13. Посредством теб Аз преживявам Кой Съм и Какъв Съм




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


08:44
03.12.2016
Събота
54.197.171.35


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 2

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

13. Посредством теб Аз преживявам Кой Съм и Какъв Съм

Тези думи са просто Великолепни. Това, което казваш, е прекрасно. Иска ми се целият свят да го чуе, да го разбере, да му повярва.
    Тази книга ще спомогне за това. Ти самият спомагаш. По този начин изпълняваш своята роля, даваш своя дял в издигането на Колективното Съзнание. Това трябва да правят всички.
    Да.
    А сега можем ли да преминем към друга тема? Струва ми се, че е важно да поговорим за онова отношение - за онази представа - която, както вече каза, трябва да получи справедливо разяснение.
    Имам предвид мнението, което се поддържа от мнозина, че бедните са получили достатъчно, че ние трябва да спрем да облагаме с данъци богатите - да ги наказваме, че са рабо­тили усилено и че „са се справили" - за да даваме още повече на бедните.
    Тези хора са убедени, че бедните са такива главно поради собствения си избор, мнозина дори не са се опитали да се измъкнат от своето положение. Те предпочитат да смучат правителството, вместо да поемат отговорност за самите себе си.
    Много са хората, които вярват, че преразпределението на богатствата - равномерното им разпределение - е социалистическо зло. Те цитират Комунистическия манифест - „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите" - като свидетелство за сатанинския произход на идеята за гарантиране на основно човешко достойнство на всички чрез усилията на всекиго.
    Те вярват в девиза „всеки за себе си". Ако някой им каже, че тази представа е студена и безсърдечна, те се скриват зад твърдението, че възможности са дадени на всички по равно и заявяват, че никой не е поставен по рождение в неравноправно положение, а щом те са могли „да се справят", значи, че всеки може да го направи - и ако някои не успяват, то е по „тяхна вина".
    Сам разбираш, че това е твърде горделива мисъл, която има за свой корен неблагодарността.
   Да. А Ти какво мислиш?
    Аз не съдя. Това е мисъл като мисъл. Тук от значение е само един въпрос, който се отнася и до всяка друга мисъл. Дали това мнение ти помага да разкриеш Истинската Си Същност и Исканата от Теб Същност? Това е въпросът, който хората трябва да си зада­дат, когато оформят възгледа си за света - дали даде­на мисъл служи на техния истински Аз.
    Моето наблюдение е следното: Съществуват хора - всъщност цели групи от хора - които по рождение са поставени в неравноправно положение - това е очевидно вярно.
    Вярно е също така, че от едно високо метафизическо равнище никой не е в „неравноправно положение", за­щото всяка душа сама си задава точните условия, хора и събития, които са и необходими, за да осъществи онова, което желае.
    Ти избираш всичко - своите родители, страната, където да се родиш, всички обстоятелства, свързани с твоето превъплъщение.

