Та, има милиони въпроси както знаете. Но този е темата на моя живот. Аз съм водила курсове върху взаимоотношенията в продължение на много години. Имам дълготраен брак. В продължение на години съм прилагала с успех това, за което вие говорите. Но в момента не го прилагам успешно в живота си. Бих казала, че наистина имам големи пропуски във всичко това. Имам брак, в който цари пълна свобода. И това беше брак основан на следното заявление още от самото начало: нашите взаимоотношения са пълноценни и от голямо значение за нас и всичко, което се случва, допринася за тях. Живях от позициите, че каквото и да стане, то не е задължително да се вписва в моите представи; всичко, което ми се случваше, аз приемах като урок и се опитвах да извлека полезното за себе си. И действително това беше успешна позиция, дори и когато нещата не изглеждаха както на мене ми се ще. Разбирах, че способността ми да се справям с предизвикателствата е един от начините да допринеса с нещо в света.
    Но щом е така, какъв е проблемът?
    Проблемът е, че кой знае как, но изпаднахме в една битка за надмощия, от която не можем да се измъкнем. И не виждам как аз мога да я разреша. Не зная дори какво да попитам. Просто зная, че дълбоко обичам съпруга си, той дълбоко ме обича, на някакво същностно ниво...
    Да, разбирам, че между Вас е започнала борба за надмощие. Във връзва с това бих желал да ви кажа нещо, което може да ви прозвучи малко безсърдечно: "И какво от това?". Защо това трябва да ви притеснява? Защо ситуацията, наречена "борба за надмощие", представлява проблем за вас? Какво лошо има в това?
    Чувството ми за неудовлетворение идва от това, което не получавам в момента от взаимоотношенията. Разговорът, че не трябва да искаш да получаваш, а да търсиш какво можеш да вложиш във взаимоотношенията, е зърното истина, която беше откритие за мен тази сутрин. Много добре разбирам какво казвате. Но в отношенията ни някак си липсва любов. В същото време на същностно ниво има дълбока любов. И когато се отдадем на нея, много пъти почти излизаме от това, с което се идентифицираме като хора, и ставаме близки и аз имам чувството, че най-сетне сме излезли вън от боксовата арена. Приличаме на двама боксьори - Когато гонгът удари, те се прегръщат. Идва един такъв момент на любов, защото ние наистина се обичаме и сме достойни партньори един за друг. Ние сме до голяма степен с равни сили в тази борба за надмощие, а това е пагубно. А когато дойдат онези моменти, когато не сме в борба, ние познаваме истинско партньорство, истинската любов и се издигаме над ограниченията на тези взаимоотношения. Обаче в ежедневието се нараняваме изключително много.
    Добре, спрете да го правите.
    Но как да спра, когато за това трябва да се приспособя към условия, които не са приемливи за мен?
    Не се приспособявайте към условия, които не са приемливи за вас. Просто спрете да правите проблем от факта, че отказвате да се приспособите. Не се приспособявайте. Аз ще се опитам да дам един съвсем прост пример. Да кажем, че някой реши... Да кажем, че Нанси реши да пропуши. Нанси не пуши, нито пък аз, но ще използвам един прост пример, Който лесно се "разбира".
    Добре. Би било чудесно.
    И така, Нанси си идва вкъщи с пакет цигари и решава: "О... Искаше ми се да ти кажа. Решила съм да започна да пуша." Е, аз бих имал проблем във връзка с това нейно решение. Не проблем със самата Нанси, защото Нанси продължава да бъде това, което е. Но сега това е Нанси Пушачката. Аз сигурно ще имам затруднение да се приспособя към това нейно поведение.
