Гледаме ли на живота и на всички негови елементи като на нещо лошо по същество или добро по същество. Това е въпросът. Ако разглеждаме живота като добър по същество, ние ще разрешим проблемите си с парите и ще превърнем парите в свой приятел. Тогава ще вършим добри неща с тези пари. Добри неща за себе си, защото го заслужаваме. Аз заслужавам тези обувки, вие също. Тогава ще вършим добри неща и за другите. Ще споделяме своето благополучие с другите. Ще споделяме благополучието, дадено ни от Бога, с всички, до живота на които се докосваме. И нищо няма да липсва на никого. Има достатъчно за всички нас. И когато изберем това, ние ще бъдем приятели с парите, със себе си, с всеки друг, както и с Бога.
    Така че онова, което трябва да направим, е да се чувстваме удобно с парите, както ще добавя, да се чувстваме удобно с телата си и един с друг. Трябва да се научим да се чувстваме удобно с материята на живота, така че да можем да кажем: "Дай ми всичко, което е този живот, и аз ще ти дам всичко, от което съм частица - живота", а не да изпитваме срам от някоя част на живота. Защото Бог не познава срама.
    Така че сега е вашият шанс да се отърсите от своите представи за това, че парите не са нещо добро, за това, че парите са нещо лошо. Тези представи карат хората да живеят в тихо отчаяние. Защото, смятат, че парите са нещо лошо, а те не желаят да вземат лоши неща за добри дела, те си налагат да работят нещо, което мразят, така че да може някак си да оправдаят това, че си получават парите. Преварват по осем часа на ден, вършат работа, която им е омразна, а след това вършат нещо, което обичат, на доброволни начала. Отиват в болницата или стават ръководители на група бой-скаути, или нещо друго. По този начин те вършат онова, което обичат, безплатно и онова, което мразят, срещу пари, защото могат да получат пари само, налагайки си наказание. Защото, в края на краищата, кой би вършил подобна неприятна работа ей така, безплатно? Кой би се съгласил да я върши без пари?
    Всичко обаче се променя, когато вземеш решение да бъдеш един от онези храбри хора, човек, който избира да живее вместо да се препитава. Тогава целият жизнен опит се променя. Човек постига такава промяна, че направо не може да повярва, когато промени отношението си към това защо е тук; когато реши фактически да създава живота си, вместо да изкарва препитанието си. И тази промяна е толкова огромна, че всичко в опита се променя, включително начина, по който се преживяват парите. И недейте да се заблуждавате. Тази промяна наистина става. А, ето че има въпрос...
    В мен има едно вътрешно противоречие по отношение на парите... Оценявам ги, наслаждавам им се, но наистина винаги съм чувствал, че за да спечеля пари, трябва да върша неща, които не ми се иска да върша. Сега разбирам, че това не е проблем, но противоречието продължава. Чувствам се част от една система или план, който поставя по-голямата част от света в лишения. За мен парите щяха да бъдат далеч по-приемливи, ако знаех, че всеки на този свят има храна, всеки на този свят разполага с медицински грижи, че всеки на този свят има дом и облекло. И тогава парите просто щяха да станат нещо ненужно...
    Чувам всяка дума, която казвате. Но внимавайте да не използвате своята правота, за да лишите себе си именно от този инструмент, който дава сила и който може да се използва, за да се осъществи тази справедливост. Бъдете внимателен да не използвате своята правота, за да обезсилвате себе си и по този начин да престанете да бъдете човек, който действително може да помогне това да се осъществи.
    Моят живот е посветен на сътворяването на един свят, който е точно такъв, какъвто току-що описахте, но аз допринасям далеч по-голяма полза за това сега, отколкото когато отричах тъкмо онази сила, която ми дава възможност да претворявам тези промени. Един от най-големите капани на човешкия опит е чувството за правота и понякога ние имаме усещане, което бих нарекъл "правото да бъдем прави". Струва ни се, че наистина ясно съзнаваме какво е право и какво не във всяка отделна ситуация. А в рамките на една относителна система на мислене, ние можем фактически да бъдем абсолютно прави по отношение на нещо. Но такава позиция е много опасна, защото чувството за правота може да блокира ефективното действие много по-бързо, отколкото всякакво друго действие или преживяване. То ни пречи да проявим разбиране.