    По същия начин през всички дни на своя живот ти продължаваш да избираш и да създаваш хората, събити­ята и обстоятелствата, предназначени да ти дадат точните, правилни, верни и съвършени възможности, които желаеш от настоящето, за да познаеш истинската си същност.
    С други думи, никой „не е в неравноправно положение" относно това, което душата се стреми да осъ­ществи. Така например душата може да пожелае да ра­боти с едно осакатено тяло или в репресивно общест­во, или в условията на огромни политически или икономически ограничения, което да й създаде условията, не­обходими да осъществи целите, които си е поставила.
    И така, свидетели сме, че хората наистина са поставени в „неравноправно положение" във физическия смисъл, но то създава необходимите и съвършени усло­вия в метафизически смисъл.
    Какво означава това в практически план? Трябва ли да помагаме на хората в „неравностойно положение", или да си да­дем сметка, че в действителност те са точно в положението, което им е нужно, и това им позволява да „отработят своята карма"?
    Това е много добър и много важен въпрос.
    Запомни, че всичко, което мислиш, говориш и вършиш, отразява твоя избор по отношение на самия се­бе си; изявява Кой Си Ти; то е творческо действие, в което решаваш кой Желаеш да Бъдеш. Връщам се постоянно към това, защото то е единственият смисъл тук на земята; то е твоята цел. Нищо друго не същес­твува, няма друго предназначение за душата. Ти се стремиш да бъдеш и да преживееш Истинския си Аз - и да го сътвориш. Ти сътворяваш себе си наново всяка минута на Настоящия момент.
    В този контекст, когато срещнеш човек, който изглежда в неравноправно положение в относителните условия на този свят, първият въпрос, който трябва да си зададеш, е: Кой Съм Аз и Какво избирам да Бъда по отношение на този човек?
    С други думи, първият въпрос, когато се срещнеш с когото и да било, в каквито и да било обстоятелства, трябва винаги да бъде: Какво е моето място в тази си­туация?
    Разбираш ли ме? Първият ти въпрос трябва да бъде: какво е моето място тук? А не какво е мястото на другия човек в тази ситуация?
    Това е едно от най-забележителните прозрения за човешките отношения, на които съм се натъквал. Освен това противоречи на всичко, на което съм бил учен до момента.
    Зная. Но причината взаимоотношенията ти да бъдат в такъв хаос е, че ти винаги си се опитвал да преценяваш какво иска другият и какво искат другите - вместо онова, което ти самият искаш наистина. Пос­ле трябва да решаваш дали можеш да отвърнеш на техните очаквания. При това ето как решаваш: реша­ваш, съобразявайки се с това какво можеш да получиш от тях. Ако прецениш, че нищо не можеш да получиш, основната ти причина да им дадеш каквото и да било отпада, така че ти рядко го правиш. Ако от друга страна, прецениш, че има какво да искаш и да получиш от тях, тогава се намесва твоят модел за оцеляване и ти се опитваш да удовлетвориш техните очаквания.
    А после съжаляваш, особено когато другият не отговори на собствените ти очаквания.
    В тази игра на търговия ти установяваш много дели­катен баланс. Ти ще удовлетвориш моите нужди - аз ще удовлетворя твоите.
    И все пак, смисълът на всички човешки взаимоотно­шения - на взаимоотношенията между народите, как­то и на взаимоотношенията между отделните инди­види - няма нищо общо с това. Смисълът на вашите Свещени Взаимоотношения с всеки отделен човек, място или обект не е да разберете какво те Желаят, а какво ти изискваш в настоящия момент, за да израст­ваш, за да бъдеш онзи, Който Искаш Да Бъдеш.
    Затова и Аз съм създал Взаимоотношенията. Ако те нямаха предназначението, за което говоря, всички щяха да изпаднат във вакуум, в празнота, във Вечната Всеобщност, откъдето сте произлезли.
    Но в тази Всеобщност вие просто сте и не можете да преживеете своето „осъзнаване" като нещо конкрет­но, защото в тази Всеобщност няма нищо, което да бъде твое отрицание.
    Затова съм създал начин, по който ти можеш да пресътворяваш себе си и да познаваш Кой Си от опит. Постигнал съм това като съм ти предоставил следното:
    1. Относителност - система, в която твоето съществуване се определя в съотношение с нещо друго.
    2. Забрава - процес, при който ти доброволно се потапяш в пълна амнезия, така че да не знаеш, че отно­сителността е само трик и че ти самият си Всичко.
    3. Съзнание - състояние на Битието, при което ти се развиваш, докато постигнеш пълно осъзнаване и бъдеш и се слееш с Истинския и Жив Бог, сътворявайки и преживявайки своята собствена реалност, като разгръщаш и опознаваш тази реалност, променяш и пресъздаваш реалността, така че все повече да разширяваш границите на съзнанието си, докато постигнеш безграничност.
    В тази парадигма Съзнанието е всичко.
    Съзнанието - онова, което истински осъзнаваш - е основа на цялата истина, оттам и на всяка истинска духовност.
    Но какъв е смисълът на Всичко? Първо Ти ни караш да забравим Кои Сме, така че да можем да си припомним Кои Сме?
    Не съвсем, така че да можете да пресътворите Кои Сте и Кои Искате да Бъдете.
    Това означава Бог е Бог. Това означава Аз да бъда Аз, чрез вас!
    Това е смисълът на целия живот.
    Посредством теб Аз преживявам Кой Съм и Какъв Съм.
    Без теб Аз бих могъл да зная това, но не да го преживея.
    Познанието и преживяването са две различни неща. Избрал съм да преживявам Себе Си непрекъснато. И го правя наистина, посредством теб.
