хора, които не са „мъдреци" и все пак се изявяват по „идентичен начин" през цялото време. Познавам хора, чието поведение и вид могат да бъдат предвидени така, че можеш да заложиш живота си за тях.
    Ала е нужно голямо усилие за съзнателното постигане на подобна идентичност.
    Мъдрецът постига висока степен на самоидентичност (това, което вие наричате „постоянство") съвсем съзнателно. Неговият последовател може да проявява постоянство без непременно да възнамерява това.
    Човек, който винаги реагира по един и същ начин в едни и същи обстоятелства, често може да се чуе да казва: „Не мога да постъпвам по друг начин".
    Един мъдрец никога не би казал това.
    Дори ако реакцията на един човек предизвиква възхищение и в някои случаи той за нея получава похвала, много често можете да го чуете да казва: „Нищо не съм направил. Беше съвсем без да искам. Всеки би го сторил".
    Един мъдрец никога не би действал автоматично. Един мъдрец е човек, който съвсем точно знае какво прави.
    Знае също и защо го прави.

    Хора, които не действат на нивото на мъдростта, често не знаят нито едното, нито другото.
    Затова ли е толкова трудно човек да удържа собствените си обещания?
    Това е една от причините. Както казах, докато не успееш да предричаш бъдещето си, не можеш да обещаеш нищо истинно.
    Втора причина, поради която хората се затрудняват да удържат на своите обещания, е, че влизат в конфликт с автентичността.
    Какво имаш предвид?
    Имам предвид, че тяхната еволюираща истина в дадено отношение се променя и вече не е истината, която са заявили, че ще следват вечно. И така те влизат в дълбоко вътрешно противоречие. Какво да следвам - моята истина или моето обещание?
    Какво ще ни посъветваш?
    Давал съм този съвет и преди.
    Да предадеш себе, за да не предадеш някой друг, е въпреки всичко предателство. То е най-върховното предателство.
    Но това ще доведе до непрекъснато нарушаване на обещания. Никой няма да държи на думата си. На никой няма да може да се иска никаква отговорност за нищо.
    Значи до такава степен разчиташ, че хората държат на думата си. Нищо чудно, че се чувстваш толкова нещастен.
    Кой казва, че съм се чувствал нещастен?
    Нима искаш да кажеш, че по такъв начин изглеждаш и реагираш, когато си щастлив?
    Добре, добре. Наистина съм се чувствал нещастен понякога.
    О, през по-голямата част от времето. Дори и когато си имал основание да бъдеш щастлив. Ти си си позволявал да се чувстваш нещастен - тревожил си се дали ще съумееш, дали ще можеш да си запазиш щастието.
    А причината, поради която се е налагало да се тревожиш, е, че да си „запазиш щастието" до голяма степен е зависело от това други хора да удържат на думата си.
    Нима искаш да кажеш, че нямам право да очаквам или поне да се надявам, че другите хора ще удържат на думата си?
    А защо изискваш да имаш това право?
    Ако един човек не удържи своята дума към теб, единствената причина ще бъде, че или не иска, или не може да я удържи, което е едно и също.
    А ако човек не иска да удържи думата си към теб или по някаква причина чувства, че не може, защо, за Бога, ти ще изискваш от него това?
    Наистина ли искаш някой да спазва пред теб споразумение, което не желае да спази? Наистина ли смяташ, че хората трябва да се принуждават да правят неща, които не се чувстват способни да извършат? - Защо да желаеш да принудиш един човек да върши нещо, противно на собствената си воля?
    Ами имам причина. Защото, ако им позволя да не удържат на думата си, това може да причини страдание на мен или на моето семейство.
    Значи, за да избегнеш страданието, ти си готов да причиняваш страдание?
    Не виждам по какъв начин ще накарам един човек да страда, ако искам от него да държи на думата си.
    И въпреки това за него сигурно би представлявало страдание, защото в противен случай щеше да удържи на думата си доброволно.
    И така, значи аз трябва да страдам, да гледам как децата и семейството ми страдат, за да не наскърбя някой, който просто не си спазва обещанието.
    Наистина ли смяташ, че като принудиш някого да спазва дадено обещание, ти ще избегнеш страданието?
    Ето какво ще ти кажа: Много по-голяма вреда нанасят хората, които живеят живот на тихо отчаяние (тоест вършат това, което „трябва" да вършат), отколкото хората, които свободно осъществяват своите желания.
    Когато дадеш свобода на един човек, ти премахваш опасността, а не я увеличаваш.