    Когато си мисля, че съм прав по отношение на нещо, не мога да започна да разбирам как например, ти би могъл да се придържаш към гледна точка, различна от моята и как едни условия могат да бъдат допуснати и да продължават да бъдат допускани. Аз не изпитвам съчувствие към хората, които са създали ситуациите, които смятам за основателно да критикувам. Когато загубя съчувствие, аз загубвам способността да породя действително промяна към по-добро. Защото на никой не му е приятно да бъде обявен за неправ. Особено е опасно, струва ми се, да се изправим с всички свои основания и да критикуваме това, което става по света. Защото, бидейки ужасно справедливи по отношение на всички неправди в този свят, ние правим огромното заявление, че не разбираме, че самите ние сме довели до всички тези неправди.
    Нека да ви дам един пример: какво би помогнало на един голям хирург, на един голям лекар, на един голям медик, ако той основателно разкритикува наличието на болести на този свят? Какво би помогнало на един великолепен адвокат, на един изключителен юрист, ако той справедливо разкритикува наличието на конфликти в света? Той може да желае да промени това положение, да премахне или преодолее конфликтите, но има позиция на критика спрямо тях, критикувайки света за това, че в него има толкова много конфликти, това е удар срещу реалността, такава, каквато той я създава за себе си, за да преживее себе си, такъв какъвто е наистина.
    Виждате ли, това, което ние като човешки същества правим, е, че забождаме карфиците, а после ги изваждаме. Това, което ние като човешки същества правим, е, че сътворяваме точния, верен и съвършен набор от обстоятелства (тук сега говоря в метафизичен смисъл), за да изразим част от себе си, която заявява и провъзгласява кои сме в действителност. Ако моята истинска същност, например, е на лечител, аз ще създам метафизически съвършения набор от обстоятелства, за да се проявя като "човек, който лекува". Ето защо ще привлека в своя опит и дори на някакво ниво ще сътворя възмогната реалност - болестта - противоположното на това, което съм, за да изразя и да преживея истинската си същност.
    Най-лошото нещо, което може да се случи на божиите служители в света, е това, всеки човек още утре да преобрази себе си. Тогава те няма да имат какво да кажат на никого. Ето защо божиите служители, мъжете и жените, които служат на църквата, ще прекарат живота си на някакво дълбоко метафизично ниво, сътворявайки онова, което се нуждае от духовно изцеление, за да могат те да дадат израз и да преживеят истинската си същност. Ето защо истинските учители никога не съдят и никога не заклеймяват. Те променят външните обстоятелства на своя свят, без да ги заклеймяват. Защото да ги заклеймяваш, означава да осъдиш самия процес, чрез който на тези учители им се позволява да изразят една своя страна, която проявява и изважда на бял свят цялото величие на истинската им същност. Това е дълбока метафизична загадка, но духовните учители я разбират съвършено.
    И отново ще повторя, тъкмо това е причината, поради която духовните учители никога не осъждат и не заклеймяват нищо, а просто се стремят да изразят онази част от себе си, която позволява на външните обстоятелства да се трансформират и променят. По практически въпроси, от гледна точка на практическата политика и на практическите социални взаимоотношения, критиката от позициите на справедливостта никога на никого не служи.
    Една от най-изключителните фигури на нашето време е Джими Картър. Това е човек, който участваше в много взривоопасни ситуации, без да ги критикува от позициите на правото. В резултат на това той промени много от тези обстоятелства за по-добро. И то по начин, по който хората, които се отнасят към същите обстоятелства с чувството за справедлива критика, никога не биха могли да постигнат.
    И моята справедлива критика или гняв по отношение на състоянието на света в много отношения е основна пречка...
    Без съмнение. Всеки момент на критика от позиция на правото и всеки момент на осъждане ти пречи да изразиш своята най-върховна идея. Защото така или иначе никой няма да те чуе. Когато говориш от позиция на правото или на осъждането, никой не може да те чуе. По такъв начин ти не само отблъскваш силата, която ти позволява да твориш, но също така отблъскваш и хората, които могат да ти дадат такава сила. Защото никой не понася критика от позиция на правото, дори и тези, на които се опитваш да помогнеш.
