Проблемът, който ние имаме в живота, е, че най-често хората мислят едно, говорят друго, а вършат трето. Те не правят, както биха се изразили младежите, "купон". Те мислят едно, а вършат друго, или казват едно, а мислят друго. Или не казват какво мислят, или не правят, каквото казват. Е, наясно съм, че никой от тук присъстващите не е постъпвал така. Но в моя опит е имало моменти, когато аз съм се сблъсквал с противоречия в трите центъра на своето същество. Често не искам да казвам на хората какво действително мисля, защото не се гордея много с това. Тогава ще ме запитате защо го мисля. Бог знае защо. Е, или понякога впоследствие започвам да преразглеждам мислите си и когато се натъкна на мисъл, която не предпочитам вече и която не изразява моята същност, аз не се връщам повече към нея. В най-буквалния смисъл не я повтарям. Просто я изхвърлям. Ако не продължиш да я мислиш, тя престава да има власт над теб. Това е хубавата страна на мисловната енергия, че тя е много тънка, много етерична. И ти трябва настоятелно да я премисляш, и премисляш, и премисляш, и премисляш, все отново и отново, докато от прекалено много мислене тя на-тежи с колективната енергия. Ето защо Пого казва (Уолт Кели направи великолепен комикс "ПОГО"): "Срещнахме врага и се оказа, че това сме били ние самите."
    Така че Животът се променя за теб, когато започнеш да казваш какво мислиш и да правиш онова, което казваш. Тогава постигаш връзката между нещата. И започваш да твориш от позицията на трите центъра на творението. И изведнъж започваш да проявяваш и пораждаш изключителни резултати в своя живот, и то в кратък период от време. Какъв е въпросът ви?
    Въпросът ми е свързан с посланието, което разбрах, четейки този раздел за последователността от мисъл, дума и действие. Имаше предложение да обърнем този ред, за да съдействаме за постигане на желаните резултати. Искаше ми се, ако е възможно, по-подробно да разискваме всичко това...
    Благодаря. Благодаря, че ме върнахте на темата. Трябва да внимавате с мен, защото аз много често се отклонявам. Всъщност, успях да се задържа на предмета на разговор. И така, мисълта е най-неосезаемата форма или, бих казал, най-фината форма на тази творческа енергия. Следва думата, думата е по-плътна - или за да използвам проста дума - следващата по плътност енергия. Следват, разбира се, действията. Вече казах, че това е наистина наситена форма на движение на енергията. Така че най-бързият начин да сътворите нещо във вашата физическа реалност е да обърнете нормалния процес, по който се сътворяват нещата.
    Обикновено ние сътворяваме нещата първо като помислим за тях. "Аз мисля да отида на това събиране". И след това ние казваме нещо по повод на него, например: "Матилда, аз ще дойда на събирането довечера." После правим нещо, например появяваме се на тази среща: "Ето ме. Точно както обещах. Защото така реших сутринта." Това е обикновено начинът, по който пораждаме нещата в нашата реалност.
    Фактически всичко в тази стая някога е съществувало Като мисъл в нечие съзнание. Няма нищо, което преди време да не е представлявало само мисъл в нечие съзнание. Но ако наистина пожелаете да надхитрите вселената и да сътворите магия от материала на самия живот, обърнете последователността на парадигмата от мисъл, слово и действие. Превърнете я в нейната противоположност и започнете с действието. С други думи, действайте така, сякаш...
    Сега, докато сме заедно, ние говорим за изобилие. Ако поискате да изпитате от собствен опит какво е изобилие, бъдете самото изобилие и правете нещата така, както ги прави изобилието. Следователно, ако имате само пет долара в своята сметка, отидете в магазина и ги обърнете в по-дребни, вземете пет банкноти по един долар и тръгнете по улицата и дайте по един на всичките пет човека, които имат по-малко и от вас. А между другото ще намерите такива хора съвсем лесно. Винаги ще намериш в своя опит някой, който има по-малко и от теб, независимо колко малко смяташ, че имаш. Не защото светът е такова ужасно място, а защото ти ще го сътвориш в своята реалност, за да си дадеш възможност да преживееш това, за което говоря.
