Сложете край на отлагането — сега!




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


16:33
05.12.2016
Понеделник
54.161.157.73


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Вашите слаби места

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Сложете край на отлагането — сега!

 Човек не пролива и една капка пот, за да отложи извършването на дадено    действие.
     Склонен ли сте да отлагате? Ако сте като повечето хора, отговорът е „да". Възможно е обаче да пожелаете да скъсате с цялата тази тревожност, до която води отлагането на нещата като начин на живот. Вие може би сте забелязали, че отлагате голям брой задачи, които искате да извършите, но поради някаква причина непрекъснато ги протакате. Това протакане е една много досадна страна на живота. Ако сте тежък случай, не минава и ден, без да кажете: „Зная, че трябва да правя това и това, но ще го започна по-късно." Вината за слабото си място „отлагане" трудно можете да стоварите върху външни сили. Всичко е ваше — и отлагането, и дискомфортът,  до   който то  ви води.
     Протакането се доближава максимално до едно общочовешко слабо място. Малцина могат „с ръка на сърцето" да кажат, че не са склонни да протакат, макар че в края на краищата това е „нездравословно" явление. Както е с всички слаби места, в самото поведение няма нищо лошо. Всъщност отлагането дори не съществува. Вие просто извършвате различни неща, а това, което не извършите, в действителност остава несвършено, а не отложено. Невротичното поведение се изразява в емоционалната реакция и в демобилизацията, съпровождащи отлагането. Ако усещате, че сте склонен да протакате, и това ви харесва, ако не изпитвате чувство на вина, тревожност или униние, то тогава продължавайте в същия дух и прескочете тази глава. За повечето хора обаче протакането е истинско бягство от пълноценното изживяване  на настоящите  моменти.
     „НАДЯВАМ СЕ", „БИХ ЖЕЛАЛ", „МОЖЕ БИ"
     Три невротични фрази изграждат механизмите, на които се опира поведението на склонния към протакане индивид:
     „Надявам се  нещата да се   оправят." „Бих желал   всичко да  беше  по-различно." „Може  би всичко ще се  оправи."
     Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, докато казвате „може би", „надявам се" или „бих желал", вие имате основание да не предприемате нищо в момента. Всички пожелания и надежди от този род са губене на време — безумие на обитатели на приказна страна. Никога нищо не е било постигано само с пожелания или с надежди. Те са само удобни врати за бягство от необходимостта да запретнете ръкави и да се заемете със задачите, които сте решили, че са достатъчно значими, за да бъдат включени в списъка на жизнените ви дейности.
     Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте силен, способен и съвсем не крехък. Но като отлагате нещата за някой бъдещ момент, вие бягате от действителността, поддавате се на съмнение в собствените си способности и най-вече на самоизмама. Слабото ви място „отлагане" ви пречи да бъдете силен в своето „сега" и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще  се   оправят.
     ИНЕРЦИЯТА КАТО ЖИЗНЕНА СТРАТЕГИЯ
     „Ще изчакам и нещата ще се оправят" — това е за, която може да ви накара да бездействувате в настоящите си моменти. За някои това става начин на живот и те непрекъснато отлагат нещо за ден, който никога не настъпва.
     Марк, един мой пациент, се оплакваше от нещастния си брак. Той беше над петдесетте и беше женен близо 30 години. Като заговорихме за брака му, стана ясно, че у него дълги години се е натрупвало недоволство. Веднъж той ми каза: „Още от началото не вървеше." Запитах го какво го е карало да понася страданието толкова дълго време. „Все се надявах, че нещата ще се оправят"— призна той.След 30-годишни надежди Марк и   съпругата   му   продължаваха да   страдат.
     Като разговаряхме по-нашироко за живота и брака на Марк, той каза, че в продължение на десетина години бил импотентен. Запитах го дали се бе съветвал със специалист. Не, отвърна ми, просто отбягвал секса все повече и повече, като се надявал, че смущението ще изчезне от само себе си. „Сигурен бях, че нещата ще се оправят"   —  повтори   той.
