Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



01:05
29.03.2024
Петък
54.81.33.119


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 3

Разговори с Бога 1 [22] Разговори с Бога 2 [22] Разговори с Бога 3 [23] Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10] Приятелство с Бога [22] У дома с Бога [40] Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17] По-щастлив от Бог [12]

1. Всичко прави искрено, защото в противен случай няма да има полза от действията ти.

Това е Божествената Мистерия, която досега само най-висшите умове са могли да разберат. Сега Аз я разкрих по такъв начин, че повече хора да бъдат в състояние да я проумеят.
    Това беше посланието на първа книга и тази основна истина трябва да разбереш - трябва дълбоко да познаеш - ако искаш да разбереш и да познаеш още по-върховните истини, които предстоят да се разкрият в трета книга.
    Нека сега да разкрия една от тези върховни истини, защото в нея се състои отговорът на втората страна на твоя въпрос.
    Надявах се да се върнем към тази част на въпроса ми. Какво ще кажеш за любовта на онзи родител, който прави за детето си онова, което е най-добро за него, дори и когато трябва за целта да наруши собствената воля на детето! Или може би родителят проявява най-истинска любов, когато остави детето си да си играе сред уличното движение?
    Чудесен въпрос. Това е въпрос, който всеки родител задава под една или друга форма, откакто родители съществуват. Отговорът за теб като родител е такъв, какъвто е за Мен като Бог.
    И какъв е този отговор?
    Търпение, сине Мой, търпение. „Блаженство постига онзи, който може да го дочака". Никога ли не си чувал това?
    Да, баща ми много често ми го повтаряше и аз мразех тази пословица.
    Разбирам. Но проявявай търпимост към себе си. Особено когато изборът ти не ти донася онова, което ти се струва, че искаш. Да вземем например отговора на втората част на въпроса ти.
    Твърдиш, че искаш да знаеш отговора, ала не го избираш. Знаеш, че не си готов да избереш този отговор и затова нямаш чувството, че ти е даден. В действителност, ти знаеш отговора и си го знаел през цялото време, просто не го избираш. Избираш да вярваш, че не знаеш този отговор и по този начин не го знаеш.
    Да. За това Ти също говори в първа книга, аз притежавам всичко, което съм избрал в този момент - включително и пълно разбиране за Бога - но няма да го почувствам, докато не позная, че наистина това е така.
    Именно. Формулира го съвършено.
    Но как мога да позная, че разбирам Бога, ако не съм преживял това разбиране? Как мога да познавам нещо, което не съм преживял? Не беше ли казал един голям мислител: „Всяко познание е преживяване"?
    Не е бил прав.
    Познанието не следва преживяването - то го предхожда.
    Половината свят мисли, че е обратното.
    И според теб аз зная отговора на втората част от моя въпрос, само че не зная, че го зная?
    Точно така. Но щом не зная, че го зная, значи не го зная.
    Да. В това е парадоксът.
    Не го разбирам... А може би го разбирам.
    Наистина.
    И така, как да стигна до това „да зная, че зная" нещо, ако „не зная, че го зная"?
    „Да знаеш, че знаеш, означава да се държиш така, сякаш знаеш".
    Мисля, че спомена нещо подобно в първата книга.
    Да. Мисля, че е добре да започнем като преповторим онова, което знаем отпреди, и ти „съвсем случайно" задаваш точно тези въпроси, които ми позволяват да обобщя в началото на тази книга информацията, която разгледахме в по-големи подробности в предходния материал.
    В първа книга говорихме за парадигмата да Бъдеш - да Вършиш - да Имаш и за това, че хората обикновено я разбират в обратен ред.
    Повечето хора вярват, че ако имат „нещо" (време, пари любов - каквото и да е), тогава ще могат най-сетне да „направят" нещо (да напишат книга, да се заемат със своето хоби, да отидат на почивка, да си купят къща, да започнат връзка с някого), което ще им позволи „да бъдат" нещо (доволни, в мир със себе си или влюбени).
    В действителност те възприемат парадигмата да Бъдеш - да Вършиш - да Имаш в обратен ред.
    Във Вселената реално (за разлика от това, което си мислиш) „да имаш" не води до това „да бъдеш", а нещата вървят обратно.
    Първо ти трябва „да бъдеш" онова, което наричаш „щастлив" (или „знаещ", или „мъдър", или „съпричастен", или какъвто и да е) и тогава можеш да започнеш „да вършиш" нещата от състоянието на своето битие - и скоро откриваш, че онова, което вършиш, ти носи нещата, които винаги си искал да „имаш".
    Начинът да задвижиш този творчески процес (а това е именно процес на сътворяване) е да разбереш какво желаеш да „имаш", да се запиташ „какъв ще бъдеш", ако го „имаш" и тогава направо да се пренесеш в това състояние - да бъдеш такъв.
    По този начин ще започнеш да прилагаш на практика парадигмата да Бъдеш - да Вършиш - да Имаш - всъщност ще започнеш да я прилагаш по правилния начин - и ще работиш съвместно, а не противоположно на творческата сила на вселената.
    Ето един сбит начин, по който може да се изрази този принцип:
    В живота не се налага да вършиш нищо. Всичко е въпрос на това да бъдеш.
    Това е едно от трите послания, на които ще се спра отново в края на този диалог. Ще завърша книгата с него.
    Засега ще ти дам един пример: представи си човек, който мисли, че ако има малко повече време, малко повече пари или малко повече любов, ще бъде наистина щастлив.
    Той не разбира каква е същинската връзка между „това, че не е достатъчно щастлив" в този момент и това, че няма време, пари или любовта, която желае.
    Точно така. От друга страна, човек, който „бива" щастлив, изглежда така, сякаш има време да свърши всичко, което е важно за него, сякаш притежава всички необходими му средства и има любов, достатъчна за целия му живот.
    Той намира всичко, от което се нуждае, за да „бъде" щастлив, Като „бъде щастлив" от самото начало!
    Точно така. Когато предварително си решил какво избираш да бъдеш, това те кара да го преживееш. „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът".
    Точно така. Щастието е състояние на съзнанието. И както всички състояния на съзнанието, то се пресътворява във физическа форма.
