Да Пре-сътвориш Своята Действителност




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


12:36
07.12.2016
Сряда
54.197.142.219


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Общуване с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Да Пре-сътвориш Своята Действителност

През пътешествието си към вечността, по пътя си към майсторството, можеш да се сблъскаш с много обстоятелства и събития в развитието на живота си, някои от които би нарекъл нежелани. Първото, което повечето хора правят в подобни моменти, е последното, което би трябвало да направиш - опитът да си представиш какъв е смисълът, какво означава всичко това.
    Някои хора си мислят, че всичко, което се случва, си има причина и затова се опитват да открият тази причина. Други казват, че има неща, които са „знак". Те пък се опитват да разберат какво иска да им каже този знак.
    По един или друг начин хората се опитват да намерят смисъла на събитията и преживяванията в своя живот. Но фактът е, че нищо няма въобще никакъв смисъл. В изживяванията, срещите, сблъсъците в живота няма някаква скрита съществена истина. Кой би я скрил? И защо?
    Ако вътре имаше нещо, което трябва да откриете, нямаше ли да е много по-целесъобразно, то да бъде очевидно? Ако Бог имаше нещо да ви каже, нямаше ли да е много по-лесно (да не кажем по-мило) просто да ви го каже, вместо да го превръща в загадка, която трябва да разгадаете.
    Всъщност нищо няма смисъл, освен оня, който вие влагате в него.
    Животът е безсмислен.

    За мнозина е трудно да се съгласят с това, но то е Моят най-велик дар. Като придавам безсмислие на живота, Аз ви давам възможност да решите какъв е смисълът на всяко нещо в него. Въз основата на своето решение ще се самоопределиш - във връзка и по отношение на всичко, на каквото и да било в живота.
    Това всъщност е начинът, по който ще изживееш Кой Избираш да Бъдеш.
    Това е акт на само-сътворяване, пре-сътворяване на себе си наново в най-величествената проява на найвъзвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти.
    Затова, когато ти се случи определено нещо, не се питай защо се случва то. Избери защо се случва. Реши защо се случва. Ако не можеш умишлено, съзнателно да избереш и решиш, измисли си го. Във всички случаи ти го правиш. Ти си измисляш, съчиняваш всички причини, основания да направиш нещо или защо нещата се случват по тоя начин. Обикновено правиш това несъзнателно. А сега реши и съчини, сътвори живота си съзнателно!
    Не търси смисъла на живота или пък на някое определено събитие, случка или обстоятелство. Придай му смисъл. После обяви и прогласи, изрази и изживей, изпълни и стани Оня, Който Избираш да Бъдеш във връзка с това.
    Ако притежаваш остра наблюдателност, ще забележиш, че продължаваш отново и отново да влизаш в едно и също положение или сред едни и същи обстоятелства в живота си, докато се пре-сътвориш наново.
    Това е пътешествието към майсторството.
    Майсторът, както и ученикът, потеглил в пътешествие към майсторството, знае, че Илюзиите са илюзии, решава защо са тук и съзнателно сътворява онова, което му предстои да преживее вътре в себе си чрез Илюзиите.
    Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш една формула, един процес, чрез който би могъл да напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното.
    1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
    2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
    3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.
    Ето как да си служим с Илюзиите в Живота.

    А сега ще хвърлим още един поглед върху някои примери от „реалния, действителния живот" и ще се върнем отново към някои по-ранни наблюдения, защото подчертаването им ще внесе по-голяма яснота.
    Когато се сблъскаш лице с лице с Илюзията за Нуждата, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем реално.
    Нуждата ще ти се яви под една от двете маски: твоята нужда или нуждата на другите.