    Мога просто да откажа да се адаптирам. Но мога да го направя, без да изкарвам Нанси виновна. Без да превръщам в проблем това, че не се приспособявам към поведението й. Без да позволя моят отказ да се адаптирам да застане между нас. Мога просто да кажа на Нанси: "боже мой, аз наистина те обичам и сега, както съм те обичал винаги, но не ми е приятно, когато пушиш в мое присъствие. Затова смятам да изляза от стаята. Наслади се на цигарата. Между другото, тъй като настояваш да пушиш в къщата постоянно, аз сигурно ще трябва да напусна и къщата, защото не ми е приятно да бъда в къща, пълна с цигарен дим. И те обичам. Обичам те толкова много, колкото и винаги, но сега напускам къщата. И те обичам." В такъв случай Нанси, ако не бе много еволюирало същество (каквато е тя) би могла да каже, но само, ако не бе еволюирала: "Нима искаш да кажеш, че напускаш дома ни, само защото пуша? И се опитваш да ме убедиш, че не ме обвиняваш за това?" А аз бих й отговорил: "Разбирам, че може да чувстваш потребност да ми кажеш, че те обвинявам, но аз просто живея според своята автентична истина. Обичам те и забелязвам, че вече пушиш. А за мене е важно да живея в дом, където няма цигарен дим. Затова, ако продължаваш да пушиш в този дом, ще си отида и ще живея някъде другаде. И ще продължавам да те обичам от някъде другаде."
    Да, разбирам това. Проблемите, във връзка с които хората, традиционно влизат в битки за надмощие, са свързани с проблеми на времето, на това да разполагат с времето на другия или са свързани с действията на другия човек. С други думи, ти не прекарваш достатъчно време с мен или се занимаваш с други неща, които аз не одобрявам. И започва битка във връзва с тези проблеми. Сега ще дам пример как може да изглежда нещо подобно в реалния живот. Най-неочаквано вашият партньор става работохолик и докато е прекарвал доста много време с вас през първите три години от вашия брак, изведнъж започва да прекарва все по-малко и по-малко време и вие сте женени вече от седем-осем години, а той или тя е престанал почти да прекарва времето си с вас. Започва противоречие във връзка с това, защото вие се опитвате да контролирате неговото време.
    И така, казвате му: "Искам да прекарваш вкъщи повече време, поне три съботи и недели от четирите месечно. Не искам да прекарваш навън цялото си време или винаги да бъдеш на някакви теренни снимки, докато правиш някой велик филм или работиш по голям проект, или се потиш над своята работа, или се занимаваш с това, с което се занимаваш." Може би той няма да го каже точно със същите думи. Някои хора, които са много открити биха се изразили точно така, но повечето от хората биха облекли онова, което искат да кажат, в различни понятия. Просто биха се приближили до теб с думите: "Истината е, че аз имам нужда от вниманието ти. Нуждая се от твоето време." И така започва игра за надмощие. Възможно е в такъв случай партньорът да се опита да сключи една нелека сделка: "Добре, ще излизам само една събота и неделя навън или две съботи и недели." Ще се стигне до споразумение, но после, ако той реши да прекара три пъти в месеца почивните дни вън от къщи, ще започне да се чувства виновен, да се чувства под чехъл и накрая ще започне да се чувства контролиран. И в него ще се надигне недоволство, много скоро ще се стигне до борба за надмощие: "какво право имаш да ми казваш какво да правя с времето си?" Аз никога не бих си позволил да навляза в подобна борба за надмощие с моята съпруга. И ако съпругата ми върши нещо, с което да не съм съгласен, или да ми е неприятно, просто ще й кажа: "Знаеш, че можеш да правиш каквото желаеш. Трябва да ти кажа, че не ми е приятно да прекарваш три пъти месечно почивните си дни извън този дом. Ако ти предпочиташ да го правиш, ще ти кажа какво аз ще направя след определен период от време. Ще си намеря някой друг, с когото да прекарвам почивните си дни. Това не е заплаха. Не се опитвам да ти налагам нищо по този начин. То е просто факт. Казвам ти какво ми е нужно на мен. Бих искал да бъда с някого. Бих искал да споделям времето си с любим човек и няма нищо лошо в това, ако ти си избрала да не бъдеш този мой любим човек. И така, можеш да правиш каквото пожелаеш и каквото ти харесва, без недоволство, без гняв, без притеснение и обвинения. Това е просто заявление на фактите. И нека да свърша със следното заявление на фактите: ако мога да избирам своя любима, това ще бъдеш ти. Затова и нося този пръстен. Не е нужно в този момент ти да направиш същия избор, но искам да знаеш, че ти си моят първи избор, но също, че аз имам и втори, и трети, и четвърти."
