—   Започнете да приемате миналото като нещо, което   никога   не   може  да   се   промени,   независимо   какво чувствувате по  отношение на него.   Всичко е минало)   И никое чувство на вина, което изберете,  няма да го промени.   Нека това  се   запечата в   съзнанието   ви.   „Моите угризения няма да променят миналото, нито ще ме направят по-добър човек."  Този начин на мислене ще ви помогне да разграничите чувството на вина от поуката, която  човек взема   от миналото.
     — Запитайте се какво отбягвате сега с угризенията си за миналото. Като положите усилия в тази насока, ще   премахнете   необходимостта   от   чувство   на   вина.
     Един мой пациент, който поддържаше извънбрачна връзка, може да послужи като подходящ пример за този тип изкореняване на вината. Той твърдеше, че изпитва угризения, но продължаваше да се измъква от къщи всяка седмица, за да се среща с приятелката си. Казах му, че вината, за която толкова много говори, е напълно безполезно чувство. Тя не укрепваше брака му и дори помрачаваше удоволствието му от любовната връзка. Той имаше две възможности за избор. Едната бе да осъзнае, че прекарва настоящето си в угризения, тъй като това му е по-лесно, отколкото да разгледа внимателно брака си и да положи усилия да го укрепи и да се промени.
     Втората възможност бе да се научи да приема поведението си. Би могъл да признае, че оправдава извънбрачните връзки, и да осъзнае, че ценностната му система включва поведение, осъждано от голям брой хора. И в единия, и в другия случай пациентът щеше да избере да изкорени вината, като или се промени, или се приеме такъв,   какъвто  е.
     — Започнете да приемате някои неща у себе си, които сам сте избрали, но които другите може да не харесват. И ако родителите ви, шефът ви, съседите ви или дори партньорът/партньорката ви изкажат несъгласие с някои страни от поведението ви, приемете това като нещо естествено. Спомнете си какво казахме по-рано за стремежа към одобрение. Необходимо е вие да се одобрявате. Одобрението на другите е приятно, но не най-важното нещо. Когато престанете да изпитвате потребност от одобрение, ще отпаднат и угризенията за поведение,  което не носи одобрение.
     —   Водете си „Дневник на вината" и в него вписвайте   всички  изпитани  угризения,   като   отбелязвате  кога, защо и по отношение на кого се появяват и какво в настоящето    отбягвате,    като    се    терзаете    за   миналото. Дневникът ще ви помогне да осъзнаете слабото си място,   свързано  с чувството на вина.
     —   Преразгледайте   ценностната   си   система.   В   кои ценности истински вярвате и кои се преструвате, че приемате? Направете списък на всички фалшиви ценности и вземете решение да живеете според система от нравствени правила, установени от самия вас,   а не наложени от   другите.
     —   Изгответе списък на всички свои лоши постъпки. Измерете вината си във всяка от тях, като използувате скала от 1 до 10. Съберете точките, с които сте оценили всяка лоша постъпка,   и  помислете  дали  в   настоящия момент има някакво  значение дали общият сбор е   100 или   1 000 000. Сегашният момент остава непроменен, а всичките ви угризения са напълно безполезни.
     —   Преценете  действителните   последствия  от  поведението си. Вместо да търсите някаква мистична интуиция,   която да посочи плюсовете и  минусите в  живота ви,   установете  дали   резултатите   от   постъпките   ви   са приятни и полезни за вас.
     —   Покажете на онези ваши  близки,   които   се   стремят да ви манипулират чрез вината, че сте в състояние да   преживеете   тяхното   разочарование   от   вас.   Когато мама започне да събужда угризения у вас с думите  „Ти не направи това"  или   „Аз ще донеса столовете,   ти си стой",   вие   заучете  нови  отговори  като   „Добре,   мамо, щом си решила да рискуваш здравето си заради няколко стола, вместо да ме почакаш няколко минути, мисля, че нищо не мога да направя,   за да те разубедя."    Това ще отнеме време, но поведението на другите ще се промени, когато разберат, че не могат да ви принудят да изберете вината. След като обезвредите вината, емоционалната власт на другите и възможността да ви манипулират завинаги ще   отпадне.