    Вие казахте и нещо друго интересно. Казахте, че в началото и във времето, когато сте размишлявали по тези проблеми, сте се улавяли, че вършите или си мислите, че трябва да вършите нещо, което не ви е по сърце, за да не излезе, че се "продавате". Никой обаче не върши нещо, което не му е по сърце. Трябва да сме напълно наясно по този въпрос. Никой не върши това, което не желае да върши никога. Ние вършим точно това, което искаме, в съответствие с резултатите, които желаем да постигнем. После претендираме, че не сме имали друг избор и убеждаваме самите себе си да изпитваме съжаление за избора, който сме направили. Разбирате ли? Никой не прави нищо, което да не желае да прави. Никой. Може ли поне един човек в стаята да си спомни момент, когато е направил каквото и да било, което не е желаел да прави. Може ли някой... Кой би вдигнал ръка сега? Но аз говоря сериозно. Има ли някой в тази стая... Вдигнете ръка, ако мислите, че е имало период във вашия живот, когато сте вършили нещо, което не сте искали да вършите. Добре, нека да минем нататък...
    Струва ми се, че тук не става въпрос дали желаем или не да направим нещо. Често ми се случва да чувам хората наоколо си да Казват: "Нямам друг избор". Книгите "Разговори с Бога" ме научиха да не постъпвам така. Хората често си внушават, че нямат избор, аз самата много пъти съм си внушавала. И аз често казвах: "Нямам избор". Защото на онзи етап от живота си не виждах друг избор. Но Когато прочетох материала, разбрах, както вие казвате, че ние не правим нищо, без да сме го избрали. Тогава започнах да правя съзнателен избор и сега дори си казвам на глас: "Избирам да правя това". Сега първо избирам и после върша нещата. И когато чуя някой да казва: "Нямам избор", винаги ми се иска да му кажа: "Разбираш ли, ти самият си направил този избор". Но струва ми се, че това в нашето общество не може да се приеме. То е, както по отношение на парите. Същото се отнася и до избора. Твърде хубаво е, даже не зная дали го заслужавам... Имам предвид, че много повече са хората, които си мислят, че нямат избор от онези, които избират какво да правят. На мен тази промяна ми костваше много усилия.
    В Живота никога не настъпва такъв момент, когато да нямаш избор. Фактически ти сам сътворяваш обстоятелствата на своя живот, включително и този момент, който наричаш "без избор", тъкмо за да си дадеш възможност да преживееш избори те, които имаш. Ти фактически си сътворил това привидно препятствие по пътя. И някои от вас ще забележат това, но повечето хора няма до го забележат. И ще се оставят да доживеят остатъка от живота си, представяйки си, че нямат избор.
    "Нямах друг избор" е най-често използваният аргумент за това, че правим това, което искаме да правим. Продължаваме и правим каквото искаме, за да избегнем определен резултат или да сътворим определен резултат, което всъщност е едно и също.
    Така че, правим онова, което желаем, съобразно обстоятелствата, в които се намираме, за да постигнем или избегнем определен резултат. После си казваме: "Нямах друг избор", но ние имаме избор. И всеки избор, който правим, всяко решение, което вземаме, всяка мисъл, която ни минава през ума и всяка дума, която изричаме, всяко изявление на това, което си мислим, че сме и изборът, който правим за себе си, всеки подобен акт е акт на самоопределение. И ти наистина имаш избор. Но запомни: никой никога не прави нещо неадекватно съобразно собствената си представа за света.
    И така, не само че винаги имаш избор, но всъщност винаги правиш избор и винаги правиш тъкмо този избор, който смяташ, че в най-голяма степен ще предизвика или избегне определен резултат. Онова, към което се стремиш, е тъкмо резултатът, който ще ти съдейства, за да определиш истинската си същност. А тъкмо това е твоята цел. Може и да не я определяш по този начин, но аз те уверявам, че това е целта но човешката душа. И когато започнеш да я разглеждаш и определяш така, ти започваш да гледаш на целия живот съвсем различно. Тогава си представяш живота като едно голямо приключение, защото той изведнъж, става за теб невероятно приключение - приключението на себе създаването.