    Това е просто информиране и дори такова информиране не е необходимо да се извърши с войнствен тон. Това няма нищо общо с "ще ти дам да разбереш". Това означава само, "Това е, което е. Това е просто, което е, и аз го споделям с теб с цялата си любов, открито и честно, както трябва да става между хора, които твърдят, че се обичат. Това е моята открита, честна истина. Това са фактите по този въпрос. А сега, когато знаем фактите, всеки от нас може да направи своя избор."
    Не искам да кажа, че винаги имам някой в запас, готов веднага да се появи, ако ти сгрешиш мъничко и ще трябва да внимаваш какво вършиш; искам да кажа, че ако в продължение на дълго време си избрал поведение, което не е благоприятно за мен, което не е функционално в моя живот или обратно, ако в течение на времето, аз съм избрал непрестанно да правя неща, които не са функционални в твоя живот - това са възможностите. Аз не съм ограничен от една възможност, просто да приема твоето поведение. Ти също не си задължена да го правиш, И искам да знаеш открито и съвсем искрено, че ако в продължение на дълго време действаш по този начин, аз вероятно ще трябва да се приспособя и да променя начина си на живот. И тези промени фактически ще включват и това, че ще поканвам някой друг, който ми е необходим и ще споделя с мене много неща, които се надявах да споделям с теб. Разбирате ли, не съществува борба за надмощие, когато борбата не е свързана със стремеж към надмощие. Просто всеки един от двамата - или поне един от двамата (защото двама са нужни, за да се играе танго) - всеки един от двама просто се оттегля от борбата и се връща към позицията на собствената си сила. Позволява си да бъде такъв, какъвто е, да върши и има това, което избира, без да обвинява другия.
    "Избирай това, което избираш. Избирай да пушиш, избирай всичко, което избираш, а аз ще направя своя избор." Това дава възможност на Нанси да преоцени своите ценности. Толкова важно ли е за нея пушенето, че да позволи нашите взаимоотношения да се променят по такъв начин, че аз вече да не живея в една стая с нея или да не споделям същия дом? И тя ще направи тази своя преценка на ценностите. Тя или ще продължи да пуши и ще покаже, че пушенето за нея е достатъчно важно, за да промени по този начин взаимоотношенията си, или ще спре да пуши. Ще промени своето поведение не защото аз я принуждавам, а защото тя е направила доброволен свободен избор, за да забележи, че може да контролира изходите в своя живот като контролира своето поведение. Виждате ли разликата?
    Да, разбирам. Благодаря Ви.
    За мен е удоволствие. Но това е начинът, по който реагира любовта. Любовта не се бори за надмощие. Никога.
    Да, още един въпрос.
    Нийл, какво е вашето собствено най-голямо предизвикателство в личните ви взаимоотношения ?
