Обявете независимост




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


21:27
24.02.2017
Петък
54.205.36.165


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Вашите слаби места

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Обявете независимост

Крайният  резултат    на   всяка    връзка,    в    която    двама са   като   едно    цяло,    е   двама   получовеци.
     Излитането от „психичното гнездо" е едно от най-трудните неща в живота. Змията на зависимостта нахълтва в живота ви по най-различни пътища, а пълната победа над нея се затруднява от факта, че много хора се възползуват от взаимната си психична зависимост. Психичната независимост означава пълна свобода от всички задължителни взаимоотношения и отсъствие на поведение, насочено към другите. Тя означава, че човек е свободен да не прави нещо, което не би избрал, ако не съществуваше зависимостта. Напускането на гнездото е изключително трудно, защото обществото ни учи да задоволяваме определени очаквания в специални взаимоотношения, които засягат родителите ни, децата ни, личностите, които са наши авторитети, и любимите ни хора.
     Да напуснете гнездото, означава да станете господар на себе си, да живеете и избирате поведението, което искате. Не става въпрос да скъсате със света. Ако харесвате начина си на общуване с другите и той не пречи на целите ви, то вие трябва да го развивате, а не да го променяте. От друга страна, психичната зависимост означава, че поддържате взаимоотношения, в които няма място за избор и в които сте задължен да бъдете такъв, какъвто не желаете, и че се бунтувате срещу начина, по който ви принуждават да се държите. Тук е същността на това слабо място, сходно със стремежа към одобрение, който разглеждаме в глава III. Не е нездравословно да желаете някакъв вид взаимоотношение. Ако обаче изпитвате потребност от него или ако бъдете задължен да влезете във взаимоотношение, от което впоследствие негодувате, това е проява на самопогубващо слабо място. Всъщност въпросът е по-скоро в задължението, отколкото в самото взаимоотношение. Задължението поражда чувство на вина и зависимост, а изборът създава обич и самостоятелност. Във взаимоотношенията* основани на психична зависимост, няма избор, а впоследствие  се появяват негодувание  и лоши чувства.
     Психично независимият човек няма нужда от други хора. Не казвам, че не иска други хора, а че не се нуждае от тях. В момента, в който имате нужда от някого, вие ставате уязвим, ставате роб. Ако този, от когото имате нужда, си отиде, промени намеренията си или умре, вие ще бъдете тласнат към демобилизацията, нервното разстройство или дори смъртта. Обществото ни учи да бъдем психично зависими от много хора — и най-напред от родителите си, — така че ние дълго време можем да стоим с отворена уста и да чакаме „да ни поднасят червеите" в редица значими взаимоотношения. Дотогава, докато смятате, че трябва да направите нещо само защото в определен тип взаимоотношения го очакват от вас, и дотогава, докато се бунтувате, че го правите, или изпитвате чувство за вина, че не го правите, вие ще трябва да положите много усилия, за да изкорените това свое  слабо  място.
     Премахването на зависимостта започва от семейството, от начина, по който родителите ви са се държали с вас, когато  сте били дете, и начина,  по който вие се държите с вашите деца. Колко фрази на психична зависимост носите в съзнанието си сега? Колко от тях натрапвате   на децата си?

     КАПАНЪТ НА ЗАВИСИМОСТТА В   СЕМЕЙСТВОТО   И  ПРИ  ОТГЛЕЖДАНЕТО НА   ДЕЦАТА
     Преди години Уолт Дисни създаде един разкошен филм, озаглавен „Страната на мечките". В него се разказва за една мечка и двете й мечета през първите няколко месеца от живота им. Майката учи малките си да ходят на лов, да ловят риба и да се катерят по дърветата. Учи ги как да се защитават, когато изпаднат в беда. Един ден майката мечка, водена от собствените си инстинкти, решава, че е време да остави мечетата сами. Накарва ги да се изкатерят на едно дърво и без да поглежда назад, си отива. Завинаги! В мечешкото си съзнание тя е изпълнила родителския си дълг. Не се опитва да манипулира мечетата си да я посещават всяка неделя. Не ги обвинява в неблагодарност и не ги заплашва, че ще получи нервно разстройство, ако я разочароват. Просто ги пуска на свобода. В царството на животните да бъдеш родител, означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно, и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сякаш взема връх. Целта да се отгледа дете, което да стане независимо, се изражда в мисълта да се  отгледа дете,  за което да се държим в  бъдеще.
