11. От Моя гледна точка нищо не е „не­редно".




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


08:42
03.12.2016
Събота
54.197.171.35


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 2

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

11. От Моя гледна точка нищо не е „не­редно".

Очаквах да стигнеш до тази тема. Обеща ми я, когато ми каза, че втора книга ще се занимава с планетарните пробле­ми в глобален мащаб. Така че, сега можем да обърнем поглед към нашата човешка политика като задам един въпрос, който може да изглежда елементарен.
    Никои въпроси не са такива, че да не си заслужават Вниманието. Въпросите са също като хората.
    А, чудесно. Добре тогава, нека попитам: Нередно ли е да се води международна политика, която да се основава на законните интереси на твоята собствена страна?
    Не. Преди всичко от моя гледна точка нищо не е „не­редно". Но Аз разбирам как използваш този термин, за­това ще говоря в контекста на твоята употреба на думата. Ще използвам термина „нередно" в смисъл на „онова, което не служи на теб, такъв какъвто си изб­рал да бъдеш". В този смисъл винаги съм използвал понятията „редно" или „нередно" с тебе; това е винаги по отношение на дадения контекст, защото в действи­телност не съществува Редно и Нередно.
    И така, в този контекст не е „нередно" да основаваш политическите си решения в международен план на законните интереси на своята страна. Онова, кое­то е нередно, е да се правиш, че не постъпваш така.
    Разбира се, повечето страни правят точно това. Те предприемат действия - или не предприемат действия - по едни причини, а след това се обосновават със съвсем други причини.
    Защо? Защо страните действат по този начин?
    Защото правителствата знаят, че ако народът разбере реалните причини за повечето от политическите им решения в международната политика, той ня­ма да ги подкрепи. Това се отнася до правителствата навсякъде. Съществуват много малко правителства, които съзнателно да не са заблуждавали своя народ. Заблудата е част от политиката на правителството, защото малко хора биха решили по собствен избор да бъдат управлявани по начина, по който са управлявани - малко биха избрали да бъдат управлявани въобще - ос­вен ако правителството ги убеди, че неговите реше­ния са в името на тяхното добро.
    В това е трудно да бъдат убедени, защото повечето хора ясно виждат глупостта на собствените си правителства. Ето защо правителствата са принуде­ни да лъжат, за да се опитат поне да запазят лоялност­та на народа си. Правителствата са съвършена илюс­трация на това колко е точна аксиомата, че ако лъжеш достатъчно много, достатъчно продължително, лъжата се превръща в „истина".
    Хората, които са на власт, никога не бива да позво­лят обществеността да разбере как са дошли на власт нито всичко, което са направили или желаят да нап­равят, за да се задържат във властта.
    Истината и политиката не се съчетават и не мо­гат да се съчетаят, защото политиката е изкуството да казваш само онова, което е нужно да се каже - и да го казваш по необходимия начин - за да постигнеш же­лания резултат.
    Това не значи, че всяка политика е лоша, но изкуството на политиката е практическо изкуство. То искрено се основава на психологията на болшинството от хора­та. То просто отбелязва, че повечето хора действат от позицията на собствения си интерес. И така поли­тиката е един начин хората, които са на власт, да ви убеждават, че техните интереси са ваши интереси.
    Правителствата разбират от интереси, затова и умеят да съставят програми за дарения.
    Поначало правителствата са имали много ограниче­ни функции. Тяхната цел е била просто „да пази и защитава". Тогава някой е добавил да „осигурява". И прави­телствата са се превърнали в осигурители на народа, както и защитници. Правителствата са започнали да създават обществото, а не да го пазят.
    Но нима правителствата не вършат онова, което наро­дът иска от тях? Нали те само осигуряват механизма, чрез който народът осигурява сам себе си в социален план? Напри­мер в Америка ние отдаваме голямо значение на достойнст­вото на човешкия живот, на индивидуалната свобода, на това човекът да има възможности, на правата на децата. И така ние сме създали закони, изискваме от правителството да създава програми, които да осигуряват доходи на възраст­ните, така че те да запазят своето достойнство и след като вече не са трудоспособни; да осигурява право на труд и възможности на хората да живеят - дори на онези, които са различни от нас и с чийто начин на живот ние не сме съглас­ни; да гарантира чрез закони за детския труд това децата да не бъдат превръщани в роби и никое семейство с деца да не е лишено от една основа, върху която да стъпи, за да живее с достойнство - храна, облекло, подслон.
