Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



12:45
18.08.2017
Петък
107.22.97.23


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Общуване с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Да Учите Добре Децата Си

Научете децата си на тези истини.

    Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок. Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен."
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност.
    Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
    Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете. Защото децата ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори - да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.

    А сега върви и научи на това не само децата си а и всички хора, всички нации. Защото всички хора са твои деца и всички нации са твой дом, когато потегляш на път, в пътешествието си към майсторството.
    Потеглил си по тоя път, в това пътешествие преди много векове и много жизнени цикли. Това е пътешествието, за което дълго си се готвил и което те е довело тук, в това време и на това място.
    Това е пътешествието, което те зове, днес - много по-настойчиво, отколкото когато и да било по-рано, в което чувстваш, че напредваш с нарастваща бързина. Това е неизбежният резултат от копнежа на душата ти. Гласът на сърцето ти, говорещ с езика на тялото ти. Изявата на Божественост вътре в тебе. И този глас те зове днес - както не те е зовял никога по-рано, защото днес го чуваш, както не си го чувал когато и да било.
    Време е да споделиш със света своето велико прозрение. Това е прозрението на всички умове, които някога са търсили честно, на всички сърца, които някога са обичали вярно, на всички души, които някога са усещали ясно Единството на Живота.
    След като веднъж си усетил това, не можеш да бъдеш задоволен от нищо по-малко. След като веднъж си го преживял, няма да искаш нищо друго, освен да го споделиш с всички, до чийто живот си се докоснал. Защото това е Действителността и тя се изправя като ярка противоположност на Илюзията. Ти ще бъдеш в състояние да преживееш Действителността благодарение на Илюзията. Но ти не си Илюзията и твоето „аз", което си преживял в рамките на Илюзията, не е оня Който Си Ти в Действителност.
    Не можеш да си спомниш Кой Си Ти в Действителност, докато си въобразяваш, че Илюзията е нещо действително, реално. Трябва да разбереш, че Илюзията си е една илюзия - която ти си сътворил, със съвършено реална цел, но самата Илюзия не е нещо действително, реално.
    Точно това си успял тук да си спомниш, по-ясно, отколкото си можел да си го спомниш когато и да било по-рано.
    Преобразяването на твоя свят ще зависи от твоето припомняне. Смисълът на думата обучение, възпитание не е да „вкараш", а „да извлечеш". Истинското, правилното обучение е извличане от съзнанието на ученика на онова, което вече е там. Майсторът знае, че то вече е там и затова няма нужда да го поставя, или „вкарва вътре". Майсторът се стреми само да подтикне ученика да забележи, че то вече е там. Да обучаваш някого значи да му помогнеш не да научи нещо, а да си го спомни.
    Цялото учене е спомняне. Цялото учене е припомняне. Всички уроци са възстановени спомени. Не е възможно да научиш някого на нещо ново, защото няма какво ново да се научи. Всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде, е сега, точно сега.

