Щастливото нещастие




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


16:35
10.12.2016
Събота
50.16.52.237


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Мигове на Благодат

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Щастливото нещастие

Гери Рийд ни разказа историята за един човек, който имал прекрасно магаре, което обичал и му било много скъпо, макар че то не вършело нищо от онова, което му се заповяда. Собственикът завел магарето при известен дресьор на животни и го попитал дали може да научи това същество да се подчинява. Дресьорът казал: „Разбира се, оставете го при мен за няколко дни и когато се върнете, то ще бъде едно ново магаре".
    Когато собственият на магарето се обърнал, за да се сбогува, видял как треньорът налага магарето с камшик по главата.
    - Аз поисках от вас да го обучавате, а не да го убиете! - гневно извивал собственикът.
    На което треньорът отвърнал:
    - Понякога просто трябва да направиш нещо, за да привлечеш вниманието му.
    Мнозина от хората, които познаваха Фред Рут по време на онези последни седмици на проблеми със сърцето, биха се изкушили да го нарекат магаре. Нужно е било да влезе мълния в хола му, за да привлече неговото внимание. А Гери Рийд от Уитби, щата Онтарио, също би ви казал, че се е чувствал като магаре. Бог си бил поставил за цел да привлече неговото внимание. Нужни са му били близо петдесет години - с една-две години разлика, но също като Фред Рут и той доловил зова за пробуждане. През целия си живот Гери е бил щастлив човек, наслаждавайки се на плодовете на своя труд и живеейки ден за ден. Не бе му се отдавало случай да помисли за душата си или за това, което се нарича Бог. Когато изобщо е помислял по този въпрос, то е било предимно, за да се съмнява в съществуването на Бога. Бил твърде зает с живота си, за да обръща внимание на подобни неща.
    Преди няколко години, когато Гери печелел прехраната си като печатар, той бил достатъчно предвидлив, за да осъзнае, че компютрите радикално ще променят тази индустрия и той решил да усвои най-новите компютърни технологии. Това се оказало доста добра възможност, защото се случило така, че Гери бил съкратен от работата, която упражнявал в продължение на много години.
    Когато загубил работата си, той се поинтересувал за школи, които предлагат напреднало обучение по компютърна подготовка на книги, така че да може да се установи отново в избраната от него професия. Вместо обаче да открие класове, където да се запише като учащ, на Гери му се предоставила възможността да стане инструктор.
    Изглежда, онова, което бил научил сам, било далеч повече от онова, което много хора научават в школите. По този начин само за няколко кратки седмици Гери от печатарски работник се превърнал в инструктор по компютри. Открил, че е много лесно да се преподава компютърна подготовка, защото процесът е праволинеен. Всяка стъпка бива последвана от друга логическа стъпка. По-нататък практиката на преподаване му се отдавала съвсем естествено. Той се радвал на атмосферата в колежа; учащите били приятелски настроени и жадни за знания.
    Един ден, докато пиеше кафето си в студентския клуб, Гери забеляза един от студентите, който бе изпаднал в лека нервна криза край съседната маса. Той приближи бавно до него, опитвайки се да се държи както обикновено.
    - Какво има, Дан? Какво става с теб днес? - попита той.
    Повечето от хората в колежа знаеха, че Дан бе преживял мозъчно увреждане след някакъв инцидент в навечерието на миналата Нова година. Една кола го бе блъснала, докато преминавал през натоварена улица, и оттогава той бе станал много избухлив. Сега Дан посещаваше бизнес курсовете като форма на терапия и учители и студенти бяха свикнали с неговите избухвания от време на време в класната стая. Гневът е обичаен симптом при мозъчно нараняване.
    - Учителите не ме харесват и аз не ги харесвам - крещеше Дан в студентския Клуб. - Нищо не мога да науча! Ще напусна!
    Сигурно му е много трудно, помисли си Гери. И тогава му хрумна една идея.
    - Виж, Дан - обърна се към него той,- след като вече си си платил обучението, защо просто не се прехвърлиш в моя клас, Компютрите може би ще ти харесат?
    Този разговор се бе оказал повратна точка, както за Дан, така и за Гери. За изненада на всички Дан стана отличникът на класа. Както се бе оказало, линеарният, постъпателен учебен процес, който прилагаше Гери като метод за разбиране, при увреждане на мозъка можеше да се усвои лесно и позволяваше да се разбие ефективност и умения много ускорено.
    Дан процъфтяваше и скоро неговият терапевт дойде да поговори с Гери, за да разбере какво е направил, за да подобри така мисловното и емоционално състояние на Дан. Изведнъж Дан бе започнал да се гневи далеч по-малко и можеше да контролира реакциите си в трудни ситуации. Явно Гери бе открил в себе си още един талант - да прилага лечебна терапия за хора с мозъчни увреждания.
    И тъкмо тогава камшикът го удари.
    Един ден, докато пътуваше с мотоциклета си, една от гумите му изхвърча. Мотоциклетът се преобърна и падна точно върху главата на Гери. Той остана легнал на пътя в безсъзнание и целия окървавен. Тялото му бе напълно разбито. Мъжът, който караше кола зад Гери, му се притече незабавно на помощ. Този мъж, както се оказа, бе медицински техник по линейките, който в момента бил в отпуска.
    Той остана с Гери и му помагаше, докато пристигна линейката. Лекарите по-късно бяха казали на Гери, че парамедикът е спасил живота му с незабавната си и компетентна медицинска помощ. Гери, разбира се, нямаше спомен от нищо, което бе станало. Той беше в кома в продължение на няколко дни и когато дойде в съзнание, си спомняше твърде малко.
