4. Никой не пристъпва случайно към теб




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


12:30
07.12.2016
Сряда
54.197.142.219


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 2

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

4. Никой не пристъпва случайно към теб

Ти наистина много се отклони - започнахме разговор за времето, а свършихме с разговор за организираната религия.
    Да, така е, когато говориш с Бога. Трудно е да поддържаш диалога в определени граници.
    Нека да се опитам да обобщя основните Ти мисли в трета глава.
    * Няма друго време, освен настоящето; не съществува друг момент, освен настоящия момент.

    * Времето е Континиум. То е аспект на Относителността, който съществува в една „вертикална" парадигма, при която „моментите" или „събитията" са нанизани един над друг, ставащи или възникващи по едно и също „време".

    * Ние постоянно се пренасяме от една в друга реалност на това царство на време-безвремие-всевремие, обикновено насън. „Deja vu" или „внезапните припомняния" са един от начините, по който осъзнаваме това.

    * Не съществува време, в което ние да не сме съществували - нито някога ще настъпи такова време.

    * Концепцията за „възраст" на душите има отношение само към равнищата на съзнание, а не към продължителността на „времето".

    * Не съществува зло.

    * Ние сме съвършени такива, каквито сме.

  *„Нередното" е концепция на съзнанието, основаваща с на Относителността на опита.

    * Ние сами установяваме законите, променяйки ги, така че да съответстват на нашата Настояща Реалност и в това няма нищо лошо. Така и трябва да бъде, ако желаем да еволюираме Като хора.

    * Хитлер е отишъл на небето (!)

    * Всичко става по Божия воля - Всичко. В това число не само ураганите, торнадото и земетресенията, но Хитлер също. Тайната на разбирането е да се познае Промисълът, който се крие зад всички събития.

    * Няма „наказания" след смъртта и всички последици съществуват само в Относителността на опита, а не в Царството на Абсолюта.

    * Човешките теологии представляват безумния опит на човечеството да си обясни един безумен Бог, който не съществува.

    * Единственият начин, при който човешките теологически системи придобиват смисъл, е като се приеме, че Бог е лишен от всякакъв смисъл.

    Как е всичко това? Още едно добро обобщение?
    Отлично.
    Много добре. Защото имам един милион въпроси. Десето и единадесето твърдение, например, се нуждаят от по-нататъшно изясняване. Защо Хитлер е отишъл на небето? (Зная, че току-що се опита да обясниш това, но имам нужда от по-голяма яснота.) И какво е предназначението, което стои зад всички събития? И по какъв начин това По-голямо Предопределение се отнася до Хитлер и други диктатори?

    Нека първо разгледаме предназначението.
    Всички събития, всички преживявания имат за цел да създадат Възможност. Събитията и преживяванията са Възможности. Нито повече, нито по-малко.
    Би било погрешно да ги осъждаме като „дяволска работа", „Божие наказание", „Божия награда" или нещо междинно. Те са просто Събития и Преживявания - нещо ставащо.
    Онова, което мислим за тях, което правим по отношение на тях, реакциите ни спрямо тях им дават значението, което имат за нас.
    Събитията и преживяванията са възможности, Които привличате към себе си - които създавате индивидуално и колективно посредством съзнанието. Съзнанието създава опита. Ти се опитваш да издигнеш своето съзнание. Привлякъл си тези възможности, за да ги използваш като средства, за да сътвориш и преживееш на практика Истинския си Аз. Истинският ти Аз е същество с по-висше съзнание от онова, което ти проявяваш.
    Защото Моята Воля е да преживееш Истинския Си Аз, давам ти възможност да преживееш онези събития и преживявания, които сам си избрал за целта.
    Другите Участници в Космическата Игра понякога се присъединяват към теб - като краткотрайни Познати, Периферни Участници, Временни Съотборници, Дълготрайни Партньори, Роднини и Семейство, Любими, Доживотни Партньори.
    Ти сам привличаш в живота си всички тези души. А те привличат теб в своя живот. Това е взаимно, творческо преживяване, което изразява изборите и Желанията и на двете страни.
    Никой не пристъпва случайно към теб.
    Случайност не съществува.
    Нищо не става произволно.
    Животът не е продукт на шанс.

