Преди Всичко искам да изразя своята признателност към моя най-добър приятел Бога. Той напоследък бе наистина велик. Всъщност винаги е бил такъв, но едва напоследък аз обръщам повече внимание и виждам повече. Благодаря Ти, Господи, Ти си върховен!
Всъщност, Ти си тъкмо такъв...
    След това искам да благодаря на прекрасната си съпруга Нанси. Тя е толкова близо до Бога, както аз едва ли някога ще бъда във физическото си тяло през този живот. Нанси е доказателство за съществуването на ангелите. Един ден ще напиша книга за Нанси, така за себе си, и ще я нарека „доказателство за съществуването на ангелите". Нанси е ръководната ръка и нейният редакторски гений прониква цялата тази книга.   
    Дълбоко съм признателен на Рита Къртис, моя стара и добра приятелка, която редактира личните разкази в настоящата книга, след като изчете стотиците истории, които се получиха и която направи това начинание възможно със своята изключителна всеотдайност.
   Искам на тези страници да изразя своята почит към издателя си Робърт Фридмън, който никога не се колебае, когато Бог му каже: “Е, Боб, предстои да изпълним...”. Боб Фридмън и неговата издателска компания “Хемптън роудс” са мечтата за един автор.


   През 60-те години на века това бе големият въпрос. Задаваше го всеки. Хората говореха за него. Навсякъде се появяваха афиши, на които бе изписан. Това се превърна в нещо като крилата фраза, в културен феномен. Никой, разбира се, не мислеше сериозно, че Бог е мъртъв. Това бе просто интересен начин да си позволим като общество да говорим за ролята, ако изобщо има такава, на Бога в нашия живот.
   Наред с другите крилати фрази като „Прави любов, а не война!" и „Дайте шанс на мира!" тази крилата фраза за Бога, състояща се от три думи, заключаваше в себе си настроението на цяло едно поколение търсещи хора, предимно младежи с коси до раменете (мъже и жени), които често не носеха нищо друго освен броеници (появявайки се по този начин на обществени места) и които не можеха да си отговорят на въпроса каква е цялата тази суета и защо на всички сложни въпроси в този живот не може да се отговори, Господи, с една прегръдка. Да се берат цветя, така да се каже, а не да се обират бойни победи.
   Странното във всичко това е, че те бяха прави.
   Ние можем да разрешим всичко с прегръдка.
   Сега излизаме от XX век и навлизаме в XXI и все още се опитваме да разберем как става това. Как е възможно просто да се прегърнем,  когато дори не се познаваме, когато сме разделени от такива разстояния. Та ние дори не можем да се прегърнем, за Бога, и то по същата причина. Не ни е позволено да се опитаме, да отдаваме любов един на друг и на самите себе си. Това е сантиментално, това е старомодно, ами... Това е работа на хипитата. Ние вече сме пораснали в това отношение. Така че, дайте да си живеем живота, да си вършим работата, да си плащаме данъците и да изпълняваме задълженията си, да си удържаме на обещанията, да си осигурим спокойствие и да си създаваме колкото се може по-малко проблеми, става ли? Хайде да не нарушаваме установения ред. Нима не можем чисто и просто да правим това и да се преврати с всички онези глупости?
   Е, аз все още настоявам на своите въпроси от 60-те. Къде е тук любовта, къде е Бог във всичко това?
   Както изглежда, ние все още се опитваме да си отговорим на този въпрос. Като общество, като свят, продължаваме да се мъчим да намерим отговора.
   Ще ми се да предложа нещо като начало. Нека да започнем като се прегърнем.
   Тази книга е една голяма прегръдка за Бога. Тя е нещо като вдигане на шапката за поздрав, като благодарствена телеграма, не, не... Като любовна телеграма. Надявам се, че когато прочетете тази книга, ще се почувствате така, сякаш Бог ви е прегърнал току-що и вас, защото знаете ли какво, Бог отвръща на прегръдката.
   Когато ние прегърнем Бога, Той отвръща на нашата прегръдка.
   О, всъщност - Бог е този, който прегръща пръв.
   Тъкмо това иска да каже настоящата книга. Тази книга е за онези мигове, когато Бог влиза в нашия живот и ни прегръща истински силно. Тези прегръдки идват под различни форми и вие ще видите тук да се разкриват много от тях. Внезапен отговор на важен въпрос, знак „от небето", предмет, който по някакъв магически начин се събаря от мястото си - всякакви подобни неща. Всичко това е тук.
   Това са разкази за реалния живот и за реални хора, изпратени са ми от хората. Защото аз ги помолих. Исках да зная дали моето преживяване на Бога е толкова различно от преживяването на всеки друг или както подозирах, оказа се, че всички имаме до голяма степен еднакви преживявания, но аз съм единственият, който говори за тях. Или поне един от малцината. Засега.
   Щастлив съм да кажа, че моите книги „Разговори с Бога" породиха разговор за Бога. Дори и хора, които не са съгласни с това, което откриват в книгите, поне се доближават до собствената си истина по отношение на божественото. И това е добре. То е като онзи някогашен въпрос „Мъртъв ли е Бог?" - поне ни позволява да разгледаме тази тема.
   В настоящия сборник хората споделят собствения си опит за Бога и как Той се изявява в техния живот. Придружавам тези истории с коментари и разкази, които се основават на богатия материал на хиляда и петстотин страници на петте книги „С Бога".
   Многократно се позовавам на тези книги, защото мисля, че в тях се съдържат някои великолепни и полезни послания и се надявам чрез настоящите истории да покажа как тези послания намират приложение в ежедневния живот по един практически начин.
   И така, надявам се, че се наслаждавате на това сладко пътешествие. Тук ще научим всичко за чудесата и как те могат да бъдат породени Във вашия живот. Ще чуем и не от мен, от разказите на други хора малко за божествената чудотворност, за невероятни случайности, за проявления на божествени гласове, за невероятни съвпадения в обстоятелствата и случайно изречени детски думи, които предават мъдрост, директно идваща от Бога, за спонтанни събития, които са необясними - освен ако не бъде прието единственото възможно обяснение.