    Мозъкът му бе претърпял увреждане.
    Ето какво си спомняше Гери:
    Докато лежал в безсъзнание в болничното легло, бинтован от главата до пръстите на краката си, той отворил очи и се озовал пред входа на тунел с триъгълна форма. Той бил яркозелен, жив и подвижен. Гери почувствал ужасен копнеж да влезе в тунела, но точно тогава видял някой от едната му страна.
    - Можеш да не влизаш, Гери - казало му онова същество, без всъщност да използва думи. - Още не е дошло времето ти. Но можеш да се докоснеш до това.
    Гери се загледал в съществото с пълно изумление.
    - Какво беше... Това? Нито мъж, нито жена... Може би беше ангел...
    Ангели, ангели... Гери се опитваше да си спомни. Какво зная за ангелите? Нищо, освен че в повечето случаи се наричат „Михаил".
    - Ти Михаил ли си? - обърнал се Гери с въпрос към съществото, което стояло пред него.
    В началото отговор не последвал, но Гери ясно почувствал, че Създанието е заинтригувано.
    - Можеш да ме наричаш така, щом искаш - сякаш казал Ангелът.
    Гери протегнал ръка и опипал зелената стена на тунела. Тя била мека и податлива и той можел лесно да отчупи частица от нея в ръката си. Внезапно му хрумнала странната мисъл, че може да потърка ръката си с това вещество - ръката му, която бе ужасно наранена при инцидента. Докато търкал зеления материал в ранения си крайник, болката спряла. Гери си поел дълбоко дъх.
    Чувство на облекчение.
    - Благодаря ти - започнал той, но ангелът бил изчезнал заедно с тунела. Всичко, което Гери сега можел да види бил триъгълникьт, висящ над него... А след това болничното легло. Триъгълникът, изглежда, бил някакъв апарат, който висял от тавана над него. Болничната стая постепенно започнала да идва на фокус. Гери видял, че е увит в бинтове. Не можел да се движи, но ръката вече не го боляла. И той съвсем определено бил жив!
    Когато най-сетне го изписаха от болницата, подир седмици мъчително възстановяване и с мозъчно увреждане, Гери установи, че няма сили да издържа дългите часове на преподаване. Започна да работи на доброволни начала за по няколко часа на ден в местния клон на Асоциацията по мозъчни увреждания. Компютърните му умения бяха полезни на колегията. И когато една от директорките бе научила, че преподаването на компютърно програмиране се превръща в общоприета форма на терапия за нуждаещите се, тя се обърна към Гери с предложение да развие собствена дейност в това направление.
    - Ние не сме в състояние да предложим такъв тип помощ, но определено можем да ти препратим хора, ако се интересуват.
    Дали този разговор е бил още едно проявление на божествена Намеса? Всичко, което знае Гери, е, че сега той е преуспяващ, щастлив и здрав собственик на бизнес, който предлага терапия чрез усвояване на компютърни умения на хора, претърпели мозъчни увреждания - и е прекрасно да се гледа как хора, мнозина от които са били убедени, че не могат да усвоят нищо ново, израстват и се развиват.
    Междувременно твърди, че неговият ангел Михаил, както Гери го нарича, често го посещава. Посещенията обикновено стават, когато Гери се нуждае от емоционална подкрепа, но няма начин да се разбере кога ще се появи. Няма около него ореол или криле и ако Гери се опита да се заглежда в него твърде много или започне да задава твърде много въпроси, Михаил изчезва. Но той е постоянно помагащо, любящо присъствие в живота на Гери. Така както Гери се бе опитал да бъде в живота на всички онези, на които се надява да помогне.
    Виждате ли, Гери бе решил да бъде любящ и помагащ ангел в живота на другите. И той „получава" това! Той е ангелът в живота на някой друг днес и изживява тази роля по всеки възможен начин, който му е познат. Можете ли да си представите какъв щеше да бъде светът, ако всички ние правехме точно това?
    Но не винаги е лесно и, струва ми се, че трябва да го признаем. В края на краищата ние сме дълбоко потънали в собствените си илюзии на тази планета. „Общуване с Бога" разкрива тази опитност по много специфичен начин като очертава онова, което нарича Десетте илюзии на хората (Нуждата, Провалът, Раздялата, Недостатъчността, Изискванията, Осъждането, Заклеймяването, Обусловеността, Превъзходството, Невежеството).
    Тъй като живеем напълно и категорично лишени от илюзии, ние много, много рядко виждаме нещата такива, каквито са в действителност. Виждаме онова, което наричаме „зло", и онова, което наричаме „добро ", и не виждаме как двете могат да разменят местата си и, колкото и да е невероятно за нас, да се слеят в едно.
    И все пак, велика истина е, че понякога онова, което наричаме най-голямата трагедия в живота ни, може да се превърне в най-големия дар, който сме получавали. Фактически - зная, че е трудно да се повярва, но повярвайте - така е винаги.
    Помните ли, когато споменах, че Бог ми е казал: „Аз съм ти изпратил единствено и само ангели"? Е, добре, Той също така ми каза: „Аз съм ти дал единствено и само чудеса".
    Какво е това? Нима Бог твърди, че всичко е чудо?
    Да.
    И така, когато разбереш, че самият живот е едно чудо - фактът, че животът, такъв, какъвто го познаваме, изобщо е еволюирал на тази планета по начина, по който е еволюирал, е напълно чудодеен - става по-лесно да разбереш и приемеш, че всичко вътре в самия живот е чудо. Но не мисли, че Бог е имал предвид твърдението Му да е толкова всеобхватно, че да загуби смисъла си. Мисля,че Бог е имал предвид факта, че всичко, което съвсем конкретно ни се дава, е чудо.
    Ако това е истина, как да го преживеем? Как да стигнем до това заключение?
    „Разговори с Бога" ни дават три златни думи, които да си спомним, когато се изправяме пред някаква трагедия или трудни обстоятелства.
    Виж тук Съвършенството.