     —   Направете нещо,  за което сте сигурен, че ще предизвика угризения у вас. Когато се регистрирате в хотел и хопът получи указание да ви заведе до  стаята,  която спокойно можете да откриете сам и до която лесно можете да стигнете с лекия си ръчен багаж, кажете, че ще се оправите сам. Ако той настоява, заявете на неканения придружител, че си губи времето и труда, тъй като няма да му дадете бакшиш за услуга, която не желаете.  Или заминете сам някъде за една седмица, както винаги сте желали да направите — въпреки извикващите чувство за вина възражения на останалите членове на семейството. Тези форми на поведение ще ви помогнат да отхвърлите вездесъщата вина,   към която  толкова много   сфери   от всекидневието  умело   ви тласкат.
     —   Следният диалог е ролево упражнение в една група за психотерапия, която аз ръководя. В упражнението младо момиче   (23-годишно)  се изправя пред майка си (чиято роля изпълнява друга участничка в групата) и й съобщава, че иска да напусне семейното гнездо.   „Майката"  използува всички  възможни доводи,   пораждащи чувство   за вина,   за да я   задържи у дома.   Този диалог бе крайният резултат от едночасово обучение на „дъщерята" как да надхитри „майчините" аргументи, създаващи у нея чувство  на вина.
     ДЪЩЕРЯТА:   Мамо, аз ще си изляза от къщи.
     МАЙКАТА: Ако го направиш, ще получа инфаркт, знаеш колко е болно сърцето ми и каква нужда имам от тебе и от твоята помощ за лекарствата и за всичко.
     ДЪЩЕРЯТА: Ти се вълнуваш за здравето си и мислиш, че не можеш без мене.МАЙКАТА: Разбира се, че не мога. Толкова години се грижа за тебе, а ти просто ще си отидеш и ще ме оставиш тук да умра. Ако смяташ, че майка ти го заслужава,   хайде,   тръгвай.
     ДЪЩЕРЯТА: Смяташ, че заради това, че си ми помагала, когато бях дете, аз би трябвало да ти се отплатя, като остана тук, вместо да стана самостоятелна и да разчитам на себе  си.
     МАЙКАТА: (Хваща се за гърдите). Получих сърцебиене. Мисля, че умирам. Ти ме убиваш, да, да.
     ДЪЩЕРЯТА: Ще ми кажеш ли нещо друго, преди да си тръгна?
     В този диалог дъщерята отказва да се поддаде на очевидните стимулатори на вина, които нейната майка й предлага. До този момент дъщерята е била истинска робиня и всеки неин опит да си извоюва независимост е бил неизменно посрещан с думи, насаждащи чувство на вина. Мама е била готова да приложи всички средства,   за да продължи да държи дъщеря си в подчинение и под контрол. Дъщерята е трябвало или да усвои нови отговори,  или да робува на майка си и на собственото си чувство на вина до края на живота си.  Вгледайте се в  отговорите на дъщерята.  Те  започват със забележки, че майката е отговорна за това,  което чувствува.  Като казва „Ти чувствуваш", а не „Аз чувствувам", дъщерята тактично свежда до минимум способността си да изпитва угризения.
     Ето това е вината — удобен инструмент за манипулиране на другите и загуба на време. Безпокойството — другата страна на монетата — от диагностична гледна точка е еднакво с чувството на вина, но е насочено изключително към бъдещето и всички ужасни събития, които   биха могли да   се   случат.

     АНАЛИЗ  НА   БЕЗПОКОЙСТВОТО
     Няма нужда да се безпокоите. Никаква нужда. От този миг до края на живота си можете да изпитвате безпокойство за бъдещето, но и най-голямото ви безпокойство не е в състояние нищо да промени. Помнете, че по определение безпокойството води до демобилизация в настоящето, като резултат от събития, които ще се случат или няма да се случат в бъдеще. Внимавайте да не смесите безпокойството с плановете за бъдещето. Ако градите планове и с дейността си в настоящия момент осигурявате по-ефективно бъдеще, това не е безпокойство. Безпокойство е само тогава, когато по някакъв начин сте демобилизиран в настоящето по повод на бъдещо   събитие.