    Но как би могъл „да бъдеш" щастлив или да „бъдеш" онова, към което се стремиш - да успяваш или да бъдеш обичан, ако нямаш онова, от което се нуждаеш, за „да бъдеш" такъв?
    Действай, сякаш че си го постигнал, действай, сякаш че го имаш и по този начин ще го привлечеш към себе си.
    Значи, ако се проявяваш такъв, какъвто искаш да бъдеш, ти ставаш такъв.
    С други думи: „Симулирай, докато постигнеш!".
    Да, нещо такова. Но, когато бъдеш нещо наистина, не можеш да го „симулираш". Действията ти трябва да бъдат искрени.
    Всичко прави искрено, защото в противен случай няма да ама полза от действията ти.
    Това е така, не защото Аз няма да те „възнаградя". Бог не „възнаграждава", нито „наказва", както знаеш. Но Естественият закон изисква тялото, съзнанието и духът да бъдат единни в мисъл, слово и действие, за да се осъществи процесът на творчество.
    Не можеш да излъжеш собственото си съзнание. Ако си неискрен, съзнанието ти го знае и толкова. Просто прекьсваш всеки шанс съзнанието ти да ти помогне в творческия процес.
    Ти, разбира се, можеш да правиш неща без участие на съзнанието - макар и да е доста по-трудно. Можеш например да накараш тялото да прави нещо, в което съзнанието не е убедено, и ако тялото ти го прави достатъчно дълго, съзнанието ти просто ще се откаже от своята предишна мисъл по отношение на него и ще създаде Нова мисъл. След като веднъж си създал Нова мисъл за нещо, ти лесно можеш да го превърнеш в траен аспект на своето битие, а не в нещо, което временно осъществяваш.
    Това прави нещата трудни, но дори и в такива случаи действията ти трябва да бъдат искрени. Защото, за разлика от начина, по който можеш да действаш спрямо хората, ти не можеш да манипулираш вселената.
    Тъй че в това отношение съществува много фин баланс. Тялото извършва нещо, в което съзнанието не е убедено, но съзнанието трябва да добави един процент искреност към действието на тялото, за да може то да се осъществи.
    Как е възможно съзнанието да внесе искреност в нещо, в което „не вярва" и което се извършва от тялото?
    Като отстрани егоистичния елемент на личната печалба.
    Но ...
    Съзнанието може да не вярва искрено, че действията на тялото ще ти донесат онова, което си избрал, но за него е напълно ясно, че Бог ще даде добро чрез теб на някой друг.
    Затова винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг.
    Може ли да повториш отново това?
    Разбира се.
    Винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг. Ако избираш да бъдеш щастлив, направи така, че друг да бъде щастлив. Ако избираш да имаш благоденствие, помогни и на друг да има благоденствие.
    Ако избираш да има повече любов в твоя живот, направи така, че и другите да имат повече любов в техния.
    Прави това искрено - не защото се стремиш към лични придобивки, а защото искаш наистина другият да притежава това - и тогава всичко, което даваш ще потече към теб.
    Но защо е така? Как функционира този принцип?
    Самият акт на даването на нещо те кара  да преживееш факта, че го имаш, за да можеш да го дадеш. Тъй като не можеш да дадеш нещо, което нямаш в момента, твоето съзнание стига до един нов извод, да една Нова Мисъл по отношение на теб самия, а именно, че сигурно притежаваш това, за да можеш да го дадеш. В такъв случай Новата Мисъл се превръща в твоя опитност. Ти започваш да „бъдеш" именно това, а веднъж започнеш ли да „бъдеш" дадено нещо, ти вече си задействал механизма на най-могъщата творческа машина във Вселената - твоето Божествено Аз. Ти сътворяваш онова, което си превърнал в свое битие.
    И кръгът се затваря. Ти ще сътворяваш все повече и повече от тази същност в своя живот и това ще се проявява във физическата ти опитност.
    Това е най-великата тайна на живота. Именно за това бяха написани първа и втора книга, за да ти разкрия тази тайна. Тя е цялата там, разкрита в най-големи подробности.
    Обясни, моля Те, защо искреността е толкова важна, когато даваш на друг това, което си избрал самият ти да имаш?
    Когато даваш на друг лицемерно, като манипулация с цел самият ти да получиш, твоето съзнание знае това. По този начин ти сам му изпращаш сигнал, че не притежаваш това нещо. И тъй като вселената не е нищо друго освен една голяма копирна машина, възпроизвеждаща твоите мисли във физическа форма, тъкмо това и ще преживееш като опитност. С други думи, ще продължиш да изпитваш липсата на това нещо, независимо какво правиш.
    Нещо повече, човекьт, на когото се опитваш да дадеш, ще изпита същото. Той ще разбере, че ти по-скоро се стремиш да получиш нещо и че ти нищо не му предлагаш и нямаш какво да му предложиш и твоето даване ще бъде празен жест, видян в цялата му празна егоистичност, от която е породен.
    По този начин ти ще отблъснеш точно онова, което се опитваш да привлечеш.
    А когато даваш на някого с чисто сърце - защото виждаш, че той се нуждае от нещо, желае го и трябва да го има - тогава ще откриеш, че ти го имаш и можеш да го дадеш. А това е голямо откритие.
    Това е точно така! Нещата действително се развиват точно по този начин! Спомням си какво се случи веднъж, когато в живота ми нещата не вървяха много добре. Бях се хванал за главата и все мислех, че парите ми са се свършили, имам още малко храна и не зная кога ще мога да се нахраня като хората и дали ще успея да си платя наема. Същата тази вечер зърнах една млада двойка на автобусната спирка. Бях излязъл да взема някаква пратка и видях тези младежи, почти деца, сгушени на пейката, постлали си палтата вместо одеяло.
    Видях ги и изпитах дълбока симпатия и съпричастие към тях, спомних си как, когато бях млад, почти като деца, с моите приятелки се скитахме по улиците и нямахме къде да отидем също като тези двама младежи. Приближих до тях и ги попитах, дали ще им бъде приятно да дойдат с мен в моя дом, да поседим край огъня, да пийнем малко горещ шоколад, може би после да разпънем дивана и спокойно да си починат. Те ме погледнаха с ококорени очи, както гледат децата сутрин на Коледа.
