Да използваш Илюзията за Невежеството




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


12:10
04.12.2016
Неделя
54.197.171.35


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Общуване с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Да използваш Илюзията за Невежеството

Десетата Илюзия, Илюзията за Невежеството, е създала у вас представата, че не знаете нищо за всичко това; че току-що казаното е съвършено ново за вас и че не можете да го разберете.

    Тази Илюзия ви позволява да продължавате да живеете в Сферата на Относителността. Но не трябва да продължавате да живеете както досега, с болка и страдание, наранявайки се - всеки сам себе си и всички взаимно - очаквайки, очаквайки, очаквайки да дойдат по-добри времена - или да получите награда от Небесата. Можете да имате своите Небеса на Земята. Да живеете в своята Райска Градина. Никога не сте били изгонени от нея. Аз никога няма да постъпя тъй с вас.
    Вие го знаете. Знаете го вече дълбоко в сърцата си. Точно както знаете и за Единството на човечеството и на всичко в живота. Точно както знаете за равенството на всички и всичко, както знаете, че любовта не познава и не поставя условия. Знаете всичко това и още много неща, но сте скътали това познание в съкровените дълбини на душата си.
    Невежеството е илюзия. Използвате я мъдро, когато я виждате като илюзия, когато знаете - не е вярно, че не знаете. Знаете... и знаете, че знаете.
    Ето, това казват всички Майстори.
    Те знаят, че знаят и използват познанието си, за да живеят, а не в илюзорния свят, където сами сте се поставили. Това ги кара да изглеждат във вашия свят, като че ли са вълшебници, лесно създаващи и използващи всички илюзии на Живота.
    „Да не знаеш" е една чудесна и полезна илюзия. Тя ти позволява отново да узнаеш, отново да научиш, за пореден път, отново да си спомниш. Позволява ти да преживееш отново целия кръговрат. Да се превърнеш в една снежинка.
    Илюзия е, че не знаеш, че ти е позволено да знаеш онова, което знаеш. Ако знаеш всичко и знаеш, че знаеш, тогава не можеш да знаеш нищо.
    Взри се дълбоко в тази истина и ще я разбереш. След това си създай илюзията, че си невежа в нещо. В каквото и да било. В същия миг ще изживееш онова, в което не си невежа - и внезапно ще стане очевидно онова, което знаеш.
    Това е чудото на смирението. Силата на твърдението: „Има нещо, което не зная и познанието за което би могло да промени всичко." Това едно единствено твърдение може да излекува света.
    Призивът към смирение е призив към слава.
    От гледна точка на вашата теология не би могло да има по-добро средство за напредък. Аз вдъхнових изказването, че малко „теология на смирението" е онова, което е нужно на света. Малко по-малко увереност, че знаете всичко и още малко готовност да продължите търсенията си, да признаете, че може да има нещо, което не знаете - познанието за което би могло да промени всичко.
    Пак ще ви кажа, незнаенето води към знаене.
    Знаенето на всичко води към незнаене на нищо.
    Ето защо Илюзията за Невежеството е толкова важна. Същото е и с всички Илюзии. Те са ключ към това Кой Си Ти в Действителност. Отключват дверите от Сферата на Относителното към Сферата на Абсолютното. Дверите към всичко.
    Но както с всичките Десет Илюзии, когато Илюзията за Невежеството те грабне и отнесе, когато се превърне в цялото ти преживяване, в твоя вечно-присъстваща действителност, тогава тя престава да ти служи.
    Ти заприличваш на вълшебника, който е забравил своите собствени фокуси. Превръщаш се в човек, измамен, изигран от своите собствени илюзии. Тогава вече ще имаш нужда да бъдеш „спасен" от някой друг, някой, чийто поглед прониква зад илюзията, който те събужда и ти напомня Кой Си Ти в Действителност. Тази душа ще е единственият ти спасител, точно както и ти можеш наистина да станеш спасител на други, като просто им напомниш Кои Са Те в Действителност, като им помогнеш да се върнат към себе си.
    „Спасител" е просто различна дума, която означава „напомнящ". Някой, който ти напомня и тъй те подтиква да обновиш съзнанието си и отново да познаеш себе си като член*, член на Тялото на Бога. Направи това и за другите. Защото днес си техен спасител. Ти си Възлюбен от Мене, защото съм много доволен от теб. Ти си един от онези, които изпратих да доведат другите у дома.
    Затова излез от Илюзията, но не бягай от нея. Живей с нея, но не в нея. Направи го и ще бъдеш в този свят, но не от този свят. Ще познаеш своето собствено вълшебство, а каквото познаеш, такъв ще станеш. Представата, идеята ти за твоето вълшебство ще се разширява, докато един ден разбереш, че самият ти си вълшебството.
    Винаги помни това.
    Ти си вълшебството.
    Тогава ще признаеш, че има още много неща, които още не знаеш (не си спомняш), но това истинско смирение ще те издигне над обикновеното смирение и ще те подтикне да разбереш повече, да си спомниш повече, да проясниш още повече будното си съзнание. Сега вече ще си сред спомнилите си - ония, които знаят. Спомнил си си, че просто използваш илюзиите, за да създадеш определено място, обкръжение, структурно поле, в рамките на което да преживееш, а не просто да разбереш една от милиардите страни на Това, Което Си. Започваш да използваш това място, окръжение, структурно поле, както художникът използва четката за рисуване, създавайки чудесни картини и сътворявайки силни и необикновени мигове - мигове на благодат - в които можеш да познаеш себе си въз основа на собствен опит.
    Ако, например, искаш да изживееш себе си като прошка, можеш да смесиш Илюзиите за Присъда, Осъждане и Превъзходство. Прожектирайки ги пред себе си, можеш внезапно да намериш (създадеш) хората в живота си, които са ти дали възможност да дадеш прошка. Можеш да прибавиш дори и Илюзията за Неуспеха, прожектирайки я върху себе си, за да подчертаеш преживяването. Накрая можеш да използваш и Илюзията за Невежеството, за да се престориш, че не знаеш, че правиш всичко това.
    Ако искаш да преживееш себе си като съчувствие или великодушие, трябва да смесиш Илюзиите за Нужда и Недостиг, за да създадеш определено място, окръжение, структурно поле, в рамките на което да изявиш тези страни на Божественото у себе си. Можеш да намериш себе си, когато крачиш по улицата или когато срещаш просяци. Странно, може да си кажеш, не съм виждал още просяци на този ъгъл...
    Изпитваш към тях състрадание и то трогва сърцето ти. Чувстваш как щедростта у теб се раздвижва, бъркаш в джоба си и им даваш джобни пари.
    Или пък ти се обажда роднина и те моли за финансова помощ. В тоя миг би могъл да избереш усещането за някоя от многото страни на своето същество. Но в тоя случай избираш благост, грижовност, любов. Казваш: „Разбира се, колко ти трябват?"
    Но внимавай, защото, ако не внимаваш, няма да разбереш как просякът на улицата или роднината на телефона са намерили пътя си към твоя живот. Ще забравиш, че ти си ги поставил там.
    Ако затънеш дълбоко в илюзията, ще забравиш, че ти си извикал при себе си всеки човек, място и събитие в живота си. Ще забравиш, че те са се озовали там, за да създадат съвършената предпоставка, съвършената възможност, за да познаеш себе си по определен начин. Ще забравиш моя най-велик урок. Не съм ти изпратил нищо освен ангели.