    Ти самият привличаш събитията и хората, които са ти потребни. Опитът и развитието в планетарен мащаб е резултат на груповото съзнание. Те биват привлечени към цялата група, към която принадлежиш, в резултат на нейния избор и желания.
    Какво разбираш под термина „твоята група"?
    Груповото съзнание не се разбира достатъчно. То обаче е изключително мощно и може, ако човек не внимава, да надмогне индивидуалното съзнание. Затова трябва винаги да се стремите да създавате групово съзнание навсякъде, където отивате и с каквото и да се заемате, ако искате по-широкият ви житейски опит на планетата да бъде хармоничен.
    Ако си част от група, чието съзнание не отразява твоето и в дадения момент не си в състояние ефективно да въздействаш на груповото съзнание, разумно е да напуснеш групата, защото в противен случай тя може да започне да те ръководи, без оглед на това накъде сам искаш да се насочиш.
    Ако не можеш да намериш група, чието съзнание съответства на твоето, сам я създай. Хора със сходно съзнание ще се присъединят към теб.
    Отделните индивиди и по-малки групи трябва да въздействат върху по-големите - и в крайна сметка върху цялото човечество, което е най-голямата група - за да се осъществи постоянна и значителна промяна на планетата.
    Вашият свят и състоянието, в което той се намира, е отражение на глобалното, обединено съзнание на всички, които живеят в него.
    И сам можеш да си дадеш сметка, когато се огледаш какво става в света наоколо ти, че има още много работа да се върши. Освен ако, разбира се, не си доволен от света такъв, какъвто е.
    Колкото и чудно да е това, много хора всъщност са напълно доволни. Затова и светът не се променя.
    Повечето хора са доволни от един свят, в който се зачитат различията, а не сходствата между хората и несъгласията се разрешават по пътя на конфликта и войната.
    Повечето хора са доволни от свят, в който оцеляват най-приспособимите, в който „правото е на силния", конкуренцията е необходимост и най-висшето благо е да победиш.
    Ако тази система създава и губещи - така да бъде - щом вие не сте между тях.
    Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда вьзможността често да се избиват хора, смятани за „врагове", а „губещите" да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите" да бъдат експлоатирани и потискани.
    Повечето от хората определят като „погрешно" всичко, което е различно от тях. Особена нетърпимост се проявява към религиозните различия, както и към много социални, икономически и културни различия.
    Експлоатацията на потиснатите класи се оправдава чрез самодоволни изявления на господстващите класи колко се е подобрило благосъстоянието на техните жертви. Чрез тези мерки по-висшата класа си позволява да пренебрегва проблема какво би следвало да бъде истински справедливото отношение към всички хора, ако човек наистина трябва да бъде справедлив, а не просто да внесе леко облекчение в една ужасна ситуация - като цинично се облагодетелства от сделката.
    Повечето хора са готови да се изсмеят, когато някой предложи по-различна от действащата система, доказвайки, че конкуренцията, убийствата и девизът „победителите не ги съдят" са в основата на прогреса на цивилизацията! Мнозина дори мислят, че друг естествен начин да бъдеш не съществува, че такава е самата човешка природа и не може да бъде друга и ако се държи по друг начин, стремежът на човека да успява ще изчезне. (Макар и никой да не си задава въпроса: „Да успява в какво?")
    Колкото и трудно да е за истински просветлените същества да разберат това, повечето създания на вашата планета споделят тази философия и затова не се интересуват от страдащите маси, от подтисканите малцинства, от гнева на бедните или от Жизнените нужди на когото и да било, освен от своите и на своите семейства.
    Повечето хора не си дават сметка, че унищожават Земята си - планетата, която им е дала Живот - защото действията им са съобразени само с това да подобрят начина си на живот. Колкото и странно да е това, те не са достатъчно далновидни, за да забележат, че бързите печалби могат да доведат до загуби впоследствие и често водят и ще продължават да водят до такива загуби.
    Повечето хора се плашат от понятия като групово съзнание, всеобщо благо, единен свят, Бог, който е единен с всичко сътворено, а не е отделен от него.
    Този страх от всичко, което води до единение, и това, че на вашата планета се възвеличава всяко Разделение, пораждат разнородност, дисхармония, несъгласие - но вие дори не проявявате склонност да се учите от собствения си опит и продължавате да се държите по старому със същия резултат.