     Така, както поражда чувство на вина, обществото насърчава и безпокойството. Отново всичко започва с приравняването на безпокойството и грижовността. Посланието е, че ако ви е грижа за някого, то непременно се безпокоите за него. Човек често чува думите: „Разбира се, че се тревожа. Това е естествено, когато те е грижа за някого." или „Не мога да не се безпокоя, тъй като те обичам." Следователно вие доказвате обичта си, като изпитвате подходящо количество безпокойство в подходящ  момент.
     Безпокойството е белег на съвременната западна култура. Почти всички хора прекарват огромен брой настоящи моменти в безпокойство за бъдещето. И то за нищо. Нито един момент на безпокойство няма да поправи нещата. Безпокойството всъщност ще стане причина да бъдете по-неефективен в настоящето. Освен това то няма нищо общо с обичта, предполагаща взаимоотношения, при които всеки има право да бъде такъв, какъвто си избере, без никакви необходими условия, наложени   от другия.Представете си, че живеете през 1860 г., в началото на Гражданската война8. Страната се готви за война и населението на Съединените щати е приблизително 32 милиона. Всеки от тези 32 милиона души се безпокои за стотици неща и те прекарват много настоящи моменти в тревога за бъдещето. Безпокоят се за войната, за цените на храните, за военната повинност, за икономиката, за всичко, за което вие се безпокоите днес. През 1975 г. — близо 115 години по-късно — всички онези хора, които са се тревожили, са мъртви и сумарното им безпокойство не е променило нито един миг от това, което днес е история. Същото се отнася за моментите на вашето безпокойство. Кой от миговете, изпълнени с вашето безпокойство, ще има някакво значение във времето, когато земята бъде населена от съвсем нова група хора? Нито един. А кой от миговете ви на безпокойство има значение днес, кой ще промени нещата, за които се тревожите? Нито един. Следователно това е едно слабо място, което трябва да се преодолее, тъй като вие пилеете ценните си настоящи моменти в поведение,  което не ви носи никаква положителна печалба.
     Голяма част от безпокойствата ви засяга неща, които са извън вашия контрол. Можете да се безпокоите колкото искате за войната или за икономиката, или за възможно заболяване, но безпокойството не ви носи нито мир, нито охолство, нито здраве. Като индивид вие почти нямате контрол над тези неща. Освен това катастрофата, за която се тревожите, често се оказва съвсем не така ужасна,   както  сте  си я представяли.
     Няколко месеца лекувах 47-годишния Харолд. Той се безпокоеше, че ще го уволнят и няма да може да издържа семейството  си.   Страдаше  от натрапчиво   безпокойство. Беше започнал да слабее, не можеше нощем да спи и често повръщаше. По време на лечебните сеанси разговаряхме за безполезността на безпокойството и за това, че той може да избере да бъде доволен. Но Харолд се безпокоеше истински и чувствуваше, че е длъжен всеки ден да се безпокои за възможни неизбежни бедствия. Накрая след месеци на безпокойство действително го уволниха и за пръв път в живота си остана без работа. За три дни си намери друга работа с по-висока заплата, която му доставяше по-голямо удоволствие. Той бе използувал склонността си към натрапчиво безпокойство, за да си намери новата работа. Бе търсил бързо и неумолимо, а цялото му безпокойство беше напразно. Семейството му не умря от глад и Харолд не се провали. Както повечето тревожни картини на бедствия, които човек си представя, случайността носи повече полза, отколкото ужас. Харолд от опит разбра, че безпокойството му е безполезно, и започна да възприема позицията на човек, който не се тревожи прекомерно.
     В едно остроумно есе за безпокойството, публикувано в сп. „Ню Йоркър", Ралф Шънстейн осмива безпокойството:
     „Какъв списък само) Нещо старо и нещо ново, нещо космическо и въпреки това нещо банално, защото ,. надареният с въображение тревожещ се човек неизменно съединява делничното с възвишеното. Ако Слънцето угасне, ще могат ли метеоролозите да вършат цялата работа нощем? Ако замразени по криогенен път хора някога бъдат размразени и съживени, ще трябва ли отново да бъдат включени в избирателните списъци? Ами ако малкият пръст на крака изчезне, головете, които се броят за три точки във футбола,   по-малка роля ли ще   започнат да  играят  в   Националната   футболна лига?"