    Това вероятно не винаги е лесно, но когато бъде осъществено, може да превърне моментите на отчаяние в Мигове на благодат.
    Винаги когато говоря за тази концепция в своите лекции или семинари, аз се чувствам подтикнат да използвам като пример историята на Кристофър Рийв.
    Господин Рийв, както повечето от вас знаят, е онзи изящен и великолепен актьор, който караше сърцата ни да спират във филма „някъде във времето" и вълнуваше нашето въображение в „Супермен", а също така ни забавляваше по такъв невероятен начин в много други продукции. Неговата филмова кариера е била прекратена по жесток начин от инцидент при конни надбягвания, при който той пада и се парализира от шията надолу. На пръв поглед това би могло да изглежда ужасна трагедия и сигурно не му е било лесно. Никой и не предполага такова нещо. Но обърнете внимание. Иска ми се тук да забележим нещо.
    След инцидента Кристофър Рийв се превърна в най-красноречивия и далеч най-влиятелния говорител на света от името на хората, които са преживели физически предизвикателства. А това не е нещо маловажно, защото хората с физически проблеми, наистина имат нужда от красноречив и влиятелен глас.
    Кристофър Рийв е събрал милиони долари в помощ на изследователски програми, целящи да получат всякакъв вид благоприятни резултати за хора, които са парализирани - включително възможността да бъдат излекувани в някои случаи.
    Но господин Рийв е направил нещо повече от това да събуди надеждите на хората с физически проблеми за по-добър живот утре. Той е накарал хиляди хора да подобрят живота си днес, превръщайки се във вдъхновяващ пример за това, което човек може да направи с живота си, независимо от физическата си състояние.
    Не само това, че е пътувал изключително много във връзка с дейности, свързани с набиране на средства и повдигане на съзнанието, но той се обърна и към своята театрална кариера като актъор и режисьор с великолепни резултати.
    Но как е постигнал това? Каква е тайната? Никога не съм разговарял с Кристофър Рийв, но съм готов да се обзаложа, че е свързано с неговата гледна точна към нещата. Някъде в хода на събитията след инцидента, аз съм убеден, че господин Рийв е взел решение, че преди всичко желае да живее. Второ, че желае да живее пълноценно, ангажирано, активно и осмислено. И трето, че за него това е възможно и нищо не може да го спре, ако направи реален опит.
    Ето нещо, което ми бе казано при моите разговори с Бога и се появява буквално във всичките ми книги: Всичко се състои в това как възприемаме нещата.
    А сега ето нещо, което ми се каза, но никога не е било включвано в моите книги. (Това ми беше казано между книгите и аз така и не намерих начин да го „включа" в тях!) Възприятието е третата стъпка в процеса на Ceiving
    Процес на Ceiving? Да, точно това казах. Ето че това е нещо, което Бог ми откри една нощ в нашите разговори.
    Той каза:
    - Нийл, целият живот е Процес на Ceiving.
    - Ceiving? - повторих аз. - какво означава Ceiving? А той ми отвърна:
    - Това е дума, която сами ще създадем на езика, на който говориш, за да можеш по-добре да разбереш един принцип, който е толкова изключителен, че във вашия език не съществува нищо, с което да бъде описан.