    Неспособността човек да преживее страданието на другия като собствено е причината това страдание да продължава.
    Събитията, които стават на вашата планета - и които са ставали в продължение на 3000 години - са отражение, както вече казах, на Колективното Съзнание на „вашата група" - тоест на всички хора на вашата планета.
    Такова ниво на съзнание може да се опише в най-добрия случай като примитивно.
    Хммм. Да. Но мисля, че се отклонихме от първоначалния Въпрос.
    Не съвсем. Ти питаше за Хитлер. Хитлеристкият опит стана възможен като резултат от груповото съзнание. Мнозина биха искали да покажат, че Хитлер е успял да манипулира една група хора - в случая своите сънародници - благодарение на изкусната си риторика. Но това хвърля цялата вина върху Хитлер - както масата от хора би искала.
    Но Хитлер нямаше да може нищо да направи без подкрепата и доброволната покорност на милиони хора. Субгрупата, наречена немци трябва да приеме огромното бреме на отговорността за Холокоста. Същото трябва да направи до известна степен и по-голямата група, наречена Човечество, което, дори и нищо друго да не направи, допусна да остане безразлично и апатично към страданията в Германия, докато те не стигнаха такива масови размери, че дори и най-хладнокръвните изолационисти не можеха повече да ги пренебрегват.
    Както виждаш, колективното съзнание е предоставило благоприятната почва за разрастване на нацисткото движение. Хитлер се е възползвал от момента, но не го е породил.
    Много е важно да се разбере урокът от всичко това. Групово съзнание, което говори постоянно за разделение и превъзходство, поражда липса на съпричастие в много голяма степен, а липсата на съпричастие неизбежно води до загуба на съвест.
    Колективното мислене, което се корени в тесния национализъм, се отнася с пренебрежение към участта на другите, а в същото време държи всички останали отговорни за собственото положение и по този начин оправдава отмъщението, „прочистването" и войната.
    Аушвиц е нацисткото решение на „Еврейския въпрос" - опит за „прочистване".
    Целият ужас на хитлеристкия опит не е в това, че Хитлер е извършил това престъпление срещу човешкия род, а в това, че човечеството е допуснало това да стане.
    Не е удивително, че Хитлер се е появил, а че толкова много хора са го последвали.
    Срамното не е в това, че Хитлер е избил милиони евреи, а че милиони евреи е трябвало да бъдат избити, преди Хитлер да бъде спрян.
    Целта на хитлеристкия опит е била да даде възможност на човечеството да види самото себе си.
    През цялата своя история вие сте имали забележителни учители, които са ви напомняли коя е Истинската ви Същност. Тези учители са ви показвали най-висшето и най-низшето от човешките възможности.
    Те са показали живи, изумителни примери за това какво означава да бъдеш човек - докъде може да се стигне, какво може и ще се постигне на определена степен на съзнание.
    Трябва да запомниш едно: Съзнанието е всичко и то сьздава твоя опит. Груповото съзнание е могъща сила и може да породи резултати с неизказана красота или грозота. Изборът е винаги във ваши ръце.
    Ако не си доволен от съзнанието на своята група, потърси възможност да го промениш.
    А най-добрият начин да промениш съзнанието на групата е личният пример.
    Ако примерът ти не е достатъчен, формирай си своя група - бъди сам ти източник на онова съзнание, което искаш да преживеят другите. Когато ти го преживееш - ще го преживеят и те.
   Всичко започва от теб. Всичко. Всяко нещо. Искаш ли светът да се промени? Промени своя собствен свят.
    Хитлер ви даде златна възможност да осъществите това. Хитлеристкият опит - както и Христовият опит - ви разкри дълбоки истини за вас самите. Но това по-широко съзнание живее дотогава, докогато живее споменът ви за него - както е било в случаите с Хитлер или Буда, Чингиз хан или Харе Кришна, Атила или Иисус Христос.
    Ето защо евреите градят паметници на ХолоКоста и искат никога да не се забрави. Защото има по малко от Хитлер във всеки от вас - и то е само въпрос на степен.
    Когато се изтребва един народ, това си е изтребване на един народ, независимо дали става край Аушвиц или Ундид Ний.
    Значи Хитлер ни е бил изпратен, за да ни даде урок докъде може да стигне човека в злодеянията, които може да избърши, до какво ниво може да изпадне?
    Хитлер не ви е бил пратен. Хитлер беше създаден от вас. Той изникна от вашето Колективно Съзнание и не би могъл да съществува, ако не беше то. Това е урокът.