     Може би вие сте в категорията на тези, чиято професия  е да  се   безпокоят,  да   си създават ненужен стрес и тревоги в резултат от избора, който са направили — да се тревожат за всяка възможна дейност.  Или сте от по-второстепенната категория хора, които се безпокоят само за личните си проблеми.   В следния списък са представени   най-често   даваните   отговори   на   въпроса   „За какво   се  безпокоите?"

     ТИПИЧНИ ФОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ, СВЪРЗАНО С   БЕЗПОКОЙСТВОТО
     Тези данни събрах по време на вечерна лекция, която изнасях пред около 200 души. Въз основа на данните изготвих „Списък на безпокойствата". Можете да си пишете „точки за безпокойство", както направихте по отношение на постъпките, за които изпитвате угризения. Следните данни не са подредени нито по честота, нито по значимост. Твърденията в скоби представят типовете фрази,   с които се  оправдава  безпокойството.


     СПИСЪК НА ВАШИТЕ БЕЗПОКОЙСТВА
     Безпокоя се:
     1. За децата си („Всеки се безпокои за децата си, та нали няма да съм добър родител, ако не се безпокоя?")
     2. За здравето си („Ако не се безпокоиш  за  здравето   си,   можеш да  умреш  по   всяко   време)")
     3.   Че ще умра   („Никой не  иска да умре.   Всеки  се безпокои   от   смъртта.")
     4.   За работата  си   („Ако   не   се   безпокоиш,   можеш да   я   изгубиш.")
     5.  За  икономиката   („Все   някой   би   трябвало   да   се безпокои,   тъй   като   президентът,   изглежда,   не  го   е грижа.")
     6.   Че може да получа сърдечен инфаркт  („Всеки се безпокои,    нали?    Сърцето   ти    всеки   миг   може   да спре.")
     7.    За финансовата си сигурност   („Ако  човек не   се безпокои   за  това,   може да   се   намери   в   приюта   за бедни или да започне да получава помощ от държавата.' )
     8.    За щастието на мъжа си/жена си („Бог ми е свидетел колко много се безпокоя дали той/тя  е щастлив/а и въпреки това никой  не ми го признава.")
     9.   Дали правя каквото трябва („Винаги се безпокоя дали правя  всичко  както трябва,  така разбирам,   че всичко   е  наред.")
     10.   Дали   ще  родя   здраво   дете,    ако    съм   бременна („Всяка   бъдеща  майка  се   безпокои  за  това.")
     11.  За цените („Редно е някой да се безпокои за цените,   преди да  са  скочили   твърде  нагоре.")
    12.    Да  не   стане  катастрофа   („Винаги   се   безпокоя, че  мъжът/жена  ми или децата  може да катастрофират.   Това  е   съвсем  естествено,   нали?")
     13.   Какво ще си помислят хората („Безпокоя се,  че приятелите   ми   може  да   не   ме   харесат.")
     14.    За теглото  си  („Никой  не  желае да  бъде  пълен, затова е съвсем естествено, че се безпокоя да не напълнея   отново,   след  като   съм   отслабнал/а.")
     15.   За пари („Парите никога не ни стигат и се безпокоя, че някой ден може да се разорим и да се наложи да   получаваме   помощ   от държавата.")
     16.   Да не се развали колата ми („Тя е стара бричка и понеже я карам по магистралата,   естествено  е да се  безпокоя какво  би станало,   ако се развали.")
     17.   За   сметките   си    („Всеки    се    безпокои,    когато трябва да плаща  сметките си.   Човекът не   е   човек, ако не се безпокои за сметките си.")
     18. Че родителите ми ще умрат   („Не  знам какво  ще правя, ако те умрат, толкова се безпокоя, че чак ми призлява.  Безпокоя се, че ще остана сам/а — мисля, че няма да го  понеса.")
     19.   Дали ще отида в рая или какво ще стане, ако няма бог („Не мога да понеса мисълта, че след смъртта няма нищо.")
     20.   За времето („Правя планове за излет, а може да завали дъжд.   Безпокоя се дали ще падне сняг, за да мога да  отида на ски.")