    - Значи, сами ще си създадем нужната ни дума?
    - Да, съгласен ли си?
    - Хей, нали ти си шефът тук?
    - Всъщност не, ти си. Но, мога да приема за момента тази твоя характеристика. Нали ти казах преди много време, че думите са най-малко надеждната форма на общуване?
    -Да.
    - Ами ето, това е съвършен пример. Във вашия език няма дума, която точно да опише нещо, което ежедневно се случва в живота ви. И така, ние ще вземем част от някои от думите и ще използваме тази част. Ще наречем това процес на Ceiving.
    - И предполагам, че смяташ да ми го обясниш.
    - Разбира се. „Ceiving" е процес, в който ти сътворяваш своята лична реалност. Той се разбива по следния начин. Първо, имаш идея. Това е акт на чисто сътворяване. Ти сътворяваш нещо в собственото си съзнание. Ти съвсем буквално го измисляш. След това виждаш какво си сътворил и си създаваш преценка за него. Формираш си мнение за това, което си измислил. Заемаш позиция по отношение на онова, което първоначално си измислил, в съвсем буквалния смисъл - възприемаш го (реrceivе - възприемам).
    Така ти получаваш, приемаш онова, което си сътворил. Така сътвореното от теб се превръща в твое преживяване. В съвсем буквалния смисъл, ти го получаваш (receive - приемам, получавам).
    И така, каквото сътвориш, това и възприемаш, за да го получиш накрая.


