11. Помогни на Бога




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


01:49
04.12.2016
Неделя
54.211.5.239


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Приятелство с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

11. Помогни на Бога

Благодаря Ти за този чудесен разговор, в който ми обясни как мога да имам приятелство, с Бога. Отново прекарах с Тебе вълшебно време. И само първите пет стъпки - познай Бога, довери се на Бога, обичай Бога, прегърни Бога, използвай Бога - могат да променят живота на хората.
    Да. Но бъди търпелив. Има още две.
    Зная. И ми е нужно да ми помогнеш още малко при следващата от тях.
    Помогни на Бога.
    Да. Нужна ми е още малко помощ, за да разбера защо Ти имаш нужда от помощ.
    Аз нямам нужда от помощ, но бих се радвал да я получа. Това би улеснило нещата.
    Би улеснило? Мислех си, че в света на Бога няма нищо трудно. Затваряш ли се обратно в Себе Си?
    Не. В Основната Действителност няма нищо трудно. Когато говоря с тебе тук, често използвам изрази, съвместими със света на твоето въображение, на твоята илюзия. Ако винаги говоря с тебе, използвайки изрази, съвместими с основната действителност, въобще не бихме могли да водим никакъв разговор. Ти не би могъл да ме разбереш. Това те затруднява много, дори когато случайно го правя от време на време.
    Трудността е в това, че ти нямаш думи за повечето от онова, което искам да споделя с тебе, нито пък контекст, в който да поставиш онова, за което имаш думи. Това е трудността в повечето случаи, когато се пише на духовни и езотерични теми. Правят се опити да се каже истината за основната действителност с ограничен брой думи, извадени извън контекста.
    Сигурно затова толкова много от творбите, написани на духовни теми, и толкова много от свещените ръкописи биват недоразбрани, неразбрани или разбрани изопачено.
    Имаш право.
    И тъй, в контекста на това, което разбирам, обясни ми какво си имал предвид, когато каза, че моята помощ би „улеснила нещата"?
    Имах предвид, че би ги направила по-лесно разбираеми за тебе.
    Ох, мислех си, имаш предвид, че тя би улеснила нещата за Тебе.
    В известен смисъл това исках да кажа и то е така. Но, както виждаш, тук ние отново влизаме в областта на темата за „контекста". Аз прекрачвам границата и влизам в контекста на Основната Действителност, когато казвам подобни неща. В Основната Действителност онова, което ти помага на тебе, Ми помага и на Мене, защото в Основната Действителност ти и Аз сме Едно Цяло. Няма разграничение между нас. Но в парадигмата на разграничението, разделението, в която живеете, във въображаемия свят, който обитавате, такова твърдение няма никакъв смисъл.
    В продължение на целия диалог аз трябваше да прескачам по този начин от единия в другия контекст, за да обясня онова, което не може да бъде обяснено, ако си останеш просто в рамките на своя Земен жизнен опит.
    Затова за тебе е предизвикателство да „разбереш изцяло", „да се вживееш напълно", „groc in fullness", както би се изразил чудесният Робърт Хенлайн. Ето това имах предвид, като казах: „Помогни на Бога". Повечето хора дори няма да разберат докрай какво значи да „разбереш изцяло", „да се вживееш напълно".
    Добре, точно така е. Тук се сблъскваме точно с този проблем. Ти разбра нещата изцяло, вживя се в тях напълно, groc in fullness.
    Защо просто не кажем, че ако помогна на Бога, това и за двама Ни ще улесни нещата? Но сега ми кажи как това ще улесни нещата?
    За да го разбереш, най-напред трябва да разбереш друго - какво Бог се опитва да направи. Трябва да разбереш за какво съм се заловил.
    Мисля, че съм разбрал. Ти пресътворяваш Себе Си наново във всеки отделен миг от Сега. Правиш го в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти. Правиш го в нас, както и чрез нас. В този смисъл ние сме Ти. Ние сме членове на тялото на Бога. Ние сме „Богуващият" Бог.
    Добре си го запомнил, приятелю Мой. Отново говорим в един глас. Това е добре, защото ти ще бъдеш един от многото вестоносци; не само търсач на Светлината, а и носител на Светлината.