     Марк и брачният му живот са класически случай на инерция. Той отбягвал проблемите си и оправдавал поведението си с думите: „Ако изчакам, без да предприемам нищо, може би нещата сами ще се оправят." Накрая разбрал обаче, че нещата никога не се оправят от само себе си, а остават точно такива, каквито са. В най-добрия случай се променят, но не се оправят. Сами по себе си нещата (обстоятелствата, ситуациите, събитията, хората) не могат сами да се оправят. Ако животът ви се подобри, то ще е, защото вие сте предприели мерки,   за да го подобрите.
     Да разгледаме по-задълбочено това поведение и да видим как да го изкореним с някои прости решения. Това слабо място може да бъде отстранено без големи „умствени усилия", тъй като вие сте си го създали сам, без участието на никое от културните подкрепления, характерни   за толкова много други   слаби места.
     МЕХАНИЗМЪТ НА ОТЛАГАНЕТО
     Доналд Маркис23 нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден". Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния". Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите — не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избрали това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извършите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си." Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или трудно.
     Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации.  Вие сте човек, който  винаги отлага и никога не свършва  нещата,   които   трябва да   свърши.
     Разбира се, съществуват различни степени на протакане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизмама. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълните дадена задача, то тогава можете да оправдаете ниските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време". Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хора свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплаквате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свършите.
     Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си представят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Представям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механизма си за само залъгвай е? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност.
     Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте,   от думите.   Това,   което   вършите  в   настоящите   си моменти,   е   единственият  показател   за това,   какъв   сте като човек.   Емерсон  е писал следното:
     „Не говорете.'" Това, което сте, непрекъснато се издига над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното."
     Следващия път, когато кажете, че ще свършите нещо, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си думите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протакането.
    
     КРИТИКАРИ И РАБОТЯГИ
     Протакането като начин на живот е способ, чрез който можете да избегнете необходимостта да действувате. Този, който не е по делата, често пъти е критикар — стои и гледа как другите работят и след това философствува за резултата от усилията на работягите. Да критикуваш е лесно, но за да действуваш, е нужно усилие, риск и промяна.
     КРИТИКАРЯТ
     Нашето общество изобилствува с критикари. Дори им плащаме,   за да ги  слушаме.
     Като наблюдавате себе си и околните, обърнете внимание каква част от социалното общуване се посвещава на критиката. Защо? Защото е много по-лесно да критикуваш как някой е свършил определена работа, отколкото сам да я свършиш. Помислете си за някои истински шампиони, които продължително време са поддържали изпълнението си на висота. Хора като Хенри Арън, Джони К ар сън, Боби Фишер, Катрин Хепбърн, Джо Луис и други като тях — работяги от най-висока класа. Шампиони във всяко отношение. Те занимават .ли се. с критикуване на другите? Истинските хора на действието нямат време да критикуват другите. Твърде заети са. Действуват. Работят. Помагат на останалите, които не са така талантливи, а не изпълняват ролята на техни критици.
     Градивната критика може да бъде полезна. Ако обаче сте ек избрали ролята на наблюдател, а не на човек на действието, вие не се развивате. Освен това вие можете да използувате критиката, за да се освободите от отговорността за неефективността си, като прехвърлите вината върху онези, които полагат усилия. Можете да се научите да не обръщате внимание на мърморковците и на самозваните критикари. Първата ви задача ще е да познаете подобно поведение у себе си и да решите да го изкорените, така че бъдете по-скоро човек на действието, отколкото протакащ критикар.
     ОТЕГЧЕНИЕТО: ПОСЛЕДИЦА НА ОТЛАГАНЕТО
     Животът никога не е отегчителен, но някои хора избират да се отегчават. Представата за отегчението предполага неспособност настоящите моменти да се оползотворяват за лично самоосъществяване. Отегчението е избор; нещо, което сам си налагате и което е една от формите на самопогубване, която можете да изтръгнете от живота си. Когато протакате, вие изразходвате настоящите си моменти в бездействие, чиято алтернатива е действието. Бездействието води до отегчение. Отегчението обикновено се приписва на околната среда. „Този град наистина е скучен" или „Какъв скучен оратор". Градът или ораторът никога не е скучен, скука изпитвате вие самият и можете да я премахнете, като направите нещо различно с ума или енергията си в този момент. Самюъл Бътлър24 е казал: „Човек, който си позволява да се отегчава, е по-достоен за презрение от отегчителния човек." Като вършите това, което изберете сега, или използувате ума си по изобретателни нови начини сега, можете да бъдете сигурен, че никога повече няма да изберете отегчението. Както винаги, изборът зависи от  вас.