     21.    Че  ще остарея   („Никой   не   иска да   остарява  и никой не може да ме убеди,   че не  е така.   Всеки се безпокои за това." „Не знам какво ще правя, когато се пенсионирам.  Наистина се безпокоя за това.")
     22.    При   мисълта,    че   трябва   да  летя   със   самолет („Чуваме за толкова много катастрофи със самолети.")
     23.    За   девствеността   на  дъщеря   си   („ В с е ки   баща, който обича дъщеря си, се безпокои да не би някой да я нарани или да я  вкара в  беля.")
     24.    Ако трябва да говоря пред много хора („Вцепенявам се, когато застана пред множество хора, и преди да заговоря,  се  безпокоя  безумно.")
     2 5.   Когато   мъжът/жена    ми    не    ми    се    обажда („Струва ми  се  нормално да се   безпокоиш,   когато не   знаеш  къде   е любимият ти човек и дали не  е  в беда.")
     26.   Когато   трябва   да   отида   в   големия   град    („ В джунглата всичко може да се случи. Безпокоя се при всяко отиване в града." „Винаги се безпокоя дали ще  намеря  къде да паркирам колата си") А най-невротичното безпокойство може би е...
     27.   Когато няма за какво да се безпокоите („Не съм спокоен, когато уж всичко изглежда наред. Тогава се безпокоя, че не зная какво ще се случи в следващия  миг.")
     Това е списък на безпокойствата на хората в западното   общество.   Всяка от тревогите можете да оцените с определен брой точки по своя преценка и да съберете точките.  Какъвто и да е техният сбор, той остава нула. Следният откъс  илюстрира разпространението  на безпокойството в нашия свят. Той е взет от статия, поместена в „Нюсдей" (3 май   1975 г.). Тя обсъжда въпроса за застраховането срещу небрежно отношение на лекарите към пациентите в болниците:
     „Уест Айслип — Вчера двама служители от Съвета на болницата „Насау-Съфък" изказаха предупреждението, че онези, които се безпокоят за трудностите, които може да породи кризата в застраховането срещу небрежно отношение на лекарите към пациентите — ако лекарите изобщо престанат да лекуват пациентите или ако лекуват само спешни случаи, — не се   безпокоят   достатъчно."
     Действително това е призив към хората да се безпокоят повече по даден проблем. Защо подобна статия изобщо е била публикувана? Защото принудата на културата натежава в посока към безпокойството, а не към вземането на конкретни мерки. Ако всички засегнати се безпокоят много повече, проблемът може от само»себе си да изчезне.За да се изкорени безпокойството, трябва да се разберат причините, които го пораждат. За да заема голяма част от живота ви, тревогата сигурно има здрави исторически корени. Какви са печалбите обаче? Те са сходни с невротичните печалби от чувството на вина, тъй като и безпокойството, и вината са форми на само-подценяващо поведение, които се различават само във времево отношение. Вината се отнася за миналото, а безпокойството   —   за   бъдещето.

     ПСИХОЛОГИЧНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ИЗБОРА НА  БЕЗПОКОЙСТВО
     —   Безпокойството   е дейност  в  настоящия  момент. Като   прекарвате   сегашния  си  живот  в   бездействие  по повод на  бъдещ   момент  от живота си,   вие   можете да избягате от своето   „сега" и от всичко  в него,  което ви заплашва.  Например, лятото на   1974 г. прекарах в Карамюрсел,  Турция,   като преподавах и пишех книга по психотерапия.    Седемгодишната   ми   дъщеря   заедно    с майка си бяха в САЩ.  Макар че обичам да пиша, смятам, че това е безкрайно самотно и трудно занимание, изискващо голяма самодисциплина. Сядам пред пишещата машина, листът в нея е сложен, полетата са определени   и   изведнъж   мислите   ме   отнасят   към   малката Трейси Лин.   Ами  ако  кара велосипед по улицата и не внимава? Надявам се,  че има кой да я наблюдава в басейна, тъй като тя не е много внимателна. Докато усетя, изминал е цял час, който съм прекарал в безпокойство. Това,   разбира се,   беше напразно.   Но дали  наистина е така? Дотогава, докато мога да използувам настоящите си моменти,   за да се  безпокоя,   не е  необходимо да се боря с трудността при писането. Чудесна печалба, наистина.