    И така, тръгни по улицата и ще видиш... Между другото, когато видиш човек, който има по-малко и от теб, недей да изпитваш съжаление. "Разбери", че ти си го поставил там. Ти си сътворил тази опитност. Ти си поставил този човек в своята реалност. Това е все едно, че си повярвал във вълшебни приказки като "докоснат от ангела". Трябва да отбележиш, че такъв е механизмът, по който това се случва. В противен случай ще видиш тази нещастна душа и ще започнеш да изпитваш съжаление за тази душа. Недей да съжаляваш никого. Изхождай от грешката, изхождай от любовта. Но трябва ясно да разбереш - любовта не е съжаление. Фактически съжалението е толкова далеч от любовта, колкото въобще можеш да си представиш. Затова не изхождай от съжалението. Изхождай от съчувствието.
    Съчувствието в твоя ум ти говори: "Има един човек, който смята, че не притежава това, което може в живота. Има един човек, който е все още хванат в клопката на една система от убеждения, върху която се гради реалност, различна от моята и различна от Върховната Истина." И имай това съчувствие, но никога недей да го съжаляваш.
    Но бъди също така наясно, че този човек може да се е появил там не случайно, а с предварително поет ангажимент. Струва ми се, че аз ще играя ролята на пияница по улиците днес. Всъщност аз съм репетирал тази роля в продължение на трийсет и шест години, така че днес в 16,45 часа, Когато Нийл Доналд Уолш мине по улицата, да може да ме срещне там според предварителната уговорка и аз по този начин да се появя в живота му, да му дам възможност да забележи, че животът му е пълен с изобилие. И тогава той ще ми даде този долар - един от последните, които има, и това ще промени толкова много моята реалност, защото за мен един долар е огромно количество пари. Аз събирам по един и по десет цента от хората, Които минават покрай мен, а този човек ми дава цял долар. И тогава аз ще продължа пътя си, изпълнил своя договор с давност трийсет и шест години, да се появя по този начин на ъгъла на онази улица.
    Бъдете наясно, нищо не става случайно. Ние кръстосваме пътищата си по най-мистериозни начини и се преоткриваме отново, понякога с двайсет години закъснение. "Има по земята и небето неща, които нашата нещастна философия не е дори сънувала." И така, бъдете наясно. Няма случайности и няма случайни съвпадения.
    И ето, ти си вървиш по улицата и даваш последните си пет долара. Какво се случва тогава? Какво става? Ти си обърнал парадигмата мисъл-дума-действие. Сега правиш онова, което би направил човек, който се радва на благополучие в живота. Даваш неща, които не би могъл и да си представиш, че ще дадеш само преди час, защото си мислил, че нямаш достатъчно. Но сега ти е ясно, че имаш повече от достатъчно - толкова много, че си избрал да раздаваш и на другите. И сега, когато се раздаваш, ти Кодираш в тялото си, което представлява много плътно ниво на енергия, една опитност. Тялото ти забелязва на клетъчно ниво: "О, божичко, аз давам тези пари. Погледни само. Аз мога да дам някому пари." Това е нещо като църквата в неделя сутрин. Знаеш какво е отношението ти към парите. Когато мине подносът в църквата в неделя сутрин, ти започваш да вадиш долари от джоба си: "Оставям цял долар, а, Милдред, видя ли това? Видя ли в подноса там? О, чудесна беше проповедта тази сутрин. Следващия път ще оставя пет долара. Прекрасна проповед."