     НЯКОИ ЧЕСТО СРЕЩАНИ ВИДОВЕ ПОВЕДЕНИЕ   НА   ОТЛАГАНЕ
     В някои случаи отлагането е значително по-лесен избор в сравнение  с действието.
     —   Продължавате да  вършите  работата,   която   смятате, че ви държи на едно място и не ви позволява да се развивате.
     —   Продължавате да поддържате връзка, която не ви носи   радост.   Оставате   женен/омъжена    (или неженен/ неомъжена), като се надявате, че нещата ще се оправят.
     —   Отказвате да вземете мерки, за да изгладите някои затруднения във  взаимоотношенията си —  смущения в сексуалния живот, стеснителност или фобии. Чакате нещата сами да се   оправят,   вместо да направите нещо,   за да ги поправите.
     —   Не се  отучвате от пристрастеността си към алкохола, наркотиците, лекарствата или цигарите. Казвате: „Ще ги оставя, когато съм готов за това", но знаете, че отлагате,   защото   се   съмнявате  дали  ще   успеете  да  се отучите  от вредния си навик.
     —   Отлагате извършването на трудни или неприятни домакински задачи като чистене, ремонт, шиене, пране, боядисване и други подобни — при условие че действително ви интересува дали ще  бъдат извършени, или не. Ако протакате достатъчно дълго,   задачите могат да се изпълнят от само  себе   си.—   Избягвате  сблъсък с околните,   например  с приятел,  любим/а,   продавач  или работник   от сферата на обслужването.   Като изчаквате,  накрая не  се налага да влизате   в  конфликт,   макар  че   сблъсъкът може да подобри   взаимоотношенията или качеството   на  обслужване.
     —   Страхувате се да промените географското си местоположение. Цял живот оставате    на   едно    и   също място.
     —   Отлагате приятната за вас възможност да прекарате един ден или един час с децата си, тъй като имате много работа или сте  затрупан от сериозни проблеми. По същия начин не излизате да вечеряте на ресторант, не отивате на театър или на спортно състезание заедно с близките си. Постоянно отлагате това с фразата „Зает/а съм".
     —   Решавате да спазвате диета от следващия ден или следващата седмица. Тъй като е по-лесно да се отложи нещо, отколкото да се свали от „дневния ред", вие казвате: „Ще се заема с това утре", но утре никога не идва.
     —   Сънят  или умората ви  служат като причина да протакате   нещата.   Забелязвали ли   сте   колко   изтощен започва да   се чувствува човек, когато   му  предстои да извърши нещо неприятно или трудно? Една малка умора  е чудесно   средство   за отлагане.
     —   Разболявате  се,   когато  трябва да извършите неприятна или досадна задача.  Как да я извършите сега, когато  се чувствувате толкова зле? Също както умората, спомената по-горе, неразположението е отличен претекст  за  отлагане.
     —   Прилагате номера „Нямам време за това",  за да обясните,   че не извършвате нещо поради натоварения си график, в който впрочем винаги има място за нещата,   които действително  желаете да свършите.
     Непрекъснато очаквате ваканция или мечтано пътуване. Догодина ще достигнем нирвана.
     —   Склонен   сте  да  критикувате   и   като  критикувате другите,   прикривате  нежеланието   си да действувате.
     —   Отказвате да се  прегледате   на лекар,   когато   изпитвате някакво неразположение. Като отлагате отиването на лекар, вие отбягвате евентуален сблъсък с реалността на едно  заболяване.
     —   Страхувате   се да   направите   крачка  към   някого, когото харесвате.   Вие желаете точно това, но ще предпочетете да изчакате, като се надявате, че нещата сами ще  се подредят.