     Какво искате за своите деца? Бихте ли желали те да се само уважават и да бъдат самоуверени, психично здрави,  пълноценни и щастливи? Разбира се, че бихте желали.  Но с какво можете да помогнете за това? Само като сте такъв вие самият. Децата се учат от поведението на своите модели. Ако сте изпълнен с чувство на вина и не сте се осъществили в живота си, но съветвате децата да бъдат различни,   вие им продавате развалена стока. Ако вие сте модел на ниска самооценка, ще научите децата си да възприемат същите атитюди спрямо самите себе си.  И нещо, което е още по-важно — ако направите децата  си   по-значими   от   вас самия,   вие  няма да им помогнете,  а ще ги научите да поставят другите по-високо  от себе си и винаги да остават назад,   без да се самоосъществяват. Това е голяма ирония. Не можете да дадете на децата си изкуствена самоувереност; те трябва да я придобият, като  наблюдават,  че и вие живеете по същия начин. Само като се отнасяте към себе си като към най-значимия човек и не се жертвувате непрекъснато за тях, ще ги научите да бъдат самоуверени и да имат доверие в себе си. Ако сте човек, склонен да се жертвува, вие моделирате жертвоготовно поведение.   Какво означава   жертвоготовното    поведение?   Да   слагате   другите над себе си, да не се харесвате, да търсите одобрение и други видове погрешно поведение. Да правите нещо за другите,  понякога е достойно за възхищение, но ако то е   за  ваша сметка,   вие   просто  учите другите   на  същия вид поведение,   пораждащо   неприязън.
     Още докато са съвсем малки, децата обичат сами да правят различни неща. „Мога сам/а)" „Гледай, мамо, правя го сам/а." „Сам/а ще се нахраня." Сигналите непрекъснато прииждат. И макар че през тези първи години степента на зависимост е висока, почти от първия ден се забелязва ясно и стремежът към самостоятелност.
     На четиригодишна възраст малката Роксана винаги тича при мама и тате,   ако се нарани или се нуждае  от някаква емоционална подкрепа. На осем- и на десетгодишна възраст продължава да споделя всичко с тях. Макар че иска да мине за голяма („Сама ще си закопчея палтото)"), тя още се нуждае от подкрепата на любящ родител („Виж, мамо, одрасках си коляното и ми потече кръв."). Нейният Аз-образ се оформя чрез мнението на родителите й и на други значими личности в живота й. Изведнъж Роксана става на четиринайсет години. Един ден се връща вкъщи разплакана, защото е спорила с приятеля си, и се затваря в стаята си. Майка й иска да говори с нея по обичайния си любящ маниер, но Роксана й отговаря твърдо: „Не желая да говоря за това. Остави ме на мира." Вместо да приеме тази малка сцена като доказателство, че е била добър родител, и вместо да разбере, че малката Роксана — която винаги е споделяла проблемите си с мама — сега ги решава сама, майката се разстройва. Тя не е готова да пусне Роксана на свобода, да я остави да се оправя самостоятелно. За нея Роксана все още е малкото момиче, което е било доскоро. Ако майката упорствува и наложи свое решение, Роксана  със сигурност  ще   възнегодува срещу  нея.
