10. Осъзнаване. Честност. Отговорност.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


12:14
04.12.2016
Неделя
54.197.171.35


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 2

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

10. Осъзнаване. Честност. Отговорност.

   Добре, как тогава трябва да се отнасяме към образовани­ето на нашите младежи?
    Първо, отнасяйте се към тях като към духовни същества. Те са духове, които са се въплътили във физическо тяло. Не е леко за духа да направи това, не е леко за духа да се приспособи. Това е много ограничаващо, много тясно. Затова и децата плачат, когато внезапно се почувстват в това ограничение. Вслушайте се в то­зи плач, разберете го и дайте на вашите деца колкото се може по-голямо чувство за „неограничаване".
    След това, въведете ги в света, който сте създали, с нежност и грижа. Бъдете изпълнени с грижа - а това значи, бъдете внимателни - за онова, което влагате в тяхната памет. Децата помнят всичко, което виждат, всичко, което преживяват. Защо започвате да ги пляскате още в момента, в който излязат от утроба­та? Наистина ли смятате, че това е единственият начин да задвижите тяхната енергия? Защо отнемате бебетата от техните майки само минути след като са се отделили от единствената жизнена форма, коя­то са познавали до този момент в настоящото си съ­ществуване? Не може ли измерването им, измерване­то на ръста и теглото, смушкването и попляскването да почакат поне за миг, докато новороденото усети сигурността и утехата на онази, която му е дала живот?
    Защо допускате някои от най-ранните впечатле­ния на вашето дете да бъдат впечатленията от наси­лие? Кой ви е казал, че това е добро за вашите деца? За­що криете впечатленията за любов?
    Защо учите децата си да се срамуват и притесняват от собствените си тела и техните функции? Ка­то прикривате собственото си тяло от тях, вие им казвате никога да не се докосват по начин, който им доставя удоволствие? Какво послание им давате по този начин за удоволствието? На какво ги учите по отношение на собственото им тяло? Защо изпращате децата си в училища, където конкуренцията се допуска и даже подтиква, където да бъдеш „най-добрият" и да се учиш „най-много" се възнаграждава, където „добро­то представяне" получава висока оценка и не се търпи това човек да се развива със собствения си темп? Как­во разбират децата от всичко това?
    Защо не учите вашите деца на движение и музика, на радостта от изкуството и мистерията на вълшебните приказки, на чудесата на живота? Защо не извли­чате на бял свят онова, което естествено може да се открие в детето, вместо да търсите да вложите в него неща, които са неестествени за едно дете?
    И защо не позволите на своите младежи да изучават логика, критическо мислене и проблемни ситуации, да се учат как да творят, как да използват собствената си интуиция и онова най-дълбоко вътрешно познание, кое­то имат, вместо да им налагате правила и това да запа­метяват системно изводи на едно общество, което ве­че е доказало, че е напълно неспособно да еволюира с тези методи и все пак продължава да се възползва от тях? И най-сетне, преподавайте концепции, а не предмети.
    Разработете една нова учебна програма и я органи­зирайте около три възлови концепции:
Осъзнаване
Честност