    Струва ми се, че се отклонихме твърде много от първо­началния въпрос.
    Да наистина. Трудно е да ограничиш Бог до една те­ма. Аз имам известна склонност да се разгръщам по-нашироко.
    Да се опитаме да се върнем към темата.
    О, да, как да се отнасяме към неуспелите в Живота.
    Първо: трябва да решиш Кой Си и Какъв Си по отношение на тях.
    Второ: ако решиш, че искаш да преживееш себе си като човек, който дава Подкрепа, Помощ, да преживееш себе си като Любов и Състрадание, както и Грижа, тогава трябва да видиш как най-добре можеш да осъществиш това.
    Обърни внимание, че твоята способност да бъдеш това няма нищо общо с другите, с това, което те са или вършат.
    Понякога най-добрият начин да обичаш някого и най-добрата помощ, която можеш да му дадеш, е да го оставиш сам или да му вдъхнеш сили сам да си помогне.
    Както на коктейл най-добре е да оставиш хората сами да си вземат, каквото желаят.
    Помни, че най-голямата помощ, която можеш да дадеш на един човек, е да го пробудиш, да му напомниш Кой е Той в действителност. Има много начини да стане това. Понякога е нужна малко помощ, понякога подтик, понякога тласък... А понякога просто трябва да решиш да оставиш хората да вървят по своя път, без намеса от твоя страна. (Всички родители знаят за този избор и ежедневно страдат от него.)
   Онова, което е нужно да правиш за хората с неблагополучна съдба, е да ги накараш да се осъзнаят. Тоест, да придобият Ново Съзнание за себе си.
    Ти също трябва да придобиеш Ново Съзнание за тях, защото ако гледаш на тях като на хора, които са се провалили, те наистина ще се провалят.
    Големият дар, който дава Иисус на всекиго, е да го види такъв, какъвто е наистина.
    Той не се е съобразявал с привидностите. Отказвал е да вярва онова, което хората са вярвали за себе си. Той винаги е имал една по-висша мисъл и винаги е приканвал и другите да се придържат към нея.
    Отнасял се е с уважение към избора на другите. Не е изисквал от тях да приемат Неговата по-висша идея. Просто е отправял една покана.
    Отнасял се е с любов към хората - и ако те са пред­почитали да гледат на себе си като на Създания, нуждаещи се от помощ, Той не ги е отхвърлял за този погре­шен избор, а им е позволявал да обичат своята Реалност - и с любов ги е подкрепял да реализират своя избор.
    Защото Иисус знаеше, че за някои хора най-прекият път към това, Което Са, е пътят през Онова, Което Не Са.
    Той не е определял този път като несъвършен, не го е заклеймявал. По-скоро е разглеждал и него като „съвър­шен" - и е подкрепял всеки да бъде това, което желае.
    Затова и всеки, който се е обръщал към Иисус за по­мощ, е получавал помощ.
   Той не е отказал подкрепа никому - но се е грижил помощта Му истински да подкрепи честното Желание на всеки човек.
    Когато хората искрено са се стремили към просветление и честно са изразявали готовност да преми­нат на следващо ниво на съзнание, Иисус им е давал си­ла, кураж, мъдрост да го постигнат. Давал им е Себе Си за пример и то с право, и е окуражавал хората, ако не могат да направят друго, то да имат вяра в Него. Той никога не би ги подвел.
    Мнозина са възложили вярата си на Него. И до ден днешен Той помага на Всички, които призовават Него­вото име, защото е посветил Себе Си на пробуждането на онези, които търсят да постигнат пълнота на съзнанието и на Живота в Мен.
    В същото време Христос е бил милостив към онези, ко­ито не са търсили просветление. Той отхвърля гордост­та и също, както своя Отец небесен, никого не съди.
    Представата, идеята на Христос за Съвършена Любов е била да даде на всички хора точно помощта, коя­то търсят, след като им каже каква помощ могат да получат.
   Той никога не е отказвал помощ никому, а още по-малко пък би го направил, поради мисълта, че „Каквото си надробил, това ще сърбаш".
    Иисус знаеше, че ако даде на хората помощта, коя­то те очакват, а не помощта, която Той иска, Той им вдъхва сила на онова ниво, на което са готови да получат сила.
    Такъв е подходът на всички велики учители. На оне­зи, които са идвали на земята в миналото и на онези, които работят на нея сега.
    Чувствам се объркан. Кога може да се получи така, че помощта, която предлагаш, да не бъде в полза на човека? Кога тази помощ може да попречи на неговото израстване, а не да спомогне?
    Когато предлагаш помощ, която създава непрекъсната зависимост, а не бързо освобождаване от зависи­мост.
    Когато в името на милосърдието позволиш на един човек да започне да разчита на теб, вместо да разчита на себе си.
    Това не е милосърдие, това е принуда. Ти имаш сила да го поставиш в зависимост. Защото този вид помощ всъщност ограбва силата на човека. Разграничението може в някои случаи да бъде деликатно и ти дори да не си даваш сметка, че ограбваш енергията му. Вярваш, че правиш най-доброто, което можеш, за да помогнеш на друг човек... Но бъди бдителен да не би просто да тър­сиш да утвърдиш собствената си гордост. Защото в степента, в която допускаш един човек да те счита отговорен за себе си, в същата степен ти го допускаш да ти даде власт. Това, разбира се, може да те накара да се възгордееш.
    Въпреки това, тъкмо този вид помощ е съблазън за слабите.
    Целта е да се помогне на слабите да станат силни, а не да се оставят слабите да станат още по-слаби.

