Свободата е същността на любовта.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


23:12
09.12.2016
Петък
54.211.207.116


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Идеите на Разговори с Бога в живота

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Свободата е същността на любовта.

Когато разберем сакралното място, което е част от дните си и от бремето си в това да виждат духовните постижения във вас самите. Те ще те погледнат, ще те погледнат в очите и ще те видят такъв, какъвто дори не си си представял себе си. И ти ще се запиташ защо самият ти не се виждаш такъв, какъвто те виждат те? Тогава те ще се зачудят защо ти самият не се виждаш. Ще се опитам да го кажа отново. (Смях.) Май казах нещо, което не трябваше. Може ли малко тишина? Тогава те ще се запитат защо те не те... И те ще запитат защо ти не... Оставете това... (Смях.) Аз много добре разбирам кога изразяването ми е пълен провал.
    Когато използваме взаимоотношенията по този чудесен начин, ние изцяло преобразяваме своите преживявания с любимите си хора. Изведнъж преставаме да искаме нещо от тях, а само желаем да им дадем всичко. Стремим се да им се посветим изцяло, без да искаме нищо в замяна.
    Но нека бъдем наясно. Това не означава, че им позволяваме да ни тъпчат. Това не означава, че допускаме да се превърнем в жертва на едни взаимоотношения, които за тях са нефункционални. Тук не говорим за такова нещо. Животът не ви налага да останете в една и съща стая с човек, който злоупотребява с вас. И ето защо аз веднага напускам тази стая. Е, бихте могли да се посмеете и малко по-високо на моите шеги...
    Това, което аз обаче искам да подчертая, е, че когато се посветим на другите в най-голяма степен, ние даваме възможност на самите себе си да преживеем напълно безусловна любов, дори и тогава, когато казваме: "Решил съм да не живея с теб." Разбирате ли, тогава ние ще можем да намерим начина дори да се разделим без огорчение. Представяте ли си, няма да имаме нужда от адвокати. Знаете ли каква е истинската причина, поради която се нуждаем от юристите? Това е защото съществуват юристи.
    Ще дойде ден, когато ще можем да се погледнем един друг и да кажем: "Времето, в което бяхме заедно, е към своя край. Сега виждам, че е дошъл моментът да продължим да се обичаме безусловно, да се даряваме с всичко, което можем, но да го правим от другата страна на стаята, от другата страна на улицата или от друга точка на света. Защото някои страни на поведението ти във физическия свят не са в хармония с начина, по който аз съм избрал да изживея своя живот. Но това не означава, че не те обичам."
    Ще дойде ден, когато ще можем да изразим тази истина, без да ни се налага все някак си да търсим нещо нередно у другия или да го превръщаме в злодей, само и само да оправдаем своята истина. Когато успеем да постигнем такава позиция, ние ще можем също да творим, ние също така ще успеем да създадем любящи и трайни взаимоотношения, такива, за които копнеем в живота си, защото тези взаимоотношения зависят от това да се обича безусловно и без ограничения.
    Това е всичко, което зная, за най-добрите взаимоотношения и за начина, по който те функционират. Преди всичко това са взаимоотношения напълно безусловни. Не може да се поставят условия, ако искаме да имаме добри взаимоотношения. Не може да се поставят ограничители. Защото взаимоотношения, основани на реална любов - любов, която е истинска - са взаимоотношения напълно и съвършено свободни.
    Свободата е същността на това, което си ти. Свободата е същността на любовта. Думата любов и думата свобода са взаимозаменими. И също така взаимозаменими са с думата радост. Радост, любов, свобода - любов, свобода, любов, радост. Всички тези думи означават едно и също нещо. И човешката душа не може да изпитва радост в онази степен, в която е ограничавана и потискана по какъвто и да било начин.
    Ето защо, когато обичаме друг човек, никога и по никакъв начин не се опитваме да го ограничаваме или потискаме. Любовта заявява: "Аз желая за теб това, което ти самият желаеш за себе си." Любовта заявява: "Аз избирам за теб това, което ти избираш за себе си". Когато аз заявя: "Аз избирам за теб това, което аз избирам за теб", значи не те обичам. Обичам само себе си чрез теб, защото получавам това, което искам, а не се стремя да ти дам онова, което ти е нужно.