    И по този начин мога най-добре да Ти помогна! Мога най-добре да Ти помогна, като запомням и си припомням. Или, както Ти би се изразил, като се „включа". Това значи да стана отново член на тялото на Бога. Ти наистина го разбра. Ти схвана това напълно, във всеки негов нюанс. Ето как можеш тук да помогнеш на Бога. Живей си живота целенасочено, хармонично и добротворно. Тези три начина на живот можеш да осъществиш, като използваш дадените ти от Мене дарби: творческа енергия, кротка мъдрост и чиста любов. Творческа енергия съм вложил в цялото ти същество и във всичко, което произтича от това. Мислите, думите и делата са Трите Инструмента за Творчество. Като знаеш това, можеш да избереш дали ще бъдеш причината за своите изживявания и жизнен опит, или същество, което е последица от тях.
    Животът ти протича като последица от целите и намеренията, които влагаш в него. Щом това ти стане ясно, ще можеш да живееш целенасочено. Ще мислиш за нещата целенасочено. Ще изговаряш думите целенасочено. Ще вършиш делата си целенасочено.
    Когато направиш нещо и кажат: „Той го направи нарочно, умишлено, целенасочено!", то няма да е обвинение, а похвала.
    Всичко, което правиш, е подчинено на целта ти - а твоята цел във всеки миг от живота ти е да преживееш най-величествената проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти. Като използваш творческата енергия, ти помагаш на Бога да бъде в по-голяма степен това, което Бог е и търси в изживяването на своето Аз.
    Кротка мъдрост съм вложил в душата ти. Като използваш този дар, ти живееш хармонично при всяко стечение на обстоятелствата. Истинското ти Същество става въплъщение на самата хармония.
    Хармония, това означава да усещаш трептенията на мига, на човека, мястото, обстоятелствата, които в момента изживяваш и с които съжителстваш. Да съжителстваш не значи да се съединиш. Да пееш в хармония не значи да пееш в един глас. Значи да пееш заедно с други.
    Когато пееш в хармония, изцяло променяш начина, по който се пее песента. Тя се превръща в нова песен, в различна песен. Това е песента на душата и няма друга, по-красива от нея.
    Внеси в своите мигове кротка мъдрост. Виж я как ги променя. Виж я как те променя.
    Ти имаш у себе си тази кротка мъдрост. Аз съм я вложил там и тя никога не те е напускала. Повикай я във време на трудности и натиск, във време на тежки решения и враждебност, повикай я и тя ще бъде с тебе. Защото, когато я повикаш, ти ще повикаш Мене. Като използваш кротка мъдрост, ти помагаш на Бога да бъде в по-голяма степен това, което Бог е и търси в изживяването на Своето Аз.
    Чиста любов съм вложил във всяко човешко сърце. Тя е онова, което Съм Аз и което Си Ти. Сърцето ти е преизпълнено с тази преливаща любов. Ще се пръсне от нея. Тя е обхванала и цялото ти същество. То се състои от нея. Чистата любов е онова, Което Си Ти. Тя изразява Кой Си Ти.
    Като изразяваш чиста любов, даряваш на себе си прякото изживяване на това Кой Си Ти. Това е най-великият дар. Изглежда, като че ли даваш дар другиму, а ти го даваш на Самия Себе Си. Защото в стаята освен тебе няма друг. Само изглежда, че има. Чистата любов ти позволява да видиш истината.
    Когато идваш от място на чистата любов, твоят живот е добротворен за всички. Уверяваш се, че всеки е спечелил от пребиваването ти тук. „Добротворство" за тебе става важна дума. Внезапно си осъзнал по-дълбоко нейното значение.
    Добротворство значи не само добрина, тя значи и сходство. Осъзнаваш, че когато пребиваваш в чистата любов, ти и другите сте „от същия род". Ти наистина си сроден, а сега, внезапно, виждаш, че като изразяваш чиста любов, изразяваш и благост.
    Това значи да бъдеш сродна душа. Това значи да познаеш Единението с всички неща. А като използваш чиста любов, при каквото и да било стечение на обстоятелствата, ти помагаш на Бога да бъде в по-голяма степен това, което Бог е и търси в изживяването на Своето Аз.
    Ти помагаш на Бога, когато сам си помагаш да се приближиш към Бога. Тъй че помагай - това е голяма помощ. Тъй че оказвай тази голяма помощ. Помагай си сам да се приближиш до Бога толкова, колкото ти се иска. Защото това е храната на живота, от която се хранят всички неща.