    Това е проблемът на много от правителствените програми за помощ, защото те спомагат за второто, а не за първото. Правителствените програми са такива, че непрестанно да гарантират потребност от още и още подобни програми. Тяхната цел е да оправда­ват собственото си съществуване, а не да помагат на онези, за които са предназначени.
    Ако имаше определени граници на правителствена­та помощ, хората щяха да бъдат подкрепяни тогава, когато истински се нуждаят от помощ, но нямаше да се поставят в зависимост от тази помощ, започвайки да разчитат на нея вместо на себе си.
    Правителствата разбират, че помощта означава власт, затова те осигуряват помощ на колкото може повече хора, защото на колкото повече помогнат, толкова повече подкрепят даденото правителство.
    Когото правителството подкрепя, той подкрепя правителството.
    Значи, не трябва да има преразпределение на благата. Излиза, че Комунистическият манифест е наистина сатанинска работа.
    Разбира се, че няма сатана, но аз съм наясно  какво имаш предвид.
    Идеята, която е заложена в твърдението „От всекиго според способностите, на всекиго според потреб­ностите" - в нея няма нищо лошо, тя е красива. Това е просто друг начин да се каже, че ти подкрепяш своя брат. Приложението на тази красива идея може да се превърне в нещо грозно.
    Споделянето трябва да бъде начин на живот, а не закон, наложен от правителството. Споделянето трябва да бъде доброволно, а не насилствено.
    Но ето че стигаме до този проблем отново. В най-добрия случай правителството е народът и неговите програми са просто механизми, чрез които хората споделят помежду си един „начин на живот". И аз съм готов да споря, че хората колективно чрез политическите системи избират този на­чин на действие, защото са стигнали до извода и историята го показва, че „онези, които имат" не са готови да разпреде­лят благата с „онези, които нямат".
    Руският селянин би могъл спокойно да си чака, докато адът се вледени, ако се е надявал руските благородници доброволно да споделят богатството си с него. А това богатство обикновено е било спечелвано и трупано вследствие на тежката работа на селяните. Те са получавали само толкова, колкото да не умрат от глад, като „стимул" да продължават да обработват земята на онези, които са я владеели. Какво повече може да се каже за отношенията на зависи­мост! Това уреждане на отношенията е било толкова експлоататорско и основано на принципа „ще ти дам, само ако ми дадеш", че дори и най-циничното правителство не би могло да го измисли!
    Тъкмо срещу този цинизъм са въстанали руските селяни. Идеята за правителство, което да се отнася към всички хо­ра като равноправни, е била родена от безизходицата на на­рода, който е бил наясно, че имащите никога няма да дадат по своя собствена воля на нямащите.
    Както, когато Мария Антоанета Казала по отношение на гладуващите народни маси, които крещели в своите дрипи под прозорците й, докато тя се изтягала в позлатената си и обсипана със скъпоценни камъни вана и дъвчела чуждоземско грозде: „Нека ядат пасти!"
    Това е отношението, срещу което въстават угнетените. Това положение поражда революциите и създава правителст­ва, основани на насилие. Правителства, които вземат от бо­гатите, за да дадат на бедните, се наричат диктаторски, до­като правителствата, които нищо не правят, когато богатите експлоатират бедните, са всъщност потиснически и репресивни.
    Попитайте селяните от Мексико дори и днес. Говори се, че 20 или 30 семейства - богатият и властен елит - буквал­но управляват Мексико (защото всъщност го владеят!), до­като 20-30 милиона живеят в пълна мизерия. Затова и селя­ните през 1993-94 година вдигнали бунт с намерението да принудят правителството на елита да осъзнае, че е длъжно да подпомага хората в техния стремеж да си осигурят живот, поне отчасти достоен. Съществува разлика между правителствата на елита и правителствата „от народа и в името на народа".