    Отидохме в къщи и аз им приготвих вечеря. И тримата тази вечер се нахранихме по-добре, отколкото аз се бях хранил от известно време насам. Оказа се, че съм имал храна, хладилникът беше пълен, аз просто протегнах ръка и извадих всичко, което имаше там. Приготвих вечеря с каквото имаше и тя се оказа страхотна. Помня, че си мислех отвъде ли се бе намерила цялата тази храна.
    На другата сутрин аз дори направих закуска на младежите и ги изпроводих по пътя им. Когато ги изпращах на автобусната спирка, бръкнах в джоба си и им дадох една двайсетдоларова банкнота. „Може да ви потрябва", - казах аз, прегърнах ги и се сбогубах с тях. Още същия ден започнах по-леко да приемам ситуацията, в която се намирах. Не ме беше грижа за нищо през цялата седмица. И това преживяване, което запомних завинаги, предизвика дълбока промяна в моите възгледи и разбирания за живота.
    От онзи момент нататък нещата ми тръгнаха по-добре и сега, когато гледам лицето си тази сутрин, забелязвам нещо много Важно - все още съм тук.
    Красива е тази история и ти си напълно прав. Точно по този начин стават нещата. Тъй че, когато се нуждаеш от нещо, отдай го. Тогава ти няма повече да се „нуждаеш" от него. Веднага ще преживееш факта, че го „имаш". Оттам нататък всичко ще бъде въпрос на степени. Психологически на теб ще ти бъде по-лесно да добавяш все повече, отколкото да сътворяваш нещо от нищо.
    Чувствам, че узнах нещо с особена дълбочина. Можеш ли сега да го свържеш с втората част на моя въпрос. Има ли някаква връзка тук?
    Аз твърдя, че ти вече знаеш отговора на този въпрос. В момента живееш с мисълта, че не знаеш този отговор, че ако го знаеше, щеше да бъдеш мъдър. Затова се обръщаш към Мен да получиш мъдрост. И все пак, казвам ти, бъди мъдростта и ще я имаш. А какъв е най-прекия път към това „да бъдеш мъдростта"? Помогни на друг да бъде мъдър.
    Избираш ли да знаеш отговора на този въпрос? Дай този отговор на друг.
    И тогава, Аз ще ти задам този въпрос. Ще се направя, че „не зная", а ти ще ми дадеш отговора.
    Може ли да се каже, че един родител, който насила издърпва детето си от уличното движение, проявява към него искрена любов, ако искрена любов означава да желаеш за другия точно това, което той желае за себе си?
    Не зная.
    Добре. Зная, че не знаеш. Но ако си помислиш, че знаеш, какъв щеше да бъде твоят отговор?
    Ами бих казал, че родителят всъщност желае за детето същото, което и самото дете - желае то да бъде живо. Бих казал, че детето не желае да умира, а просто не знае, че като се лута сред уличното движение може да му се случи точно това. Така че, когато хукне да издърпа детето си от улицата, родителят не лишава детето от собствена воля - той просто се съобразява с истинския избор на своето дете, с неговото най-дълбоко желание.
    Това би бил един много добър отговор.
    Ако това е истина, тогава Ти като Бог би трябвало да правиш само това да ни предпазваш да не се нараняваме, защото невъзможно е най-дълбокото ни желание да е непрекъснато да си вредим. Ала ние действително непрекъснато си вредим, а Ти стоиш отстрани и ни наблюдаваш.
    Аз винаги съм в съприкосновение с вашите най-дълбоки желания и винаги ви давам онова, което желаете. Дори когато то е нещо, което ще ви причини смърт, ако такова е най-дълбокото ви желание, това и получавате - преживявате „умиране".
    Аз никога, по никакъв начин не преча на осъществяването на вашите съкровени желания.
    Нима искаш да кажеш, че когато нанасяме вреда на себе си, това става по наше желание? По наше съкровено желание!
    Вие не можете да нанесете „вреда" на себе си. Няма нищо, което да може да бъде вредно за вас. „Вредата" е субективна реакция, а не обективно явление. Вие можете да изберете да преживеете „вреда" за себе си при някаква среща или явление, но това е изцяло по ваше собствено решение. Имайки предвид тази истина, отговорът на въпроса ти е: Да, когато „навредите" на себе си, правите го, защото така сте поискали. Но аз говоря за едно много високо езотерично ниво, а твоят въпрос не „произтича оттам". В смисъла, в който ти го задаваш, в смисъла на съзнателен избор, Аз бих отговорил: Не, всеки път когато правите нещо, което наврежда на вас самите, то не е, защото го „желаете".
    Детето, което е ударено от кола, защото е скитало по улицата, не е „желаело" (не се е стремило, не е избрало съзнателно) да бъде ударено от кола.
    Мъжът, който все се жени за един тип жена - жена, която е крайно неподходяща за него, макар и да приема различни образи - не „желае" (не се стреми, не избира съзнателно) непрекъснато да създава неуспешни бракове.
    Човек, който е ударил с чук палеца си, не може да се каже, че е „желаел" да преживее нещо такова. Това не е било нещо, към което той се стреми, не го е избрал съзнателно. И все пак, всички обективни явления са по някакъв подсъзнателен начин привлечени от теб самия; всички явления са създадени от теб несъзнавано; всеки човек, място или събитие в твоя живот е извикано от теб самия - то е сътворено от твоя Аз, ако щеш - за да създаде точните и съвършени условия, съвършената възможност да преживееш следващото нещо, което желаеш да преживееш в процеса на своята еволюция.
    Нищо не може да се случи, повтарям ти, нищо, ако то не ти дава съвършено точната възможност да изцелиш, сътвориш или преживееш нещо, което желаеш да изцелиш, сътвориш или преживееш, за да бъдеш Истинският си Аз.
    А Кой е моят Истински Аз?