    Тук е върховната ирония на тази парадигма - в момента, в който кажа: избирам за теб това, което ти избираш за себе си", ти никога няма да ме изоставиш, защото всичко, към което се стремим е да намерим човек, който да ни позволи да получим онова, което искаме от живота. Виждате ли, целият свят замисля само как да не ни позволи да получим от живота онова, към което се стремим. Като се започне от родителите ни, които още от две години започват да ни заявяват: "Не, не можеш да имаш това". И се продължи с учителите в училище: "Недей да дъвчеш в клас." И се стигне до много по-големи ограничения. Сърдечно благодаря.
    Това продължава и през юношеските ни години, Когато напъпилата ни сексуалност ни кара да искаме едно, а светът се стреми да ни покаже, че е някак си неприлично да го искаме - в някои религии дори се внушава, че е неприлично да си го помислим. О, какъв хаос сме въдворили на тази планета с нашите безумни сексуални отношения. Пълно безумие.
    И това е продължавало и в началото на зрелите ни години и дори в по-късната ни зрелост. Светът изобретява какво ли не, за да ни внуши, че не можем да имаме това, което истински желаем. Дори познавам някои съпруги, на които им се е случвало да се обърнат към съпруга си с думите: "Мили, провежда се курс по шев и кройка на улица Х. Всеки вторник вечер, в продължение на шест седмици. Ще ми се да отида." И наистина познавам съпрузи, които са отвръщали на това: "Не." Можете ли да си представите съпруг, който заявява на жена си: "Не искам да ходиш на курсове по шев и кройка"? И все пак това се случва.
    - Арки, но това е само един курс по шев и кройка.
    - Остави тези намерения, Едит.
    Спомняте ли си го това? И причината поради, която цялата страна се смя на Арки Бънкър* беше тази, че половината страна се позна в него. И този смях беше доста попритеснен. Аз имах баща - мир и светлина на душата му - аз го обичам най-съкровено, но той много, много напомняше този съпруг. Не беше съвсем пълно подобие на Арки Бънкър в някои отношения; нямаше подобни расови схващания и мисли, но Господи, имаше мисли като например: "Аз съм господарят в тази къща. И тя не може да ходи на курс по шев и кройка, без моето разрешение, а аз бих й го дал в много редки случаи".
    В едни взаимоотношения, които се градят върху искрено проявление на реална любов, не само че е съвсем нормално жената да се обърне към своя съпруг с думите: "Мога ли да посещавам курс по шев и кройка?" Съвсем нормално е също тя да се обърне към съпруга си с думите: "Мога ли да обядвам с Хари? И между другото, скъпи, твоето име не е Хари." И съпругът, ще го наречем Майк, да отвърне: "Моята воля за теб е каквато е твоята воля за теб. Ти искаш да обядваш с Хари? Обядвай с Хари - обичам те достатъчно, за да желая за теб онова, което ти самата желаеш."
    Ако Хари е таял мисълта да отнеме някак си жената на Майк, то нека спокойно се прости с такава мисъл, защото броят на хората, които биха изоставили човек като Майк при положение, че той им дава подобна свобода на самоизява, е минимален. Ала огромен е броят на онези жени, които веднага ще се отдръпнат от Майк, ако Майк заяви: "Не можеш да обядваш с Хари - дори и не споменавай името му в тази Къща! Не си и помисляй за това - какво ти става? Не разбираш ли, че ми принадлежиш? Ти си моя жена."
    Понякога се случва и жените да се отнасят към мъжете така. "Между другото, скъпа, бих искал да обядвам с Матилда." "Не мисля." Използвам тук глупав и опростен пример, за да подчертая това, което искам да кажа. А животът до голяма степен дава на човека подобни възможности, за да изяви истинската му същност.