    Извади двайсет. Извади чековата си книжка и напиши сто. Нека твоята църква да разбере колко важна е тя за теб. Ако ходиш в църква, някаква синагога или някакво място за поклонение и тя ти служи, извади чековата си книжка и напиши чек за сто и петдесет долара. Направи го поне веднъж. Нека твоята църква, твоята синагога, твоето място за поклонение знае: "Ето, толкова важно е това място за мен. Аз прахосвам тези пари за какви ли не глупости. Дори по-лошо от глупости. Прахосвам тези пари за пълни дивотии." И прави това винаги, когато виждаш нещо, което има смисъл за теб. Давай, давай, давай от всичко, което имаш, за онова, което има смисъл за теб, и ще разбереш, че тъкмо в това е смисълът за теб. Долари и смисъл.
    Защото това, което даваш на друг, ти го даваш на себе си и каквото изтича, то отново се влива. Парите загубват своята стойност в момента, в който се опиташ да се хванеш за тях. Парите имат стойност само тогава, когато си готов да ги дадеш за нещо, защото онези от вас, които пестят парите си, те нищо не спестяват. Знаете ли, че това правило е валидно дори в света на икономиката? Колкото по-дълго пестите парите си, толкова повече те губят своята стойност. А за компенсация ние сме измислили една изкуствена система, наречена процентни лихви, за да се убедим, че натрупването на пари позволява да се увеличи тяхната цена. Само по силата на някакъв късмет можете да се хващате за парите и да трупате пари, като в същото време поддържате тяхната ценност. Парите имат най-голяма стойност, когато напускат ръката ви. Защото това ви дава силата да бъдете, да действате и да имате нещо, което избирате да бъдете, да правите и да имате. Единствената ценност на парите ви е, когато излизат от ръката ви. Но ние сме създали изкуствени икономически образувания, наречени процентни лихви, за да се убедим, че трябва да обуздаваме парите си. Спести малко, ако искаш. Аз самият не пестя много. Просто държа парите в обръщение. Разбирате ли, просто държа парите си в действие.
    Но отговорът на вашия въпрос е, когато се промени парадигмата да бъдеш - да правиш - да имаш, ти започваш да действаш сякаш тялото ти на клетъчно ниво разбира коя за теб е истинската ти същност. Когато бях дете, баща ми обичаше да казва: "Кой си мислиш, че си ти?" Прекарах целия си живот, опитвайки се да отговоря на този въпрос. И тялото ми се опитва да разбере на какво мнение съм по него.
    Когато тялото ми започва да се движи в поле от гъста енергия, то започва да движи и други неща, започва да дава например. Изведнъж моето тяло... Ами както е с косата - вие тренирате ли косата си, а? Аз тренирам своята коса, реша косата си точно по този начин години наред. Моята коса е тренирана. Цялото ви тяло може да бъде тренирано, не само косата. Цялото ви тяло може да бъде тренирано по този начин. И тялото ви започва да възприема посланието: "Аз имам това, което съм избрал да получа. Вече го имам." И така, когато веднъж прекрачиш тази огромна бариера... Всичко се променя. Защото ако си мислиш, че нямаш пари, ти се опитваш да получиш това, което нямаш, а именно още пари. Но щом веднъж ги получиш, ти ги имаш, тогава въпросът остава колко нули има след първата цифра. Разбираш ли? И така ти ще откриеш, че това, което излиза от теб, наистина се връща. Не защото наистина си направил някакъв истински магически трик на Вселената, а защото най-сетне си осъзнал истината за своята същност на някакво универсално комическо ниво. Вселената никога не казва "не" на твоята мисъл за тебе самия. Тя само я прави да се разрасне. Чухте ли какво казах току-що? Казах, че Вселената никога не казва "не" на вашата мисъл по отношение на самите себе си. Тя само я разширява. Вселената е наистина възхитителна. Защото Бог се разгръща чрез теб. Виждаш ли, Бог е като тор на Вселената. Помислих си, че това, което казвам, е нещо абсолютно възмутително. Напълно възмутително. Пълна противоположност на това, което е прието, за да видя дали вашето съзнание може да понесе най-възмутителната мисъл. Защото - и аз имах предвид това по най-добронамерен начин - защото Бог прави нещата да растат, Той прави всичко да расте. Той те кара да растеш. Изясних ли поне малко нещата? И така, каквото си мислиш, че би искал да бъдеш, да правиш или да имаш, ето тайната, ето истината: каквото и да си мислиш, че искаш да бъдеш, да правиш или да имаш, направи така, че друг да бъде, да прави или да има това. Гледай на себе си като на източника вместо на получателя на онова, което си избрал да преживееш в живота. Защото ти не си получател, но си бил и винаги ще бъдеш източник. Когато си представиш, че си източникът на това, което желаеш да получиш, от теб то ще започне да блика като от извор. И тогава ти наистина ставаш магьосник, превръщаш се в магьосник. Можеш дори да бъдеш наречен "В-ъ-л-ш-е-б-н-и-к". Нима все още остана някакъв въпрос? Ще се опитам да бъда колкото се може по-ясен. Какъв е въпросът?