    Този, който избираш да бъдеш. Аспектът на Божественото, Който желаеш да въплътиш в битие - това е Истинският ти Аз. То може да се промени във всеки даден момент. И наистина се променя всеки миг. И все пак, ако желаеш животът ти да се успокои, ако не искаш непрестанно да имаш противоречиви и различни опитности, има начин да постигнеш това. Просто спри да променяш своето съзнание за Истинския си Аз и за Аза, който Избираш Да Бъдеш.
    Лесно е да се каже, но трудно да се направи!
    Аз разбирам, че ти вземаш тези решения на много различни нива. Детето, което решава да изскочи на улицата и да играе сред движението на колите, не е избрало да умре, то е направило редица други избори, но смъртта не е един от тях. Майката знае това.
    Проблемът в случая не е, че то е избрало да умре, а че то е направило редица избори, които могат да доведат до най-различни резултати, включително и до неговата смърт. Този факт на него самото не му е съвсем ясен, той му е неизвестен. Липсата на информация пречи на детето да направи ясен и по-добър избор.
    И така, както виждаш, ти анализира проблема с избора на детето съвършено.
    И Аз като Бог никога няма да попреча на твоя избор, но винаги ще зная какъв е той.
    Следователно, ти можеш спокойно да приемеш, че ако нещо ти се случва, то е съвършено в своето случване - защото нищо не може да избегне съвършенството на Божия свят. Планът на твоя живот - хората, местата и събитията в него, са сътворени съвършено от съвършения Творец на самото съвършенство - от теб. И от Мен... чрез теб и в теб.
    И така, Ние можем да работим заедно в този съвместен творчески процес, съзнателно или несъзнателно. Ти можеш да преминеш своя живот като го осъзнаваш или не. Ти можеш да вървиш по своята пътека, спейки или в будно състояние. Изборът е твой.
    Почакай, можеш ли да се върнеш към този момент, в който говореше, че ние вземаме решения на много различни нива? Каза, ако искам животът ми да се успокои, ще трябва да спра да изменям съзнанието си за това Кой Съм и Кой Искам да Бъда. Като аз отвърнах, че това няма да е лесно, ти изрази наблюдението, че всички ние правим избор на много различни нива. Можеш ли по-подробно да обясниш какво означава, че правим избор в много различни нива? Какво предполага това?
    Ако всичко беше такова, каквото душата ти желае, нещата щяха да бъдат съвсем прости. Ако се вслушваше само в онази част от теб, която е чист дух, всички твои решения щяха да бъдат лесни. Резултатът от всички тях щеше да бъде щастлив. Това е така, защото...
    ...изборът, който прави духът, е най-висшият избор. Не е необходимо той да се основава на предположения. Не е нужно да бъде анализиран и оценяван. Този избор - изборът на духа, трябва само да се следва. Да се действа въз основа на него.
    Ала ти не си само дух. Ти си Триединно Същество, което се състои от тяло, съзнание и дух. В това е едновременно величието и чудото на твоята същност. Защото често ти вземаш решения и правиш избор едновременно и на трите нива - и те по такъв начин не съвпадат винаги.
    Никак не е необичайно тялото ти да иска едно, докато съзнанието ти се стреми към друго, а духът ти желае нещо трето. Това особено се отнася за децата, които често не са достатъчно зрели, за да разграничат онова, което е удоволствие за тялото, от онова, което е смислено за съзнанието - а още по-малко пък, което е съзвучно с душата. Тъй че детето изведнъж се оказва на улицата. И ето че Аз като Бог осъзнавам всички избори, които правиш - дори и онези, които си направил несъзнавано. Аз никога не бих се изправил срещу тях, напротив, Моята работа е да гарантирам осъществяването на всички твои избори. (В действителност ти сам ги гарантираш на самия Себе Си. Онова, което правя Аз, е, че съм създал система, която да ти дава възможност да гарантираш осъществяването на своите избори. Тази система се нарича процес на творчество и тя бе подробно обяснена в първа книга.
    Когато изборите ти са противоречиви, когато тялото, съзнанието и духът не действат като едно цяло, процесът на творчество се осъществява на всички нива като води до смесени резултати. Ако, от друга страна, твоето същество е в хармония и твоите избори са единни, могат да се случат удивителни неща.
    Вашите младежи имат един израз - „всички заедно в кюпа", който може да се използва, за да се опише това единно състояние на битието.
    Съществуват освен това и нива в рамките на нивата по отношение на вземането на решения. Това е особено вярно за нивата на съзнанието.
    Вашето съзнание може да взема решения и да прави избор на едно от трите вътрешни нива: логика, интуиция, чувство - а понякога едновременно и на трите нива - създавайки възможности за още по-големи вътрешни противоречия.
    А вътре в едно от тези нива - нивото на чувствата - съществуват пет други нива - това са петте естествени чувства: скръб, гняв, завист, страх и любов.
    А вътре в рамките на тези нива също съществуват две трайни нива: любов и страх.
    Петте естествени чувства съдържат любовта и страха, а в същото време любовта и страхът са основата на всички чувства. Останалите три от петте естествени чувства са продължение на тези две.
    В крайна сметка всички мисли са породени или от любов, или от страх. Това е основната полярност. Това е първичният дуализъм. Всичко в края на краищата се свежда до тези две чувства. Всички чувства, идеи, концепции и решения, избори и действия се основават на тези две основни чувства.
    И в края на краищата съществува реално само едно.
    Любовта.
    В действителност любовта е всичко, което съществува. Дори и страхът е продължение на любовта и когато се използва активно, е проявление на любов.
    Нима страхът може да бъде проявление на любов!
    На най-висшо ниво - да. Всичко е проявление на любов, когато е израз на най-висшата си форма.
    Онзи, който спасява детето си като го издърпва изсред уличното движение, страх ли проявява или любов?
    Ами предполагам, че и двете. Страх за живота на детето  и любов, Която е достатъчна, за да рискува собствения си Живот, за да спаси това дете.
    Точно така. И ето, виждаме, че страхът в най-върховните му форми се оказва любов... Е любов... която се проявява в страха.
    По същия начин, движейки се по скалата на естествените чувства: скръбта, гневът и завистта също са форми на страх, който на свой ред е някаква форма на любов.
    Едно нещо води до друго. Разбираш ли?