     Желанието на детето да напусне гнездото е силно, но когато семейният механизъм е бил смазван с чувство на собственост и с жертви, естественият акт на „излитането" се превръща в криза. За да се напусне гнездото в психично здрава атмосфера, не трябва да има нито криза, нито мъка. Това е естествената последица от ефективния начин на живот. Когато обаче излитането от гнездото е съпроводено с чувството на вина и страха от разочарование, тези емоции продължават и по-нататък в живота — понякога до такава степен, че превръщат брачните взаимоотношения по-скоро във връзка между родители и деца, отколкото между двама души, които общуват на   равна   нога.Какви   са целите   ви при   отглеждането  на децата и при създаването на ефективни настоящи взаимоотношения със собствените ви родители? Безспорно семейството е важна единица в процеса на развитието, но не  би трябвало да е неизменна единица. Не  би трябвало да е инструмент за насаждане на чувство на вина и невроза, щом като неговите членове започнат да се стремят към емоционална независимост. Сигурно сте чували родители да казват: „Имам право да направя каквото пожелая от собственото си дете." Каква е печалбата от подобно властно поведение? Омраза, неприязън, гняв и фрустриращо чувство на вина към родителя, когато детето порасне. Ако се вгледате в ефективните взаимоотношения между родители и деца, които не са свързани с изисквания или задължения, ще откриете, че тези родители се отнасят към децата си като към приятели. Ако детето разлее соса на масата, такъв родител няма да каже: „Защо  не внимаваш какво  правиш,   колко  си несръчен/а" или нещо подобно. Вместо това реакцията ще бъде като към приятел, който е разлял нещо:  „Мога ли да ти помогна?"   Вместо да обидите детето, което ви принадлежи, вие уважавате достойнството му. Ще установите също,  че  „добрите", т. е. ефективните родители подхранват у децата си самостоятелност,   а не зависимост и не изпадат в истерия, когато децата им проявяват нормален  стремеж към   самостоятелност.

     РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ СЕМЕЙСТВА, КОИТО  ДЪРЖАТ  НА  ЗАВИСИМОСТТА, И   СЕМЕЙСТВА,   КОИТО ДЪРЖАТ НА   САМОСТОЯТЕЛНОСТТА
     В   семействата,   в   които   се  държи   на   самостоятелността, движението към независимост се разглежда като нещо нормално, а не като предизвикателство към нечий авторитет. Не се придава голямо значение на зависимостта и потребността от някого. Също така от детето не се изисква вечна вярност само защото е член на дадено семейство. Резултатът е: членове, които искат да бъдат заедно, без да се чувствуват длъжни да бъдат заедно. Налице е уважение към личния живот, а не изискване всичко да се споделя. В подобно семейство жената има собствен живот освен този на майка и на съпруга. Тя ще даде на децата си пример за ефективен начин на живот, а няма да живее живота си за тях и чрез тях. Родителите смятат, че собственото им щастие е от най-голямо значение, тъй като без него в семейството няма да има хармония. От време на време родителите могат да излизат сами, без да се чувствуват длъжни винаги да бъдат вкъщи при децата. Майката не е робиня, защото не желае собствените й деца (особено ако са момичета) да бъдат робини. Нито пък самата тя желае да бъде робиня. Не смята, че непрекъснато трябва да стои вкъщи, за да задоволява всяка нужда на детето си. Смята, че ще цени децата си по-високо, а и те ще ценят нея по-високо, ако се самоосъществява наравно с мъжете и ако прави за семейството, общността и културното си издигане това,   което правят и те.
     В такова семейство чувството за вина или заплахите не се използуват, за да се насаждат у децата зависимост от родителите и отговорност пред тях. Със съзряването на децата родителите не искат те да ги посещават по задължение. Освен това родителите са твърде заети да бъдат посвоему ефективни, за да стоят и да чакат децата и внуците им да се появят и да дадат смисъл на живота им. Този тип родители не смятат, че трябва да предпазват децата си от трудностите, през които самите те са  минали.   Убедени  са,   че   усилието да  се   преборят  сдадена трудност е създало у тях самоувереност и самоуважение и не биха желали да лишат децата си от този полезен  опит.