    Някои хора се чувстват жертва по отношение на парите. Те не си дават сметка, не разбират истински, че винаги имат избор по отношение на всичко и особено по отношение на парите. На някои хора им се струва, че са оставени на произвола на съдбата и напълно зависещи от външни обстоятелства. Или както би могло да се случи, оставени на произвола на нещастието. И те наистина не виждат никаква връзка между финансовото си състояние в живота и нивото на собственото си съзнание. Те не виждат връзка между това, което им се случва по отношение на парите и начина, по който сами създават такава ситуация. Но аз ви казвам, че ние създаваме всичко в своя живот. Някои хора казват: "Ти не разбираш, Нийл, аз не съм имал тези възможности, които други хора са имали". Те са били лишени от културни и обществени привилегии или не са имали способности, или каквото и да било, което си представят да стои между тях и парите. На такива хора бих казал няколко неща: първо, парите не идват при човека в зависимост от това, което той върши. Ако мислите, че парите идват поради това, което вършите, тогава, разбира се, ще имате на разположение всички тези алибита, свързани с работата: "Не получих образование в колеж" или "От самото начало бях лишен от необходимите условия и привилегии", или пък "Аз не съм имал възможностите, които ти си имал" - всичко това, защото си въобразяваш, че парите отиват при даден човек в зависимост от това какво върши, а не от това какво е. Това да бъдеш, да съществуваш - то е нещо, дадено на всеки, независимо от образованието, от статуса на живот, от етническите и културни предпоставки, от социалния статус. Всеки може да бъде обичащ; всеки може да бъде изключителен; всеки може да бъде щедър и даряващ; състрадателен и приятелски настроен. Всеки може да бъде всичко онова, за което бихме дали много пари, за да можем да бъдем, независимо какво правим. Това какво правим всъщност не е от голямо значение. Адвокатите, които печелят най-много пари, лекарите, които печелят най-много пари, църковните служители, които печелят най-много пари и продавачите на вестници, които печелят най-много пари, са тъкмо онези, които се явяват с най-широката усмивка на лице, с огромно открито сърце към всеки, до чийто живот се докоснат. Те са тези, които получават най-голям бакшиш за това, че са ти продали вестника, и всички други вестникари се чудят как става това. "О, виждате ли, този вестникар има по-хубав велосипед" или пък "Произхождаш от по-добро семейство", или "Живееш в по-хубав квартал", или "Имал си по-благоприятен път в живота". Никой в живота няма по-благоприятен път. Всичко, което трябва да сторим, е да поделим с другия едно ниво на съществуване, до което хората желаят да се докосват през цялото време. И ако пожелаем да го направим, няма значение това, с което се занимаваме в живота. Можем да бъдем водопроводчици, вестникари, чистачи на улицата или президенти на корпорации. Всичко добро, което има в живота ще нахлуе в нашия живот, когато сме готови да открием сърцето и да споделим от дълбочината на своето битие съкровището, което е заложено в нас, което се нарича любов или, по-свободно казано, приятелство. Разбирате ли, една усмивка може да ви купи много повече добронамереност, отколкото сте си представяли.
    И така, ще ми се да кажа на хората, които се считат жертви на своята парична ситуация, да се вгледат в онези, които са преуспели в живота. Нека да направят анализ на хората, които са станали много, много богати - на които и да е сто милионера - и ще станат свидетели на нещо изключително като наблюдение. Да, вие ще видите хора, които са имали всякакви привилегии, културни и обществени възможности, но също така ще видите и мнозина, които не са ги имали. Погледнете, онези, които не са имали повече от това, което вие сега имате и се запитайте как са стигнали от там, където са били, дотам, където вие желаете да бъдете. Каква е разликата между тях и вас? Ако те можеха да ви я кажат, щяха да я определят така: "Аз имах желание да се разкрия, бях готов да раздам всичко, което е в мен. Не исках да го задържам за себе си."
    Поговорете някога с Барбара Стрейзанд. Просто си поговорете някога с нея. Попитайте я за нейния културен и етнически произход, за преимуществата и неудобствата. После я попитайте как е стигнала до това, което е. Някои хора наричат това синхрон, някои хора го наричат магия. Но всичко се свежда в крайна сметка до това да се покажеш на вселената колко е Великолепен твоят "аз", независимо каква е твоята биография. Направиш ли това, ще бъдеш щастлив, между другото ще бъдеш щастлив в живота, независимо дали имаш или нямаш много пари.
    Нийл, питам се можеш ли да ни кажеш защо толкова много хора, които са тръгнали по духовен път, или така наречените служители на просветлението, не могат да се справят във финансово отношение? Онези от нас, които са напуснали своето служебно положение и се чувстват призвани да потърсят верния начин да изкарват прехраната си? Изглежда сякаш проверката е, ще можеш ли да минеш през финансовия огън? Защо с такива проблеми се сблъскват толкова много измежду нас?
    Защото в момента, когато заявиш, че си нещо, всичко различно от него изниква наоколо. Отново ще повторя: в момента, когато заявиш, че си нещо, всичко различно от него изниква наоколо. И това е необходимо. Това е закон на вселената.