    Когато Нуждата изглежда да е твоя, ще я усещаш като много по-неотложна. Бързо може да те обхване страх - в зависимост от природата на Нуждата, която си въобразяваш, че изпитваш.
    Ако, например, си въобразяваш, че ти е нужен кислород, може веднага да бъдеш обзет от паника. Това логично би последвало от вярата, че животът ти е заложен на карта. Само един истински Майстор или някой, който е бил на крачка от смъртта и е наясно, че тя не съществува, би могъл да запази самообладание при такива обстоятелства. Другите ще трябва да се тренират, за да го постигнат.
    Но е възможно да го направят.
    Иронията е в това, че точно такова спокойствие би било необходимо. Само то може да тласне мислите и делата във вярна насока и в крайна сметка да доведе до мирен изход.
    Плувците, които се гмуркат, го знаят. Затова се учат да не изпадат в паника, когато усетят, че не им достига въздух, или че е отрязан притокът на кислород. Други, също като тях, са се научили как да избягват паниката при условия, които мнозина биха нарекли натоварващи и страшни. Човек може да се озове и в положение, което не е толкова крайно, но също застрашава живота му и буди страх. Например новина за болест, която неминуемо води до смърт. Или въоръжен грабеж. Но някои хора са открили, че могат да посрещнат смъртоносна болест, дори възможно насилие над личността им с необикновено самообладание.
    Как го правят? Как се случва?
    Всичко това е свързано с перспективата.
    А точно за това става дума тук - за твоята перспектива.
    Виждането на илюзията за смъртта като илюзия променя всичко. Познанието, че тя няма никакъв смисъл, освен оня, който ти й придаваш, ти позволява да решиш какъв е нейният смисъл. Разбирането, че всичко в живота е процес на пре-сътворяване, създава контекст, в който можеш да преживееш Кой Си Ти Наистина във връзка със смъртта.
    Исус направи това и удиви света.
    Други също са го направили, посрещайки смъртта със спокойно благородство, което е изумило и вдъхновило всички около тях.
    Под равнището на застрашаващите живота преживявания Нуждата е Илюзия с много по-малка сила. Мнозина, но не всички, понасят много трудно физическата болка. Ако в момент на силна болка някой би им казал, че „това е илюзия", те биха му отвърнали нещо съвсем различно.
    Наистина, за много хора болката и възможността да я изпитат - е по-страшна и от смъртта. Но с тази илюзия също можеш да се справиш. По-рано ти бях говорил за разликата между болка и страдание. Майсторите знаят тази разлика. Знаят я и хората, които виждат Илюзиите в Живота такива, каквито са.
    Илюзията за Нуждата подсказва, че хората трябва да не изпитват болка, за да не страдат и да бъдат щастливи. Но болката и щастието не се изключват взаимно - както биха свидетелствали много жени, които са раждали.
    Отсъствието на болка не е нужда, а предпочитание, предимство. Издигайки Нуждата до равнището на предпочитание и предимство, ти постигаш необикновена власт над преживяването си.
    Можеш да постигнеш власт дори над болката, достатъчна власт, за да не и обръщаш внимание, а често и да я накараш да изчезне. Мнозина са показали това.
    Да се справиш с Илюзията за Нуждата под равнището на физическата болка е дори още по-лесно. Можеш да си мислиш, че определен човек ти е нужен, за да бъдеш щастлив, или определена работа - за да имаш успех, или определено емоционално или физическо удовлетворение - за да се почувстваш доволен. Това става, когато би желал да отбележиш, че си тук точно сега, без него. Защо тогава си мислиш, че то ти е нужно Близкото наблюдение ще ти разкрие, че то не ти е нужно, за да оцелееш, а дори - и за да бъдеш щастлив. Щастието е решение, не преживяване.
    Можеш да решиш да бъдеш щастлив без онова, което си мислил, че ти е нужно, и действително ще бъдеш щастлив.
    Това е едно от най-важните неща, които някога ще успееш да разбереш. Точно затова отново се връщам към тази тема.
    Щастието е решение, не преживяване. Можеш да решиш да бъдеш щастлив без онова, което си мислил, че ти е нужно, и действително ще бъдеш щастлив. Преживяването ти е резултат от твоето решение, не причина за него.
    (Същото е присъщо и на любовта. Любовта не е отклик, реакция, тя е решение. Ако запомниш това, ще се доближиш към майсторството.)
    Втората маска на Нуждата е нуждата на другите. Ако не видиш тази Илюзия като илюзия, би могъл да се хванеш в капана на непрестанните опити да задоволиш нуждите на другите, особено на онези, които обичаш - деца, съпруга, приятели.
    Това би могло да те доведе до тихо разкаяние, а после - до кипяща ярост, както у тебе самия, тъй и у онези, на които помагаш. Иронията на съдбата е в това, че, продължавайки да задоволяваш нуждите на другите, включително (а може би особено) на децата и родителите си, можеш повече да ги обезсилиш, отколкото да им помогнеш - нещо, за което също стана дума по-рано.
    Когато видиш, че другите са в „нужда", позволи си да използваш Илюзията, за да изявиш онази част от себе си, която искаш за изживееш. Може би ще избереш да я наречеш съчувствие и щедрост, благост, доброта или твоето собствено изобилие, та дори и всичко, изброено по-горе - но бъди наясно, че никога не правиш нещо за другите. Запомни това твърдение.
    Всичко, което правя, го правя за себе си.
    Това също е едно от най-важните неща, които някога ще успееш да разбереш. Затова ще го повторя.
    Всичко, което правя, го правя за себе си.
    Това е Божията, а също така и твоята истина.
    Единствената разлика е, че Бог знае това.
    Не съществува друг интерес освен твоят собствен.
    Защото твоето аз е всичко, което съществува. Ти си Едно Цяло с всичко и не съществува нищо, което ти да не си. Когато бъдеш наясно с това, определението ти за твоя собствен интерес ще се промени.
    Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията за Неуспеха, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем реално.
    Неуспехът ще ти се яви под една от двете маски: твоя „неуспех" и „неуспеха" на другите.
    Когато се сблъскаш с онова, което ти изглежда като неуспех, веднага направи трите изявления на основната истина.
    1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
    2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
    3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е. Това е триединството на истината - или Светата Троица.