    Чувам това, което казваш, разбирам го, възприемам го. Но си мисля дали мога да поставя въпроса за вътрешната съпротива, която човек среща, решавайки да постъпва така, защото все още има някакво убеждение, страх, че ако даде каквото има, то няма да е негово. И тази съпротива е проблемът, така да се каже. И аз бих искал да зная как Вие се справяте с тази съпротива.
    Ако искаш да разбереш кои са истинските ти убеждения, ако наистина решиш да достигнеш до системите от вярвания, които едва ли не ръководят твоя живот, живеят го, разгледай кога имаш чувство за съпротива. И най-важното, кои неща се съпротивляваш да промениш.
    Тук няма нищо мистериозно. Ние се съпротивляваме на онова, от което не искаме да се откажем. И това, от което не искаме да се откажем са нещата, в които вярваме. Така че това не е някаква мистериозна конструкция. Това е очевидна констатация. И въпреки това, понякога ние пренебрегваме най-очевидното, отказваме да го видим. Когато видя, че хората силно се съпротивляват на някое становище, промяна, идея, представа, винаги им казвам да погледнат и да видят дали това не е някаква дълбоко вкоренена истина за тях... Истина, на която се съпротивляват и отказват да променят. И тогава им предлагам да видят дали вкопчвайки се в тази истина по такъв начин, с всички сили, дали такова вкопчване е полезно за тях. Удивително е колко малко от истините, вкоренени дълбоко в нас, действително са в наша услуга. Просто е забележително.
    И когато преразгледах истините, които са вкоренени дълбоко в мен и ги подведох под въпроса: "Имам ли полза да се придържам към тази истина?" - аз се изненадах от колко много дълбоко вкоренени в мен истини трябваше да се освободя точно в този момент. Имал съм някои забележителни истини в живота си, включително и опростителски истини, които е почти неудобно да разкриеш, като например: "Аз не съм особено привлекателен." Имам предвид във физическо отношение, че не съм особено привлекателен.
    Ще ви кажа нещо във връзка с това. Искам да споделя нещо. Това няма нищо общо с парите, но ми се иска да го споделя с вас. Спомням си, че веднъж бях с една много, много привлекателна жена. Красива жена. Бях застанал пред огледалото, онази вечер се приготвяхме за излизане. Живеехме заедно по онова време. Аз я погледнах в огледалото и казах: "Знаеш ли, ти си толкова прекрасна, как можеш да излизаш с човек, който изглежда като мен?"
    Не е ли любопитно, че човек може да каже нещо такова? То ви говори за това колко ниско самочувствие съм имал, но така или иначе казах го и тя ме шокира със своя отговор. Както разресваше косата си, захвърли четката на масичката, махна обеците, които току-що си слагаше и ги запокити на плота и започна да си сваля огърлицата...
    - Какво правиш? - запитах аз.
    - Нямам намерение да излизам с човек, който има толкова ниско мнение за... - и аз си мислех, че ще каже "за себе си". Но тя каза:
    - Който има толкова ниско мнение за мен.
    - Какво? Кой има ниско мнение за теб? - попитах аз.