    Ти можеш да дадеш на моите ангели роли на злодеи в своята история. Ако не внимаваш, ще видиш себе си като жертва, вместо като облагодетелстван от многобройните мигове на благодат, които са настъпвали в живота ти - не всеки от тях си посрещал като добре дошъл, но всеки ще остане като дар за тебе. Или ще решиш, че можеш да бъдеш облагодетелстван по начин, различен от оня, който си избрал от начало. Например - че искаш да изживееш не само съчувствие и състрадание, а също тъй власт и контрол. Би могъл да продължиш всеки ден да минаваш по същото време край същия ъгъл, давайки на същия просяк милостиня, докато двамата с него превърнете това в ритуал. Би могъл да продължиш всеки месец за пращаш по пощата чек на оня роднина, докато двамата с него превърнете това в ритуал.
    Сега ти държиш всичко под контрол. Овладял си положението. Имаш власт. Отнел си я буквално от тях двамата - властта им да пре-сътворят живота си - и тъй си се почувствал прославен, възнаграден и могъщ. Внезапно те са усетили, че не могат да живеят без тебе. Нито един от двамата, просякът и роднината - съществували дълги години на планетата без твоята помощ - вече не могат да живеят без тебе. Накарал си ги да се чувстват безсилни и непълноценни и си създал непълноценна връзка с тях.
    Вместо да им помогнеш да се измъкнат от ямата, като им хвърлиш въже и ги издърпаш нагоре, ти си захвърлил долу въжето и после си скочил при тях. Та затова се взирай внимателно в подбудата си да свършиш нещо. Продължавай да наблюдаваш своите проекти и дневен ред. Следи отблизо коя страна от своето битие изживяваш. Има ли начин да го сториш, без да отнемеш властта и силата на някой друг? Има ли начин да си спомниш Кой Си Ти, без да накараш друг да забрави кой е той?
    Ето някои от начините, по които можеш да използваш Десетте Илюзии и още безброй по-малки илюзии около тях. Сега виждаш, сега разбираш, сега си спомняш как се използват Илюзиите. Запомни и нещо друго, което по-рано бях казал. В настоящия момент не е необходимо да използваш Илюзиите, за да създадеш определено място, обкръжение, структурно поле, в рамките на което да изпиташ по-висши страни на своето аз. По-напредналите същества вече не само са излезли извън Илюзиите, но и са се отдалечили от тях. Тоест, обърнали са им гръб и ги използват само като спомен, за да създадат това определено място, обкръжение и структурно поле. Независимо дали ги използваш като спомени или в тяхната физическа форма, ти си служиш с тях всеки ден. Но ако не ги използваш съзнателно - ако не знаеш, че ги създаваш и защо го правиш - би могъл да си въобразиш, че си резултат, а не причина и двигател в своя живот. Би могъл да си мислиш, че животът ти и всичко в него се случва на тебе, а не чрез тебе.
    Ето какво може би не си знаел, а познанието за него може да промени всичко.
    Ти си причина за всичко, което се случва в живота ти.

    Ще го разбереш напълно, съвършено ясно, като излезеш от Илюзиите. Ще го разбереш с тялото си, на клетъчно равнище, когато изживееш общуване с Бога.
    За това копнее всяка душа. Това е крайната цел на живота и на всичко в него. Ти си потеглил на пътешествие към майсторството. С него се връщаш към Единението. За да познаеш в душата си чудото и славата Божия. За да се изяви тя чрез тебе, като тебе, по хиляди начини през милиони мигове на безбройни жизнени цикли, които достигат до вечността.

Категория: Общуване с Бога | Добавил: Бонд (16.08.2009)
Разгледан: 334 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.197.171.35          Неделя          04.12.2016, 12:10