    Процесът е следният: Концепция. Перцепция. Рецепция.

    Или създаване, възприемане, получаване.


    Ако останеш близо до оригиналната си идея, онова, което получаваш, ще бъде сьвсем близо до онова, което си сътворил, измислил. На това ниво живеят Учителите и техните най-върховни идеи се превръщат в най-върховната им реалност. Но ти често - твърде често - виждаш нещата по различен начин от този, по който оригинално си ги виждал. (Както и себе си виждаш различно от начина, по който оригинално си се виждал.) Защото си мислиш, че оригиналната ти идея е твърде добра, за да бъде истина. Така ти се отдалечаваш от своята първоначална идея. При това положение можеш да се заблудиш относно истината. С други думи, съвсем буквално можеш да бъдеш deceived! (заблуден, измамен).
    Аз бях, както можете да си представите, смаян, когато ми се даде тази информация. Нищо, което някога съм чувал, дори отчасти не се доближаваше до това токова ясно описание на менталния процес на творение.
    Сега разбирам, че когато ние виждаме „съвършенството", просто стоим близо до оригиналната идея на собствената си душа, в която няма несъвършенство. В такъв случай великолепието и чудото на Оригиналния стремеж може да се прояви в живота ни. Ние вече не се заблуждаваме, можем да видим Миговете на благодат там, където по-рано не сме ги забелязвали.
    Кога се е проявил Мигът на Благодат за Фред Рут? Дали, когато съвсем буквално „е видял светлината"? Разбира се. Всеки осъзнава, че това е Миг на Благодат. Всеки вижда, че това е чудо. Но Фред е имал и друг Миг на Благодат, който не би могъл да бъде талкова непосредствено очевиден. Това е било, когато той за първи път получава сърдечна криза. Възможно е по онова време да е преживял случилото се по различен начин. Сигурно го е нарекъл момент на нещастие. Защото не е виждал съвършенството във всичко и не е могъл по онова време да предвиди посоката, по която е щял да поеме, нито да знае за какво е необходимо да поеме такава посока.
    Всички ние имаме много Мигове на Благодат, независимо дали го знаем, или не. Не ни е отпуснат едва един такъв миг за целия живот.
    Кои са били Миговете на Благодат за Гери Рийд? Един от тях е, когато е бил принуден да напусне работата, която вършел в продължение на много години. Друг подобен миг е бил, когато срещнал Дан, студента от колежа, който е имал мозъчно увреждане. Трети, когато гумата е изхвърчала от мотора му, а четвърти определено, когато е видял създанието, което нарекъл Михаил.
    Когато обърнем поглед назад към тях, често виждаме как тези специални мигове създават една верига, свързана помежду си като изключително гладка пътека, откъдето сме били към мястото, където сме искали да бъдем. Ако погледнем към бъдещето можем да видим същата гладка пътека, но само ако знаем, че наистина съществува. Понякога това не е съвсем очевидно...
Категория: Мигове на Благодат | Добавил: Бонд (03.10.2009)
Разгледан: 696 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   50.16.52.237          Събота          10.12.2016, 16:35