    Да, Когато освободиш човек от обещание или ангажимент към теб, непосредствено след това може би наистина ще страдаш. Но в перспективата на времето такова действие никога няма да ти донесе вреда, защото когато дадеш свобода на другия, ти даваш свобода и на себе си. По този начин се освобождаваш от агониите и скърбите, от накърняване на собственото си достойнство и себеуважение, които неизбежно следват, когато принуждаваш един човек да удържи обещание, което той или тя не желае да удържи.
    По-продължителната вреда е далеч по-тежка от краткотрайната, както установява всеки човек, който се опита да принуди някой да удържи на своето обещание.
    Отнася ли се същата идея и за бизнеса? Нима светът би могъл да прави бизнес по такъв начин?
    В действителност, това е единственият разумен начин да се прави бизнес.
    Целият проблем в момента във вашето общество, е, че то се основава на силата - на съдебната принуда, (която наричате „силата на закона"), а често и физическата принуда (която наричате „полиция").
    Все още не сте се научили да използвате изкуството на убеждението.
    Ако не чрез законови средства, чрез „силата на закона", упражнявана в съдилищата, как по друг начин можем да „убедим" бизнес-партньорите си да спазват условията на договорите и споразуменията помежду ни?
    При настоящата етика на вашата култура, може би не съществува друг начин. Но с промяна на етиката на културата, начинът по който сега се стремите да накарате хората на бизнеса, както и отделните индивиди да спазват споразуменията, ще ви се стори много примитивен.
    Можеш ли да ми обясниш?
    В момента вие използвате сила, за да гарантирате спазването на дадени договори. Когато се промени вашата културна етика и включи разбирането, че вие всички сте Едно цяло, никога няма да използвате сила, защото това само би означавало да навредите на Себе си. Няма да почнете да удряте лявата си ръка с дясната.
    Дори и ако лявата те души ли?
    И това е нещо, което не би могло да се случи. Вие ще престанете да задушавате своето Аз. Ще спрете да се обиждате, да си плюете в лицето, ще престанете да нарушавате своите споразумения. И, разбира се, вашите споразумения ще бъдат далеч по-различни.
    Няма да се споразумявате да дадете нещо ценно, което притежавате, на някой друг само защото този друг притежава нещо ценно, което да ви даде в замаяна. Никога няма да се колебаете да дадете или споделите нещо, дори и да не получите в замяна справедливо възнаграждение.
    Ще давате и споделяте спонтанно и тогава ще има далеч по-малко договори, които ще бъдат нарушавани, защото договорът се отнася до взаимната обмяна на стоки и услуги, докато вашият живот ще представлява даване на стоки и услуги, независимо от това дали става дума за взаимна обмяна.
    Но именно в това едностранно раздаване ще намерите спасение, защото ще откриете това, което Бог е познал от опит: че каквото давате на друг, го давате на Себе си. Каквото се дава, то се връща.
    Всичко, което излиза от теб, то се връща към теб.

    Седмократно. И затова няма нужда да се тревожиш какво ще „получиш в замяна". Трябва да се грижиш само „какво ще дадеш". Смисълът на живота е да се създаде най-висше качество на даването, не най-висше качество на получаването.
    Вие премного забравяте, но смисълът на живота не е да се получава. Смисълът е да се „дава", а за тази цел вие трябва да прощавате на другите - особено на онези, които не ви дават онова, което сте очаквали да получите. Този преход ще доведе до пълна промяна в развитието на вашата култура. Днес така нареченият „успех" във вашата култура се измерва до голяма степен с „печалбата", с почестите, парите и притежанията. В новата култура „успехът" ще се измерва с това, доколко помагате на другите да постигнат печалба.
    Иронията е в това, че колкото повече помагате на другите да печелят, толкова повече и вие без никакво усилие ще печелите - без „договори", без „споразумения", без „сделки", нито преговори и съдебни дела, които насилствено ви принуждават да давате на другите онова, което сте „обещали".
    В бъдещата икономика вие няма да работите за лични облаги, а за личното си развитие, което ще бъде вашата облага. Вие ще получавате „облаги" в материално отношение, когато постигнете по-широката и мащабна версия на Истинската си Същност.
    В онези дни и времена, използването на сила, за да се принуди някой да направи нещо, което е „обещал", ще ви се струва съвсем примитивно. Ако друг човек не спази дадено споразумение, вие просто ще го оставите да върви по пътя си, да прави собствения си избор и да твори собствения си опит. Това, което не си получил от него, няма да ти липсва, защото ще знаеш, че „то идва от един по-висш източник, а не от него", и че сам си си източникът.
