Да използваш Илюзията за Изискването




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


16:33
05.12.2016
Понеделник
54.161.157.73


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Общуване с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Да използваш Илюзията за Изискването

Петата Илюзия, Илюзията на Изискването, можеш да използваш, за да се убедиш, че няма нужда да правиш нищо, за да познаеш и изживееш Кой Си Ти в Действителност.

    Само правейки нещата, които си въобразяваш, че се изисква да направиш, за да потръгне живота ти, ще стигнеш до пълното познание, че нито едно от тях не е необходимо.
    Попитай някои от най-старите измежду вас. Попитай някои, които са играли играта, заставали са на стартовата линия и са спазвали всички правила. Те ще те посъветват с три думи:
    „Не спазвай правилата."
    Хич няма да се поколебаят. Съветът им ще бъде бърз и ясен:
    „Оцветявай и извън линиите, извън контурите."
    „Не се бой."
    „Вслушай се в сърцето си."
    „Не давай никому да ти казва какво да правиш."
    В края на живота си вече ще знаеш, че нищо, което си направил, няма значение. Важно е само какъв си бил, когато си го направил.
    Бил ли си щастлив? Бил ли си мил? Бил ли си състрадателен? Съчувствал ли си на другите, грижил ли си се за тях? Бил ли си щедър? Делил ли си с други това, което си имал? А най-важното - обичал ли си другите?
    Ще видиш, че за душата ти има значение какъв си бил, а не какво си правил. И ще видиш, че в крайна сметка душата ти е онова, Което Си Ти.
    Но Илюзията за Изискването, представата, че има неща, които трябва да правиш, може да ти послужи, да бъде подтик за ума ти, докато си в своето тяло. Тя ще ти бъде полезна, докато разбираш на някакво равнище, че това е само една Илюзия и че никой не трябва да прави нищо, което не желае.
    За повечето хора тази мисъл е невероятно освобождаваща и едновременно с това невероятно плашеща. Плаши ги мисълта, че ако на всички човешки същества се разреши да правят само онова, което им се прави, нищо, което наистина трябва да се направи, никога няма да бъде направено.
    Кой ще хвърля боклука.
    Сериозно.
    Кой ще върши онова, което никой не ще да върши?
    Това е въпросът, това е страхът. Хората не вярват, че ако бъдат оставени сами на себе си, ще направят всичко, което трябва да се направи, за да продължава животът.
    Това е празен, необоснован страх. Както ще стане ясно, хората са чудни същества. И в общност, където не би имало правила, нито закони или изисквания, все пак биха се намерили мнозина, които биха вършили онова, което трябва да се свърши. Всъщност малцина не биха го правили, защото ще им стане неудобно всеки да знае, че нямат никакъв принос.
    И точно това би се променило, ако нямаше никакви правила, закони или изисквания. Би се променило не онова, което ще бъде направено, а защо ще бъде направено.
    Би се променило „защо", причината, основанието нещо да се направи.
    Вместо да правят нещо, защото им е казано, че са длъжни да го направят, хората биха го правили по свои избор или като израз на това Кои Са Те в Действителност.
    Всъщност това е единствената истинска причина да се направи нещо. Но тя обръща с главата надолу цялата парадигма, целия образец на „да правиш - да бъдеш". Досега хората са го построили тъй: някой прави нещо и после е нещо. Според новия образец: някой е нещо и после прави нещо.
    Някой е щастлив и после прави онова, което прави щастливият човек. Някой е личност с чувство за отговорност и после прави онова, което прави човекът с чувство за отговорност. Някой е мил, благ и после прави онова, което прави милият, благият човек. Човек не върши неща, показващи чувство за отговорност, за да придобие чувство за отговорност. Човек не прави мили неща, за да бъде мил. Това води само до негодувание („След всичко, което съм направил!"), защото той очаква да бъде възнаграден за всичко.