     —   Използувате ли безпокойството си като причина
     за бездействие, вие отбягвате необходимостта да поемате рискове. Как бихте могли да действувате, ако сте завладян от безпокойство в настоящия момент? „Нищо не мога да захвана, толкова съм обезпокоен/а за..." Това е често срещано оплакване, а печалбата от него ви позволява да стоите със скръстени ръце и да се изплъзвате от   необходимостта да  поемате   риска да действувате.
     —   Като се безпокоите, можете да си прикачите етикета грижовен човек.  Безпокойството показва, че сте добър родител, съпруг/а или каквото и да е друго. Нелоша печалба,  на която обаче липсва логична,  здрава мисъл.
     —   Безпокойството   е  подходящо   оправдание   за някои форми на самопогубващо поведение. Ако сте с наднормено тегло, вие несъмнено ядете повече,  когато сте обезпокоен, и следователно имате основателна причина да   поддържате   поведението   на   безпокойство.   Когато сте в ситуации, предразполагащи към безпокойство, вие също   пушите   повече   и   можете   да   използувате   безпокойството си като довод срещу отказването от тютюнопушенето.   Същата система  от невротични награди е  в сила и в други сфери, включващи брака, парите, здравето и така нататък.  Безпокойството ви помага да избегнете промяната. По-лесно е да се безпокоите за болките, които чувствувате   в гърдите  си,   отколкото да поемете риска да научите истината и след това да ви се наложи да бъдете   откровен   пред себе   си.
     —   Безпокойството ви пречи да живеете. Човек, който непрекъснато се безпокои, стои и само мисли, докато активният човек действува и извършва различни неща. Безпокойството  е хитър начин,  който ви позволява да продължите   да   бездействувате.   Очевидно да   се   безпокоите е по-лесно — макар и не така благодарно, — отколкото да бъдете  активен  и  ангажиран  човек.—   Безпокойството може да доведе до язва, хипертония, мускулни спазми, главоболие, болки в гърба и други подобни.   Макар тези  страдания да не  приличат на печалби, те водят до значително внимание от страна на хората и   оправдават голяма част от самосъжалението, тъй като  някои хора предпочитат да бъдат съжалявани вместо пълноценни.
     След като сте разбрали психичните маханизми, на които се основава безпокойството ви, започнете да разработвате   някои   стратегии,   за да  се   избавите   от  това свое   слабо  място.

     НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ЕЛИМИНИРАНЕ НА БЕЗПОКОЙСТВОТО
     —   Започнете   да  гледате   на   сегашните   си   моменти като  на време,   в  което  трябва да се живее,   а не да се мисли   за  бъдещето.   Когато  усетите,   че   се  безпокоите, запитайте  се:   „Какво  избягвам  сега,   като  се   безпокоя в този момент?"   След това се занимайте с това,  което отбягвате.    Действието    е    най-добрата   противоотрова срещу безпокойството.  Един мой пациент, който преди лечението бе склонен към безпокойство, ми разказа как неотдавна успял да победи тази своя слабост. Един следобед   в   един   курортен   град   се   отбил   в   сауната.   Там срещнал човек, който от безпокойство нямал мира. Той му разказал  подробно   за всички неща,   за които   моят пациент би трябвало да се безпокои. Споменал борсата, но му казал да не се тревожи за краткосрочните колебания. След шест месеца щял да настъпи истински крах и той бил действителна причина за тревога. Моят пациент изслушал  всичко,   за което трябвало да се  безпокои,  и си отишъл.  Един час играл тенис, после с някакви деца изиграл една игра на тъч-футбол9, после заедно с жена си участвували в игра на пинг-понг, която им доставила огромно удоволствие, и накрая, след около три часа, отишъл да вземе душ и да постои в сауната. Новият му приятел още бил там, като продължавал да се безпокои, и отново започнал да изрежда нови неща, достойни за тревога. Докато моят пациент бе прекарал времето между двете им срещи в приятни и активни занимания, другият бе пропилял своите настоящи моменти в безпокойство. А поведението на нито един от двамата не повлия   върху   борсата.