    Тези закони говорят много добре за вашето общество. И все пак, когато осигурявате потребностите на народа, вие трябва да внимавате да не го лишите от неговото най-голямо достойнство: да упражнява лич­ното си право, индивидуалната си творческа способ­ност и онази чистосърдечност и искреност, която поз­волява на хората да забележат, че могат сами себе си да осигуряват. Това е много деликатно равновесие, което трябва да се постигне. Вие, хората, знаете само как да минавате от една крайност в друга. Или искате правителството „да прави всичко" за народа, или искате да унищожите всички правителствени програми и да изтриете всички правителствени закони още утре.
    Да, проблемът е, че са твърде много хората, които не мо­гат да осигуряват сами себе си в едно общество, което дава най-добри възможности обикновено на онези, които се полз­ват с нужните „привилегии" (или които не притежават оно­ва, което ги дискриминира); които не могат да се осигуряват в условията на една нация, където земевладелците не дават под наем земя на големи семейства, компаниите не желаят да назначават жени, справедливостта често е съобразена със статуса, превантивната грижа за здравето се ограничава до онези, които разполагат с достатъчно средства и масово се наблюдават и много други прояви на дискриминация и нера­венство.
    Това означава ли, че правителствата трябва да заместят съзнанието на хората?
    Не. Правителствата са самата човешка съвест, изречена гласно. Именно чрез правителствата хората се стремят, на­дяват се и разрешават болезнените проблеми на обществото.
    Добре Казано. И все пак бих повторил, че трябва да внимавате, да не се задушите от закони в опита си да гарантирате на хората шанса да дишат!
    Не можете да вкарате в закон нравствеността. Не можете да наложите със закон равенство.
    Необходима е промяна на колективната съвест, а не насилие над колективното съзнание.
    Поведението (включително всички закони и всички правителствени програми) трябва да произтича от битието, трябва да бъде истинско отражение на ва­шата Същност.
    Законите на обществото наистина отразяват нашата същност! Те заявяват на всекиго: „Така стоят нещата тук в Америка, това са американците."
    Така е в най-добрия случай, но много често законите заявяват само онова, което властващите смятат, че би трябвало да бъде, но не е.
    Значи „елитарното" малцинство инструктира „невежото" мнозинство, посредством закона.
    Точно така.
    Какво лошо има в това? Ако това са най-умните и най-добрите сред нас, с воля да работят за разрешаване на проблемите на обществото, на света, нима това не обслужва интересите на всички?
    Зависи от мотивите на тези, които са на власт. И от яснотата на техните намерения. Обикновено ни­що не служи на „мнозинството" повече от това да бъ­де оставено само да ръководи себе си.
    Анархия. Тя никога не е давала добри резултати.
    Вие не можете да се развивате и да бъдете силни, когато непрекъснато ви се казва от правителството какво трябва да правите.
    Може да се твърди, че управлението - имам предвид зако­на, по който ние сме избрали да бъдем управлявани - е отра­жение на силата на едно общество (или на неговата слабост). Силните общества прокарват силни закони.
    Много малко закони. Защото в силните общества са необходими много малко закони.
    И все пак обществата без закони са примитивни общес­тва, където „правото е на силния". Законите са опит на чо­века да установи равноправни взаимоотношения, да гаран­тира, че правото ще победи независимо от слабостта или силата. Без определени поведенчески кодове, по които съществува всеобщо съгласие, как бихме могли да имаме съв­местен живот?
    Аз нямам предвид един свят, който да съществува без поведенчески кодове и без съгласуване. Имам пред­вид това вашите съгласувания и кодове да се основа­ват на едно по-висше разбиране и по-мащабно опреде­ление на интересите.
    Онова, което в действителност утвърждават вашите закони, това са интересите на силните сред вас.
    Нека разгледаме един пример - пушенето.
    В момента според закона вие не можете да отглеждате и използвате определено растение - хашиша, за­щото правителството заявява, че то не е добро за вас.
    Но в същото време правителството заявява, че няма нищо лошо в това да отглеждате и използвате друг вид растение - тютюна, не защото то е добро за вас (всъщност правителството заявява, че е вредно), но просто защото винаги сте правили така.
    Реалната причина за това, че първото растение е поставено извън закона, а второто не се поставя извън закона, няма нищо общо със здравето, това е свързано с икономиката. А това означава с властта.
    Следователно вашите закони не отразяват начина, по който обществото мисли за себе си и това какво желае да бъде - вашите закони отразяват на чия стра­на е силата.
    Това не е справедливо. Ти подбра една ситуация, където противоречията са очевидни. Повечето ситуации не са такива.
    Напротив. Повечето са точно такива.