     За тези родители желанието на децата им да се борят сами,  като чувствуват подкрепата,   а не натиска на любящ родител, е нещо здравословно, което не бива да им се   отказва.   Ето   какво   казва героят  на X. Хесе — Демиан   —   за различните пътища към  независимостта:
     „Всеки трябва да направи крачката, която го разделя от баща му, от неговите учители, всеки трябва да долови нещо от суровостта на самотата...От родителите ми и техния свят, „светлия свят" на прекрасното мое детство, не се отлъчих в бурна борба,а бавно и почти незабелязано все се отдалечавах и отчуждавах от тях. Това будеше съжаление, често при посещенията в родния дом ми носеше горчиви часове"25.
     Всички ваши посещения у дома могат да бъдат приятни преживявания, ако подемете здраво борбата си за независимост от вашите родители. А ако дадете на децата си пример, че се гордеете със себе си, и ако имате висока самооценка, те на свой ред ще напуснат семейното гнездо, без да изпитват напрежение и без да се безпокоят за останалите  членове   от семейството.
     Дороти Канфийлд Фишър26 чудесно обобщава този проблем в   „Съпругата на нейния син":
     „Майката не е човек, на когото да се облягаш, а човек,  който прави облягането ненужно." Така да бъде. От вас зависи дали напускането на семейното гнездо ще  е  естествено   събитие или извор на мъчителни преживявания,  споменът за които вечно ще преследва детето и взаимоотношенията ви с него. Някога вие също сте били дете и ако сте усвоили добре стереотипа на психичната зависимост, възможно е, след като сте се оженили/омъжили, да сте заменили една връзка на  зависимост с друга.

     ПСИХИЧНА ЗАВИСИМОСТ И КРИЗА В БРАКА
     Вие може би сте се освободили от зависимостта си от вашите родители и сте овладели отношенията си с вашите деца. Може би съзнавате потребността на децата ви да бъдат независими и я насърчавате. Въпреки това обаче самият вие може би продължавате да изпитвате известна зависимост. Ако сте от тези хора, които, след като се оженят/омъжат, заменят едни взаимоотношения на зависимост (от родителите си) с други, то вие имате  слабо  място,   което  трябва да отстраните.
     Луис Анспейкър определя брака в Америка така: „Бракът е такова взаимоотношение между мъжа и жената, в което независимостта е равна, зависимостта  —   взаимна,   а   задълженията —   съответни."
     Ето ги двете грозни думи — зависимост и задължения, — на които се дължи сегашното състояние на браковете и броят на разводите в Съединените щати. Факт е, че на мнозинството от семейните хора брачният живот не се харесва и независимо дали го търпят, или се освобождават  от него    психичните   щети   остават.
     Както по-рано казахме, във взаимоотношенията, които почиват върху любовта, всеки от партньорите позволява на другия да бъде такъв, какъвто той самият избере — без никакви очаквания и изисквания. Това е искрена връзка между двама души, които толкова много се обичат, че нито един от двамата не ще очаква другият да бъде такъв,  какъвто не би желал да бъде. Товае съюз, изграден върху независимост, а не върху зависи мост. Този тип взаимоотношения обаче е толкова рядък, че почти се е превърнал в мит. Представете си съюз с любимия човек, в който всеки от двамата може да бъде такъв, какъвто желае да бъде. Сега помислете какви всъщност са браковете на повечето хора. Как се промъква тази отвратителна зависимост и как помрачава отношенията?

     ТИПИЧНОТО АМЕРИКАНСКО СЕМЕЙСТВО
     През повечето бракове минава нишката на налагането и подчинението. Ролите може непрекъснато да се сменят и да бъдат различни в различни семейни ситуации, но нишката присъствува неизменно. Едно от условията на съюза е единият партньор да командува другия. По-долу описваме историята на въображаема брачна двойка и етапите, в които настъпва психична криза в  този  брак,   разглеждан  като  типичен.
