Преди да направите усилие, за да удължите „фитила" си, трябва да осъзнаете защо прибягвате до гнева. Ето някои от психичните мотиви, поради които вие оставяте   „фитила"  си по-къс:
     —   Винаги    когато   усетите,   че   не   се   владеете,   че   се чувствувате   фрустриран  или  сразен,   можете да  прибегнете до гнева.   По този начин отговорността за чувствата си насочвате към някого или нещо вместо към самия себе  си.
     —   С гнева си можете да манипулирате онези, които се страхуват от вас. Това е особено полезно, когато искате да подчините на волята си хора, които са по-млади или  физически или психично по-слаби  от вас.
     —   Гневът   привлича   вниманието   на   хората   и   може да  ви накара да  се  почувствувате   значим и властен.
     —   Гневът   е   подходящо   извинение.    Вие   можете   да побеснеете   —   макар   и   временно   —   и   след   това да   се оправдаете  с думите   „Не можах да се  въздържа".  Така вие оневинявате поведението си с довода, че сте изгубили контрол над постъпките  си.
     —   Можете да постигате целите си, тъй като околните ще предпочетат да ви угодят, вместо да търпят последиците   от гнева  ви.
     —   Ако   изпитвате   страх   от   отношенията  на  интимност или любов, можете да се ядосате за нещо и по този начин   да   избегнете   опасността   от   установяването   на близост с някого.
     —    Можете да манипулирате другите чрез чувството на вина, като ги карате да се питат:   „В какво сбърках, че  той/тя така се разгневи?"   Когато те  изпитват вина, вие   се  чувствувате   силен.—   Можете    да    прекъснете    общуване,    в    което    се чувствувате застрашен,   защото  някой друг е по-сръчен или по-способен от вас. Служите си с гнева, за да избегнете опасността да се покажете  в лоша светлина.
     —   Когато сте гневен, не  се налага да полагате усилия   над  себе   си.   Следователно   можете да пропилеете настоящите си моменти в ярост и да си спестите труда, за да се промените. Така чрез гнева можете да охладите страстите   си.
     —   След пристъп  на  гняв  можете да се   отдадете  на самосъжаление и да ви стане мъчно, че никой не ви разбира.
     —   Като се ядосате, можете да избегнете да мислите трезво. Всеки знае, че в такива моменти вие не можете да мислите. Затова, когато искате да си спестите усилието да мислите трезво и ясно, вие прибягвате до добрия стар гняв.
     —   С  пристъп  на гняв   можете  да   оправдаете   някоя своя загуба или посредствено представяне. Така можете дори  да накарате   другите  да  се   откажат   от   победата, ако твърде много  се  боят от гнева ви.
     —   Можете да оправдаете  гнева си,   като кажете,   че ви е необходим, за да извършите някоя задача. В действителност обаче гневът демобилизира човека и никога не  подобрява представянето му.
     —   Като заявявате,   че  е човешко да се гневиш,  вие имате готово   оправдание   за  себе   си:   „Аз съм  човек  и като всеки човек изпитвам гняв."