    Как тогава да разрешим това противоречие?
    Да имате колкото се може по-малко закони - които са всъщност ограничения.
    Истината е, че първото растение, за което споменахме, крие също толкова голям риск за здравето, кол­кото цигарите и алкохолът, които са закриляни от за­кона. Защо тогава не е позволено? Защото, ако то се отглежда, половината от производителите на памук, найлон и изкуствена коприна, както и на изделия от дървен материал на света ще загубят работата си.
    Конопът е един от най-полезните, най-силните, най-здравите и дълготрайни материали на вашата пла­нета. Няма по-добър материал за тъкани, по-здрав ма­териал за въжета и по-лесно произвеждан материал за целулоза. Вие изсичате стотици хиляди дървета го­дишно, за да си направите неделния вестник, в който да четете за унищожението на горите. Конопът би могъл да ви предостави милиони неделни вестници без да ви се наложи да отсечете и едно дърво. Всъщност той може да замести много суровини, при това с една десета от тяхната стойност.
    И тъкмо в това е проблемът. Някой ще загуби пари, ако това чудотворно растение - което има освен то­ва и изключителни медицински качества - се допусне да бъде отглеждано. По същата причина и марихуаната е забранена във вашата страна.
    Това е причината, поради която е трябвало толкова много време, за да се въведат в масово производст­во колите, да се осигури достъпна и разумна медицинс­ка помощ, както и да се използва слънчевата топлина и енергия във всеки дом.
    Вие разполагате с възможности и технология да произвеждате всичко това само за години. Защо тогава не сте го направили? Огледай се и виж кой би изгубил пари, ако го бяхте направили. И сам ще си отговориш.
    Това ли е Великото общество, с което толкова много се гордеете? Вашето „Велико общество" трябва да бъде насила накарано да мисли за общото благо. Винаги когато се спомене общото или колективното благо, все­ки крещи „комунизъм!". Във вашето общество, когато благото на мнозинството не води до големи облаги за някого, то в повечето случаи се жертва и пренебрегва.
    И това е вярно не само за вашата страна, а и за це­лия свят. Основният въпрос, пред който е изправено човечеството, следователно е: могат ли личните егоистични интереси да бъдат подменени с интересите на обществото, с общите интереси на човечество­то? И ако е така, по какъв начин?
    В Съединените щати вие сте се опитали да осигурите общите интереси, най-добрите интереси на мнозинството от хората посредством закони. Но сте се провалили. Вашата нация е най-богатата, най-могъ­щата на света, но в нея е регистрирана най-високата детска смъртност. Защо? Защото бедните хора не мо­гат да си позволят достатъчно грижи за бременните же­ни и родилките - и защото вашето общество се ръководи от печалбата. Цитирам това, което е само един пример за злощастния ви провал. Високата детска смъртност, която е по-голяма от тази в други индуст­риални страни в света, би трябвало да ви безпокои. То­ва обаче не е така, а то говори твърде много за приори­тетите на вашето общество. Други страни полагат грижи за болните и изпадналите в нужда, за възрастни­те и немощните. Вие осигурявате богатите, онези, които имат власт и влияние и които са поставени добре в обществото. Осемдесет и пет процента от американците в пенсия живеят в бедност. Много от тези възрастни американци и повечето хора с ниски доходи използват местната бърза помощ вместо „семеен лекар" и търсят медицинска помощ само в крайни случаи, като фактически за тях не се полагат никакви превантивни грижи по отношение на здравето им.
    Както виждаш хората, които нямат пари, не се ценят особено... те са изчерпани, не са полезни ...
    Ето това е вашето велико общество...
    Така както говориш, нещата изглеждат твърде зле. Въпреки всичко, Америка е направила за непривилегированите и неуспелите много повече - както тук, така и в чужбина - отколкото която и да било друга нация на земята.
 Америка е направила много, това е очевидно вярно. Но знаеш ли, че в процентно отношение спрямо брутния национален продукт Съединените щати са отдели­ли много по-малко за чуждестранна помощ в сравнение с много по-малки страни? Работата е там, че преди да се възгордявате от себе си, може би трябва да поглед­нете света наоколо. Защото ако това е най-доброто, което вашият свят може да предложи на по-слабите, тогава има какво още да учите.