     В момента на брака мъжът е на 23, а жената — на 20 години. Той е с малко по-високо образование и си е спечелил престижа на печеловник, а жена му работи като секретарка, чиновничка или упражнява някоя „женска" професия — учителка или медицинска сестра. Работата запълва времето й, докато стане майка. След четиригодишен брачен живот са се родили две или три деца и жената изпълнява ролята на съпруга и майка вкъщи. Грижи се за къщата, децата и съпруга си. От професионална гледна точка тя е нещо като домашна прислужница, а в психично отношение се намира в подчинено положение. На работата на съпруга се отдава по-голямо значение главно защото той печели пари, за да издържа семейството си. Успехите му са успехи и на жена му, а хората, с които поддържа социални контакти, стават приятели на семейството.   В семейството го издигат на пиедестал, докато ролята на жената често се свежда до това да направи живота му максимално удобен. През по-голямата част от деня тя общува с децата или със съседки, които са в същия психичен капан. Когато съпругът й има служебни неприятности, те са и нейни, а всеки обективен наблюдател би забелязал, че в този брак има един властен и един подчинен член. Жената е приела или може би е търсила този тип взаимоотношения, защото друг тип тя не познава. Нейният брак не се различава от брака на родителите й и на други хора, които тя познава. Твърде често зависимостта от мъжа й просто заменя зависимостта от родителите й. Мъжът от своя страна е търсил тиха, мила жена, която винаги ще изтъква, че той е печеловникът и силният в къщи. Така и двамата получават това, което са търсили и което   отговаря  на  представите   им   за  брака.
     След  няколкогодишен   брак  —   например   от 4 до 7 години   —   започва  да   назрява   криза.  Жената, която е била в подчинено положение, се чувствува уловена в капан, незначителна и недоволна, защото приносът й в семейството   е  малък.   Мъжът я насърчава да   бъде по-самостоятелна, да налага мнението си, да стане господар на живота си и да престане да се самосъжалява.  Насърченията му противоречат на това, което е искал, когато се е женил. „Ако искаш да работиш, потърси си подходяща   служба." Или   „Върни  се   в  училището."  Той  я окуражава да търси нови отдушници, да спре да се превзема.   Накратко, да бъде различна от жената,  за която се е оженил   и която е била покорна и привързана към домашния живот. До този момент жената винаги е смятала, че е виновна за всяко недоволство на мъжа си. „В какво  сбърках?" Ако  той е  нещастен или разочарован, тя   смята,  че   се  е държала неуместно  или че   вече  не   е така привлекателна   за  него,   както  някога. Покорната съпруга изхожда от склонността си към послушание и смята, че всички проблеми на мъжа й се коренят у самата нея.
     На този етап от брака съзнанието на мъжа е заето с мисли за повишение, социални контакти и професионални амбиции. Той е на път да се издигне и не може да понася жена, която хленчи. Поради широките си възможности да общува с голям брой различни хора (нещо невъзможно за покорната съпруга) мъжът се променя. Става още по-самоуверен, взискателен и нетолерантен към слабостите на другите, включително на членовете от семейството си. И така той дава наставления на послушната си съпруга „да се стегне". На този етап мъжът може да потърси и сексуална връзка извън брака. Тъй като има големи възможности, той търси компанията на по-интересни жени. Послушната съпруга понякога също прави експерименти — започва да се занимава с благотворителна дейност, записва се на курсове, започва да посещава психоаналитик, намира си приятел — като в повечето от тези опити съпругът й енергично я подкрепя.