     —   Осъзнайте     безсмислието     на      безпокойството, Многократно си задавайте въпроса:   „Може ли нещо да се промени от това, че се  безпокоя за него?"
     —   Отделяйте все по-малко и по-малко време за безпокойство.   По десет минути сутрин и след обяд.  През тези периоди се тревожете за всяко възможно бедствие, в което можете да попаднете. След това, като използувате умението си да владеете собствените си мисли, отложете   всяка друга   тревога  до   следващото   „време   за безпокойство". Скоро ще осъзнаете колко безсмислено е да се посвещава време на това безполезно занимание и накрая ще преодолеете напълно това свое слабо място.
     —   Изгответе списък с безпокойствата си от вчерашния ден,   от  миналата  седмица или дори   от миналата година. Помислете дали някое от тях ви е помогнало с нещо. Преценете колко от тревогите ви са се сбъднали. Така ще стигнете до извода, че безпокойството е двойно безполезна дейност. Първо, защото с нищо не променя бъдещето,   и,   второ,   защото   предвижданата  катастрофа — когато настъпи — често се оказва маловажна или дори   благоприятна.
     —   Просто  се безпокойте! Когато   усетите   подтик да се безпокоите,  вижте дали това е нещо,  което може да се демонстрира.   Обърнете  се към някого  и му кажете: „Гледай ме — започвам да се безпокоя." Човекът ще се учуди, тъй като вие едва ли ще знаете как да демонстрирате    това,    което    правите   толкова   умело    и   толкова често.
     —   Задайте си един въпрос,  който изкоренява безпокойството:  „Какво най-лошо може да се случи на мене (или   на  тях)   и  каква   е   вероятността то  да  се   случи?" По този начин ще осъзнаете колко е безсмислено да се безпокоите.
     —   Умишлено изберете да постъпите по начин,  който пряко противоречи на обичайните сфери на вашето безпокойство.   Ако   имате   натрапчивата   склонност  да пестите за бъдещето,   ако винаги се тревожите дали парите  ще   ви   стигнат за утрешния ден,   започнете да ги харчите още днес. Бъдете като богатия вуйчо, който писал в завещанието си следното: „Тъй като съм с всичкия си,  изхарчих всичките си пари, докато  бях жив."
     —   Започнете да противопоставяте  на страховете   си ефективни мисли и поведение.  Моя позната неотдавна прекара една седмица на остров недалеч от брега на Къ-нектикът. Тя обича дългите разходки и скоро разбрала, че  островът е пълен с  безстопанствени кучета.   Решила да  се   пребори   със   страха  и   тревогата   си,   че   кучетата могат да я ухапят или дори да я разкъсат — най-голямата опасност.   Взела камък в ръка (за сигурност) и решила да не показва, че се  страхува,  когато кучетата се приближили   към   нея.   Дори   не   забавила   ход,   когато, ръмжейки, те се спуснали към нея. Като се втурнали напред и срещнали човек,  който изобщо няма намерение да отстъпва, кучетата се отказали от нападението и избягали. Не ви препоръчвам поведение, което е свързано с опасности, но смятам, че успешното преодоляване на даден страх или безпокойство е най-подходящият начин да ги изкорените   от живота си.
     Това са някои методи за преодоляване на безпокойството в живота. Най-ефикасното оръжие срещу безпокойството обаче е собственото ви твърдо решение да прогоните тази форма на невротично поведение от живота си.

     ИЗВОДИ ЗА БЕЗПОКОЙСТВОТО И ВИНАТА
     Настоящият момент е ключът, който ще ви позволи да разберете чувството си на вина и безпокойството си. Научете се да живеете сега, а не да пилеете настоящите си мигове в демобилизиращи мисли за миналото и бъдещето. Единственият момент, в който можете да живеете, е сегашният, а вие посвещавате мимолетното настояще на безплодни угризения и  безпокойства.
     В „Алиса в огледалния свят" Луис Карол пише следното   за живота в  настоящето:
     „...Правилото   е:   мармалад утре  и  мармалад вчера, никога   —   мармалад днес."
     „Все някой път ще дойде и „мармалад днес" — забеляза   Алиса"10.
     А вие какво ще кажете? Ще ядете ли мармалад днес?
     Тъй като днес все  някога ще дойде,   защо не  сега?