    Вие живеете в едно прахосническо, декадентско общество. Всичко, което създавате, сте подчинили на принципа на така наречената „планова амортизация". Вашите коли струват три пъти повече и траят три пъти по-малко. Дрехите се разпадат при десетото об­личане. Влагат се химикали в хранителните продукти, за да се задържат на полиците на магазините по-дълго, дори ако това означава да се скъси животът ви на пла­нетата. Подкрепяте, стимулирате и давате възмож­ност на спортните отбори да получават неприлично големи заплати за смешни усилия, докато учителите, духовенството и изследователите, стремящи се да намерят лек за болестите, които ви убиват, са принудени да просят пари. Изхвърляте ежедневно в супермаркетите, ресторантите и домовете във вашата страна повече храна от тази, която е достатъчна, за да нахрани половината свят.
    Все пак това не е обвинение, а само наблюдение и то не се отнася единствено до Съединените щати, защото тези методи, които увреждат сърцето, са епидемия, разпространена по целия свят.
    Безправните навсякъде по света са принудени да се унижават и да пестят всеки лев само за да живеят, до­като малцина които притежават власт, пазят и тру­пат все по-големи богатства, спят в коприна и всяка сутрин пускат в банята си кранчето, облицовано със злато. Докато изнурени деца, които са само кожа и кос­ти умират в ръцете на плачещите си майки, „лидери­те" на техните държави се занимават с политическа корупция, която не позволява дарените храни да дос­тигнат до гладуващите маси.
    На пръв поглед изглежда, че няма сила, която да про­мени тези условия. Истината е, че не в силата е проб­лемът. Никой няма воля за това. И така ще бъде вина­ги, докато хората не започнат да гледат на съдбата на другите като на своя собствена.
    Но защо не го правим? Как е възможно да бъдем свидете­ли на всички тези жестокости ежедневно и да допускаме те да продължават?
    Това е така, защото не ви интересуват. Пробле­мът е липсата на загриженост за другите. Цялата пла­нета е изправена пред криза на съзнанието. Вие трябва да решите просто дали другите Ви интересуват.
    Ще задам един въпрос, който изглежда малко патетичен. Защо не можем да обичаме членовете на своето семейство?
   Вие обичате членовете на собственото си семейство. Вие просто сте ограничили представите си за това кои са членове на вашето семейство.
    Не се чувствате част от световното семейство и затова проблемите на всеобщото човешко семейство не считате за свои проблеми.
    По какъв начин хората на земята могат да променят то­ва отношение?
    Зависи от това как искате да го промените.
    Как да предотвратим по-нататъшната болка, по-нататъшните страдания?
    Като премахнете разделението помежду си. Като създадете нов модел на света. Като внесете в него ед­на нова идея.
    Коя е тя?
    Радикално различна от настоящия ви възглед за све­та.
  Сега вие виждате света - ако говорим геополитически - като сбор от различни национални държави, всяка от които е самостоятелна, отделна и независима от другите.
    Вътрешните проблеми на тези независими държави не се смятат за проблеми на човечеството като цяло - освен когато пряко го засягат като цяло (или по-точно, когато пряко засягат силните представители на чове­чеството).
    Тогава човешката общност като цяло реагира спря­мо условията и проблемите на индивидуалните държави въз основа на интересите на по-голямата група от хора. Ако никой от тази по-голяма група няма какво да губи, условията на отделната страна могат да бъдат такива, каквито са, никой няма да се интересува.
    Хиляди хора могат да умират от глад ежегодно, стотици могат да умират в граждански войни, деспоти могат да ограбват страната, диктатори и техни­те въоръжени хайки могат да насилват, плячкосват и убиват, режимите могат да лишават хората от ос­новните им човешки права - но останалата част от вас няма да направи нищо. Това е, така да се каже, „вътрешен проблем".
    Но, когато вашите интереси са заплашени там, когато вашите инвестиции, вашата сигурност, вашият начин на живот е застрашен, тогава вие мобилизирате вашата нация и се опитвате да мобилизирате целия свят за вашата кауза и се впускате там, където дори и ангелите биха се уплашили да пристъпят. Тогава изричате една Голяма лъжа - като заявявате, че правите онова, което правите, от хуманитарни подбуди, за да подпомогнете потиснатите хора на света, докато истината е, че просто защитавате собствените си интереси.
    Доказателство за това е, че там, където нямате интереси, вие нямате и грижа.
    Световната политика действа от позициите на интере­са. Какво друго ново има тук?
    Трябва да има нещо ново, ако искате светът да се промени. Трябва да започнете да гледате на интереси­те на другите като на собствени интереси. Това ще стане само когато прегрупирате глобалната реалност и постигнете управление в съответствие с това.
    Говориш за глобално световно управление, така ли? Да.
Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (11.04.2009)
Разгледан: 598 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.171.35          Събота          03.12.2016, 08:42