     Възможно е покорната съпруга да стигне до нови прозрения по отношение на поведението си. Тя започва да гледа на досегашното си покорство като на нещо, което е избирала през целия си живот, а не само през време на брака си. Отхвърля поведението, с което се е стремяла да получи одобрение, и тръгва по пътя на по-високата самоотговорност. За целта тя трябва да се освободи от всички форми на зависимост в живота си — зависимост от родителите, съпруга, приятелите, дори децата. Започва да придобива самоувереност. Може да си намери работа и нови приятели. Започва да се изправя срещу властния си съпруг и престава да поема всички оскърбления, както ги е поемала от началото на брака.
     Тя изисква равноправие, но вече не е готова да чака някой да й го даде. Тя си го взема сама. Настоява домакинските задължения и грижите за децата да се поделят между  двамата.
     Съпругът не приема леко тази нова независимост на жена си и променяната й от външно към вътрешно мислене. Чувствува се застрашен. В живота му нахлува тревожност в момент, в който той не може да си позволи това. Последното нещо, което иска, е да има независима съпруга, въпреки че сам я е насърчавал да излиза по-често сама и да мисли самостоятелно. Той не е очаквал, че ще създаде „чудовище", а още по-малко — човек, който ще оспори утвърденото му превъзходство. Реакцията му може да е във форма на голяма доза власт-ност, с която в миналото винаги е успявал да постави послушната си съпруга на мястото й. Започва да изтъква пред нея колко глупаво е тя да работи, след като дава почти цялата си заплата за детегледачка. Посочва й колко нелогично е убеждението й, че не е равноправна с него. Всъщност тя е разглезена. „Не е нужно да работиш, всичко получаваш наготово, единственото ти задължение е да се грижиш за домакинството и да бъдеш майка на децата си." Опитва се да й въздействува и чрез чувството за вина. „От това ще страдат децата." „Не мога да понеса това." Може да я заплаши с развод или като крайна мярка със самоубийство. Често тази заплаха дава резултат. Жената си казва: „Май попрекалих", и отново влиза в ролята си на покорна съпруга. Високата доза властност на нейния съпруг й е припомнила къде е мястото й. Ако тя откаже да се върне на предишното си място обаче, бракът е застрашен. В най-добрия случай настъпва ясно изразена криза. Ако жената настоява да смени покорството си със самоувереност, съпругът — който има потребност да властвува над някого — можеда  си намери  нова,   по-млада съпруга,   която  ще  гледа със страхопочитание на него.  Тя ще  бъде в положение, от което   ще  го  гледа  с  уважение,   и ще   бъде   неговият хубав малък експонат. От друга страна,  бракът може да устои на кризата и да настъпи интересна смяна на ролите. Нишката на  властността   и   подчинението   все   още преминава през него, тъй като това е единственият вид брак,   който двамата познават.   Сега обаче  съпругът ще стане покорният партньор  от страх да не  загуби нещо, което високо цени или от което зависи. Ще прекарва по-дълго   време   вкъщи, ще се сближи с децата (чувствувайки вина, че по-рано ги е  оставял сами), ще казва:   „Ти вече нямаш нужда от мен" или „Ти се променяш, не си момичето,  за което някога се ожених, и не съм сигурен дали  те   харесвам   така".  Той   става   по-покорен. Може да   започне да   пие,  да   се   самоокайва,   защото   изпитва потребност да манипулира жена си или да възвърне отдавна изгубеното си превъзходство.  Съпругата сега прави   кариера  или   се   готви да  я   направи.   Има   собствен кръг  от приятели  и развива   собствени  интереси  извън семейството.    Може   да   започне   извънбрачна   връзка   в опита си да наложи правата си и да си отмъсти, а в най-добрия   случай   изпитва   приятно   чувство,  че   получава възхищение   и   похвали   за   постиженията   си.   Нишката обаче все още е налице и надвисва криза. Зависимостта продължава да бъде крайъгълният камък на брачния съюз  дотогава,    докато    единият    партньор    непременно трябва да   бъде  по-значим   от другия,   или докато  това, което ги  свързва,   е   страхът   от развод.  Доминиращият партньор   — независимо дали  мъжът  или жената  —  не може да се задоволи да има робиня/роб за съпруга/съпруг.   Бракът може да  не се  разтрогне,   но любовта  или общуването  между двамата партньори   е  разстроено.   В този   случай   най-често   се   стига до   развод,   а   ако   не   се стигне, съпрузите започват да живеят отделно — не се любят, живеят в отделни стаи, възприемат модел на общуване, в който целта е взаимното подценяване, а не разбирателството.