    Душата има достъп до цялата тази информация. Всъщност, душата е всичко това... в процес на създаване, на формиране.
    Душата е Тялото Божие в процес на образуване, на формиране.
    Аз съм в непрестанен процес на създаване, на формиране. Този процес е бил наречен развитие, еволюция. Той никога не свършва.
    Ако мислите за Бога, не като за процес, а като за „завършено" същество, не сте си спомнили точно как стоят нещата. Ето великата тайна: Бог никога не е завършен.
    И не е завършил създаването на нищо. Включително и твоето създаване.
    Бог никога не е завършвал създаването ти.
    Защото ти си онова, което е и Бог. И тъй като Бог не е завършил създаването на Бога, не е възможно да е завършил твоето създаване.
    И ето я сега Божествената двойственост. Вече бях казал, че всичко, което някога е било, и всичко, което някога ще бъде, е сега, точно сега. Но казах също и че процесът на развитие, еволюция е безкраен и затова никога няма да приключи. Как може и двете неща да са верни?
    Отговорът е свързан с природата на времето, както ти я разбираш. В действителност времето не съществува, съществува само непрестанно протичащ процес в безкрайния Миг на Вечното Сега. Бог е процес.
    Невъзможно е да разбереш това в рамките на човешката логика или на ограничения човешки разум. Тези ограничения са се наложили сами, и то - с определена цел. Това ни връща към причината за цялата Илюзия, която многократно вече беше обяснена - и ще бъде обяснена още веднъж преди края на настоящия разговор.
    Засега просто знай, че Бог никога не е завършен. Процесът, в чийто ход Аз изживявам Себе Си, е непрестанен, безкраен и не спира нито за миг. Дори и сега тази специфична част от Мене, която се проявява като човешки живот, се преобразява. Сам ти в настоящите дни си избрал да играеш съзнателна роля в това преобразяване. Този твой избор се изразява дори и само в простото действие - да вземеш в ръце тази книга. Нямаше да го направиш, още по-малко - да я прочетеш дотук, ако на някакво много дълбоко равнище нямаше намерението да се върнеш към ясно съзнание.
    Дори ако си въобразяваш, че четеш тази книга критично и скептично, това е само преходна представа. Основната цел, с която си встъпил в това общуване, е да постигнеш великото припомняне.
    Това припомняне се проявява сега навсякъде във вашия свят, пронизва цялото ви човешко общество. То започна да се развива сериозно и доказателства за това можеш да видиш навсякъде около себе си.
    Наближавате втория етап в процеса на преобразяване живота на вашата планета и той може да привърши за много кратко време - няколко десетилетия, едно или две поколения - както изберете.
    Първият етап на това преобразяване отне много повече време - всъщност няколко хилядолетия. Но дори това, в космически измерения, е много кратък срок. Точно през този период от пробуждането на човечеството личностите, които сте нарекли учители, Майстори, гуру или аватар, си бяха поставили задачата да припомнят на другите Кои Са Те в Действителност.
    Когато броят на хората, докоснати от тази ранна група и нейните учения, нарасне и достигне критичната маса, ще преживеете ускоряване на духовното развитие, което може би ще наречете прелом - и тогава ще започне вторият етап на преобразяването. Вече възрастните са започнали да учат младите - и от тази гледна точка движението е доста бързо. Вашият човешки род сега е в точката на прелома. Много хора чувстват този промяна при влизането ви в новото хилядолетие. Това беше ключов момент - целият свят се насочи към осъзнаване на нещата и тук сега ти играеш своята роля.
    Ключът за продължаване на това движение лежи в ръцете на вашата младеж. Ако възпитанието и образованието на подрастващите включи днес някои принципи в живота, човешкият род може да направи качествен скок в развитието си напред, нещо, на което е способен.
    Изградете училищата си около идеи, не около учебни предмети: същностни, основни идеи като ясно съзнание, честност, отговорност; подтеми като прозрачност, споделяне на блага и знания, свобода, пълно самоосъществяване, радостна прослава на секса, човешки връзки и разнообразие в единството.
    Научете децата си на тези неща и ще сте им дали велик урок. А преди всичко, научете ги какво е Илюзията, научете ги как - и защо - да живеят с нея, а не в нея.
    Да видиш Илюзиите като илюзии.
    Как можеш да видиш Илюзията като илюзия, когато тя изглежда толкова реална, действителна? И защо изглежда толкова реална, ако е илюзия?
    Хората започват да си задават тези въпроси при преминаването на човечеството към преживяването на своето собствено съзнателно развитие. Сега тук ще намериш отговорите и ще излезеш извън Илюзията за Невежеството.
    Ще ти дам тези отговори, за да ги обмислиш. Спомни си, че, както при всички вести, получени от Бога, е добре да приемеш всичко прочетено като ценно, но не като непогрешимо. Знай, че за себе си ти си най-големият авторитет. Каквото и да четеш - Талмуда или Библията, Бхавад Гита ири Корана, Канона Пали или Книгата на Мормоните, или пък който и да било свещен текст - не поставяй авторитета извън себе си. По-добре се вслушай, взри, проникни в себе си, за да видиш дали намерената истина е в съзвучие с истината, която откриваш в сърцето си. Ако е тъй, не казвай на другите: „Тази книга е вярна", а: „Тази книга е вярна за мене."
    И ако другите те попитат за начина, по който живееш, благодарение на истината, която си намерил у себе си, бъди сигурен, че ще отговориш: „Моят път не е по-добър, а само по-различен."
    Това е и целта на настоящата вест. Тази вест само сочи друг начин, по който да се гледа на нещата. Ако чрез нея светът ти стане по-ясен, добре. Ако те постави в по-тесен допир с твоята съкровена истина, добре.
    Но внимавай да не я превърнеш в ново „свето писание", защото тогава просто ще си заменил една система от вярвания с друга.
    Не търси система от вярвания, а ясна представа за онова, което знаеш. Използвай всичко намерено, което би те върнало към тази ясна представа. Разбери, че живееш в една илюзия и че нищо в нея не е реално, действително. Но Илюзията ти сочи онова, което е реално, и може да ти създаде преживяване за него. Как можеш да видиш Илюзията като илюзия, когато тя изглежда толкова реална? И защо изглежда толкова реална, ако е илюзия?
    Ще отговоря най-напред на втория въпрос.
    Илюзията изглежда толкова реална, защото толкова много хора вярват, че тя не е илюзия.
    Във вашия свят на Алиса в Страната на Чудесата всичко е такова, каквото вярваш, че е. Има хиляди, милиони примери за това. Ето два от тях. Някога сте вярвали, че слънцето обикаля около земята - наистина за вас това е било така. Всички ваши данни са го доказвали. Толкова сигурни сте били в тази истина, че сте развили около нея цялата астрономическа наука.
    Някога сте вярвали, че всяко физическо тяло се придвижва от една точка до друга във времето и пространството. Всички ваши данни са го доказвали. Толкова сигурни сте били в тази истина, че сте изградили около нея цялата система на физиката.
    А сега слушай внимателно. Чудното в тези науки и системи е, че те са работели успешно, вършели са работа.
    Астрономията, която сте създали върху основата на вярването си, че земята е център на Вселената, е свършила работа, успяла е да обясни видимите явления, онова, което сте виждали в движението на планетите по нощното небе. Наблюденията ви са подкрепяли вашето вярване, създавайки онова, което сте нарекли познание.
    Физиката, която сте създали върху основата на вярването си за материалните частици, е свършила работа, успяла е да обясни видимите явления, онова, което сте виждали във физическия свят. Наблюденията ви отново са подкрепяли вашето вярване, създавайки онова, което сте нарекли познание.
    Едва по-късно, когато сте успели по-отблизо да разгледате онова, което сте виждали, сте променили мнението си за тези неща. Но тази промяна на мнението ви не е била постигната лесно. Първите хора, които са я предложили, са били наречени еретици, а по- късно - безразсъдни или заблудени. Идеите им за новата астрономия, според която земята обикаля около слънцето, или за квантовата физика, според която материалните частици не са се движели по непрекъснати линии във времето и пространството, а са били виждани да изчезват на едно място и да се появяват отново на друго, са били наричани духовно и научно богохулство. Авторите и защитниците на тези идеи са били разубеждавани, съветвани да се откажат от тях, разобличавани, осъждани и дори убивани заради онова, в което са вярвали.
    Мнозинството е настоявало, че вашите вярвания са били верните. В края на краищата, нима всички наблюдения не са ги подкрепяли? Но кое е било първичното - вярването или наблюдението? Това е възловият, ключовият въпрос. Това е разследването, което не сте искали да направите.
    Възможно ли е да виждате онова, което искате да видите? Бихте ли могли да наблюдавате онова, което очаквате да наблюдавате? Или, ако бъдем по-близо до темата - може ли погледат ви да се плъзне покрай онова, което не сте очаквали да наблюдавате.
    Казвам ви, че отговорът е да.