    Любовта никога не казва "не". Знаете ли как съм разбрал това? Защото Бог никога не Казва "не". А Бог и любовта са взаимозаменими. Бог никога няма да ти каже "не", независимо какво желаеш, дори ако Той смята, че желанието ти ще ти донесе грижи и тревоги. Също както Матилда. Или Хари. Или каквото и да било. Виждате ли, Бог никога не казва "не", защото осъзнава, че в крайна сметка ти не можеш да се въвлечеш в най-големите неприятности. С други думи не можеш да навредиш на себе си по такъв начин, който да те лиши от това да бъдеш. Можеш само да еволюираш и да се развиваш, да се приближаваш все повече до своята истинска същност. И така Бог ни казва: "Моят избор за вас е това, което сами избирате за себе си. И Аз бих ви поощрил да постъпвате по същия начин с онези, които вие самите обичате."
    А сега, събудете се. Искам всички да се събудите. Защото искам да знаете, че ще започне да ви се приспива веднага, щом се изправите пред нещо, което не ви се ще да чуете. В най-буквалния смисъл ще задремете прави на стола си. (Смях.) И разбира се, ще си помислите, че това е поради някаква друга причина, а не поради това, което той говори. "Аз съм просто уморен." Това е механизмът на действие на подсъзнанието, когато се изправи пред информация, която не иска да получи или приеме, информация, която е в противоречие с него. "По-скоро бих поспал на това място." Бъдете внимателни, защото повечето от нас са като сомнамбули през целия си живот, така че бъдете внимателни да не прекарате живота си, движейки се като насън. Останете будни. Останете бдителни. Не знаете в кой момент ще дойде вашият учител.
    Има въпрос в аудиторията във връзва с тази деликатна тема на взаимоотношенията. Да видим какъв е въпросът...
    Нийл, в трета книга на "Разговори с Бога", Вие задавате на Бога въпроса, какво е отношението му към брачната институция. И... Бог я отхвърля. Казва, че тя не е особено валидна. Вярвате ли на това?
    Ами, струва ми се, че не сте разбрал правилно онова, което Бог иска да каже тук. Бог не казва, че брачната институция е невалидна, нито я отрича, Бог казва, че бракът по начина, по който в момента се гради...
    Институцията брак.
    Ами дори институцията, по начина, по който в момента се изгражда - не институцията сама по себе си, не бракът сам по себе си, а женитбата такава, каквато обществото я е направило, каквато е създадена от нас - няма валидност от гледна точка на целите, които сме си поставили.
    Само по себе си понятието валидност е относително. Относително спрямо какво? Спрямо какво се измерва дали нещо е валидно? Вижте, Бог твърди, че няма добро и зло, колкото и да не ви се вярва, защото добро и зло са относителни понятия. Нещо, което е било добро вчера, е зло днес и обратно. Животът достатъчно добре ни е показал това.
    В момента не е нужно да навлизаме в този проблем. Всеки мислещ човек разбира, че доброто и злото са относителни понятия. И Бог използва понятията добро и зло или валидно и невалидно в относителен смисъл, в зависимост от онова, което сме заявили и което претендираме, че сме избрали за себе си като човешки род и като отделни индивиди. Ние заявяваме и твърдим, че избираме бракът да бъде за нас най-върховно проявление на най-висшата опитност на любовта, на която хората са способни. Точно това казваме: "Ние избираме бракът да бъде проявление на най-върховната и висша любов, на която са способни хората." И след това сме изградили една брачна институция и брачна опитност, която предизвиква пълната противоположност на това - в най-буквалния смисъл най-нисшата проява на любов, на която хората са способни. Любов, която означава притежание, а не разкрепостяване. Любов, която ограничава, а не разгръща човека, любов с чувство за собственост, а не с чувство за свобода. Любов, която в най-буквалния смисъл прави всичко наоколо си по-дребно и нищожно, а не по-мащабно и голямо.
    Ние сме създали една брачна опитност, която в твърде много случаи няма нищо общо с любовта. Създали сме едно ограничение, черупка, някакъв вид клетка. И тъкмо това искаме от брака. Искаме той да бъде клетка, която да държи всичко такова, каквото е в момента, в който ти си казал "обичам те", и тази клетка наистина държи хората там, където са, още от първия миг. Но хората и събитията се развиват. Те се променят. Животът е еволюция. Така че и бракът, какъвто сме го изградили, започва да действа срещу процеса на самия живот, защото не дава простор така, както е изграден в много общества, религии и семейни традиции.