     Ако двамата партньори решат да направят преоценка на самите себе си и на взаимоотношенията си, е възможен и друг изход. Ако и двамата положат усилия да се освободят от слабите си места и се обичат дотолкова, че да позволят на другия да се самоосъществи в желаната от него насока, то тогава бракът им може да се заздрави и да се развие. Бракът може да е вълнуващо преживяване, когато двама души имат достатъчно увереност в себе си и се обичат достатъчно, за да подхранват по-скоро самостоятелност, отколкото зависимост, но в същото време споделят щастието с любим човек. Но когато двама души се стремят да създадат едно цяло или единият се опитва по всякакъв начин да командува другия, искрата,която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка потребност — потребността   от   независимост.
     Дългогодишният брак невинаги означава щастлив брак. Мнозина съпрузи остават заедно от страх пред неизвестността, от инертност или защото така е редно. В щастливия брак, когато и двамата съпрузи изпитват истинска обич един към друг, единият винаги е готов да позволи на другият да решава сам за себе си, без да го командува. В този брак отсъствуват непрестанните кавги, при които единият мисли и говори вместо другия и изисква от него да изпълнява задълженията си. Зависимостта е, фигуративно казано, змията в рая на щастливия брак, тъй като създава модели на налагане и подчинение, с които разрушава взаимоотношенията. Това слабо място може да бъде премахнато, но битката ще е люта, защото става въпрос за власт и контрол, от които малцина са готови да се откажат без борба. Най-важното е зависимостта да не се смесва с любовта. Колкото и странно да изглежда, браковете се заздравяват, когато в близостта между съпрузите остават празни пространства.

     ХОРАТА СЕ ОТНАСЯТ С ВАС ТАКА, КАКТО   СТЕ   ГИ   НАУЧИЛИ
     Зависимостта не възниква във всяко общуване с хора, които са склонни да се налагат. Както всяко поведение, свързано с някое слабо място, тя е избор. Вие научавате другите да ви се налагат и да се отнасят с вас така, както винаги са се отнасяли. Съществуват редица стереотипи, които подкрепят процеса на налагането, но те се повтарят само ако дават желания ефект. А те дават желания ефект, когато в дадени взаимоотношения ви държат на прицел и в подчинено положение. Ето някои често използувани стратегии за поддържане на нишките на властност и контрол в   брака:
     —   Партньорът вика, кряска и повишава тон по различни поводи. Това ще ви държи в подчинение,  ако сте деликатен човек и искате всичко да е мирно и тихо.
     —   Прилагат се  заплахи от рода на  „Ще те напусна, ще   се  разведа".
     —   Правят се   опити да се насажда чувство  на вина. „Ти нямаш право да..."  „Не разбирам как можа да извършиш   подобно   нещо."   Ако   имате   мания   за   виновност, то с подобни твърдения можете да бъдете държан/а в подчинение.
     —   Прилага    се    поведение    на   гняв    и   невъздържаност — хвърляне на предмети,  ругаене, чупене на мебели.
     —   Залага се капанът на физическото страдание. Когато единият партньор не се подчинява на другия, този, който обича да се налага, заявява, че е получил сърдечен инфаркт, че има главоболие, болки в гърба и какво ли не още. Партньорът ви може да ви манипулира по този начин, ако се е научил, че щом се разболее, вие ставате послушен/а.