    Вярвали сте, че такова е било намерението на Небесния Баща.
    Небето е било възприемано като вашата вечна награда за всичко, сторено на земята - и за това, че не сте извършили нещата, които „не е редно, не ви е разрешено да вършите". И тъй сте решили, че трябва да има и място, където да отидат онези, които не са извършили добри неща или пък са извършили неща, които не е редно, не е разрешено да се вършат. Нарекли сте това място ад.
    А сега ще ти кажа следното. Такова място няма, ад не съществува.
    Той е състояние на битието. Той е отделяне от Бога, представа, че си отделен от самия себе си, от съкровената си същност и никога вече не можеш да се обединиш с нея. Ад значи вечно да търсиш и да не намираш себе си.
    Онова, което наричате рай, небеса, също е състояние на битието. То е възторгът да се съединиш отново с Всичко, Което Съществува. То е познанието за самия себе си, за своята истинска същност.
    Няма изисквания, за да идеш в рая. Защото раят не е място, където ще отидеш, а място, където си винаги и завинаги. Само че можеш да бъдеш в рая (в Единство с Всичко и Всички), но да не го знаеш. Както всъщност се случва с повечето от вас.
    И не съществува нищо друго освен Едно Цяло.
    Удивителното е, че когато си Едно Цяло с всичко, ти спираш да вършиш всички неща, които си мислел, че „трябва да вършиш, за да получиш наградата, която си мислел, че можеш да спечелиш само с тежък труд. И правиш по своя естествена воля на и за другите онова, което би направил на и за себе си. И не правиш на и за другите онова, което не би направил на и за себе си. Когато си Едно Цяло с всичко, ти разбираш и виждаш осъществена представата си, че „друг" не съществува.
    Но даже и да бъдеш Едно Цяло с всичко - и това не „се изисква". Как би се изисквало да бъдеш нещо, което вече си? Ако имаш сини очи, никой не би могъл да те кара да имаш сини очи. Ако си висок шест фута, никой не може да иска от тебе да бъдеш толкова висок. И ако си Едно Цяло с всичко, никой не би могъл да изисква това от тебе.
    Затова Изискване няма, такова нещо няма.
    Изискването не съществува.
    Кой би предявил изискването? И от кого би се изисквало? Съществува само Бог.
    Аз Съм Това, Което Съм, и нищо друго не съществува.
    Използвай Илюзията за Изискването, за да откриеш, че наистина нищо не може да бъде изисквано. Не можеш да изживееш свободата си от Изискването, ако не съществува нищо освен тази свобода. Затова ще се стремиш да си представиш, че някои неща се изискват от тебе.
    Всъщност това вие, хората, сте направили много добре. Сътворили сте си Бог, който изисква от вас съвършенство и който изисква да се приближавате към Него само по един определен начин, чрез особени, грижливо предписани ритуали. Трябва да изречете съвършено точно определени думи и да направите съвършено точно определени неща. Трябва и да живеете по определен начин. След като сте създали илюзията, че подобни изисквания съществуват, за да спечелите Моето благоволение, сега започвате да изживявате невероятната радост - разбирате, че всички те съвсем не са необходими.
    Най-добре ще го забележите, като наблюдавате, че на земята „награди" често получават хора, независимо от това дали „правят онова, което трябва да правят". Същото е в сила и за наградите, които си въобразявате, че ще получите след земния си живот. Но преживяването ви след земния ви живот няма да е награда, а изход. Естествен резултат от естествения процес, който наричате Живот. Когато това ти стане ясно, най-после ще разбереш какво значи свободна воля.
    В същия миг ще узнаеш, че истинската ти природа е свободата Никога повече няма да смесваш любов с Изискване, защото истинската любов не изисква нищо.
    Винаги помни това.
    Любовта не изисква нищо.
Категория: Общуване с Бога | Добавил: Бонд (21.08.2009)
Разгледан: 347 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.161.157.73          Понеделник          05.12.2016, 16:33