Илюзията за Разединението




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


16:36
10.12.2016
Събота
50.16.52.237


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Общуване с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Илюзията за Разединението

Третата Илюзия е: РАЗЕДИНЕНИЕТО СЪЩЕСТВУВА

    Единственият начин да се избяга от загадката на Втората Илюзия е било да се създаде трета - Творецът и творенията не са едно цяло.
    Това е изисквало от човешкия разум да измисли възможност от невъзможното - да си представи, че Онова, Което Е Едно Цяло, не е Едно Цяло, че Онова, което е Обединено, всъщност е разделено. Това е Илюзията за Разединението - представата, че разделението съществува.
    Представителите на човешкия род са стигнали до заключението, че ако творенията са отделени от Твореца и ако Творецът им позволи да правят каквото си искат, те биха могли да направят нещо, което Творецът не иска те да направят. При тези условия Волята на Твореца би могла да не бъде изпълнена. Бог би могъл да пожелае нещо и да не го получи. Разединението създава възможността за Неуспех, а Неуспехът е възможен само ако Нуждата съществува. Така едната илюзия е поставена в зависимост от другата.
    Първите три илюзии имат решаващо, ключово значение. Те са толкова важни - като основа и ключ към останалите, че отделните културни истории са били предназначени да ги обяснят и да създадат сигурност, че те ще бъдат обяснявани - често, отчетливо и изчерпателно.
    Всяка от тези култури е създала своята специфична история, но всички те са изградили едни и същи основни опорни точки, всяка - по различен начин. Една от най-известните е историята за Адам и Ева. Тя разказва, че първият мъж и първата жена били създадени от Бога и живеели щастливо в Градината на Едема или Рая. Там се наслаждавали на вечен живот и общение с Божеството.
    Бог им казал, че в замяна на дарения им идиличен Живот изисква от тях само едно. Не яжте, поръчал им, плодовете от Дървото на Познанието за Добро и Зло.
    Според тази легенда, Ева все пак вкусила от забранения плод. Не се подчинила на заповедта. Но грешката не е била изцяло нейна. Била е изкушена от змията, която в действителност е била онова същество, което сте нарекли Сатана или Дявол. А кой всъщност е този Дявол? Той е, както разказва една история, паднал ангел, Божие творение, което е дръзнало да пожелае да бъде толкова велико, колкото е Творецът. Това, твърди историята, е най-голямото престъпление, върховното богохулство. Всички творения би трябвало да почитат Твореца и никога да не се стремят да станат толкова велики или по- велики от него. В този специфичен вариант на най-разпространената културна история вие сте се отклонили от нормалния образец, приписвайки Ми някои качества, които не са отразени в човешкия опит. Хората творци всъщност искат техните потомци да се стремят да бъдат толкова велики, ако не и по-велики от тях. Най-голямото удовлетворение за всички здрави родители е да видят децата си богати, надхвърлили тяхното собствено жизнено равнище, надминали техните собствени постижения.
    От друга страна, както се е разказвало, Бог е бил обиден и унизен от това. Сатана, падналият ангел, е бил отбягван, отхвърлен от ятото, прокълнат и внезапно в Основната Действителност са се оказали две сили - Бог и Сатаната, както и два места, където те са действали - раят и адът.
    Съгласно по-нататъшното развитие на историята, точно по желание на Сатаната хората са били изкушени да не се подчинят на Божията Воля. Сега вече Бог и Сатаната са встъпили в съперничество за човешката душа. И, колкото и да е невероятно, в това съперничество Бог би могъл да загуби.
    Всичко това доказвало, че в крайна сметка Аз не съм всемогъщият Бог... или че съм всемогъщ, но не искам да използвам могъществото Си, защото честно съм искал да дам на Сатаната равен шанс. Или, че става дума не честно да дам на Сатаната равен шанс, а да дам на човешките същества свободна воля. Освен ако упражните свободната си воля по начин, който не одобрявам - тогава ще ви предам на Сатаната, който ще ви измъчва во веки веков.
    Такива са развиващите се паралелно истории, които са прераснали в религиозната доктрина на вашата планета.
    В историята за Адам и Ева мнозина вярват, че Аз съм наказал първия мъж и първата жена затова, че Ева е вкусила от забранения плод, като съм ги изгонил от Райската Градина. И (ако повярвате в това), Аз съм наказал всеки мъж и всяка жена, живели когато и да било след това, стоварвайки им бремето на първия човешки грях и осъждайки ги също да бъдат отделени от Мене през целия си земен живот.
    Чрез тази и други също толкова колоритни истории първите три илюзии са били предавани в такава драматична форма, че особено децата скоро няма да ги забравят. Тези истории тъй успешно са вселявали страх в детските сърца, че всяко поколение ги е разказвало отново и отново. Така първите три илюзии са били вкоренени дълбоко в човешкото съзнание.

