Илюзията за Недостига




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


23:17
09.12.2016
Петък
54.211.207.116


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Общуване с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Илюзията за Недостига

Това е Четвъртата Илюзия: НЕДОСТИГЪТ СЪЩЕСТВУВА

    Тя произтича от Третата Илюзия, защото без представата за Разединението представата за Недостига не може да има никакво основание. Ако съществува само Едно Нещо и това Едно Нещо Сме Всички Ние, не би могло да има никакъв вид недостиг, защото това Едно Нещо е всичко и тогава...
    То е достатъчно за Самото Себе Си.
    Това е твърдение, изразяващо природата на Бога. То обаче не е преживяването, жизненият опит на хората, защото те, хората, си въобразяват, че са отделени от Бога, както и един от друг.
    Но човекът не е отделен от Бога, щом като Бог е Всичко, което съществува. Затова хората нито са, нито могат да бъдат отделени един от друг.
    Това е твърдение, изразяващо природата на хората.
    Би било неточно да заключим, че идеята за Разединението е била „лоша идея", че не е служила на своето предназначение. В действителност тя била благословена идея, позволяваща на Цялото да разбере, че е сбор от своите части, при това - по-голямо от този сбор. Илюзията великолепно служи на своето предназначение, когато я използваш като средство за създаване на преживявания и жизнен опит.
    Когато забравиш, че разделението е илюзия, си въобразяваш, че тя е действителното състояние на нещата. Тогава тя, илюзията, престава да създава преживявания, а сама се превръща в преживяване и жизнен опит.
    Все едно да се преструваш на ядосан, за да накараш някого да стане по-внимателен и грижлив, а после наистина да се ядосаш. Или да се преструваш, че проявяваш интерес към някого, за да накараш някой трети да ревнува, само за да откриеш, че илюзията за интереса ти се е превърнала в нещо истинско, действително...