Отговорност

    Преподавайте тези концепции на своите деца от най-ранна възраст. Накарайте ги да минат целия учебен курс до последния ден, установете целия си образо­вателен модел върху тях. Внедрете всички напътст­вия в това отношение дълбоко в душите им.
    Не разбирам как би изглеждало всичко това?
    Това означава всичко, което преподавате, да се основава на тези концепции.
    Можеш ли да ми го обясниш? По какъв начин да преподаваме тези идеи?
    От първите буквари до по-сложните христоматии всички легенди, разкази и теми трябва да са свързани с тези възлови концепции. Това означава, че трябва да се разглеждат четива, свързани с осъзнаването, разкази, в които да се говори за честността, истории за отго­ворността. Вашите деца ще бъдат въведени в тези концепции, в тях ще се влеят тези концепции, те ще бъдат потопени в концепциите.
    Задачите за писмени работи също трябва да са свързани с тези възлови концепции и с такива, които имат отношение към тях, когато детето развива в себе си способността да се самоизразява.
    Дори и компютърните умения, които се преподават, трябва да бъдат включени в същата схема. Арит­метиката и математиката не са абстрактни науки. Те са най-основни средства за Живот във Вселената. Преподаването на всички компютърни умения трябва да се постави в контекста на по-широкия житейски опит, така че да привлича вниманието и да го насочва към тези възлови концепции и техните производни.
    Какви са тези „производни"?
    Ако трябва да използвам една фраза, която вашите средства за масова информация са направили твърде популярна, това са съпътстващите резултати. Цели­ят образователен модел може да се основава на тези съпътстващи резултати, които да изместят предме­тите в сегашната учебна програма, която от своя страна се основава предимно върху фактология.
    Например?
    Нека си представим кои са някои от идеите от особено значение за твоя живот.
    Ами... Ами бих казал... Честността, за която ти спомена.
    Да, продължавай. Това е възлова концепция.
    Ами... Справедливостта. Това е важна концепция за мен.
    Добре. Други?
    Доброто отношение към останалите хора. Това е една от важните концепции. Не зная как да я формулирам най-правилно.
    Продължавай. Остави мислите си свободно да текат.
    Да се разбираш с хората. Да бъдеш толерантен. Да не оскърбяваш останалите. Да се отнасяш равноправно към другите хора. Това са все неща, които се надявам да мога да пре­дам на своите деца.
    Много добре. Отлично! Продължавай.
    Ъъъ... Да вярваш в себе си. Това е добра идея. И... почакай, почакай... Сещам се за още една. Ами това е: да имаш достойнство. Предполагам, че трябва така да я формулирам - да имаш достойнство. Не зная как да изразя това чрез по-добра концепция, но то е свързано с начина, по който се държиш в живота, със зачитането на другите хора и с пътя, кой­то избираш.
    Много добре. Много добре. Ето че вече стигаш до същността на въпроса. А има и много други подобни концепции, които всички деца трябва дълбоко да разбират, ако искат да еволюират и да израснат като ре­ализирани човешки същества. Въпреки това, вие не ги учите на тези неща в училище. Това са най-важните не­ща в живота, нещата, за които сега говорим, но вие не учите на тях децата си в училище. Вие не ги учите какво означава да бъдеш честен. Не ги учите какво означа­ва да бъдеш отговорен. Не ги учите какво означава да зачиташ чувствата на другите. И да уважаваш пътя, който другите са избрали.
    Твърдите, че родителите трябва да учат децата на всичко това, ала родителите могат да им предадат само онова, което им е било предадено на тях. И така греховете на бащите се предават на техните синове. По този начин в семействата вие преподавате на де­цата същото, което вашите родители са ви предали във вашите семейства.
    Така ли? И какво лошо има в това?
    Ще те попитам отново, както и преди, оглеждал ли си се да видиш какво представлява вашият свят напоследък?