    О, разбирам. Но струва ми се, че много се отклонихме от темата. Цялата тази дискусия започна с моя въпрос за любовта и дали хората могат да си позволят да изразяват любов без никакви ограничения, а това доведе до въпроса за отворения брак и изведнъж Ти напълно се отклони.
    Не съм се отклонил. Всичко, за което говорим е напълно уместно. Всичко, за което говорим се отнася към темата и по съвършен начин ни отвежда към твоите въпроси за така наречените просветени и по-високо развити общества. Защото във високо развитите общества не съществува „брак", нито „бизнес" - нито пък други от тези изкуствени конструкции, които сте си създали, за да поддържат вашето общество.
    Добре, ще се върнем и на това. В момента искам да приключим тази тема. Току-що каза твърде интригуващи неща. Доколкото разбирам, всичко се свежда до това, че повечето хора не могат да спазват собствените си обещания, следователно не трябва да ги дават. Това до голяма степен разрушава брачната институция.
    Тук думата институция ми се вижда много подходяща. Повечето хора, когато са „семейни", имат чувството, че са в някаква „институция".
    Да. Това е или институция за духовно здраве, или наказателна институция - или най-малкото институция за усвояване на някои върховни уроци!
    Точно така. По този начин повечето хора преживяват брака.
    Аз тук малко се пошегувах, но не бих казал, че така е с „повечето хора". Все още съществуват милиони хора, които обичат брачната институция и се стремят да я защитят.
    Аз съм готов да докажа думите си. Повечето хора срещат големи трудности в брака и никак не харесват онова, което той им причинява. Статистиките на разводите по целия свят доказват това.
    Искаш да кажеш, че трябва да се откажем от брака, така ли?
    Аз самият нямам предпочитания, само че... ...
    Зная, зная само наблюдения.
    Браво! На тебе все ти се иска, някак си да ме превърнеш в Бог с предпочитания, но Аз не съм такъв.
    Благодаря, че се опитваш да преодолееш този си стремеж.
    Хубаво, ние не само сме разрушили брака, но сме разрушили и религията.
    Вярно е, че религията не може да съществува, ако целият човешки род не разбере, че Бог няма предпочитания, защото религията претендира, че дава израз на Божиите предпочитания.
    А Ти? Щом Ти нямаш предпочитания, това означава, че религията е лъжа.
    Е, това е твърде сурово определение. По-скоро бих я нарекъл фикция. Тя е нещо, което вие сте измислили. Както например сме измислили фикцията, че Бог предпочита да бъдем женени?
    Да. Аз не предпочитам нищо подобно, но забелязвам, че вие го предпочитате.
    Защо? Защо предпочитаме брака, след като знаем, че той е нещо толкова трудно?
    Защото бракьт е единственият начин, който сте измислили, за да внесете „вечност", чувството за трайност във вашето преживяване на любовта.
    Той е бил единственият начин, по който една жена би могла да има гаранции за подкрепа и оцеляване и единственият начин, по който мъжът би могъл да получи гаранции за постоянен сексуален живот и постоянен партньор.
    По този начин е била създадена една обществена конвенция. Сключен е бил договор: ти ми даваш това, аз ще ти дам това. В този пункт бракът много наподобява бизнеса. Установява се споразумение. И тъй като и двете страни имат нужда да наложат споразумението, то бива наречено „свещен договор" с Бога - който ще накаже онези, които го нарушават.
    По-късно, когато тази уредба е престанала да бъде функционална, вие сте създали човешки закони, които да я налагат, но дори и това не е успяло съвсем.
Нито така наречените Божии закони, нито човешките закони са били в състояние да попречат на хората да нарушават своите брачни клетви.
    Защо е станало така?
    Защото тези ваши брачни клетви са създадени така, че да противоречат на единствения закон, който има значение.
    И който е?
    Естественият закон.
    Но естественият закон на живота е такъв, че да изразява единство, Единното. Не трябва ли така да се разбира всичко, за което говорим? А бракът е най-красивото проявление на единството. Както знаеш: „Каквото Бог е съединил, човек да не разделя!"
    Бракът, така както се практикува в повечето случаи, не е особено красив, защото нарушава два от трите аспекта, които изразяват истината за същността на човешката природа.
    Ще ги повториш ли отново? Струва ми се, че едва сега започвам да правя връзката между нещата. Добре. Да тръгнем отново от най-високата точка.
    Вашата Същност е любов.
    Любов е това, което е неограничено, вечно, свободно.