    Тя отвърна:
    - Нима смяташ, че имам ужасен вкус? Това ли мислиш за мене? Искам да знаеш, че аз имам много добър вкус и ти ме обиждаш, когато ми задаваш подобни въпроси.
    Никога не бях мислил по такъв начин. Интересно, нали? Не съм съвсем сигурен защо разказах тази история, освен за това, че тя ми даде да разбера, че не съм наясно. Имах странна представа за себе си, която тя не споделяше.
    Така изготвих списък на всички убеждения, които нямах желание да променя. Всичко, от простото убеждение, че не съм достатъчно привлекателен до много по-важните вярвания: Бог не е на моя страна; светът е жестоко място; всички са срещу мен; не можеш да надвиеш системата; щетите са за сметка на печелившия; оцеляват най-приспособимите - едни дълбоко вкоренени истини, които направляваха живота ми. Беше забележително колко много бяха тези истини, които съвсем не бяха в мой интерес.
    Затова, когато видя, че хората се съпротивляват на нещо, им казвам: Огледайте го добре. Тук се крие някаква истина за вас. После се вгледайте дали тази истина ви служи. Аз съм готов да се обзаложа, че в осем от десет случая тази истина вече е престанала да ви служи. Може би навремето ви е служила. А сега? Полезна ли ви е? Не, не мисля така. И все пак това спрямо, което човек се съпротивлява, то трае. Само онова, което разгледа добре и което овладее, може да изчезне.
    Аз усещам съпротивата и я пренебрегвам. Просто защото сега зная какво ми е необходимо. Зная, че към каквото и да имаш съпротива, то става трайно, а каквото разгледаш открито, се преодолява. Така че винаги, когато почувствам съпротива към едно нещо, зная, че там се крие някаква истина, точно отвъд съпротивата. Винаги, когато по някакъв повод в моята реалност се появи съпротива, аз зная, че отвъд нея е най-голямата истина. И защото зная, приемам с радост това чувство - чувството на притеснение. Виждате ли, животът започва там, където свършва удобството.
    Когато казвам, че животът започва там, където свършва удобството, имам предвид, че предизвикателството се открива там, където започват неудобствата в живота, там можеш да търсиш най-големите си възможности. А тенденцията, която е заловена във всички нас, е да не нарушаваме удобството си. Не само физическото си удобство, но фактически много по-често мисловното си удобство. Когато се чувстваме мисловно удобно, ние сме в ментална, мисловна стагнация. Живеем аморфно, както в мисловно, така и в духовно отношение. Цялото вълнение на живота е, когато се стигне до края на това аморфно съществувание. Вълнението е на обратната страна на нашето удобство. Опасността от това да живеем в удобство е, че нямаме условия за развитие. Нищо не научаваме и съвсем не се разгръщаме. Просто ни е удобно и това е много добре, но не правим нищо за разгръщането и растежа на най-важната част на своя живот.
    Така че аз винаги търся да видя какво ми причинява неудобство и се насочвам направо към него. Защото тъкмо това, което ми причинява неудобството, ще ме накара да раста и да постигна по-мащабната версия на самия себе си, по-грандиозната страна на собствената си същност. Затова и в своя живот аз най-подробно разглеждам всичко, което ми причинява неудобство.
    Ще ви дам още един пример: Гледах един филм преди осем-десет години - това беше чуждестранен филм, не американски - и на екрана течеше много жива любовна сцена, беше много динамична любовна сцена. Имаше много голота и много подробности в тази любовна сцена. Започвах да изпитвам известно неудобство от това. Наблюдавайки това, аз си помислих: "какво ме кара да изпитвам неудобство? Как така мога да гледам как Силвестър Сталоун реже глави на хора направо пред очите ми, без да чувствам никакво неудобство? Гледам онова невероятно насилие и то донякъде ме учудва, но съвсем не ме притеснява, а ето че сега гледам една сцена на сексуална любов, сцена на осъществена страст и една част от мен се чувства неудобно."