    Проблемът възниква тогава, когато някое от петте естествени чувства бъде изкривено, тогава те стават гротескни и не могат да се разпознаят като продължения на любовта, а още по-малко на Бога, който е онова, което е Абсолютната Любов.
    Чувал съм за тези пет естествени чувства и преди от моята прекрасна колегиална работа с д-р Елизабет Кюблър-Рос. От нея научих за тях.
    Да, наистина. Именно Аз я вдъхнових да учи хората на това.
    С други думи, винаги когато човек прави някакъв избор, той е продиктуван от нивото, на което се прави, от съответната дълбочина, от която произтича.
    Да, така е.
    Кажи ми, моля Те, отново, защото съм забравил много от онова, на което учеше Елизабет - кажи ми всичко за тези пет естествени чувства.
    Тъгата е естествено чувство. Тя е онази част в теб, която ти позволява да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш - да изтласкаш или проявиш онази мъка, която изпитваш при всеки вид загуба. Това може да бъде загуба на любим човек или загуба на контактните ти лещи.
    Когато имаш възможност да изразиш своята тъга, ти се освобождаваш от нея. Децата, на които се позволява да бъдат тъжни, изпитват едно здраво чувство по отношение на тъгата след като станат възрастни и обикновено успяват бързо да се справят със скърбите си.
    Децата, на които се казва „хайде, хайде не плачи", обикновено като възрастни не си позволяват да плачат, в края на краищата нали винаги им е казвано, че не трябва да правят това в живота. И така, те потискат своята скръб.
    Тъга, която постоянно бива потискана, се превръща в хронична депресия - едно противоестествено чувство. Хората са убивали поради хронична депресия, войни са водени, народи са падали под робство.
    Гневът е естествено чувство. Той е средството, което ти позволява да кажеш „Не, благодаря". Не е задължително той да бъде оскърбителен и в никакъв случай да вреди на друг човек. Когато на децата се позволява да дават израз на своя гняв, те развиват здравословно отношение към него в своите зрели години и обикновено успяват да го преодоляват много лесно. Децата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо лошо - че не трябва да дават израз на своя гняв и фактически не трябва да изпитват гняв - на тях ще им бъде трудно да се справят с гнева в зрелите си години.
    Гняв, който постоянно се потиска, се превръща в ярост, което е съвсем противоестествено чувство.
    Хората са убивали поради своята ярост, войни са се водели, народи са се проваляли, нации са се разбивали.
    Завистта е естествено чувство. Това е чувството, което кара едно петгодишно дете да се стреми да достигне дръжката на вратата, защото сестра му го може или да кара колело. Завистта е естественото чувство, което те кара да искаш да опиташ отново, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, докато успееш. Много здравословно е да изпитваш завист и съвсем естествено. Когато се позволи на децата да дават израз на своята завист, те си създават здравословно отношение към нея в зрелите си години и обикновено успяват да я преодолеят много бързо.
    Деца, на които е внушавано, че завистта е нещо лошо, че не бива да й дават израз и фактически, че не бива да изпитват завист - на тях им е трудно да се справят със своята завист в зрелите си години.
    Завист, която непрестанно бива потискана, се превръща в ревност, която е противоестествено чувство.
    Хората са убивали поради ревност, войни са се водели, народи са се проваляли.
    Страхът е естествено чувство. Всички новородени идват на този свят с два страха: страха да не паднат и страха от много силен шум. Останалите страхове са усвоени реакции, които са предизвикани от околната среда, в която е поставено детето, и които детето е усвоило от родителите си. Смисълът на естествения страх е да изгради у човека известна предпазливост. Предпазливостта е средство, което пази живота на тялото, тя е последица от любовта - любовта към Аза.
    Децата, които са научени, че страхът не е нещо добро, че не бива да проявяват страх и фактически не бива да го изпитват - трудно ще успеят да се справят със страха в зрелите си години.
    Страх, който постоянно се потиска, се превръща в паника, която е противоестествено чувство.
    Хората са убивали поради паниката си, войни са се водели, народи са се проваляли.
    Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната и получавана любов е достатъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, която е контролирана, манипулирана и потискана, се превръща в нещо неестествено.
    Деца, които са накарани да почувстват, че естествената им любов не е нещо добро, че не бива да й дават израз и фактически не трябва да я преживяват, трудно ще успеят да се справят с любовта като възрастни.
    Любов, която бива постоянно потискана, се превръща в стремеж да властваш над чувствата на другия, което е много противоестествено.
    Хората са убивали поради това чувство за власт, войни са се водели, народи са се проваляли.
И така, естествените чувства, когато биват потискани, предизвикват противоестествени реакции и отклици. А повечето естествени чувства биват потиснати у мнозинството от хората. А всъщност тези чувства са ваши приятели. Те са ваш дар. Те са божествените оръдия, чрез които да изваете своя опит.
    Вие сте получили тези средства при самото си раждане. Те са ви дадени, за да ви помогнат да се приспособите към живота.
    Защо става така, че тези естествени чувства биват потиснати у повечето хора?
    Защото така са научени, да ги потискат. Казали са им, че така трябва.
    Кой ги е научил на това?
    Техните родители. Онези, които са ги възпитали. Но защо! Защо е трябвало да правят това?
    Защото те на свой ред са били научени така от своите родители, които пък от своите.
    Да, да, но защо? Какво всъщност става?
    Става това, че родителските задължения се изпълняват не от онези, които трябва да ги изпълняват.
    Какво имаш предвид? Кои са тези „неподходящи" хора, които изпълняват родителски задължения?
    Майката и бащата.
    Нима майката и бащата могат да бъдат неподходящи хора, за да възпитават децата си?
    Да, когато са млади. В повечето случаи е така. Фактически истинско чудо е, че мнозина от тях се справят толкова добре.
    Никой не е по-неподготвен да възпитава едни деца от младите родители. И между другото никой не знае това по-добре от самите млади родители.
    Повечето родители се заемат със задълженията на родители с много малък житейски опит. Те самите не са излезли от състоянието, в което техните родители се грижат за тях. Те все още търсят своите отговори, търсят решение на редица въпроси. Самите те не са открили все още себе си, а се опитват да напътстват и да стимулират други, още по-уязвими и от тях, да се търсят и себенамират. Самите те не са се достатъчно самоопределили, а са принудени да работят за самоопределението на други. Та те все още се опитват да преодолеят погрешната самоличност, която им е внушена от собствените им родители.