    Вземи и яж от това, защото то е Моето тяло.
    Всички вие сте членове на това Едно тяло. И сега вече е време да си спомните и да се присъедините.
    Нямаше да ти кажа това, ако не беше тъй. Това е най-великата истина, тъй че помогни Ми, помогни на Бога.
    Никога не съм виждал думи, свързани по подобен начин, толкова съдържателни. Всичко това е толкова... симетрично.
    Бог е симетричен. Бог е съвършената симетрия. В хаоса има ред. В картината има съвършенство. Виждам това. През целия си живот съм виждал и виждам съвършенството в картината - дори когато моят приятел Джо Алтън отиде в затвора, въпреки че бях потресен, когато това се случи. Джо Алтън беше заловен да извършва относително малки злоупотреби, свързани с дарения за предизборната кампания, и прекара няколко месеца в килия с лек режим във федералния затвор в Алънууд, щата Пенсилвания.
    Поуката, която си извлякох от всичко това, беше нещо, което винаги съм знаел, но бях забравил: малцина от нас са светци. Всички ние се опитваме да вършим най-доброто, на което сме способни, но мнозина от нас се спъват и падат.
    Напомнянето на тази истина ми помогна да не обвинявам и съдя, когато действията на другите разкрият техните слабости - и когато моите действия разкрият моите слабости. Тази задача не беше лесна и не винаги успявах да я изпълня. Но след дните, прекарани в политическия живот на общината Ан Арундел , винаги съм се опитвал да го правя. Тези дни ме научиха да се опитвам винаги да го правя.
    Имаше и друга причина да се въртя около Джо Алтън, но тя няма нищо общо с това. Знаех до някаква степен, че трябва да се упражнявам да бъда сред обществото, пред публиката, да общувам с голям брой хора. Не бих могъл да избера по-добър „треньор" за това.
    Не съм срещал човек, който толкова добре да разбира човешката природа, като Джо Алтън. Докато работех с него, най-напред като нископоставен помощник в избирателната кампания, а после като нископоставен член на общинската управа, имах възможност да го видя в действие и това драматично промени собствения ми начин да общувам с хората.
    Където и да се появеше, Джо беше винаги окръжен от хора. На публични събрания те се тълпяха около него, тъпчеха се и си пробиваха път, като всеки искаше да се озове поне за миг лице срещу лице с него, да му поиска някаква малка услуга, да го помоли за помощ или поне - да привлече вниманието му.
    Колкото и много да бяха хората, които прииждаха от всички страни, никога не видях Джо да пренебрегне дори и един единствен човек. Нямаше значение колко късно е станало, колко време е прекарал тук, колко работа му остава да свърши, след като си тръгне. Никога не пропускаше да погледне някого в очите или да отдели някому цялото си внимание.
    Една вечер след такова публично събрание аз се правех на „водач", пробивайки му път сред тълпата през краткото пространство от трибуната до задния изход на залата, а оттам и до колата, която ни чакаше. Когато най-накрая успяхме да се изкачим на последните места в амфитеатралната зала, се обърнах недоверчиво към Джо.
    „Как правиш това?" го попитах. „Как можеш толкова да се раздаваш? На всички тези хора, които висят наоколо и всеки иска от тебе нещо."
    „Всъщност много е просто да им дадеш онова, което искат", усмихна се Джо.
    „И какво искат?" трябваше да разбера. „Какви неща искат от тебе?"
    „Всички те искат едно и също".
    Погледнах го присмехулно.
    „Не знаеш ли какво искат всички те?"
    „Не", трябваше да призная.
    Джо ме погледна право в очите. „Искат да бъдат чути".
    Тридесет години по-късно, като излизах от събрания и лекционни зали, окръжен от хора, които прииждаха от всички страни, си спомнях за Джо.
    Хората искат да бъдат чути и заслужават това. Те са прочели книгата ти - цялата, от корица до корица, и са дали мнението си за нея. Дали са ти част от себе си и искат да получат част от тебе. А това е честно и Джо Алтън го знаеше. Разбираше го в цялата му дълбочина. Не отхвърляше нищо. Връщаше полученото.