    Но ще попитате: "Защо?" Защото това е начинът, по който вселената функционира.
    А ето защо е така:
    В отсъствието на това, което не си, това, което си, не е.
    Разбрахте ли го? Клатиш глава, скъпа, и си казваш: "Какво ли се опитва да ми каже този човек?" Ето какво казах: В отсъствието на това, което не си, това, което си, не е. Сега нека да дам един пример. Смяташ ли, че ти си дебела, висока и огромна? Не. Но как разбираш, че не си дебела, висока и огромна?
    В сравнение с останалите хора, изглежда, че съм нещо средно.
    И така, ако дебел, огромен и висок не съществуват, как ще знаеш, че ти не си дебела, висока и огромна? Да предположим, че всички изглеждат като теб. Боже, няма ли да бъде великолепно това? Но всъщност вие всички изглеждате великолепни такива, каквито сте. Само се пошегувах, не можах да устоя. Но как е името ти?
    Карен.
    Карен. Да предположим само за целите на дискусията, че всички изглеждаха точно Като теб. Как щеше да разбереш по какъв начин изглеждаш? Как щеше да знаеш, по какъв начин да опишеш себе си? Как би могла да кажеш: "Аз съм с дълга тъмна... О, но виждам, че всички са с дълга тъмна Коса. Добре, аз съм относително слаба и малко ниска. Да но всички са нисички и малко..." Как ще успееш да разбереш коя си? Няма да разбереш, нали така? Няма да разбереш в рамките на това относително съществувание.
    Поне що се отнася до външността, не.
    Що се отнася до външността, не. Пък ако всеки е тъждествен и във вътрешно отношение, няма да можеш да разбереш и вътрешно коя си. Защото всички ще бъдете еднакви, не е ли така? Ето защо, обещавам ви, че ако пожелаете да преживеете истинската си същност, това, което сте, то ще привлечете към себе си всичко, което не сте. Защото в отсъствието на това, което не си, това, което си, не е.
Разбра ли? Бинго.
    И така тайната, тайната, когато веднъж разбереш това, е да не му се противопоставяш. Защото онова, на което се противопоставяш, то постоянства. А онова, което осъзнаеш, изчезва. Онова., което не върнеш, задържиш, става твое. Онова, което превърнеш в нещо свое, повече не ти се съпротивлява.
    Нийл, има толкова много хора, които се ужасяват да напуснат своето служебно положение от страх, че ще загубят възможност да печелят препитанието си и изобщо чувството за сигурност така, както го разбират. Какво би им казал?
    Някои хора наистина се ужасяват да напуснат своето служебно положение. Те са хванати в капана, създаден от самите тях, защото си представят, че ако напуснат службата или поста си, след като са положили толкова усилия, за да се домогнат до него, са загубени. Но всъщност за тях всичко е загубено, защото, ако не беше загубено, те нямаше да имат желание да напускат. Така че ключовият въпрос е не какво ще загубиш, ако напуснеш своето ...., а какво ще спечелиш? И дори само какво е това, което те е накарало да спреш и да помислиш за напускане. Това е ключовият въпрос. Ако разгледаш защо е трябвало дори да помислят за напускане, ще установиш, че трябва да има нещо, което не е съвсем наред там, където са сега. Какво им липсва? Сигурно чувстват някаква празнота. И така, на хора, които са изправени пред дилема, бих казал нещо, което често повтарям: "Виждате ли, необходимо ви е да градите живота си, а не да изкарвате прехраната си. Възможно е да бъдете далеч по-щастливи с една трета от доходите, които печелите, но когато тези доходи са следствие на едно състояние на битие, което носи радост на душата."
    Разбирате ли, това е ключовият въпрос за всеки: При какви условия ние принасяме радост на душите си? Ако това, което вършиш, за да си изкарваш прехраната, е наслада за твоята душа, колко прекрасно за теб. Но трябва да ви кажа, че това се отнася за много ограничено малцинство от хора на тази планета. Повечето хора живеят живот на тихо отчаяние, вършейки нещо, което смятат, че са длъжни да вършат, за да оцелеят. Моят живот ме е научил, че ние не трябва да вършим нищо с цел да оцелеем. Аз винаги съм се движил по посока на вятъра и винаги съм правил онова, което е принасяло на душата ми най-голяма наслада. Това е карало някои от моите приятели, сътрудниците ми, както и семейството ми от време на време да ме наричат безотговорен. Но на кого дължа това голямо чувство за отговорност, ако не на себе си?