    Още не са открили Своята Истинска Същност, а се опитват на други да го внушават и се напрягат страхотно да изградят вярно самоопределение на своите деца, когато те самите не са се самоопределили в своя живот. И така всичко излиза погрешно - техният живот и животът на техните деца.
    Ако имат късмет, вредата за децата им няма да бъде чак толкова голяма. Техните деца ще я преодолеят - но вероятно не без да прехвърлят тази вреда на собствените си деца.
    Повечето от вас се сдобиват с мъдрост, търпение, разбиране и любов, която им позволява да бъдат прекрасни родители, едва след като преминат възрастта, в която са родители.
    Но защо става така? Аз не разбирам това. Виждам, че Твоите наблюдения са в много случаи верни, но защо става така?
    Защото младежите, които създават деца, поначало не са предназначени за това да ги отглеждат и възпитават. Годините, в които вие трябва да започнете да отглеждате и възпитавате деца, реално са годините, в които сега това вече е свършил процес.
    Все още продължавам да недоумявам.
    Човешките създания биологически са способни да създават деца още докато те самите са деца - което за изненада на повечето от вас трае до 40-50-годишна Възраст.
    Хората са „самите те деца" до 40-50-годишна възраст ли!
    Да, в известен смисъл е така. Зная, че ти е трудно да приемеш тази истина, но само се огледай наоколо си. Може би поведението на човешкия род ще ти помогне да разбереш какво имам предвид.
    Трудността идва от това, че във вашето общество на вас ви се казва, че сте зрели хора и готови за живота на 21-годишна възраст. Като се добави към това и фактът, че мнозина от вас са възпитани от майки и бащи, когато самите те не са били много по-възрастни от 21 година, когато са започнали да ви възпитават, можеш да си дадеш сметка какъв е проблемът. Ако онези, които създават деца, по начало е трябвало да отглеждат тези деца, то създаването на деца нямаше да бъде възможно до 50-годишна възраст! Създаването на деца е активност, предназначена за младежите, чиито тела са добре разбити и силни, отглеждането на децата е активност, предназначена за възрастните, чиито знания са добре разбити и силни.
    Във вашето общество вие сте наложили мнението, че онези, които сьздават деца, носят отговорността за тяхното възпитание и отглеждане - и в резултат на това, не само, че сте направили целия процес на отглеждане на децата много труден, но също така сте довели до изкривяване на енергиите, свързани със сексуалния акт.
    Ъъъ... би ли могъл да ми обясниш?
    Мнозина са забелязали това, на което обръщам внимание. А именно, че доста хора - може би повечето от тях не са действително способни да отглеждат и възпитават деца във възрастта, в която са способни да ги създават. След като обаче са забелязали това, хората са предложили напълно погрешно разрешение на въпроса.
    Вместо да позволите на младите да се наслаждават на секса и ако създадат деца, да ги предадат на възрастните за отглеждане, вие хората внушавате на своите младежи да не се занимават със секс, докато не бъдат подготвени да поемат отговорността да отглеждат децата си. Внушили сте им, че е нередно да имат сексуален опит преди да настъпи този момент на зрялост и сте създали по този начин табу около онова, което е едно от най-радостните тържества на Живота.
    Това, разбира се, е табу, на което вашите подрастващи не обръщат много внимание - и съвсем основателно - напълно неестествено е да му се подчиняват.
    Човешките същества имат желание да правят любов веднага щом почувстват вътрешния сигнал, че са готови за това. Такава е човешката природа.
    Ала начинът, по който те мислят за собствената си природа, по-скоро е свързан с това, което вие като родители им казвате, отколкото с вътрешното чувство, което те имат. Вашите деца гледат към вас да им кажете в какво се състои животът.
Категория: Разговори с Бога 3 | Добавил: Бонд (21.05.2009)
Разгледан: 1565 | Коментари: 4 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 4
10.07.2009
1. Бонд (Бонд) [Материал]
Ето защо, когато изпитат първите си пориви да се докоснат, да се милват невинно един друг, да опознаят „различията" един на друг, те ще обърнат поглед към вас да им дадете сигнал за това дали тази страна на собствена та им природа е „добра"? Или е „лоша"? Дали вие я одобрявате? Дали не трябва да я потиснат, да я задушат? Да не й дадат право?
Забелязва се, че онова, което мнозина родители казват на своите деца във връзка с тази страна на човешката природа, произхожда от различни неща: от това, на което те самите са били научени; от това, което тяхното вероизповедание твърди; от това, което смята обществото - всичко, освен естествения ход на нещата.
В естествения ход на вашия род сексуалността е нещо, което напъпва във възрастта между 9 и 14 години, след 15-годишна възраст то присъства и получава израз у повечето хора. Така започва борбата срещу времето - децата се стремят да реализират своята бликаща сексуална енергия, а родителите се стремят да ги възпрат.
Родителите се нуждаят от всяка подкрепа и сътрудничество, каквито могат да имат в тази борба, защото, както бе отбелязано, те изискват от своите деца да не правят нещо, което е част от тяхната природа.
И така, възрастните са създали всякакви фамилни, културни, религиозни, социални и икономически ограничения, забрани и норми, които да оправдаят техните неестествени изисквания спрямо собственото им поколение. По този начин децата са принудени да приемат, че собствената им сексуалност е нещо неестествено. Та нима може „нещо естествено" да бъде толкова срамно, винаги възпирано, контролирано, ограничавано, обуздавано и отхвърляно.
Е, тук ми се струва, че Ти малко преувеличаваш. Не мислиш ли, че преувеличаваш?
Наистина ли? Какво смяташ, че е въздействието върху едно 4-5-годишно дете, когато родителите му дори не използват правилното название за определени части на тялото? Какво трябва да говори това на едно дете? Ще може ли то спокойно да се отнася към тях?
Ами...
Да... „ами..." наистина.
Чисто и просто „не се говорят такива думи", както казваше баба ми. Техните заместители звучат по-добре.