    Това беше преди осем или десет години и аз мислих за него дълго време. Какво в тази сцена ме бе накарало да се почувствам неудобно. Задълбочих се в този въпрос и открих някои отговори, които напълно промениха целия ми живот, цялото моето преживяване относно сексуалността, другите хора, волята ми да отдам заслужена почит на един аспект от себе си, който е до голяма степен свързан с базисната ми природа. Промених също така отношението си към насилието. Сега, когато гледам насилие от екрана, изпитвам точно същата реакция, както тогава, когато наблюдавах откровена сексуална сцена. Вече мога да наблюдавам сексуални преживявания на екрана с пълно спокойствие, но когато видя прекомерно насилие, тогава чувствам, че се отдръпвам - не само, че не се наслаждавам, но не мога да го приема.
    Дадох един съвсем прост пример, но това, което искам да подчертая, е, че се опитвам да се вглеждам във всичко, което ме кара да изпитвам неудобство и след това да анализирам своя опит, защото там вероятно се крие нещо, което искам да изцеля или поне отблизо да узная, да разбера дали е в мой интерес да изпитвам подобно неудобство.
    Така че когато твърдя, че животът започва в края на зоната на удобство, аз наистина имам предвид точно това. От отсамната страна на зоната на удобство животът не е реален, а е един вид бавна смърт или бавно умиране. Мисля, че хората трябва да изпитват неудобство поне по шест пъти на ден и ако не са го изпитали, трябва да направят нещо, което да ги накара да почувстват неудобство. Да произнесат реч, да изпеят песен, да изтанцуват един танц. Да отидат да видят някой филм с много секс в него.
    Така че в момента, когато аз започвам да се чувствам неудобно, си казвам: "О, ето отново това чувство за неудобство. Да, да, я да го видим сега." Аз се чувствам изключително удобно с моето неудобство - ако това може да има някакъв смисъл.
    Разбирате ли божествената антиномия? Аз намирам удобство в своето неудобство. В този пръв момент, когато си казваш: "О, аз нямам" или "Това не е за мен", количеството започва да става по-голямо. Веднъж бях помолен да направя дарение за много важна кауза и аз си записах една много важна мисъл: "практикувай това, което проповядваш." Така аз написах чек за десет хиляди долара специално за тази кауза. Добре. Пиша чека и си казвам: "Дори и за мен това не е малка сума." Започвам да се задъхвам. Започвам да дишам тежко. Пиша чека, поставям го в плик. Дали наистина да изпратя този чек? Но онова чувство за неудобство, което ми подсказва "О, не съм съвсем сигурен, не съм съвсем сигурен", означава, че съм абсолютно сигурен. То означава, че най-върховната част на самия мен ми говори - по един начин, който вибрира във всяка клетка на моето тяло и който аз определях някога като неудобство, а сега определям като сигнал от божественото. Направи това, не се отдръпвай.
    Всеки път, когато си откажа да преживея собственото си величие, това е защото съм се отдръпнал, а не съм навлязъл в своето неудобство - и съзнателно съм си отказал радостта. Нямам предвид понякога, от време на време. Във всеки отделен случай.
    Сигурно сред вас има и хора, които си казват: "Ами не трябва ли да бъдем внимателни?" На това аз бих отговорил: "Захвърлете вниманието на вятъра! Какво можете да загубите, освен всичко?" А ако не си готов да загубиш всичко не можеш да имаш всичко. Защото си мислиш, че трябва да се вкопчиш в това, което имаш сега, а това, в което се вкопчваш, ще ти се изплъзне през пръстите. Докато това, което сам отдадеш, то ще се върне седемкратно към тебе. Защото вкопчването в нещо на всяка цена, е най-голямото изявление, че това нещо ти липсва и че ти си разделен от всичко и всички.
    Вижте, аз съм тук, а вие сте отсреща. Аз имам определени неща и трябва да си ги пазя.
    Но давайки това, което имате, е най-великото изявление, че вие сте наясно, че няма такова място, където вие да свършвате, а аз да започвам. Следователно в много реален смисъл, когато аз ти дам на теб, го давам обратно на себе си. Ето три думи, които трябва завинаги да се запомнят. Тези думи са татуирани на лявата ми китка: Бъди самият първоизвор.