    Дори днес, когато вашата съвременна наука - уморена от грешките в миналото - се кълне, че първо ще наблюдава, а после ще си вади заключения, на тези заключения все пак не може да се вярва. Защото ви е невъзможно да погледнете на нещо обективно.
    Науката е стигнала до заключението, че нищо наблюдавано не остава незасегнато от наблюдателя. Духовниците са го казвали преди столетия. Сега това твърдение е подето от науката. Докторите и лаборантите са се научили да правят двойни, независими едно от друго, изследвания, за да се приближат, доколкото е възможно, до сигурен и точен резултат.
    В човешкия опит - всички неща се обсъждат в контекста на онова, което мислите, че вече сте разбрали.
    Не можете да преодолеете това. Не познавате друг подход.
    Другояче казано, гледате на Илюзията отвътре, от гледната си точка вътре в Илюзията.
    Нека това бъде вашето ново прозрение и напомняне.
    Всяко заключение е една илюзия.
    А сега нека се върнем към първия въпрос. Как можеш да разпознаеш Илюзията като илюзия, когато тя изглежда толкова реална, действителна? Току-що научи, че тя изглежда толкова реална, действителна, не защото наистина е реална, действителна, а защото ти твърдо вярваш в това.
    В миналото са ти казвали, че да видиш, значи да повярваш. Но по-късно на преден план е излязла нова идея - че да повярваш значи да видиш. И ще ти кажа, че това е вярно.
    Ако, когато се срещнеш с Илюзията, повярваш, че това е илюзия, ще я видиш като илюзия, дори и да изглежда съвсем реална. После ще можеш да използваш Илюзията, както е било предназначено тя да бъде използвана - като инструмент, с чиято помощ да преживееш Основната Действителност.
    Ще си спомниш, че трябва да създадеш, да сътвориш Илюзията. Ще я накараш да бъде онова, което искаш тя да бъде, вместо просто да гледаш нейното сегашно появяване, каквото смяташ, че то трябва да бъде, в съответствие с твоето съгласие, че „то е точно каквото си е".
    Но как само би могъл да направиш това? Ти вече го правиш. Само че не знаеш това и затуй, вместо съзнателен, правиш несъзнателен избор. И то - когато въобще правиш своя избор. През повечето време просто приемаш избора на другите.
    Избирал си да избираш онова, което другите са били избрали. И така преживяваш културната история на своите предци - както и те са го правели, дори и преди седем поколения.
    Денят, в който ще престанеш да избираш онова, което е било вече избрано за тебе, ще се превърне в миг на твоето освобождение.
    Тогава вече няма да бягаш от Илюзията, а ще бъдеш освободен от нея. Ще излезеш извън Илюзията, но ще продължиш да живееш с нея, освободен от способността й да ви контролира - тебе и твоята действителност.
    След като веднъж си разбрал целта на Илюзията, няма да пожелаеш да прекратиш нейното действие, докато твоята собствена цел не бъде изпълнена.
    А твоята цел е не само да познаеш и преживееш в личния си опит Кой Си Ти Наистина, а и да сътвориш, оня, Който Би Желал Да Бъдеш Занапред. Задачата ти е да пресътвориш себе си отново във всеки отделен Миг на Сега, в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за своята същност, и така да покажеш Кой Си Ти. Това е процесът, който сте нарекли развитие, еволюция. Но няма защо да бъдеш засегнат от този процес по какъвто и да било отрицателен начин. Можеш да бъдеш в тоя свят, но не от него.
    Тогава ще започнеш да преживяваш света, както избереш да го сториш. Ще започнеш да разбираш, че самото преживяване е действие, а не реакция; нещо, което правиш, а не нещо, което ти се случва. Когато разбереш това, всичко в живота ти ще се промени. Когато достатъчна част от вас разбере това, всичко на вашата планета ще се промени. Онези, които са разбрали тази тайна, са били наречени Майстори. Онези, които са проповядвали тази тайна, са били наречени аватари. Онези, които са преживели тази тайна, са били наречени blessed!
    Затова, бъди blessed!.