    Бракът в най-голяма степен е използван от тези общества, религии, семейства като минизатвор, като някакви договорни отношения, в които, се твърди: "Всичко ще бъде сега и завинаги по начина, по който е в този миг. Ти няма да обичаш никой друг и няма да проявяваш любов към никой друг така, както я проявяваш към мен. Няма да ходиш никъде, където не ходя аз. Ще правиш много малко неща, в които не участвам и аз. И в повечето отношения от ден днешен нататък животът ти поне в известна степен ще бъде ограничен." Така че тъкмо онова, което би трябвало да разкрепости хората, да освободи вътрешния им дух, работи срещу това и ги ограничава като потиска духа им.
    Такава е иронията на брака такъв, какъвто сме го създали. Изричаме думите: "Съгласен съм" и от този момент не можем да правим онова, което обичаме в най-голяма степен да правим в живота. Сега много малко хора са склонни да си го признаят от първите любовни мигове или от първите моменти след брака. Те стигат до тези изводи три или пет... Или, както се казва, след "седмата Критична година"... Седем години по-късно, когато изведнъж осъзнават, че бракът им не само не обогатява опита им от света, а всъщност твърде много го ограничава и снижава.
    Това, естествено, не се отнася до всеки брак, но всъщност се отнася до твърде много бракове. Мога да кажа, че се отнася до повечето. Затова и процентът на разводите е толкова голям, не толкова защото хората се уморяват един от друг, а просто се уморяват от ограниченията и забраните, които им налага бракът. Човешкото сърце винаги чувства кога от него се иска да се снижи. Любовта, от друга страна, е изцяло свързана със свободата. Самото определение за любов е свобода. Любов е това, което е свободно и не познава граници, забрани и условия от какъвто и да е характер. Така че, според мен, ние сме създали изкуствена конструкция около нещо, което е най-далеч от изкуственото. Любовта е най-автентичното преживяване в рамките на човешкото приключение. И въпреки всичко, при тази върховна автентичност ние сме създали изкуствени ограничения. Ето защо за толкова много хора е толкова трудно да запазят взаимната си любов.
    И така, ние трябва да изградим наново брака, ако искаме да съществува брак. Трябва да направим така, че в брака човек да заяви: "Аз не те ограничавам. Няма условия, които да се поставят между нас, за да бъдем заедно. Нямам никакво желание да снижавам начина, по който ти преживяваш самия себе си. Всъщност, бракът е предназначен, тази нова форма на брак е предназначена да бъде горивото в двигателя на твоя опит - на преживяването на твоята истинска същност и на това, което избираш да бъдеш."
    И още нещо прави този Нов брак: той казва, "Давам си сметка, че ти самият ще се промениш. Твоите представи ще се променят. Твоите вкусове ще се променят. Твоите желания ще се променят. Най-добре всички твои разбирания да се променят, защото ако не се променят, ти ще станеш една много статична личност през годините. Нищо няма да ми бъде по-неприятно от това. Така че, аз разбирам, процесът на еволюция ще предизвика у теб промени."
    Тази нова форма на брак не само позволява промените, но и ги подтиква.
    Старата конструкция на брачната институция е вече невалидна като се има предвид какво твърдите, че искате да постигнете и да бъдете. Тя не е правилният начин да постигнем целите си. И въпреки това ние продължаваме да се опитваме да постигнем целите си в своето ежедневие по стария начин, по който сме конструирали брака.
    Дори и брачните обети, някои от традиционните брачни обети (слава богу ние сме променили някои от тях в течение на годините), но дори и някои от брачните обети в продължение на векове са използвали собственически понятия и са създавали философски конструкции, които не биха могли да поддържат онова, което една истинска любов би могла да създаде.
    И младите хора между другото знаят това. Младите хора разбират това инстинктивно и по тази причина години наред и особено през 60-те, 70-те и 80-те години младите хора се обръщат към по-възрастните с думите: "Виждате ли, ние се отказваме от това. Няма да се оженим. Нямаме намерение да го правим."