    Нима народните правителства не са създадени от разгневени хора, разочаровани от дълбокия егоизъм на човешката природа? Не са ли правителствените програми изградени, за да излекуват човека, който няма волята сам да намери лекар­ство за себе си? Не е ли това началото на едни по-справедливи закони, на определен статут за детския труд, на програ­ми, които да подпомагат самотните майки?
    Не са ли правителствените програми за социално осигуряване опит да се даде на възрастните хора нещо, което собс­твените им семейства не искат да им осигурят?
    Имаме ли право да изпитваме омраза към всякакъв правителствен контрол, когато ни липсва волята да направим каквото и да било, което не сме длъжни да правим, при липсата на такъв контрол.
    Чувал съм, че някои миньори във въгледобивните мини са работили при ужасяващи условия, преди правителството да поиска от богатите собственици да подобрят условията в мините. Защо собствениците не са го направили сами? Защо­то така щяха да съкратят с нещо своите печалби! Богатите не са се интересували колко бедни умират в необезопасените мини, за да им осигурят все по-нарастващи доходи.
    Работодателите заплащали робски заплати на начинае­щите работници, преди правителството да наложи минимал­на работна заплата. Онези, които обичат да си спомнят за „добрите стари времена", казват: „И какво от това? Нали са осигурявали работа"? И кой в крайна сметка е поемал целият риск? Работникът ли? Не! Онзи, който е инвестирал, собсвеникът поема всички рискове! Затова и на него се полага най-голямо възнаграждение!"
    Комунисти са били наричани всички, които са били на мнение, че собствениците трябва да зачитат достойнството на работниците. Социалисти са били наричани всички, които са се застъпвали за това, че на човек не бива да се отказва квартира и работа само заради цвета на кожата му.
    Всеки, който е смятал, че на жената не бива да се отказва възможност да работи и да се издига в кариерата, само защо­то е жена, е наричан радикален феминист. И когато определе­ни правителства чрез своите избрани представители предпри­емат мерки, за да решават проблемите, които хората с власт в обществото упорито отказват сами да решат, тези прави­телства се наричат диктаторски! (Никога, разбира се, от хората на които се опитват да помогнат. Само от онези, кои­то са отказвали самите те да дадат своята помощ.)
    Това не е никъде толкова очевидно, колкото в здравеопазването. През 1992г. един американски президент и съпругата му повдигнаха въпроса, че не е справедливо и не е редно мили­они американци да нямат достъп до превантивно здравеопаз­ване. Тази идея породи дебат по повод здравеопазването, кой­то хвърли в спорове и противоречия дори медиците и застра­хователните Компании.
    Реалният въпрос не е чие решение е по-добро - планът, предлаган от администрацията, или планът, предлаган от частните компании. Реалният въпрос е: Защо частните компании не са предложили тяхно собствено решение много от­давна.
    Ще Ти кажа защо. Защото не им се е налагало, никой не се е оплаквал и Компаниите са се ръководели само от своите печалби.
    Печалби, печалби, печалби.
    Ето защо аз мисля така: Можем да крещим и викаме, и да се оплакваме колкото си искаме. Голата истина е, че правителствата дават решения тогава, когато частният сектор не ги дава.
    Може също така да се говори, че правителствата вървят срещу интересите на народа. Но доколкото народът контролира правителството - както е до голяма степен в Съедине­ните щати - правителството ще продължи да изисква и пос­тановява лечения за социалните язви, защото множеството от хората не са богатите и властимащите и те могат по правов път да изискват онова, което обществото не е склонно да им даде доброволно.
   Единствено в страни, където мнозинството от хората не контролира правителството, правителството не върши нищо за преодоляване на несправедливостите.
    Оттук и въпросът кога правителството превишава сво­ите права и кога не ги упражнява достатъчно? И по какъв на­чин може да се установи необходимото равновесие?

Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (09.04.2009)
Разгледан: 621 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.171.35          Събота          03.12.2016, 08:44