    Следователно това сте вие. Това е естеството на вашата същност. Вие сте неограничени, вечни и свободни по природа.
    Вашите изкуствено създадени обществени, морални, религиозни, философски, икономически и политически конструкции, които накърняват или поставят в подчинено положение вашата природа, са посегателство над Собствената ви Същност - и вие ще ги презрете.
    Какво предполагаш, че е поставило началото на собствената ти страна? Не беше ли това девизът: „Свобода или смърт"?
    Но вие сте се отказали от свободата, както във вашата страна, така и в собствения си живот и причината е само една - сигурността.
    Вие се страхувате да живеете. Толкова много се страхувате от самия живот, че сте се отрекли от самата си природа, предавайки я, само за да имате сигурност.
    Институцията, която наричате брак, е опит да си създадете такава сигурност. Такъв опит е и институцията, наречена правителство. Всъщност и двете са форми на едно и също - изкуствени обществени конструкции, предначертани да управляват поведението на другия.
    И таз хубава, никога не съм гледал по този начин. Винаги съм смятал, че бракът е върховно проявление на любовта.
    Така, както съществува във вашите представи - да, но не е така, както сте го изградили на практика. Изградили сте го като върховно проявление на страха.
    Ако бракът ви даваше възможността да бъдете неограничавани, вечни и свободни в своята любов, тогава той щеше да бъде върховно проявление на любовта.
    Както стоят нещата сега, вие сключвате брак в усилието да принизите своята любов до нивото на обещания или гаранции.
    Бракът е усилие да се гарантира, че това, което е сега, ще бъде винаги. Ако не се нуждаехте от такива гаранции, нямаше да се нуждаете и от брака. Но как се възползвате от тази гаранция? Първо, за да си градите чувство за сигурност (Вместо да си създавате сигурност, въз основа на истинската си същност) и второ, ако не получавате вечно такава сигурност, бракът става средство да се наказвате взаимно, защото брачното обещание, което бъде нарушено, се превръща в основа на съдебен процес, който може да откриете.
    И така, за вас бракът се е превърнал в нещо полезно, макар и само по отрицателни причини.
    Бракът е също опит да си гарантирате, че чувствата, които изпитвате един към друг, никога няма да изпитате към някой трети или поне никога няма да ги изразите към някой трети по същия начин.
    А именно сексуално.
    А именно сексуално.
    И накрая, така, както сте го изградили, бракът е начин да заявите: „Тези отношения са специални, аз държа на тези отношения повече, отколкото на всички останали."
    А какво лошо има в това?
    Нищо. Не става въпрос за „добро" и „лошо". „Добро" и „лошо" не съществуват. Въпросът е в това, кое ви е по-лесно. Въпросът е какво ви позволява да пресътворите все по-висши изяви на Истинската Си Същност.
    Ако вашата Истинска Същност е същество, което заявява: „Това отношение, това единствено отношение за мен е по-специално от всяко друго", тогава бракът, какъвто сте го изградили, ви позволява да осъществите това по съвършен начин. Но може би ще ви се стори интересно да забележите, че почти никой, който е или е бил признат за мъдрец, не е имал брак.
    Да, защото мъдреците са безбрачни. Те не водят сексуален живот.
    Не. Това е, защото мъдреците не могат с достатъчна истинност да заявят онова, което настоящото състояние на брака изисква да бъде заявено - че един човек е по-специален за тях от всеки друг. Такова заявление един мъдрец не може да направи. И това не е заявление, което би направил Бог.
    Всъщност, както са изградени понастоящем, вашите брачни обети ви задължават да направите едно много безбожно изявление. Върховна ирония е, че вие го чувствате като най-свято обещание, макар че такова обещание, Бог никога не би поискал от вас.
    Ала за да оправдаете своите човешки страхове, вие сте създали във въображението си един Бог, който постъпва точно като вас. Следователно вие говорите за Божието „обещание" към неговия „избран народ" и за завет между Бога и тези, които Бог обича по един специален начин.
    За вас е нетърпима мисълта, че Бог не обича никого по по-специален начин от всеки друг, и вие си изграждате фикции за един Бог, който обича определени хора по определени причини. И тези фикции вие сте нарекли религии. Аз бих ги нарекъл богохулство, защото всяка мисъл, че Бог обича някого повече от друг е лъжа - и всеки ритуал, който изисква от вас да направите същото заявление не е свещен, а светотатствен.

Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (10.05.2009)
Разгледан: 735 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.158.92.239          Четвъртък          08.12.2016, 13:57