    Последиците от разделението, сегрегацията, чувството за превъзходство - „ние" срещу „те", на „нас" срещу „вас" - това е, Което създаде хитлеристкия опит.
    Съзнанието за Божествено братство, за единство, за Едно цяло, за „нас", а не противоречието „твое"/"мое" създава Христовия опит.
    Когато болката е „наша", а не само „ваша", когато радостта е „наша", а не само „моя", когато целият житейски опит е Наш, само тогава той става истински - Цялостен Житейски опит.
    А защо Хитлер е отишъл на небето?
    Защото не е извършил нищо „нередно". Той е извършил, каквото е извършил. Напомням ти, че в продължение на много години милиони хора са го смятали за „прав". Как тогава той би успял да се отърси от това убеждение?
    Ако издигнеш една налудничава идея и десет милиона души се съгласят с теб, тогава ти може да сметнеш, че идеята ти не е съвсем налудничава.
    В крайна сметка светът се съгласи, че Хитлер е „сгрешил". С други думи, хората са стигнали до друго решение за това Кои Са и Кои Избират Да Бъдат по отношение на хитлеристкия опит.
    Той издига критерий! Поставя граница, чрез която да измерваме и отграничаваме собствените си идеи за нас самите. Христос е осъществил същото в коренно противоположен смисъл.
    Имало е и други като Христос и Хитлер. И ще има. Затова, бъдете винаги будни. Защото хора с високо и ниско съзнание вървят наоколо ви, както вие вървите сред тях. Кое съзнание ще усвоите?
    И все пак, не разбирам как е възможно Хитлер да иде на небето. Как е възможно да бъде награден за онова, което е извършил?
    Първо, разбери, че смъртта не е краят, а началото; не е ужас, а радост. Не е приключване, а отваряне на нови възможности.
    Най-щастливият момент в живота ти ще бъде моментът на Края.
    Това е така, защото той не свършва, а продължава по толкова великолепен начин, изпълнен с мир, мъдрост и радост, че е трудно да се опише и невъзможно да се разбере.
    И така, първото, което трябва да разбереш - както вече ти обясних - е, че Хитлер не е навредил на никого. В известен смисъл той не е причинил страдание, а му е сложил край. Буда е Казал: „Животът е страдание". И е бил прав.
    Но и да приема това - Хитлер не е знаел, че всъщност върши добро. Той е смятал, че върши зло.
    Не, той не е смятал, че върши нещо „зло". Представял си е, че помага на своя народ. И това е, което ти не разбираш.
    Никой не върши нищо „зло" от гледна точка на собствените си представи за света. Ако смяташ, че Хитлер е действал безумно и през цялото време е знаел, че действа безумно, тогава ти нищо не разбираш за цялата комплексност на човешкия опит.
    Хитлер си е въобразявал, че върши добро за своя народ. И неговият народ е бил на същото мнение! Това е било най-безумното! По-голямата част от нацията е била съгласна с него!
    Вие сте обявили Хитлер за „неправ". Добре. Чрез тази преценка вие определяте самите себе си, опознавате се по-добре. Хубаво. Но не заклеймявайте Хитлер, че ви е показал това. Все някой трябваше да ви го покаже.
    Вие не можете да познаете студеното, ако не познаете топлото, не знаете какво е горе, докато няма долу, не можете да определите ляво без дясно. Не заклеймявайте едното, за да благословите другото. Това означава, че не разбирате истинската им същност.
    Векове наред хората са заклеймявали Адам и Ева. За тях се твърди, че са извършили първородния грях. Ето какво ще ти кажа: Това беше Първородното благословение. Защото ако не бе станало това, познанието на доброто и злото, вие дори нямаше да знаете, че те съществуват! Всъщност преди така нареченото грехопадение на Адам, тези две възможности не са съществували. Не е имало „зло". Всеки и всичко съществуваха в състояние на непрестанно съвършенство. Това беше рай в буквалния смисъл. Но вие не познавахте, че това е рай - не можехте да го преживеете Като съвършенство - защото не познавахте нищо друго.
    Трябва ли тогава да заклеймявате Адам и Ева, вместо да им благодарите?
    И какво трябваше да сторя Аз на Хитлер?
    Но казвам ти: Божията любов и Божията милост, Божията мъдрост и Божията прошка, Божият промисъл и Божията цел са достатъчно широки, за да включват дори и най-ужасното престъпление и най-жестокия престъпник.
    Може и да не си съгласен с това, но няма значение. Току-що узна онова, което си дошъл да откриеш тук.
Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (18.04.2009)
Разгледан: 1302 | Рейтинг: 5.0/3
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.142.219          Сряда          07.12.2016, 12:30