    Моето най-голямо предизвикателство във взаимоотношенията е прозрачността - да оставам видим. Дори след години с тази своя великолепна партньорка има моменти на страх. Ами ако тя разбере за това? Ако открие еди-какво си... Може би няма да ме обича повече; ако знае, че аз съм взел пет хиляди и съм ги вложил в бизнес и съм ги загубил и никога не съм й казал за това или че един следобед излязох и си купих кола. Това беше нещо голямо, което направих преди две години. Както си пътувах по пътя и свърнах в един автосалон. Видях една кола, която наистина, ама наистина желаех да имам и си казах: "Ще я купя." Ей така, купих колата за двайсет минути и се качих в нея, карайки към къщи. През целия път към дома си мислех: "Та това е смешно". Пътувам към дома и си мисля: "Как да скрия тази кола от жена си?" Знаех, че тя ще я открие рано или късно. Може би преди вечеря. Ще попита: "Чия е тази кола на пътя?", Но всъщност си мислех (върнах се в шесто отделение): "Как да направя така, че колкото се може по-късно да узнае?" И тогава си казах: "Но това е лудост". Взех мобилния телефон и така, както карах, казах: "Излез от къщи, когато се върна. Имам нещо да ти покажа." А тя каза: "Какво имаш предвид?" Аз й отвърнах: "Току-що си купих кола." (Прас!) Така че, мисля, че прозрачността е най-голямото предизвикателство за мен във взаимоотношенията. Дори с човек, на когото съм се доверил изцяло в живота си. Аз наистина съм доверил на Нанси целия си живот. Напълно безусловно вярвам в нейната любов. И въпреки това се притеснявам да бъда напълно открит и честен с нея по отношение на всяко мое чувство, всяка моя мисъл и всяко идея, на всяко разбиране и неразбиране и на всичко, което върша. Разбирате ли? И ще ви кажа откъде идва това според мен. Мисля, че моят страх от прозрачността на взаимоотношенията може да се проследи назад до онзи древен дълговековен страх от Бога. Разбира се, представата ми е, че "Бог ще ме накаже" за това. Между другото, ще трябва да Ви кажа, че и до ден днешен ме спохожда тази представа. На някакво ниво една малка част от мен - въпреки всичко, през което съм минал, въпреки онова, което бе написано в удивителните книги на "Разговори с Бога" - все пак продължава да има нощи, когато се въртя на възглавницата и си казвам: "О, Господи, ами ако аз съм си въобразил всичко това? Ако греша по отношение на всичко? Ако съм подвел милиони хора - по отношение на Бога? Господи, ако греша, Бог тъпкано ще ми го върне."
    И тогава се налага да стана открит по отношение на Бога и да си кажа: "Разбираш ли боже, ако аз греша, сигурен съм, че знаеш, не съм го направил нарочно. Искам да кажа, че не съм подвел преднамерено никого. И ако има дори капка милост останала в Теб, отложи наказанието ми." Разбирате ли? Наистина това съвсем не е Бог, който зная, че съществува реално. Това е Бог на моето въображение, Бог на моя страх. И аз смятам, че дълбокият страх, който съществува у нас, за това, че ще бъдем съдени, неразбрани и наказани от божеството, се пренася върху другите хора в нашия живот: върху нашия партньор, нашите любими, нашия шеф в службата, хората, които са от някакво значение в живота ни. Така че, моето най-голямо предизвикателство в личните ми взаимоотношения е да се отнасям към хората, които са значими за мен, в съответствие с това, което сега вече смятам за Бог: че е моят най-добър приятел. Аз желая да имам приятелство с Бог и желая да бъда в приятелски отношения с моята съпруга и всички мои любими хора, да бъда в такива взаимоотношения, че да мога да застана гол пред тях, както ментално, така и физически и да кажа: "Ето това е - няма нищо скрито, нямам никакви скрити намерения. Ето това е всичко, което съм." Това е най-голямото предизвикателство пред мен и аз се изправям пред това предизвикателство всеки ден.
    Ще ми се съвсем накратко да ви попитам, Нийл, за начина, по който се оглеждаме във взаимоотношенията си - за това, че каквото не приемаме у партньора си или каквото не харесваме у човека, с когото имаме взаимоотношения, това фактически не харесваме и в себе си. Можете ли просто да коментирате накратко този въпрос?