Това е така само защото придавате на действителните им названия толкова „негативен смисъл", че почти не сте в състояние да ги използвате в обикновен разговор.
В ранните години, разбира се, децата не знаят защо родителите им се чувстват по този начин, но остават с впечатление и то често неизличимо впечатление, че определени части на тялото са „неприлични" и всичко свързано с тях е притеснително - да не кажем „непристойно". Когато децата пораснат и навлязат в юношеството, те започват да осъзнават, че това не е вярно, но тогава съвсем ясно им се дава да разберат каква е връзката между бременността и сексуалността и как трябва да се грижат за децата, които раждат, така че им се създава нова причина да чувстват „нещо непристойно" във връзка с всяка проява на сексуалност - и така кръгът се затваря. Това води до объркване и не малко опустошение в обществото - което винаги е резултат от опита да се измами природата.
Вие сте наложили притеснението от секса, сексуалното потискане и срам - което е довело до сексуални задръжки, дисфункция и насилие.
Вие като общество винаги ще имате задръжки във връзка с онова, от което се притеснявате, винаги ще бъдете дисфункционални по отношение на поведение, което бива потискано и винаги ще действате с насилие като протест срещу това, че ви карат да изпитвате срам за нещо, което в душата си знаете, че не би следвало да поражда такъв срам.
Значи, Фройд има право, когато твърди, че в голяма степен гневът в човешкия род е свързан със сексуалността - дълбоко вкоренена ярост за тока, че се налага да потискаш основните си инстинкти, интереси и пориви.
Не един психиатър е стигал до такива заключения. Човекът изпитва гняв, защото знае, че не би трябвало да се срамува от нещо, което чувства, че е добро - и въпреки това чувства срам и вина.
Първо хората започват да изпитват гняв към себе си, задето се чувстват толкова добре от нещо, което се предполага да е „порочно".
:

10.07.2009
2. Бонд (Бонд) [Материал]
И когато най-сетне осъзнаят, че са били измамени, че сексуалността би трябвало да е прекрасно, почитано, великолепно човешко преживяване, те започват да изпитват гняв към другите, към родителите си, задето са ги потискали, към религията, задето ги е карала да се срамуват, към представителите на противоположния пол, задето са ги предизвиквали и към цялото общество, задето ги е контролирало.
И най-сетне те започват да изпитват гняв към самите себе си за това, че са допуснали всичко това да ги накара да имат задръжки.
До голяма степен този потиснат гняв се насочва към създаване на изопачени и неправомерни морални ценности в обществото, в което живеете - едно общество, което възвеличава и отдава чест с паметници, статуи, възпоменателни марки, филми и картини и телевизионни програми на някои от най-грозните актове на насилие в света, а в същото време скрива - и още по-лошо обезценява някои от най-красивите прояви на любов.
И всичко това - всичко това - е възникнало от една единствена мисъл, че онези, които раждат деца, носят в същото време единствената отговорност за тяхното отглеждане.
Но ако хората, които имат деца, не са отговорни за тяхното отглеждане, тогава кой е отговорен?
Цялото общество със специално задължение на възрастните.
Възрастните ли?
В повечето напреднали раси и общества възрастните отглеждат децата, изхранват децата, възпитават децата и предават на младото поколение мъдростта, знанията и традициите на рода. По-нататък, когато ще говорим за някои от тези напреднали цивилизации, Аз отново ще се спра на този момент.
Във всяко общество, където създаването на деца на млада възраст не се смята за „неправилно" действие - защото старейшините на рода ги отглеждат и следователно няма смисъл да се превръща тази отговорност в тежко бреме - не е познато сексуалното потисничество и по тази причина изнасилването, сексуалните отклонения и социално-сексуалната дисфункция са също непознати.
Съществуват ли подобни общества на нашата планета?
Да, макар че вече са на изчезване. Вие сте опитали да ги изтриете от лицето на земята, да ги асимилирате, защото ги смятате за варварски. Във вашите общества, които не намирате за варварски, децата (както и съпругите и съпрузите) се смятат за собственост, за лично притежание и затова онези, които създават деца, трябва също така и да ги отглеждат, защото са длъжни да се грижат за онова, което „притежават".
Основата, в която се коренят много от проблемите на вашето общество, се състои в идеята, че съпругите и децата са лично притежание, че те са „ваши".
Ние ще разгледаме цялата тази тема за „собствеността" по-късно, когато изследваме и дискутираме живота сред по-високоеволюиралите същества, но засега помисли по този въпрос поне за миг. Наистина ли някой е действително емоционално готов да отглежда деца във възрастта, когато е физически готов да има деца?
Истината е, че повечето хора не са подготвени да възпитават децата си дори на 30 и 40 години и това не би следвало да се очаква от тях. Те не са живели достатъчно като зрели хора, за да могат да предадат дълбоката мъдрост на своите деца.
Чувал съм такава мисъл и преди. Марк Твен пишеше нещо за това. Говори се, че той отбелязал: „Когато бях на деветнайсет, баща ми нищо не знаеше, а сега, когато съм на трийсет и пет, удивен съм от това колко много е научил Старецът."
Той е уловил нещата съвършено. Вашите млади години не са предназначени, за да учите другите на истината, а вие самите да усвоявате истината. Как бихте могли да учите децата си на истината, когато самите вие не сте я усвоили?
Разбира се, че не можете. И така все ще им повтаряте единствената истина, която знаете - истината на другите. Истината на вашия баща, на вашата майка, на вашата култура, на вашата религия. Всичко друго, но не и собствената си истина, защото вие все още търсите собствената си истина.
И ще продължавате да търсите, да опитвате да откривате истината и да се проваляте, да я формулирате и да я преформулирате, да си изграждате представа за самия себе си чак докато бъдете половин век на тази земя или близо толкова, и тогава може би най-сетне ще започнете да установявате, да разбирате собствената си истина и може би най-голямата истина, която ще приемете е, че няма постоянна истина; че истината, както и самият живот е нещо променливо, нещо, което се развива и еволюира - и тъкмо когато си мислите, че този процес на еволюция е завършен, ще се окаже, че не е, а едва сега започва.
Да, аз съм стигнал до тази мисъл. Аз съм над 50 г. вече съм го разбрал.