     —   Чувствувате   отегчение  във   всеки   миг   от  живота си.   Това е  просто   начин да протакате   нещо   и да използувате отегчително събитие като причина за това, че не предприемате нещо по-интересно.
     —   Планирате,   но никога не   осъществявате програма за редовни физически упражнения. „Започвам веднага...   следващата  седмица."
     —  Живеете    заради   децата    си    и    винаги    отлагате собственото си щастие.   Как можем да си позволим да заминем на почивка, като имаме грижи около образованието  на децата?
     ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ОТЛАГАТЕ?
     Причината, поради която отлагате нещата, се състои от една трета самозаблуда и две трети бягство. Ето някои от най-значимите печалби от придържането към поведението  на отлагане:
     —   Първо, отлагането ви позволява да избегнете неприятни дейности. Може би има неща, които се страхувате да извършите,  или такива,   които   отчасти искате, отчасти не искате да извършите.   Помнете,  че нищо не е само бяло или само черно. Системата ви за самозаблуда може да ви вдъхва спокойствие. Като лъжете сам себе си, не е необходимо да признавате, че в дадения момент не сте   „човек на действието".
     —   Докато продължавате да отлагате нещата,  можете да останете вечно такъв, какъвто сте. Така премахвате промяната и всички опасности,  свързани с нея.
     —   Като изпитвате досада, вие имате кого или какво да обвинявате за състоянието си и прехвърляте отговорността  от  себе   си  върху досадната дейност.
     —   Когато критикувате,   вие се чувствувате важен  за сметка на другите хора. По този начин използувате активността на околните, за да се издигнете в собствените си  очи.   Нова самозаблуда.
     —   Като изчаквате нещата да се оправят, можете да обвинявате света за нещастията си — вашите проблеми никога не се оправят. Това е полезна стратегия за бездействие.
     —   Винаги   ще   успявате  да  избегнете   провала,   като отбягвате всички дейности, свързани с рискове. Така никога не ще  ви се наложи да се  сблъсквате лице  с лице със   своята  несамоувереност.
     —   Като   мечтаете   да   се   случат   различни   неща   — фантазии за Дядо  Мраз, — вие можете да се върнете в спокойното и безоблачно детство.
     —   Можете да спечелите съчувствието на околните и, собственото  си самосъжаление  за тревожността,  която изпитвате, като не правите това, което бихте желали да направите.
     —   В състояние сте да оправдаете небрежно или посредствено изпълнение на която и да е задача,   ако достатъчно дълго сте я отлагали и след това сте я изпълнили в съвсем кратък срок.   „Просто нямах време."
     —   Като   протакате  нещата,   някой друг може да ги свърши вместо вас. Така протакането става средство за манипулиране на околните.
     —   Отлагането   ви позволява да се  самозаблуждавате, че сте различен от това, което сте в действителност.
     —   Като  отбягвате една задача, можете да избегнете успеха.   Ако  не  успеете   в  нещо,   няма да се  наложи да изпитвате приятно усещане за себе си и да приемете постоянната  отговорност,   произтичаща  от успеха.
     След като разбрахте защо отлагате, можете да предприемете нещо,   за да премахнете това саморазрушаващо  ви слабо  място.
     НАЧИНИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА   ПОВЕДЕНИЕТО   НА   ОТЛАГАНЕ
     —   Вземете решение да живеете по пет минути наведнъж.   Вместо да правите дългосрочни планове,  мислете за момента и се опитвайте да използувате всеки петминутен период, за да правите това, което искате. Не допускайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволствие.
     —   Седнете и започнете нещо, което отдавна отлагате. Започнете да пишете писмо или книга. Ще установите, че протакането до голяма степен е ненужно, тъй като заниманието   сигурно   ще   ви   е  приятно,   след  като   сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект.
     —   Запитайте   се:   „Какво   най-лошо   може да  ми   се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отговорът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установите,  че нямате причини за него.
     Определете си някакъв час (например сряда от 22,00 до 22,15 ч.), който ще посвещавате изключително на отлаганата задача. Ще откриете, че 15-минутните ви усилия често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на протакането.—   Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да   се   тревожите   за   това,   което   трябва да   свършите. Следващия път, когато усетите тревога поради протакането си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по  този начин.