    За да живееш като просветлен Майстор, трябва да станеш еретик и богохулник, защото няма да вярваш в онова, в което вярват всички други, а другите ще отричат твоята нова истина, точно както и ти ще отричаш тяхната стара истина.
    Ще отричаш онова, което светът на другите преживява като реално, точно както са правили онези, които са отричали, че земята е плоска. Както в онези дни възгледът ти ще се сблъска лице в лице с онова, което почива върху привидната страна на нещата и се счита за неоспоримо. Както в онези дни, той ще предизвика спорове и несъгласие, а ти ще опънеш платна, за да прекосиш бурни океани и да откриеш безбрежни хоризонти. И, както в онези дни, ще живееш в един нов свят.
    Това е светът, който си очаквал да сътвориш и който си имал намерение да преживееш откак свят светува, от началото на времето. Но тъй като и времето е илюзия, по-точно би било да се каже „от началото на Илюзията".
    Винаги помни - Илюзията не е нещо, което изтърпяваш, а нещо, което избираш.
    Не е необходимо да преживееш Илюзията, ако не избереш да го сториш.
    Тук си, защото искаш да бъдеш. Ако не беше поискал, нямаше да стане тъй.
    Но знай и че Илюзията, в която живееш, е била създадена от тебе, а не за тебе - от някой друг.
    Хората, които не искат да поемат отговорност за живота, който преживяват, казват, че Бог го е създал и че те нямат друг избор освен да го изтърпят.
    Но Аз ти казвам, че светът, в който живееш, е такъв, защото ти си избрал да бъде такъв. Когато пожелаеш да не бъде вече такъв, ще го промениш. Не са много хората, които могат да приемат тази истина. Защото да я приемат би значило да признаят своето съучастничество, а не могат да принудят себе си да го сторят. По-скоро биха си избрали ролята на неволна жертва, отколкото на неволен съ-творец. Разбира се, това е обяснимо. Не би могъл да си простиш, ако помислиш, че светът ти е твое собствено творение, резултат от твоите собствени желания и воля. А защо не би могъл да си простиш? Защото не мислиш, че Аз бих ти простил.