    Реши какво означава за тебе преживяването за неуспех, какъв смисъл влагаш в него. Избери да наречеш неуспеха си успех. После пре-сътвори себе си наново пред очите на този неуспех, въпреки неуспеха. Реши Кой Си Ти във връзка с това свое преживяване. Не се питай защо го преживяваш. Не съществува защо, освен онова, което ти влагаш в него.
    И затова реши така: „Преживях това, за да се приближа с още една крачка към успеха, към който се стремя. Това преживяване ми е поднесено в дар. Прегръщам го като съкровище и ще науча нещо, ще извлека поука от него."
    Спомни си как ти бях казал, че всяко научаване е припомняне.
    Затова прославяй неуспеха. На вашата планета има просветлени компании, които наистина правят това. Когато бъде направена „грешка", когато бъде открита „заблуда" или бъде постигнат „неуспех", ръководителят кани всички да отпразнуват събитието!
    Той разбира онова, което ти казвам тук - и неговите служители биха обиколили земното кълбо, газейки в леденостудена вода заради него. Не съществува нещо, което те не биха направили, защото той им е създал атмосфера на сигурност и климат на успех, в който те могат да преживеят най-великолепната част от себе си и от своята творческа сила.
    Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията за Разединението, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем реално.
    Разединението ще ти се яви под една от двете маски: твоето усещане за „отделеност" и усещането за „отделеност" у другите.

    Можеш да се почувстваш ужасно откъснат от Бога. Можеш да се почувстваш ужасно отделен от твоите събратя, хората. И можеш да усетиш, че другите са напълно отделени от тебе. Това би могло да създаде по-малката илюзия за самота и потиснатост. Когато се сблъскаш с онова, което ти изглежда като Разединение, веднага направи трите изявления на основната истина.
    1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
    2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
    3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.

   Това предизвиква три последователни действия.
    А. Виж Илюзията като илюзия.
    Б. Реши какъв е нейният смисъл.
    В. Пре-сътвори себе си наново.

    Ако се почувстваш самотен, виж своята „самота" като илюзия. Реши - самотата значи, че не си протегнал достатъчно ръка на света около себе си. Как може някой да бъде самотен в свят, пълен със самотни хора? После избери да пре-сътвориш себе си наново и да докоснеш другите с любов.
    Прави го три дни подред и цялото ти настроение ще се промени. Прави го три седмици подред и от твоето чувство за самота няма да остане и следа. Прави го три месеца подред и никога отново няма да се почувстваш самотен.
    И после ще разбереш, че твоята самота е била една илюзия, изцяло контролирана от тебе.