    И така те започват да Живеят заедно според усвоения израз, което, разбира се, през 60-те и 70-те години е предизвиквало реакцията: "Как е възможно нещо подобно?" В края на 50-те години, например през 1958 година, ако човек заживее с друг, това би предизвикало скандал, но много скоро децата започват да правят това наляво и надясно, заявявайки: "Вижте какво, може да си вземете вашите представи за брака, защото ние не ги приемаме. Ние разбираме, че любовта не ограничава, не притежава, няма чувство за собственост, а по-скоро разгръща, освобождава и разкрепостява най-върховната страна на нашата същност."
    Така че, както се е случвало от самото начало на времената, каквато и голяма промяна да се е извършвала в обществото, тя ни е била посочвана от малките, от децата. Не ние, самомнителните стари глупаци с побелели коси, а в много голяма степен младежите заявиха: "Ние знаем и можем да ви покажем един по-добър път. И сега смятаме да го следваме."
    Сега, когато разглеждаме тази огромна промяна, която настъпи през XX век, забелязваме, че не само младежите, тийнейджърите и едва излезлите от тийнейджърска възраст юноши живеят заедно, но това го правят и по-възрастните, което е най-ироничното. Сред хората, които са на 80, на 60 или на 75 години, ние забелязваме двойки, които си казват: "виж, Марта, те го правят. Защо и ние да не го направим. Защо просто да не живеем заедно." И шокиращо голям брой жени на 65-, 70- и 80-годишна възраст отговарят: "Ами да, защо не." С това аз не искам да се обявя против брачната институция. Тук само изследвам онова, в което сме превърнали брачната институция в по-големия брой случаи. Има много бракове, които са създадени с такава любов, че в тях не се поставят никакви условия или ограничения. Щастлив съм да кажа, че ние с моята съпруга можем да дадем пример за такива взаимоотношения. И тъкмо по тази причина това са най-хубавите взаимоотношения в живота ми. Защото моята съпруга и аз не познаваме какво значи ограничение и няма да позволим любовта ни да бъде подчинена на условия от никакъв характер или на изисквания на определено поведение. Единственото ни поведение, което ние с Нанси очакваме един от друг, е: "Живей автентично. Живей според своята истина. И ако ме обичаш за нещо, обичай ме затова че Аз живея според своята истина." Случвало ли ви се е да чуете такова нещо? Ето, тогава можете да сте сигурни, че сте постигнали благословени взаимоотношения. След като бях живял около три години с Нанси, един ден се обърнах към нея и казах нещо неочаквано и за себе си. Погледнах я и съвсем спонтанно й казах: "Знаеш ли, да се живее с теб е все едно да живееш сам." Това е нещо върховно. Защото аз съм най-автентичен, най-верен на себе си когато няма друг наоколо. Мога да стана от леглото и да ходя гол из къщата цели десет минути. Мога дори да се промъкна в кухнята без дрехи или да скоча в басейна. Мога да си говоря нещо; мога да си пея; мога... Мога просто да върша какво ли не, да бъда такъв, какъвто си представям, че мога да бъда само когато съм напълно сам. Само че сега аз съм с този прекрасен човек и да бъда с нея е сякаш да бъда сам.
    Тя ми даде възможност да се върна към себе си и ми каза: "Знаеш ли какъв най-много те обичам?" Аз й отвърнах "Не."
    А тя ми казва: "Точно такъв, какъвто си сега." "искаш да кажеш такъв надебелял и всичко останало? Смеещ се гръмогласно, така ли?"
    "Не само че те обичам, въпреки начина, по който се смееш, обичам те точно заради това. Не само че те обичам, въпреки всички недостатъци, които си представяш, че имаш, но те обичам поради тях."
    Ето това е любов. Всичко останало е обратното на любовта.
    Между другото знаете ли какво представляват недостатъците? (Оставих си някъде кърпичката и сега дори не мога да се разплача от собствените си думи.) Знаете ли какво представляват недостатъците. (някой му подава хартиена кърпичка.) Много благодаря. Неверни свидетелства, които с пълна сигурност, приемаме за достоверни. Навремето си мислех, че аз притежавам всякакви дефекти на характера и тъкмо заради това не мога да имам нормални взаимоотношения.