    Ти все отново и отново ни връщаш към това. Непрекъснато ни караш да гледаме нататък, но то не е наша грешка, не можем да бъдем обвинявани за онова, което се дължи на света.
    Не става въпрос да бъдете обвинявани. Става въпрос да направите избор. И ако вие не носите отговор­ност за изборите, които прави човечеството и продължава да ги прави, кой тогава е отговорен за тях?
    Не можем да бъдем отговорни за всичко.
    Ето какво ще ти кажа: ако нямате волята да поеме­те пълната отговорност, за всичко, няма да можете да промените нищо.
    Не можете постоянно да повтаряте, че те са го направили и те го правят и само ако можеха те да вър­шат каквото трябва! Спомни си една великолепна фра­за на комиксовия герой на Уолд Кели, Пого, и никога не я забравяй:
    Срещнахме се ние с врага и се оказа, че този враг сме ние самите."
    Ние непрестанно стотици години повтаряме все едни и същи грешки, нали така...
    Хиляди години, сине Мой. Човечеството не е отишло много по-далеч от първичните си инстинкти, характерни за пещерната епоха. И всеки опит да се проме­ни това положение се посреща наострено, всяко предизвикателство, което ви кара да разгледате собстве­ните си ценности и може би да ги преоцените, се пос­реща със страх, а след това с гняв. Сега от Мен произхожда идеята действително да преподавате по-висшите концепции в училищата. И ето, сега наистина не­щата стават опасни.
    Въпреки това, във високо еволюиралите общества се прави точно това.
    Проблемът е в това, че не всички хора са на едно и също мнение по отношение на тези концепции и на тяхното съдържание, затова не можем да ги преподаваме в нашите учили­ща, родителите направо побесняват, когато някой се опита да включи подобни неща в училищната програма. Те казват, че преподаваме „ценности" и че училището не е място за пре­подаване на подобни идеи.
    Грешат! Имайки предвид, че човешкият род се опитва да изгради един по-добър свят, те грешат. Учи­лищата са най-точното място за подобно обучение. Те са съвсем подходящи, защото са далеч от предразсъдъ­ците на родителите. Подходящи са, защото училищата имат автономност от родителските предубеждения. Виждали сте какъв е резултатът за планетата от това, че ценностите се предават от родители на де­ца. На вашата планета е настъпил пълен хаос.
    Вие не разбирате най-важните идеи на цивилизова­ните общества.
    Вие не знаете как да решавате конфликтите без насилие.
    Не знаете как да живеете без страх.
    Не знаете как да действате без егоцентризъм и собствен интерес.
    Не знаете как да обичате безусловно.
    Това са основни - основни - разбирания, а вие дори не сте се обърнали към тях, още по-малко ги разбирате и прилагате... След хиляди, хиляди години.
    Има ли някакъв начин да излезем от този хаос?
    Да! Пътят за това са вашите училища! Образованието на младото поколение! Вашата надежда е в след­ващото поколение и в по-следващото! Но трябва да спрете да ги тласкате към начина ви на живот от ми­налото. Този начин на живот не даде добър резултат. Той не ви доведе дотам, докъдето се бяхте запътили. И все пак, ако не внимавате, вие ще стигнете точно там, накъдето сте тръгнали!
    Така че, спрете! Огледайте се! Седнете заедно и помислете. Сътворете най-грандиозната версия на най-прекрасното видение за себе си като човечество. Пос­ле, вземете ценностите и идеите, свързани с това ви­дение и ги преподавайте във вашите училища.
    Защо не включите например, курсове като...
    * Мирно разрешаване на конфликтът
   * Взаимоотношения, основани на любовта
    * Индивидуалност и изграждане на Аза
    * Тяло, съзнание и дух: функциониране
    * Изграждане на творчески способности
    * Зачитане на Аза, как да зачитаме себе си и как да ценим другите
    * Радост от сексуалността
    * Справедливост
    * Толерантност
    * Различия и подобия
    * Икономическа етика
    * Творческото съзнание и силата на разума
    * Осъзнаване и пробуждане на съзнанието
    * Честност и отговорност
    * Видимост и откритост
    * Наука и духовност