    Дори и хората, които се намират в затворнически килии или лежат на болнична постеля, съвършено отделени от другите, ще променят изживяването си, ако променят своята действителност. Това може да бъде постигнато чрез общуване с Бога, към истинското преживяване на което те води тази книга. Защото щом веднъж си се срещнал с Твореца вътре в себе си, никога вече няма да имаш нужда от каквото и да било извън себе си, за да избягаш от чувството за самота. Мистиците и монасите, религиозните общности и отдалите се на духовна дейност от край време са доказвали това. Вътрешният възторг от духовното общуване и Единение с цялото творение (която означава - с Мене!) не може да се сравни с нищо във външния свят.
    Наистина, Разединението е Илюзия.
    Затова ти също ще видиш всичко като илюзорно, като благословен дар, позволяващ ти да избереш изживяването на това Кой Си Ти в Действителност. Нека да приведем още няколко примера, като използваме още няколко от Илюзиите (всяка от тях би могла да бъде използвана, формулата си остава една и съща).
    Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията за Осъждането, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем реално.
    Осъждането ще ти се яви под една от двете маски: твоето „осъждане" и „осъждането" на другите. Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията за Превъзходство, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем реално.
    Превъзходството ще ти се яви под една от двете маски: твоето „превъзходство" и „превъзходството" на другите.
    Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията за Невежеството, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем реално.
    Невежеството ще ти се яви под една от двете маски: твоето „невежество" и „невежеството" на другите.
    Виждаш ли образеца? Започваш ли вече да пресмяташ, дори преди да ти ги кажа, някои добри начини, по които можеш да използваш тези Илюзии? Като се сблъскаш с осъждането на другите, сам ще бъдеш изкушен да осъждаш. Като се сблъскат с твоето осъждане, другите ще бъдат изкушени да те осъждат.
    Като се сблъскаш с чувството на превъзходство у другите, сам ще бъдеш изкушен да си помислиш, че ги превъзхождаш. Като се сблъскат с твоето чувство за превъзходство, другите ще бъдат изкушени да си помислят, че те превъзхождат.
    Виждаш ли образеца? Започваш ли вече да пресмяташ, дори преди да ти ги кажа, някои добри начини, по които можеш да използваш тези Илюзии? Важно е да се види образецът. Това е образецът, който сте хвърлили върху тъканта на вашата собствена културна история. Той ви е накарал да изживявате колективната си действителност на своята планета. Но няма нужда да ви давам повече примери за това как да излезете извън тези Илюзии и как да ги използвате. Всъщност, ако продължавам да ви давам конкретни примери, ще станете зависими от Мене. Ще имате чувството, че не разбирате или не знаете как да пре-сътворявате себе си в ежедневните си преживявания в рамките на „действителния живот". Затова ще започнете да се молите. Ще ме призовавате: „Помогни ми, Боже!", после ще ми благодарите, когато нещата вървят добре и ще ме проклинате, когато вървят зле. Като че ли Аз изпълнявам едни желания и отхвърлям други... или, още по-зле - изпълнявам желанията на едни и отхвърлям желанията на други.
    Ще ти кажа следното. Не е работа на Бога да изпълнява или отхвърля нечии желания. Въз основа на какво бих го направил? Какъв критерий бих използвал. Разбери едно, ако не разбереш нищо друго. Бог не се нуждае от нищо.
    Щом не се нуждая от нищо, значи нямам и критерий, с чиято помощ да решавам дали и вие трябва да получите нещо.
    Вие решавате това.
    Можете да го правите съзнателно или несъзнателно.
    Векове, не, хилядолетия наред сте го правили несъзнателно. Ето как можете да го правите съзнателно.
    А. Виж Илюзията като илюзия.
    Б. Реши какъв е нейният смисъл.
    В. Пре-сътвори себе си наново.
    Използвай следните твърдения, изявления на основната истина като средство да изпълниш казаното по-горе.
    1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.
    2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.
    3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е.

    Връзката, която имахме тук с тебе, е твоят опит да се изрази с човешки думи в цялата й сложност общата представа, която ясно се откроява на дълбоко вътрешно равнище в твоето съзнание.
    И по-рано тези идеи са идвали при тебе и чрез тебе.
    Ако не внимаваш, ще ти изглежда, че те идват при някой друг и чрез някой друг. Това е илюзия.
    Сега имаш възможност да превърнеш тези идеи в преживяване от плът и кръв, замествайки своите Илюзии с ново преживявана действителност. Това е преображението на живота на вашата планета, за което говорих. Затова вдъхнових и следното изказване: „И Словото се превърна в плът и кръв и се засели сред нас."
Категория: Общуване с Бога | Добавил: Бонд (15.08.2009)
Разгледан: 467 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.142.219          Сряда          07.12.2016, 12:36