    Научих това отново в поредицата от лекции на един чудесен човек. Авторът Уейн Дайър казваше винаги на слушателите си: „Ще остана тук, докато последният от вас получи подписа ми върху своя екземпляр от книгата и докато имам възможността да бъда с вас." Много от другите оратори правят същото. Висят, докато е нужно. Връщат полученото.
    Което дадеш, ще ти бъде върнато.
    Джо Алтън беше първият, който ми откри и тази мъдрост. Научих, че „което дадеш, ще ти бъде върнато" преди тридесет години, в суровия и объркан свят на една политическа кампания.
    Късно една вечер, след дълъг и труден дебат, бяхме в едно ремарке. Опонентът на Джо, безмилостен в своето отрицание, бе казал много малко във връзка със същността на кампанията, залавяйки се вместо това с лични нападки. Като се прибрах в ремаркето, се залових веднага за пишещата машина. Пръстите ми летяха по клавиатурата, съчинявах жилещо и стегнато опровержение - порицание, както си спомням, написано с ненадминато красноречие.
    Джо изтрополи случайно наоколо. „Какво пишеш?"
    „Утрешното ти изявление за пресата в отговор на тези недостойни атаки," отвърнах с тон, който казваше: „Че какво друго?"
    Джо само се усмихна под мустак. „Знаеш, че няма да използвам нищо от това, нали?"
    „Защо не? Трябва да му го върнем! Не можем да го пуснем да си тръгне ей тъй!"
    „Добре", съгласи се Джо, „тогава чуй моето изявление. Готов ли си?"
    Да, казах си наум, ей сега ще сготвим манджата! Джо ще го каже по-добре, отколкото бих могъл някога да го направя.
    „Давай" рекох, поставяйки пръсти върху клавиатурата.
    Джо продиктува изявлението си в едно изречение: „Съжалявам, че опонентът ми си причинява всичко туй."
    „Това ли е?" избухнах. „Това?"
    „Това е", повтори Джо.
    „А какво ще стане с всичко, което каза той?"
    „Можем да слезем до неговото равнище", спокойно рече Джо, „или - да се издигнем над него. Кое от двете избираш?"
    Хвърлих поглед върху страниците, които бях изписал. Прочетох първите няколко изречения. После скъсах написаното.
    „Добър избор", каза Джо и ме потупа по рамото. „Тази вечер ти порасна."
    Сега искам да ти кажа нещо за жизнения опит, което може би не осъзнаваш.
    Какво?
    Като използваш прозрението, което си постигнал тук, ти използваш Бога. Като използваш тази история в книга като тая, ти използваш Бога. Защото си приел подаръка, който Аз съм ти дал и го изпращаш на всички хора по света.
    Виждаш ли? Това е нещо повече от един интересен анекдот. Това е било нещо повече от един обикновен епизод в живота ти. Ти си поднесъл дар на Своето Аз, а сега го сподели и с нас - с една и съща цел. Ти се стремиш да промениш Своето Аз и да промениш света.
    Като разказваш в тази книга истории из живота си, ти не просто задоволяваш любопитството на читателите си за твоето минало, а правиш нещо повече. Ти подтикваш и другите да си припомнят онова, което те също винаги са знаели.
    Ето, тук е симетрията, тук е съвършенството на картината. Още преди тридесет години душата ти е била наясно с това кои хора, места и условия ще ти предоставят съвършения жизнен опит, който ще те подготви да изиграеш своята роля в променянето на света. Душата ти е знаела, че ако избереш да придобиеш този жизнен опит, онова, което ще получиш от него, ще има трайна стойност и ти ще я оползотвориш след тридесет години.
    Брей! Стой, не думай!
    Мислиш ли наистина, че нещо може да стане случайно?
    Казвам ти отново, че в картината има съвършенство.
    Нищо в живота не става случайно. Нищо.
    Нищо в живота ти не се е появило и не се появява по щастливо стечение на обстоятелствата. Нищо.
    Нищо не заема мястото си, без да ти предостави възможност за истинска и трайна полза от него. Нищо, нищичко.
    Може би не винаги съзираш съвършенството на всеки миг, но това не накърнява неговото съвършенство. Нито неговата стойност като дар за тебе.

Категория: Приятелство с Бога | Добавил: Бонд (12.04.2009)
Разгледан: 599 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.211.5.239          Неделя          04.12.2016, 01:49