    Много от тези курсове вече се изучават. Наричаме ги хуманитарни науки.
    Аз не говоря за някаква двудневна програма в рамките на курс, който трае цял семестър, говоря за самос­тоятелни курсове по всяка от тези теми. Имам предвид пълна преоценка на вашите училищни програми. Става дума за учебни програми, които са основани на ценнос­ти. В момента вие преподавате до голяма степен един учебен материал, който се базира само на фактология.
    Аз имам предвид това, че вниманието на децата трябва да се съсредоточава колкото се може повече върху това да разбират възловите концепции и теоре­тичните структури, около които трябва да градят ценностните си системи. В момента вие се основава­те само на данни, факти и статистики.
    Във високо еволюиралите общества на вашата галактика и на вселената (за които общества ще гово­рим по-конкретно в трета книга), Концепциите за жи­вота се преподават на младежите от най-ранна въз­раст. Онова, което вие наричате „факти" и което в тези развити общества се смята за не толкова важно, се преподава в много по-напреднала възраст.
    На вашата планета вие сте създали едно общество, в което малкият Джони се научава да чете много преди предучилищна възраст, но още не се е научил да спре да хапе брат си. Сузи знае таблицата за умножение съвършено и запаметява много неща в първите кла­сове на училището, но не се е научила, че няма нищо срамно и смущаващо във връзка с нейното тяло.
    В момента вашите училища съществуват главно, за да дават на децата отговори. Много по-полезно би било, ако основната им функция беше да задават въпроси. Какво например значи да бъдеш честен, да бъдеш отговорен или да бъдеш „справедлив"? Какво следва от всичко това? Как трябва да се разбира това, че две плюс две е равно на четири, какви са последиците от този факт? Високо еволюиралите общества подтикват всички деца да от­криват и да пресъздават сами отговорите на тези въпроси.
    Но... Но, това би ни довело до хаос!
    За разлика от сегашното състояние на живота ви, което съвсем не е хаотично....
    Добре, добре.... Ще ни доведе до още по-голям хаос.
    Нямам предвид училищата да не разкриват на младото поколение нещата, до които вие вече сте стиг­нали и вашето мнение по тези въпроси. Точно обратно­то. Училищата служат на своите ученици, богато спо­делят с младежите онова, което възрастните са узна­ли и усвоили, решенията и изборите, които са правили в миналото. Тогава учениците могат да си създадат представа доколко тези решения и избори са били пра­вилни. Във вашите училища, обаче, вие представяте тези данни на учениците си като ОНОВА, КОЕТО Е РЕДНО, докато фактите трябва да се представят просто като това, което са: факти.
    Фактите от миналото не трябва да дават основа­ние за Истината в Настоящето, фактите от минали времена и опитности трябва винаги да бъдат само основание за нови въпроси. Винаги смисълът трябва да бъ­де във въпроса, а не в отговора.
    И въпросите винаги са едни и същи. Вие съгласни ли сте, или отхвърляте фактите на миналото такива, каквито ви ги представяме? Какво мислите за тях? Ви­наги това трябва да бъде ключовият въпрос, там трябва да бъде съсредоточено цялото внимание. Какво мислите? Какво мислите вие? Какво мислите вие?
    Сега е очевидно, че децата ще отговорят на този въпрос, в зависимост от ценностите на своите родители. Родителите ще продължат да бъдат в силна по­зиция - очевидно във водеща позиция - при създаване­то на системата от ценности на детето. А целта и предназначението на училището трябва да подтиква младото поколение от най-ранна възраст до края на формалното обучение да преценява тези ценности, да се учи как да ги използва, да ги прилага, да ги направи функционални - и дори и да ги подлага на съмнение. Родителите, които не желаят децата им да поставят под въпрос техните ценности, не са родители, които обичат своите деца, а по-скоро, които обичат себе си посредством своите деца.
    Иска ми се - о, как ми се иска - да имаше училища като те­зи, които описваш!
    Някои училища се стремят към този образец.
    Наистина ли?
    Да. Прочети онова, което пише Рудолф Щайнер, разгледай методите, които е използувал в Уолдорфското училище, което е развил.
    Да, разбира се, зная за тези училища. Да не би да им правиш реклама?
    Само изказвам наблюдение.
    Защото ти много добре знаеш, че аз съм запознат с училищата Уолдорф. Знаеше това.
    Разбира се, че го знаех. Всичко в твоя живот е служило, за да те доведе до този момент. Аз не съм започ­нал разговора си с теб в началото на тази книга. Аз съм разговарял с теб в продължение на години посредством всички твои асоциации и преживявания.
    Значи твърдиш, че училището Уолдорф е най-доброто?
    Не, казвам само, че то е един добър пример, имайки предвид целите, които вие като човешка раса сте си поставили; имайки предвид онова, което искате да постигнете; имайки предвид онова, което по собстве­ните ви думи желаете да бъдете. Казвам само, че то е един пример - един от няколкото примера, които мо­га да цитирам, въпреки че на вашата планета и във ва­шето общество те са изключения - пример за образо­вание, което се съсредоточава върху „мъдростта", а не върху „чистото" знание.
    Е, добре, това е образец, който аз напълно одобрявам, има много голяма разлика между Уолдорфското училище и останалите. Ще дам един пример. Това е прост пример, но кате­горично илюстрира какво искам да кажа.
    В Улдорфското училище учителят заедно с децата изминава всички степени на първоначално и елементарно усвояване на знанията чрез опита. През всички тези години децата имат един и същ учител, учителите не се сменят непрекъснато. Можеш ли да си представиш каква силна връзка се фор­мира? Виждаш ли колко е ценно това?
    Учителят опознава детето, сякаш то е негово собствено дете. Детето постига една степен на доверие и любов към учителя, която отваря врати, несъществуващи за много от традиционните училища. В края на тези години учителят се връща отново към първата степен на обучение и започва целия процес с друга група деца, като изминава всички степени на учебната програма. Един учител, който се е посветил да преподава в Уолдорф, може да се окаже, че е работил само с четири или пет групи деца през цялата си учителска практи­ка, но той или тя е означавал нещо за тези деца, което не е възможно в традиционното училище.
    Този образователен модел признава и утвърждава, че човешките взаимоотношения, връзката и любовта, които се споделят при една такава парадигма, са също толкова важни, колкото фактите, които учителят може да сподели с дете­то. Това е като домашно училище извън дома.
    Да, да. Да наистина, това е един добър образец. Има ли други образци?
    Да. На вашата планета вие имате известен напредък по отношение на образованието, но той се осъщес­твява много бавно. Всеки опит да се усвои една учебна програма, която е с ценностна ориентация и е насоче­на към развитието на уменията на децата в училище, среща огромна съпротива. Хората виждат в нея запла­ха, смятат, че не е ефективна, те искат децата да изу­чават факти. И въпреки това, някои опити са си проби­ли път, но още има много да се прави.
    Това е само една област на човешкия опит, която изисква основно преразглеждане на вашите човешки ценности.
    Да, предполагам, че политическата сцена също би могла да претърпи някои промени.
    Със сигурност.

Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (12.04.2009)
Разгледан: 730 | Рейтинг: 5.0/3
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.171.35          Неделя          04.12.2016, 12:14