    Което избираш за другия. Изхождай винаги от позицията "Аз съм изворът". Искаш ли да се случват магични неща в живота ти, внеси магия в тази стая заедно със себе си. Ако искаш повече любов в своя живот, внеси повече любов заедно със себе си в стаята. Ако искаш повече радост в своя живот, внеси повече радост в стаята заедно със себе си.
    Бъди източник в живота на другите, на тези, които желаеш да съществуват в живота ти. Ако искаш повече пари в живота си, дай повече пари в живота на някой друг. Каквото и да искаш повече в живота си, ако искаш повече съчувствие в живота си... Ако искаш повече мъдрост в живота си, бъди източник на мъдрост в живота на друг. Ако искаш повече търпение, повече разбиране, повече доброта, повече секс... Работата е там, че тази формула е наистина действаща. Тя е действаща. Тя е прекрасна.
    И посредством този процес и процеса на това да бъдеш този, който си наистина, ти можеш да преживееш какво означава истинско преуспяване буквално за едно денонощие. И светът ще излее над теб всички награди, към които напразно си протягал ръка в продължение на много години.
    И така, позволи твоите действия да произтичат от позицията на това да бъдеш. Бъди щастлив, бъди щедър, бъди мъдър, бъди творящ, бъди разбиращ, бъди ръководещ, бъди този, който си наистина, във всеки момент на своя живот. Изхождай от тази позиция и позволи твоите действия да произтичат от тази позиция. И ти ще намериш верния начин да преуспееш и да твориш живота си, а не просто да изкарваш прехраната си. Аз не считам себе си някакъв измислен човек. Виждам добре проблемите на недоимъка, на нищетата и бедността, които тормозят света. Разбирам, че за най-голямата част от населението на земята думата благоденствие, така както се използва от повечето хора няма никакъв смисъл. От много по-важно значение е думата оцеляване.
    Наясно съм също, че това не е задължително да бъде така. Никой от нас не трябва да се тревожи за ежедневното си оцеляване. Това трябва да му бъде гарантирано, както и човешкото достойнство да имаш достатъчно храна, облекло и подслон. Защо ние като хора не споделяме по-свободно всичко онова, което имаме (един малък процент от хората на света държат в ръцете си основен процент от световните богатства и ресурси) не е тайна. Повечето хора вярват в "липсата". Тоест, те вярват - дори и хората, които най-много имат (може би особено тези, които имат най-много) те вярват - че "няма достатъчно, за да стигне". Или казано по друг начин, ако всеки човек на планетата получи справедлив дял, тогава тези от нас, които имат непропорционален дял, няма да имат "достатъчно".
    Това води до един немаловажен въпрос. Кога "достатъчно" е достатъчно?
    За хората, чиято основна награда в живота, чието най-върховно удовлетворение и най-висше преживяване е породено от качеството на това да бъдат, за тях е достатъчно онова, което имат в момента. Тъкмо това е урокът, който се стремят да дадат някои духовни учители, които се отказват от всичко и живеят в пълно самоотрицание. Те не се стремят да покажат, че самоотричането е необходимо, за да се получи истинско щастие, те се стремят просто да покажат, че материалните притежания не са необходимост.
    А когато едно висше състояние на това да бъдеш започне да действа във физическия свят, човек е постигнал правилния начин на живот и борбата изчезва от нашия живот и на нейно място идва истинското благосъстояние. Надявам се, че ние ще си спомним как да споделяме свободно всичко, което притежаваме и което сме. Зная, че някои от нас го правят, в миналото всички са го правили. Ние знаем как да живеем без очаквания, без страх, без нужди и без да се налага да имаме власт над някого, или да бъдем някак си по-добри от другите. Ако можем да се върнем към тази позиция, ние ще излекуваме живота си и ще излекуваме света.
    Да бъде благословено!