     —   Вгледайте  се  във вашето   „сега".   Разберете какво отбягвате в настоящите  си моменти и  започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Протакането заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако  събитието  стане настояще,  тревожността естествено  трябва да изчезне.
     —   Спрете   цигарите...  сега! Започнете да спазвате диета... от този момент! Престанете да пиете... тази секунда. Оставете тази книга и направете една лицева опора като начало на програмата ви за физически упражнения.   Така ще   решавате   проблемите...   с действие   сега. Действувайте!  Единственото,  което ви тегли назад,   сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност.   Съвсем просто   е...  направете го)
     —   Започнете творчески да използувате ума си в  обстоятелства, които преди са ви били отегчителни. Когато сте на събрание, прекъснете еднообразието, като зададете подходящ въпрос или накарате мозъка си да заработи в нови насоки. Измислете стихотворение или запомнете 25 числа отзад напред просто за да използувате и тренирате паметта си. Вземете решение никога повече да не се   отегчавате.
     —   Когато някой започне да ви критикува, запитайте го:   „Смяташ ли, че сега имам нужда от критик?"  Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събеседника си дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарството към действието.
     —   Вгледайте   се      внимателно в живота си. Правите ли  това,   което   бихте   избрали да правите,   ако   имахте само  6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага,  защото,   общо взето, това е всичко, което имате.   В   безкрайността на  времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца.  Целият ви живот е  само  миг и  няма смисъл да отлагате.
     —   Смело предприемете дейност,  която  отдавна отлагате. Едно смело действие може да сложи край на целия   ви   страх.   Престанете  да  си  внушавате,   че   всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно  е   задачата просто да се  свърши.
     —   Вземете решение да не се изморявате, преди да е дошъл моментът за лягане. Не си позволявайте умората или  болестта да бъдат претекст,' за да избегнете или да отложите нещо. Ще установите, че след като отстраните причината за болестта или умората — т. е. стремежа да избягвате  дадена  задача,   —   физическите   неразположения   „като по чудо" ще изчезнат.
     —   Изхвърлете   от  речника  си думите   „надявам  се", „бих желал" и „може би". Те са инструментите, с които протакате нещата. Ако усетите, че тези думи се промъкват,  подменете ги с нови.   Сменете:
     „Надявам се нещо да излезе" с „Ще го накарам да излезе".
     „Бих желал нещата да се оправят" с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствувам по-добре".
     „Може би всичко ще излезе добре" с „Ще го накарам да излезе добре".
     —   Водете дневник за собствените си оплаквания или критикарско поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява критикарството ви — честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въздържате да критикувате, защото ще ви е досадно всичко да  описвате   в дневника си.
     —   Ако   протакате   нещо,   което   засяга   и други   хора (преместване в ново жилище или в друг град, сексуален проблем, смяна на работата), разговаряйте с всички засегнати и ги попитайте за мнението им. Споделяйте смело страховете си и преценявайте дали причините за протакането не са у самия вас.  Като се доверите на някого и поискате помощ от него, за да преодолеете склонността си към  отлагане,  и двамата ще положите съвместни усилия.   Скоро   ще   се   разсее   и  голяма  част  от тревожността ви, свързана с отлагането, тъй като и нея ще споделите   с другия  човек.
     —   Сключете договор с близките си, че ще осигурите това, което искате, но отдавна отлагате. Всеки ще запази копие от договора, като ще бъде предвидено и наказание за неизпълнение на обещаното.   Независимо дали става   въпрос   за   игра   на   топка,       вечеря   в  ресторант, отиване на почивка или посещение на театър,  ще установите,   че тази стратегия   е  полезна  и резултатна,   тъй като ще участвувате в събития, които и на вас ще доставят   удоволствие.
     Ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоящите си моменти с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които протакате, овладейте това отвратително слабо място и живейте сега Щействувай-те, вместо да желаете, да се надявате или да критикувате.
Категория: Вашите слаби места | Добавил: Бонд (28.12.2011)
Разгледан: 1143 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.161.157.73          Понеделник          05.12.2016, 16:33