Въведение




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


16:36
10.12.2016
Събота
50.16.52.237


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Общуване с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Въведение

Добре дошъл при тази книга. Бих искал да се замислиш над нещо необикновено.
    Бих искал да се замислиш над възможността тази книга да е била създадена точно за тебе.
    Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че си изправен пред едно от най-силните преживявания в живота си.
    А сега ми се иска да се замислиш дори над нещо още по-необикновено.
    Бих искал да се замислиш над възможността тази книга да е била създадена за тебе чрез тебе.
    Ако можеш да си представиш свят, в който нищо не се случва ма тебе, а всичко се случва чрез тебе, ще си получил посланието, което си възнамерявал да изпратиш сам на себе си тук, в рамките на седем изречения.
    Не би могъл да искаш една книга да ти го предаде по-бързо, отколкото го прави тая. Добре дошъл в този миг. „Добре си дошъл" в него, защото по твой собствен замисъл този миг трябва да те доведе до благословено то преживяване, което ти предстои.
    Търсил си отговори на най-значимите жизнени въпроси, търсил си ги многократно и сериозно, иначе сега нямаше да бъдеш тук.
    Този процес на търсене е протичал вътре в тебе, независимо от това дали си го превърнал във важна, съществена част от външния си живот; той те е подтикнал да вземеш в ръце тази книга.
    Разбирайки това, ти си разбулил една от най-големите тайни: защо нещата се случват точно по този начин.
    Ето всичко това в четиринадесет изречения.
    Добре дошъл на тази среща с Твореца.
    Не би могъл да я избегнеш. Всеки ще се срещне с Твореца. Въпросът не е дали, а кога ще се срещне. Който сериозно търси истината, по-рано ще преживее тази среща. Честността е магнит. Тя привлича Живота. Живот е просто едно друго име на Бога.
    Който търси честно, получава честно. Животът не лъже сам себе си.
    Ето как и ти се озова тук, пред тези думи. Сам намери пътя си към тях. Това не е случайно.
    Проследи пътя си, внимателно обмисли как се озова тук и ще го разбереш.
    Вярваш ли в Божественото Вдъхновение? Аз вярвам. Вярвам, че си го изпитал ти. Вярвам, че съм го изпитал аз.
    Някои хора не обичат друг да им каже, че са били вдъхновени от Бога. Както разбирам, те имат няколко основания за това.
    Първо, повечето хора не вярват, че някога самите те са получили вдъхновение от Бога, при това - пряко, чрез непосредствено общуване. Ако някой заяви това, веднага буди у тях подозрение.
    Второ, твърдението, че Бог е вдъхновил някого, им звучи малко надменно. Защото, като се има предвид източникът на подобно вдъхновение, то по никакъв начин не може да бъде оспорвано.
    Трето, с онези, които са заявили, че са получили Божествено Вдъхновение, никога не е било лесно да се живее, да се общува. Пример за това са Моцарт, Рембранд, Микеланжело или много от папите, както и безброй хора, извършили безумства в името на Бога.
    И накрая, ние сме превърнали онези, за които наистина вярваме, че са били вдъхновени от Бога, в такива светци и светици, че дори не знаем как да се държим, как нормално да общуваме с тях.
   Простичко казано, колкото и да им се възхищаваме, колкото и чудесни да ни се виждат, те ни карат да се чувстваме неудобно.
    Тъй че представата Бог-е-моят-извор-на-вдъхновение направо ни плаши. Може би е за добро. Не би трябвало да преглъщаме всяко нещо, което ни се каже, само защото някой си твърди, че носи послание от Най-Високо.
    Но как бихме могли да бъдем уверени, че знаем дали нещо е Божествено Вдъхновение? Как можем да бъдем сигурни кой говори вечната истина? Да, това е големият въпрос. Но тук се крие и голямата тайна. Няма защо да го знаем. Нужно ни е да знаем само своята истина, а не истината на някой друг. Разберем ли това, разбрали сме всичко. Разбрали сме, че казаното от другите не трябва да бъде Истината, а само да ни доведе до нашата собствена истина. И ще го направи. Не може в крайна сметка да не го направи. Всичко в света ни води към нашата съкровена истина. Това е неговата цел. Всъщност това е целта на самия Живот. Животът е истина, която Се разкрива пред Себе Си.
    Бог е Животът, разкриващ Се пред Себе Си.
    И да искаш, не можеш да спреш този процес. Но можеш да го ускориш.
    Точно това правиш тук.
    Точно затова си се озовал пред тази книга.
    Тази книга не твърди, че е Истината. Тя има намерение да те отведе при твоята вътрешна мъдрост. Не е необходимо да се съгласяваш с написаното, за да достигнеш до нея. Всъщност съгласието или несъгласието нямат значение. Ако се съгласиш, ще е защото виждаш в тази книга своята собствена мъдрост. Ако не се съгласиш, то ще е, защото не виждаш своята собствена мъдрост. И в двата случая ще бъдеш върнат към своята собствена мъдрост.
    И тъй, благодари на себе си за тая книга, защото тя те върна към яснотата за нещо много важно. Най-висшият авторитет е вътре в тебе, в теб самия. Защото всеки от нас има пряка връзка с Божественото. Всеки от нас притежава способността да намери достъп до вечната мъдрост. Аз наистина вярвам, че Бог непрестанно вдъхновява всекиго от нас. И докато всички ние сме имали това преживяване, някои от нас са избрали да го назоват другояче:
    Усет към необикновеното.
    Съвпадение.
    Късмет.
    Случайност.
    Странно, необикновено преживяване.
    Неочаквана среща.
    Може би дори Божествена Намеса.
    Склонни сме изглежда да приемем, че Бог се намесва в живота ни, но сме неспособни да прегърнем идеята, че Той наистина може пряко да ни вдъхнови да мислим, да пишем, да кажем или да направим нещо определено. Струва ни се, че бихме стигнали прекалено далече.
    Аз ще стигна прекалено далече. Ще кажа, че Бог ме е вдъхновил да напиша тази книга, а тебе - да я вземеш в ръце. А сега нека се опитаме да проверим тази идея с помощта на основанията ти да се плашиш от нея.
    Първо, както казах по-горе, аз съм наясно, че Бог непрестанно вдъхновява всекиго от нас. Не защото мисля, че ти и аз сме неповторими, единствени или че Бог ни е надарил с необикновена, единствена по рода си сила, или пък ни е отредил някаква особена съдба, позволявайки ни да общуваме с Божественото. Вярвам, че всеки от нас е в състояние непрестанно да общува по този начин и че може съзнателно да го прави, когато пожелае. Всъщност, както разбирам, това обещават много от религиите в света.
    Второ, не вярвам, че, ако някой е преживял миг на пряка връзка с Божественото, неговите изказвания, постъпки или писания са непогрешими. С цялото дължимо уважение към всяка религия или движение, което заявява, че неговият основател или сегашен водач е непогрешим, вярвам, че е възможно и хората, осенени с божествено вдъхновение, да правят грешки. Всъщност вярвам, че обикновено ги правят. Затова не вярвам, че всяка дума в Библията, в Бхавад Гита или в Корана е вярна в буквален смисъл, че всяко изказване на папата ех ex kathedra е точно или че всяко действие на Майка Тереза е било съвършено правилното в момента. Вярвам, че Майка Тереза е получила божествено вдъхновение, но да получиш божествено вдъхновение и да бъдеш непогрешим не е едно и също.
    Трето, животът с мене може да бъде много труден (никой не знае това по-добре от онези, които са живели с мене) и както аз не те обвинявам за твоите несъвършенства, тъй и не мисля, че моите собствени несъвършенства са пречка да получа Божията помощ и пряко ръководство. Всъщност, вярвам точно в противното. И накрая, не вярвам, че има опасност да стана дотолкова „свят", че някой да се почувства неудобно с мене. Всъщност отново вярвам точно в противното. Ако хората се чувстват неудобно с мене, то сигурно е, защото не съм достатъчно свят. За мен е истинско предизвикателство да вървя по пътя, за който говоря. Мога да напиша наистина вдъхновяващи неща, мога да кажа наистина вдъхновяващи неща, но понякога се улавям да върша неща, които съвсем не са вдъхновяващи.
    Поел съм по своята пътека, но далеч не съм стигнал набелязаната цел. Нито пък ми изглежда, че съм се доближил до нея. Разликата между мен, какъвто бях и какъвто съм днес, е само тая, че поне намерих своята пътека. Но за мен това е сериозен напредък. През по-голямата част от живота си дори не знаех накъде вървя, после пък се чудех защо не съм стигнал там. Сега зная накъде вървя, къде отивам. Отивам си у Дома и с напълно ясно съзнание преживявам връщането си към своето общуване с Бога. И нищо не може да ми попречи да стигна там. Бог ми го обеща. Най-после повярвах на това обещание.
    Бог ми показа и пътя. Всъщност, не пътя, а един от пътищата. Защото най-великата Божия истина е, че не един единствен път, а много пътища водят към Дома. Хиляда пътеки водят към Бога и всяка от тях ще те отведе там.
    Наистина, всички пътеки водят към Бога. Защото няма къде другаде да отидеш.
    Тази книга казва това. Казва как да стигнеш до Дома. Разглежда изживяването на Единение с Божественото или онова, което наричам Общуване с Бога. Описва пътя на това изживяване, пътя, който преминава през илюзиите ни и стига до Основната Действителност.
    Тази книга говори с един глас. Вярвам, че това е Божият глас, Божието вдъхновение, Божието присъствие, преминаващо през мене и през тебе. Ако не вярвах, че Божият глас, Божието вдъхновение, Божието присъствие може да премине през всеки от нас, бих се отказал от вярата си, че Бог може да вдъхнови всички религии в света.
    Не съм склонен да го сторя. Вярвам, че в това религиите са прави - Бог влиза в живота ни по истински и осезаеми пътища и не е необходимо да бъдем светци или мъдреци, за да ни се случи това.
    Не ми е нужно да споделяш това мое вярване, нито пък да повярваш дори в думичка от написаното. Всъщност бих бил най-щастлив, ако не го направиш.
    Не вярвай на нищо, което ще намериш тук.
    Знай.
    Просто знай.
    Знай дали нещо от казаното тук е твоята истина. Ако е, истината ще ти звънне - защото ще си се обединил отново със своята вътрешна мъдрост. Ако не е, също ще го знаеш - защото пак ще си се обединил отново със своята вътрешна мъдрост. И в двата случая ще си извлякъл огромна полза, защото в момента на това обединяване отново ще си преживял своето собствено общуване с Бога.
    А това е било намерението ти, когато си дошъл тук.
    Пред тези страници.
    И на тази планета.
Категория: Общуване с Бога | Добавил: Бонд (10.09.2009)
Разгледан: 907 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   50.16.52.237          Събота          10.12.2016, 16:36