1. Бог има свой дневен ред. (Нуждата Съществува.)

2. Изходът от живота е под съмнение. (Неуспехът съществува.)

3. Вие сте отделени от Бога. (Разединението съществува.)


Докато представата, че Нуждата и Неуспехът съществуват, е решаваща по отношение на останалите илюзии, то представата, че Разединението Съществува, оказва най-силно влияние върху човешките дела.
И до ден днешен човешкият род изпитва влиянието на Третата Илюзия.
Ако мислите, че Третата Илюзия е вярна, жизненият ви опит ще бъде един.
Ако мислите, че тя не е вярна, че просто е една илюзия, жизненият ви опит ще бъде съвсем различен.
Тези две разновидности на жизнения ви опит драматично ще се различават една от друга.
    Засега почти всеки на вашата планета вярва в истинността на Илюзията за Разединението. Като последица от това хората се чувстват отделени от Бога и един от друг.
Чувството, че са отделени от Мене, затруднява изключително хората в желанието им да се свържат с Мене по какъвто и да било разумен начин. Те или не Ме разбират, или се боят от Мене, или молят за помощта Ми - или въобще Ме отричат.
Вършейки това, хората са пропуснали чудесната възможност да използват най-могъщата сила във Вселената. Примирили са се с живот, над който си въобразяват, че нямат никакъв контрол, при условия, които мислят, че не могат да променят, създавайки преживявания и резултати от тях, които вярват, че не могат да избегнат.
    Живеят живот на тихо отчаяние, предлагайки мъката си, страдайки охотно, вярвайки, че безшумната им смелост ще им спечели достатъчно благоразположение, за да отидат в рая, където ще получат отплата.
    Страданието без неоправдани, излишни оплаквания може да е полезно за душата по много причини, но спечелването по този начин на отплата в небесата не е една от тях. Смелостта сама по себе си е награда, а не може да се намери достатъчно основание да причиняваш на другите страдание - което правиш, като се оплакваш.
    Затова Майсторът никога не се оплаква и с това ограничава страданието извън, както и вътре в себе си. Но Майсторът се въздържа от оплаквания, не за да ограничи страданието, а защото не тълкува болката като страдание, а просто като болка.
    Болката е едно преживяване. Страданието е преценка за това преживяване. Преценката на мнозина е, че болката, която изживяват, е нещо нежелателно, неуместно и не би трябвало да се появи. Но степента, в която болката се приема като нещо съвършено, е и степента, в която страданието може да бъде отстранено от живота. Чрез това свое разбиране Майсторите преодоляват всяко страдание, въпреки че не могат да избегнат всяка болка.
    Дори и хора, недостигнали майсторство, са преживявали разликата между болка и страдание. Пример за това може да бъде болезненото вадене на зъб. Тази болка може да е силна, но е добре дошла.
    Чувството за отделеност от Мене пречи на хората да Ме използват, да Ме викат, да бъдат приятели с Мене, да впрегнат пълноценно в действие всички възможности на моята градивна сила, било то за да прекратят страданието, било то с друга цел. Чувството за отделеност един от друг позволява на хората да си причиняват всякакъв род неща, които никой от тях не би причинил сам на себе си. Тъй като не са в състояние да видят, че причиняват тези неща сами на себе си, те достигат отново и отново до нежелани резултати, както в ежедневието си, така и в живота на планетата си.
    Неведнъж е казвано, че човешкият род се сблъсква със същите проблеми, с които се е сблъсквал от зората на своята писана история - и това е вярно, но във все по-малка и по-малка степен. Алчността, лакомията, насилието, ревността, завистта и други прояви, които знаете, че не са полезни за никого, са разобличени, засега все още от малцина представители на човешкия род. Това е признак за развитието ви.