Много добре. Сега си един помъдрял човек. Възрастен. Сега би трябвало да отглеждаш деца или още по-добре подир десет години. Възрастните са тези, които трябва да отглеждат младото поколение и това трябва да се очаква от тях.
:

10.07.2009
3. Бонд (Бонд) [Материал]
Именно възрастните познават истината и живота, знаят какво е важно и какво не, знаят какво наистина означават думи като почтеност, честност, вярност, приятелство и любов.
В това отношение аз Те разбирам. Трудно е да се приеме, но мнозина от нас едва са преминали от състоянието на „дете" в състояние на „ученик", когато те самите имат собствени деца и чувстват, че трябва да бъдат техни учители. И така ние си казваме, ами добре аз ще ги науча на онова, на което са ме научили моите родители.
И така става, че греховете на родителите се изкупват от децата чак до седмо поколение.
Но как може да се промени това? Как да престанем да се въртим в този омагьосан кръг?
Възложете отглеждането на децата на уважаваните от вас възрастни. Родителите се виждат с децата си всеки път, когато желаят, живеят с тях, ако така предпочитат, но не са единствено те отговорни за грижите и възпитанието им. Физическите, социални и духовни потребности на децата се посрещат от цялата общност, а образованието и ценностите им се възпитават от възрастните хора в общността. По-нататък в нашия диалог, когато говорим за тези други Култури във вселената, ще разгледаме някои нови модели за живот. Ала тези модели не могат да бъдат функционални при начина, по който вие понастоящем сте организирали своя живот.
Какво имаш предвид?
Имам предвид не само неефективния модел на отглеждане на децата, но и целия ви начин на живот.
И какво по-точно?
Вие много сте се откъснали един от друг. Разделили сте семействата. Разбили сте по-малките общности в полза на огромните градове. В тези големи градове има много хора, но все по-малко „племена", групи или кланове, членовете, на които считат за своя отговорност - отговорността, която носят пред цялата общност. По този начин вие фактически сте се лишили от старейшини, каквито са възрастните хора. Нямате такива възрастни хора, които да бъдат като старейшини, поне не наоколо си.
Но още по-лошо от това, че сте се откъснали от своите възрастни, е това, че сте ги изтласкали на заден план, маргинализирали сте ги. Отхвърлили сте силата им и дори сте ги отрекли.
Да, представители на вашето общество дори отхвърлят по-възрастните сред вас, като твърдят, че те ви използват, отнемат все повече и повече от печалбата на младежите.
Това е вярно. Някои социолози предричат война между поколенията, при която по-възрастните хора ще бъдат обвинени в това, че имат все повече и повече изисквания, а допринасят по-малко. Броят на възрастните става все по-голям, “третото поколение" навлиза в годините на зрелостта, а и хора започват да живеят като цяло по-дълго.
И все пак, ако възрастните хора сред вас нямат по-голям принос, то е, защото вие не им позволявате да го имат. Вие изисквате от тях да се оттеглят от работа точно в момента, в който наистина могат да направят най-много за компанията. И да се оттеглят от активно и смислено участие в живота, точно когато това участие би могло да внесе разум във всичко ставащо само по отношение отглеждането на подрастващите, също така и в политиката и икономиката, и дори в религията, където възрастните имат известно предимство. Вие сте станали едно общество, което се прекланя пред младежите и пренебрегва възрастните.
Вашето общество освен това се е превърнало в разединено общество. Това е общество от отделни индивиди, а не от групи.
И при положение, че сте направили обществото си силно индивидуализирано и младежко, вие сте загубили до голяма степен неговото богатство и ресурси. И сега сте лишени, както от богатството, така и от ресурсите му. Мнозина от вас живеят в емоционална и психологическа бедност.
Отново смятам да те попитам, съществува ли някакъв начин да се излезе от този омагьосан кръг?
Първо осъзнайте и си дайте сметка, че той е реален. Твърде много измежду вас живеят в условията на отричане. Твърде много измежду вас се правят, че това, което е така, не е така. Вие лъжете самите себе си и не желаете да чуете истината, а още по-малко да я изразите.
:

10.07.2009
4. Бонд (Бонд) [Материал]
И затова също ще поговорим по-нататък, когато разглеждаме цивилизациите на по-високоеволюиралите общества, защото това отричане, този отказ да се забележи и признае нещо, което съществува, не е незначителен факт. Ако вие истински желаете да промените нещата, надявам се, че просто ще си позволите да чуете какво ви говоря.
Дошло е времето да се каже истината съвсем просто и ясно. Готови ли сте да я чуете?
Аз съм готов. Затова се обърнах към Теб. Така и започна целият този разговор.
Истината не винаги е удобна. Тя носи утеха само на хората, които нямат желание да я пренебрегват. Тогава истината става не само облекчение, но и вдъхновение.
За мен целият този тритомен диалог беше много вдъхновяващ, моля Те, продължи!
Съществува основателна причина да бъдеш вдъхновен, да чувстваш оптимизъм. Прави впечатление, че нещата са започнали да се променят. Сред човешкия род се забелязва все по-голям акцент върху създаването на общности, върху изграждането на разширени семейства в сравнение с всички предходни години и вие оказвате все по-голямо уважение на възрастните хора сред вас, извличате смисъл и ценности от техния и чрез техния живот. Това е голяма крачка в една прекрасна посока.
И така, нещата се „обръщат". Вашата култура, изглежда, предприема тази стъпка. Сега оттук нататък следва едно положително развитие.
Тези промени не могат да се осъществят за един ден. Вие, например, не можете да промените цялостно, с един замах начина, по който отглеждате подрастващото си поколение, защото така е формирана цялата ви настояща система на мислене. Ала сте в състояние да промените своето бъдеще стъпка по стъпка. Четенето на настоящата книга е една от тези стъпки. Този диалог ще се връща отново и отново на много важни теми, преди да завърши. Това преповтаряне няма да бъде случайно. То се прави за подчертаване.
Вие търсите идеи, за да градите своя утрешен ден.
Нека започнем като разгледаме вашето вчера.
:

Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.81.33.119          Петък          29.03.2024, 01:05