    Мислех си, че ако се стегна, ще мога да се представя във форма, която другият да може да понесе, ако не да й се наслаждава. Защото аз наистина вярвах, че имам всякакви дефекти, понеже всички хора в живота ми включително (Бог да ги прости!) родителите ми в един период от време ми внушаваха всички дефекти, които имам. А после преди няколко години срещнах една учителка, която ми помогна да разбера нещо удивително ясно. Тя ми каза: "Представи си, че най-големите ти недостатъци са твоите най-големи предимства, само че съвсем леко преувеличени. Представи си, че тъкмо онова, заради което хората се влюбват в теб, понякога също така ги отблъсква от теб, защото малко си го попреувеличил. Така че може би онова, което приятелите ти биха определили като непоносима самомнителност от твоя страна, като казват: "Той малко попрекалява", то е същото нещо, тъкмо същото качество, което търсят, когато става дума, за "някой, който да води групата, който да ни измъкне от тази каша. Нийл е лидерът в тази стая, той е, който ни трябва. За това толкова те обичам, Нийл."
    Аз съм много спонтанен човек. Затова когато хората търсят някой, който да действа спонтанно, да измисли нещо много бързо и също толкова бързо да го приведе в действие... "Хей, Нийл е този, който ни трябва."
    В мен има и една друга страна, която хората (и то напълно единодушно) наричат "безотговорност". И така моята безотговорност е тъкмо спонтанността ми, само че с една-две степени по-висока. И така онази учителка или онзи мой учител ми каза: "Нийл, понякога въпросът е в обема, в количеството, което трябва да стане по умерено. Но не премахвай тази своя черта. Не се опитвай да се променяш по този начин. Не се опитвай да елиминираш от поведението си този аспект на своята същност. Не се отказвай от него. Просто малко снижи степента - съвсем, съвсем малко й обърни внимание, че адекватната степен на този аспект на твоята същност я прави приемлива във всеки един момент. Понякога ти трябва малко да повишиш степента, а понякога да я намалиш."
    Не е ли това един чудесен начин да погледнеш на въпроса? Така че сега не ми се налага да се възприемам като човек с всякакви недостатъци. Просто се оказва, че притежавам тези качества понякога в малко по-висока степен. (Но вече не.) Разбирате ли? И така истинските взаимоотношения виждат и позволяват всичко това. Истинските взаимоотношения са основани или се градят на една напълно нова парадигма, която твърди: "Аз виждам В теб онова, което избирам да виждам в себе си. Аз ти давам онова, което избирам самият аз да получа." Истинските взаимоотношения твърдят също: "Онова, което отнемам от теб или не ти позволявам да имаш, аз го отнемам от себе си. Не мога да позволя на себе си да имам онова, което не позволявам на теб."
    И така, предизвикателството пред нас е следното: В състояние ли сме да имаме взаимоотношения, в които не поставяме условия? Можем ли да имаме взаимоотношения, в които не казваш "не", а просто да" на другия? Можем ли да превърнем Взаимоотношенията си в израз на най-върховната любов, която можем да си представим? Обичаме своя любим достатъчно, за да му кажем тези три вълшебни думи? Не "аз те обичам". Те са, честно казано, малко преексплоатирани. Но ето ги трите вълшебни думи на всички взаимоотношения: както ти желаеш.
    Когато бъдем готови да кажем това, ние наистина даваме възможност на другите да се върнат към себе си.
    Когато наистина сме готови да изречем тези думи, ние действително връщаме другите към тях самите. Докато бъдем готови да кажем това, ние просто се стремим да използваме нашите взаимоотношения един с друг, за да получим онова, което си представяме, че ни е необходимо, за да бъдем щастливи. Вие имате въпрос...
Категория: Идеите на Разговори с Бога в живота | Добавил: Бонд (23.10.2009)
Разгледан: 1416 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.211.207.116          Петък          09.12.2016, 23:12