    Учили са те, че има нещо, което се нарича „непростимо". И как можеш да си простиш нещо, което Бог не би ти простил? Не можеш. И тъй предприемаш следващата най-добра стъпка. Извиняваш се с това, че нямаш нищо общо със станалото. Отричаш отговорността си за нещо, което си въобразяваш, че аз ще нарека непростим човешки грях.
    Това е измъчена логика, защото ако ти не си създал света, такъв, какъвто е, кой го е сторил? Ако някой каже, че Бог е създал всички ужасни недостатъци в света, ти скачаш да Ме защитиш. „Не, не, не," казваш. „Бог само е дал на човека свободна воля. Човек е създал всички тези неща."
    Но ако кажа: „Прав си. Не Аз съм създал и не Аз създавам живота ти, какъвто е. Ти си творец на собствената си действителност", ти ще отречеш и това. Тъй искаш всичко да се развие и по двата начина. Не Бог е създал тези неща и не ти си ги създал.
    Двамата с тебе само тъжно ги наблюдаваме. Но когато наистина се почувствате гневни и отчаяни, гласовете на някои от вас зазвучават по друг начин. Тръгнат ли нещата достатъчно зле, в последна сметка започвате да ме обвинявате.
    „Как може да се случи всичко това?" изкрещявате ми гневно. Някои от вас дори размахват заканително юмрук към небето.
    Тъй Илюзията се превръща в объркване. Светът не само е жестоко място, а и е бил сътворен от един жесток, безсърдечен Бог.
    За да запазите този начин на мислене, трябва да се видите, отделени от Бога, тъй като сами не бихте сътворили толкова жесток и безсърдечен свят. Трябва да си представите един Бог, който би направил онова, което вие никога не бихте направили, а себе си - като подвластни на Неговата прищявка.
    Сторили сте го - в религиите си.
    Но дори и в това виждате противоречие, защото Бог според вашето най-възвишено разбиране също не би направил всичко това. Тогава кой го е направил? И кой го прави до ден днешен? Някой трябва да носи отговорността, но кой е той?
    Ето че влиза Сатаната.
    За да разрешите противоречието между любящия Бог и лошите неща, които е направил, за да избегнете своята отговорност за всичко туй, сте създали трета страна.
    Съвършения „козел опущения".
    Дявола.
    Сега, най-после, всичко става ясно. Всичко може да се разбере. Между онова, което вие искате, и онова, което искам Аз, е застанал Другият и ни причинява нещастия.
    Вие не носите отговорност за безмилостния, бездушен и безсърдечен свят, в който живеете. Не вие сте го създали.
    „Добре де," бихте могли да кажете, „може на някакво равнище и аз да съм го създал, но това не е моя грешка. Дяволът ме накара да го направя."
    Една комедийна линия се е превърнала във ваша теология. Или пък вашата теология се е превърнала в комедийна линия?
    Само вие можете да решите.
Категория: Общуване с Бога | Добавил: Бонд (29.08.2009)
Разгледан: 785 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   107.22.97.23          Петък          18.08.2017, 12:45