    Не проявявам много негативизъм към онова което виждам у другите хора защото отдавна съм разбрал, че каквото виждам, и не ми харесва, ще е нещо, което вземам тук в себе си, и не в последните години започнах да харесвам всичко в себе си. Не е ли озадачаващо? Предполагам, че е малко трудно да повярвате, когато седите отсреща и ме гледате, но сега аз наистина харесвам много неща в себе си. Харесвам външния си вид. Харесвам обноските си. Харесвам идеите си. Харесвам своята смахнатост. Харесвам своята спонтанност. Харесвам онази част в себе си, която е напълно неконвенционална. Харесвам онези свои страни, които не са добри. Разбирате ли, харесвам дори начина по който се смея. Имам предвид това, че харесвам всичко в себе си и трябва да ви кажа, че за първи път в живота си се чувствам по този начин. И тъкмо защото се чувствам по този начин има много малко неща у хората, които не одобрявам. Станал съм невероятно толерантен. Необичайно е, но аз гледам хората наоколо си и просто ги обичам всички. Намирам напълно приемливо такова поведение, качества и личностни характеристики, които само преди няколко години щях веднага да отхвърля. И така, мисля, че с любовта към себе си, се явява и огромна любов към другите хора, защото ми се налага мисълта: "Господи, ако мога себе си да обикна, аз мога да обикна и всичко друго."
    Кои са петте нива на съзнаване на истината?
    Когато говоря за прозрачност на взаимоотношенията, често имам предвид казване на истината, което всъщност означава прозрачност. И ми бе дадено да разбера, че има в действителност пет нива на казване на истината.
    Първото ниво на казване на истината е, когато ти казваш истината за себе си на себе си. Това за мен беше голямо предизвикателство, защото аз съм лъгал себе си в продължение на много, много години. Наистина е трудно да си представиш буквално човек, Който лъже самия себе си, но е много лесно да се направи и аз съм го правил в продължение на много време. Второто ниво на казване на истината е, когато казваш истината на себе си за друг. И аз съм лъгал себе си в това отношение също в продължение на много, много години. Например години наред си казвах, че обичам и съм романтично влюбен в жената, с която живея.
    Винаги, когато ми минаваше мисълта, че не я обичам, когато изобщо си позволявах да си представя, "може би вече не съм влюбен в нея," един глас в мен настояваше: "Не ставай глупав, разбира се, че я обичаш." Защото от мен се очакваше да мисля така. Това се очакваше да бъде моето отношение. И така, аз просто лъжех себе си в продължение на дълго време, докато един ден си казвах истината за другия човек. Дори не я изричах на глас, просто я казвах на себе си, което за мен означаваше преодоляване на голямо препятствие. Третото ниво на казване на истината е, когато аз кажа истината за себе си на друг, така както правя това в момента.
    И четвъртото ниво на казване на истината е, когато кажа истината на този друг - моята истина, разбира се, не Истината. Истината обективно не съществува, но аз споделям моята вътрешна истина за другия с този човек.
    И петото ниво на казване на истината, когато стигнеш до него, е да казваш истината на всекиго за всичко. И ако ти можеш да изминеш тези пет стъпала, ти си изминал петте стъпала до небето, защото небето (пауза) няма нищо общо с лъжата. Чувал съм да казват, че понякога болката отваря сърцето да преживее по-голяма любов. Защо понякога трябва да преживеем болка, за да отворим сърцето си за любовта?
    Не мисля, че трябва. Който и да е казал, че болката отваря сърцето, за да изпита по-голяма любов, може би разкрива явление, което се случва, но не е задължително да се случи. Аз смятам, че е напълно възможно да преживееш и почувстваш голяма любов, без да изпиташ никаква болка. Но ние изживяваме собствения си културен мит. Съществува голям културен мит, според който любовта наранява и болката е път към любовта. Както се казва, ако не се измъчиш, няма да сполучиш. Трябва да кажа, че съм открил и все повече разбирам през последните няколко години, че е напълно възможно да обичаш щастливо и да чувстваш цялата любов, на която сърцето ти е способно, без да изпитваш никаква болка. Така че, в момента мога да кажа, че съм готов напълно да отхвърля представата, че болката и любовта трябва да вървят ръка за ръка, и че има само един път да се стигне оттук дотам и той минава през вратата, наречена "болка". Това не се налага; това е културен мит и ние можем съвсем съзнателно да го преодолеем, само ако решим.