    Средството се превръща в преживяване.
    В хода на този процес ти наистина си повярвал, че си отделен; че Разединението е възможно в обединения свят, който наричате Вселена.
    Тъй че Аз описах Третата Илюзия като най-могъща и това е вярно. Тя има огромно влияние върху ежедневните ви преживявания и опит. А най-важното, вярването ви в разделението е довело до представата ви, че „няма достатъчно".
    Когато съществуваше само Едно Нещо и вие знаехте, че сте Едно Нещо, никога не се поставяше въпросът, че може да няма достатъчно. Винаги имаше достатъчно от вас и достатъчно за вас. Но когато решихте, че съществува нещо повече от Едно Нещо, тогава (само тогава) вече можеше да изглежда, че няма достатъчно от другото нещо.
    Това „друго нещо", което мислите, че съществува, е материята на Живота. Но вие сте Животът, а онова, което е Животът - е Самият Бог.
    Но докато си въобразявате, че сте отделени от Бога, ще си въобразявате и че сте нещо друго, различно от онова, което е Бог - а той е самият Живот. Можете да си мислите, че сте онова, което живее, но не можете да си представите, че сте Самият Живот. Това отделяне  на Самия Себе Си от Самия Себе Си е онова, което сте нарекли изгонване от Райската Градина. Внезапно там, където е имало вечен живот, вече има смърт. Внезапно там, където е имало изобилие, вече няма достатъчно.
    Внезапно изглежда като че ли много страни на Живота си съперничат за Самия Живот. Нещо невъзможно в Основната Действителност, но възможно във вашето въображение. Можете да си въобразите дори, че сте в състезание - с птиците, с пчелите, с всяко друго живо същество и с всяко друго човешко същество. Можете да сътворите кошмар, където всичко, което подкрепя живота ви, изглежда като че ли го ограничава. И тъй наистина ще се опитате да потиснете силата на всичко, което ви подкрепя.
    Казано ви е било, че имате владения, доминион, а вие сте решили, че имате господство, власт. Тъй всъщност сте започнали война с природата, както и с естествения ред на нещата.
    Използвали сте науката и технологиите, за да изкривите, манипулирате, пречупите природата, тъй че да я подчините на волята си. Бавно разрушавате нейния естествен вид в опита си да изживеете себе си такива, каквито вече сте по природа. А вече сте такива, каквито искате да бъдете - вечни, неограничени и слети в едно цяло с всичко друго - само че още не си спомняте това. И тъй вие се опитвате да потискате Живота в стремежа си да имате по-богат и охолен Живот. И дори не виждате какво правите.
    Животът се превръща в единствения общ знаменател, единственото, което ви разделя. Всеки иска Живота и нещата, които го поддържат. И тъй като си мислите, че сте повече от един, боите се, че може наоколо да няма достатъчно Живот за всички ви. Този страх поражда и следващата ви въображаема действителност - смъртта.
    Животът, който сте смятали за вечен (преди да си въобразите, че сте разделени, никога и през ум не ви е минавало, че би могло не винаги да „бъдете"), сега вече ви сте струва ограничен между своето начало и своя край.
    Това е Илюзията за Недостига, изиграна докрай на най-високо равнище.
    Преживяването за началото и края на живота ви всъщност не е нищо друго освен появата и изчезването на представата ви, че сте „отделени". Може да не знаете това на съзнателно равнище. Но на по-високо равнище то винаги е ясно.
    Именно на това по-високо равнище вие се стремите да прекратите преживяването си за отделеност, да си спомните, че то е илюзия, която сами сте създали. Но вече многократно съм ви казвал, че сега му е времето още веднъж да обсъдим защо сте я създали. Създали сте Илюзията за Разединението, за да изживеете действителността на Единението. Можете да преживеете тази действителност само когато сте извън нея. Когато сте част от Цялото, не можете да изживеете себе си като Цялото, защото освен него не съществува нищо друго. А в отсъствието на онова, което не сте, не съществува и онова, което сте. В отсъствието на студеното няма горещо. В отсъствието на високото, няма ниско. Ако всички са ниски, никой не е нисък, защото „нисък" не съществува като нещо, което може да бъде познато. То може да съществува като понятие, но понятие, което не можете пряко да опознаете и преживеете. То може да бъде само абстрактна идея, но никога и ваша преживяна действителност.
    В този контекст никога не ще можете истински да познаете себе си, да узнаете Кои Сте Вие в Действителност.
    Но нашето желание е да познаем истински себе си, да узнаем Кои Сме Ние в Действителност. Затуй трябва да създадем най-напред преживяването за това Кои Не Сме. И щом не можем да го създадем в Основната Действителност, трябва да го сторим чрез илюзия. По този начин можем да се насладим на това, което е в действителност, и да го познаем. По този начин можем да преживеем Кои Сме Ние в Действителност.
    Цялото.
    Единственото.
    Ние сме Колективната, Единствената Действителност в Многообразни Форми - приемайки Многообразни Форми, за да можем да забележим и преживеем великолепието и славата на нашата Единствена Действителност.
    Това е просто обяснение за предназначението на относителността. Давал съм ви го вече многократно в нашия диалог. Повтарям го и тук, за да успеете да го разберете напълно и тъй да се събудите от своя сън. Докато се събудите от съня си, Илюзията за Разединение от Живота ще създава привидната нужда от оцеляване. Преди отделянето никога не сте поставяли под въпрос оцеляването си. Едва когато направихте крачка встрани от Живота (от Мене) и си въобразихте, че сте отделени, Животът се превърна в нещо, от което „няма достатъчно". Започнахте да вземате решения за онова, което чувствахте, че трябва да направите, за да оцелеете - за да имате повече живот.
    Това се превърна в първата ви цел, в новия ви основен инстинкт. Дори започнахте да мислите, че основанието да се съединявате по двойки е осигуряването на оцеляването ви като човешки род. Изгубихте из поглед факта, че се съединявате в отговор на единствения истински инстинкт, любовта.
    Нарекохте новия си основен инстинкт Инстинкт за Оцеляване, основавайки се на идеята си, че може да не оцелеете. Тази идея е невярна, защото оцеляването ви е осигурено завинаги, за вечни времена. Но не си спомняте това и тъй си мислите, че няма достатъчно Живот, като се има предвид колко части на живота си съперничат за него.
    И всъщност го виждате точно така. Въобразявате си, че се състезавате с цялата останала „материя на Живота" заради самия Живот. Състезавате се със своето истинско аз за повече от това истинско аз. Вярването ви в Недостига ви доведе дори до заключението, че няма достатъчно Бог. Не само че няма достатъчно Живот (което превеждате като вяра в смъртта), не само няма достатъчно от „материята на Живота" (което превеждате като вяра в оскъдицата), а няма и достатъчно от Онова, Което Е Създало Живота (което превеждате като вяра в един ограничен Бог).
    Тъй като всички тези неща са ограничени, трябва да се състезавате за тях. И това вярване ви тласна към разрушаване на планетата ви и на самите себе си. Разрушавате себе си дори и в съперничеството си за Бога, което наричате религии. Убивали сте се взаимно, стремейки се понякога да унищожите цели цивилизации в това ваше болно съперничество за Бога. Не си признавате, че сте вършили всичко това, защото тъй бихте признали, че има нещо неточно във възгледите ви за живота и света, а особено - във възгледите ви за Бога, нещо, което никога не бихте били способни да сторите.
    Подобно признание би изисквало огромно смирение, а в днешни дни смирението не заема съществено място във философията и теологията на вашата планета. Особено надменни са геологиите ви, които твърдят и заявяват, че имат отговор за всичко - без да оставят нерешен въпрос или да изпитват съмнение в нещо.
    Но нещо в тези вярвания не е наред, нещо не върши работа. Идеята, че няма достатъчно - нито от Бога, нито от „материята на живота", нито от самия Живот - е довела до нещо повече от просто състезание. Довела е до брутални репресии, до потисничество и до всеобща депресия. Религиите явно и откровено са потиснали изследванията, държавните власти са потиснали несъгласните с политиката им и в резултат от това милиони хора живеят в икономическа и психична депресия. Всичко това произлиза от идеята, че Недостигът Съществува - защото достатъчното количество и задоволеността биха разрешили всички тези проблеми.
    Ако мислехте, че всичко около вас е достатъчно, нямаше да има повече самоунищожителни действия, борба и войни за ресурси, кавги за Бога.
    Но то не е достатъчно. Това ви е ясно. Все пак, щом няма достатъчно, как може някой да получи достатъчно? Как оцеляването може да бъде осигурено без караници и убийства?
    Очевидно, Четвъртата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Недостига е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Четвъртата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Петата Илюзия.
Категория: Общуване с Бога | Добавил: Бонд (05.09.2009)
Разгледан: 729 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.211.207.116          Петък          09.12.2016, 23:17