    И така, аз се отказах за дълго време от всякаква професия или активност, които ме правеха нещастен и с които се бях заемал, само защото си мислех, че съм длъжен, за да поддържам определен стандарт на живот. Същото бих направил и днес, ако това, с което се занимавам не ме правеше много щастлив. Дори ако си позволя да си представя, че щастието на другите е моя отговорност, как бих могъл да направя другите щастливи, когато аз съм отчаяно нещастен в опитите си да ги направя тях щастливи.
    И така, онова, което бих казал на хората, които се чувстват като хванати в клопка, е да се подложат на малко изпитание. Да запишат на хартия: "Капаните, в които съм". И тогава да опишат капана, в който се намират. "Аз се занимавам с работа, която ми е неприятна, но ако я напусна, няма да успея да спечеля парите, които печеля сега и няма да имам всичко, което ми е необходимо, както и хората, които зависят от мен няма да го имат." Това е клопката. И тогава: "Какво ще стане, ако аз се измъкна от този капан?" А след това, след като разгледаш какво ще стане, ако се измъкнеш от капана, разгледай третото ниво. "Какво ще стане, ако аз въпреки това реша да го направя?" Виждаш ли? Това, което ще установиш, е, че светът и без теб ще продължи да се върти. Научих един голям урок от една изключителна жена преди много години. Името й е д-р Елизабет Кюблър-Рос и аз имах възможността да я познавам лично. Един ден Елизабет и аз пътувахме заедно и аз споделих с нея, че искам наистина да върша нещо, но е нужно да напусна работата си, за да се заема с него, а ми се струва, че не мога да направя това по ред причини. Най-малко защото много хора зависеха от мен и от това да бъда, където съм. Елизабет ме погледна съвсем спокойно и със силен шведски акцент ми каза, мигайки бавно: - Разбирам, а какво щяха да правят всички тези хора, ако просто умреш утре?
    - Това е несправедлив въпрос, защото аз вероятно няма да умра утре - отвърнах аз. Тя ме погледна и каза:
    - Не, ти умираш още сега.
    В този момент аз реших да живея. Реших да живея своя живот. И това беше най-голямото решение, което някога съм вземал. Тъкмо това и бих казал на всеки, който се чувства като хванат в капан, независимо дали става въпрос за принудителна работа или за каквото и да е в живота. До каква степен си готов да се откажеш от живота? И до каква степен имаш желание да вземеш живота си в свои ръце? Когато веднъж вземеш живота си в свои ръце, каква част от него мислиш, че можеш да отдадеш на другите? Не става дума само за материалните неща, но за радостта, щастието, които обладават твоята душа.
    Ето защо, отговорните учители никога не се противопоставят на онова, което е противоположно на тяхната същност, а по-скоро гледат на него като на най-голямо благословение. Дайте насам онова, което е противоположно, дайте ми онова, което не съм. Защото аз не само, че ще го посрещна, ще ми е приятно да приема това, което не съм, но ще се слея с него, ще стана част от него и то ще благослови това, което съм, и ще ми позволи да го изявя най-пълноценно. Разбирате ли?
    Цялата вселена е поле, едно поле. - Поле. Някои хора го наричат морфично поле. Аз го наричам поле на опитността, поле на проявлението. Животът, проявяващ се в самия живот. Това е поле на контрастите, поле на контрастните елементи, ако така ви харесва. И само в това поле на контрастни елементи определен елемент може да познае и да определи себе си, такъв, какъвто е реално. Това е истината за тази Вселена на относителността.
    В Сферата на Абсолютното, така както тя се нарича на нашия език, подобно контрастно поле не е необходимо - и по тази причина не е и възможно. Защото Сферата на Абсолютното е по дефиниция абсолютно това, което е. Разбирате ли? И няма нищо друго. И това ние наричаме Бог. На нашия език, с нашите думи и според нашия начин на самоизразяване, ние наричаме това Бог.
    В началото е имало всичко, Което Е и всичко, Което Е, е било всичко. Друго не е съществувало.
    Но То е пожелало да познае Себе Си от Собствен опит. И така То е погледнало Вън от Себе Си, търсейки нещо, което е различно от Него, така че да може да познае Себе Си от собствен опит. Но извън Себе си То не е намерило нищо, освен това, Което е То, защото не е имало нищо извън Него самото. И не е имало нищо друго, освен това, което е То. Защото То е било всичко, което Е, и не е имало нищо друго.