    Значи ли това, че дори ако любимият човек те напусне, пак няма не.
    Няма болка когато любимият ми човек ме напусне, защото аз съм открил красотата и чудото на това да бъда себе си. Навремето си мислех, когато любимата ми ме напускаше, че моето самочувствие и моята представа за това кой съм излиза през вратата заедно с нея. Аз съм научил вече и макар да предполагам, че може да прозвучи донякъде глупаво, но е истина: Когато тя излезе през вратата, зад нея има петдесет, които са готови да влязат. И това е, защото аз съм неотразим.
    Каква роля играе Нанси във вашата кариера?
    Ще ви дам отговор, който напомня божествената дихотомия или антиномия. Тя играе всякаква роля и никаква роля. С други думи аз съм наясно, че Нанси не е онази сила в моя живот, която прави възможна кариерата ми. Ако мислех, че е така, щях да се разтърсвам от страх, че ако я загубя, ще загубя всичко. И така, аз не гледам на Нанси като на онзи елемент, който създава живота ми такъв, какъвто е в момента. И въпреки това по някакъв много тайнствен, интересен начин, без нея животът ми щеше да бъде невъзможен. Така че, това е божествена антиномия.
    Ролята, която тя играе в моя живот предполагам, е, че Нанси е основният човек в живота ми, който гледа на мен така, както аз гледам на себе си. Тя ме вижда такъв, какъвто аз си представям, че съм. Това се дължи на любовта. Любовта казва: "Аз желая да те видя такъв, какъвто ти се виждаш в своята най-прекрасна версия за себе си. Ето такъв желая да те виждам аз." Фактически любовта казва и още нещо; любовта казва, "Не само, че желая да те видя такъв, какъвто се виждаш ти в твоята най-съвършена версия на себе си, но желая да те видя и такъв, какъвто ти не се виждаш. Желая да те видя като нещо повече от това, което виждаш в себе си."
    Някой беше казал: "Ако ние виждаме себе си, както ни вижда Бог, щяхме доста да се смеем." Аз мисля, че Нанси ме вижда такъв, какъвто ме вижда Бог. Тя през цялото време ми казва някои неща за мен, някои малки неща. Тя мина покрай мен преди минута и каза: "Божичко, толкова си красив." Предполагам, че не бива да разкривам тези тайни, но дори ако само за миг си помисля, че не съм прекрасен, ако дори само за миг съм готов да се върна към някогашното отношение към самия себе си, към представата, че не съм физически привлекателен, то тогава човек като Нанси, човек, който те обича истински, винаги ще утвърди дори и най-смелите мисли, които имаш по отношение на себе си.
    Това е то! Току-що изразих същността на проблема. Хора, които обичат да поддържат вярата в най-смелите ти мисли по отношение себе си. Ти си именно такъв. Ти можеш да го направиш. Сами знаете... Онези смели мисли, които му се явяват на човек посред нощ, и които той не се осмелява да сподели с никой друг, защото ще го нарекат това или онова - егоист, безотговорен или нещо друго - ако им позволим да узнаят тези наши безразсъдни мисли по отношение на нас самите, които ни спохождат посред нощ. Нима се осмелявам да мисля това за себе си? Знаете ли, когато сте с човек, който дълбоко ви обича, не ви се налага дори тези мисли да ви спохождат; човекът, който истински ви обича, сам ви ги казва: "Божичко, колко си секси. Божичко, колко си силен. Божичко, колко си добър. Божичко, колко си прекрасен. Божичко, колко се радвам, че си мой." Нанси ми казва тези неща през цялото време, всеки ден. Не минава и час без да чуя някакви думи на окуражаване от Нанси. Каква роля играе това в моя живот? Нямам думи, за да изразя това.