    Но усилията на вашето общество са насочени не толкова към стремежа да се преодолеят тези прояви, колкото към стремежа да бъдат наказвани. Някои хора още не разбират, че докато не променят обществените условия, които създават и извикват нежеланите прояви, няма да променят нищо.
    Истински обективният анализ доказва това, но много хора не обръщат внимание на тези доказателства и продължават опитите си да решават обществените проблеми със същата енергия, която ги е създала. Стремят се да сложат край на убийствата чрез убийства, на насилието - чрез насилие, опитват се да потушат гнева с гняв и, докато правят всичко това, не успяват да съзрат лицемерието си, с което го вкореняват още по-дълбоко.
    Разпознаването и признаването на първите три Илюзии като илюзии ще освободи всекиго от отричането на Единството на всичко в Живота и от заплахата да бъде унищожен целият живот на планетата ви.
    Много хора продължават да разглеждат себе си като отделени един от друг, от другите живи същества и от Бога. Виждат как се унищожават взаимно, но заявяват, че не разбират как го правят. Казват сигурно, че то не става чрез техните лични действия. Не могат да проследят връзката между своите индивидуални решения и избор, от една страна, и света като цяло, от друга.
    Това са вярванията на мнозина и, ако искаш да ги видиш променени, от тебе, който наистина разбираш Причините и Последиците, зависи да ги промениш. Защото вашите събратя, човешки същества, смятат, че отсичането на хиляди дървета всяка седмица заради вашите неделни вестници няма да окаже отрицателно влияние върху Цялото.
    И че бълването на всякакъв род замърсители в атмосферата, за да не се промени обичайният начин на живот, няма на окаже отрицателно влияние върху Цялото. И че употребата на гориво от природни изкопаеми вместо на слънчева енергия, няма да окаже отрицателно влияние върху Цялото. Пушенето на цигари, яденето на месо при всяко хранене, употребата на голямо количество алкохол няма да окаже отрицателно влияние върху Цялото, твърдят те и са уморени от онези, които им казват противното.
    Всичко това няма да окаже отрицателно влияние, твърдят те и са уморени от онези, които им казват противното.
    Поведението на отделния човек, твърдят те, не може да окаже толкова силно влияние върху Цялото, да има толкова отрицателни последици, че Цялото да бъде унищожено. Това би било възможно само ако не би имало разделение, ако в действителност Цялото би си причинило всичко това - само на себе си. А това изглежда глупаво. Третата Илюзия е вярна.
    Ние сме отделени.
    Все пак отделните действия на всички тези, отделени едно от друго същества, които не са едно цяло - нито помежду си, нито с Живота, всъщност изглежда имат съвсем реално влияние, реални последици за самия Живот. И сега, накрая, все повече и повече хора започват да признават това в хода на развитието си от примитивно културно мислене към по-развито общество.
    Това става благодарение на работата, която вършите вие и други като вас. Защото надигате глас. Биете тревога. Обединили сте се в стремежа си да пробудите всеки друг по негов собствен начин, някого - тихо и индивидуално, друг - в група с околните. В отминалите дни далеч нямаше толкова много като вас - готови и способни да пробудят другите. И тъй масата хора живееше дълбоко потопена в илюзиите и беше озадачена. Защо фактът, че всички те са отделени един от друг, би трябвало да създаде проблеми? Как тъй всичко освен съвместният живот - един за всички, всички за един - не би могло да се осъществява без сблъсъци и борба?
    Хората започнаха да си задават подобни въпроси. Очевидно, Третата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Разединението е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Третата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Четвъртата Илюзия.
Категория: Общуване с Бога | Добавил: Бонд (06.09.2009)
Разгледан: 705 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   50.16.52.237          Събота          10.12.2016, 16:36