     —   Прилага се политика на мълчание. Мълчанието и умишленото цупене са отлични стратегии, с които единият партньор може да се опита да накара другия да се държи   както   трябва.
     —   Пускат  се   в  ход   сълзите,   за да   може  другият да се   почувствува   виновен.
     —   Изиграва се сцена на напускане. Само като стане и   излезе   от   къщи,   единият  партньор   може  да   накара другия да се съгласи или да се откаже от дадено поведение.
     —   С   „хватката"   „Ти не ме обичаш"  или   „Ти не ме разбираш" единият партньор постига своето и увековечава   зависимостта  в   брака.
     —   Пуска се  в ход заплахата  за самоубийство.   „Ако не  направиш това,   което  искам,   ще  се  самоубия"   или „Ако ме изоставиш,   ще   свърша със себе  си".
     Всички изброени стратегии са методи, с които единият партньор принуждава другия да изпълнява отредената   му   роля   в   брака.   Те   се   прилагат,   когато   дават ефект. Ако единият партньор откаже да бъде манипулиран  по този  начин,  другият  ще  престане да  използува тези   методи.   И,   обратно,   ще   привикне да ги прилага, ако партньорът му се поддава на уловките му. Ако реагирате с покорство, вие научавате другия, че можете да изтърпите   всичко.
     Ако другите ви подценяват, това означава, че излъчвате сигнали, които ги карат да ви подценяват.  Вие можете да научите хората да се отнасят с вас така, както бихте желали да се отнасят. Това ще бъде дълъг и сложен процес, защото досега сте учили другите да се държат с вас другояче. Вие обаче можете да извършите промяната независимо дали става въпрос за службата, семейството, ресторанта, автобуса, или за всяко друго място, където не се отнасят добре към вас. Вместо да си задавате въпроса „Защо те не се държат по-добре с мен?", се запитайте: „Какво правя, че уча хората да се държат така с мен?" Огледайте самия себе си и започнете да внасяте промяна в реакциите си.

     ЧЕСТО СРЕЩАНИ ФОРМИ НА ЗАВИСИМО ПОВЕДЕНИЕ И ПОВЕДЕНИЕ, НАСЪРЧАВАЩО   ЗАВИСИМОСТ
     —   Когато нямате сила да напуснете семейното гнездо   или го  напускате   с лоши чувства от двете   страни.
     —   Когато чувствувате, че изискват от вас или че сте длъжен да ходите на гости, да се обаждате по телефона, да забавлявате околните, да ги возите с лека кола и така нататък.
     —   Когато   искате   разрешение   от   партньора   си   за всяко нещо, включително за да харчите пари, да кажете нещо   или да вземете  колата.
     —   Когато  нарушавате  уединението  на другите  и се ровите  в  чекмеджетата и тетрадките  на децата си.
     —   Когато изричате фрази като  „Никога не бих могла да му кажа какво чувствувам, това няма да му хареса".
     —   Когато изпадате в депресия и апатия след смъртта на любим човек.
     —   Когато  се посвещавате  на една служба и никога не правите   опит да заработите  самостоятелно.
     —   Когато   имате   определени   очаквания   за   поведението на брачния си партньор, родителя или детето си.
     —   Когато се стеснявате от поведението на детето си, брачния си партньор или родителя си, сякаш те са част от  вас.
     —   Когато   цял   живот   трупате   квалификация   за   някаква служба или пост. Не напускате фазата на ученето, за да започнете да разчитате на себе  си.
     —   Когато   се   обиждате   от това,   което другите   казват,   чувствуват,   мислят или  правят.
     —   Чувствувате   се   щастлив   или   преуспял   само   ако партньорът  ви  изпитва  същите  чувства.
     —   Когато допускате   някой да  ви   заповядва.
     —   Когато позволявате някой друг да взема решения вместо вас   или винаги искате съвети от другите, преди да вземете   решение.
     —   Когато казвате някому:   „Ти си ми задължен, виж какво  направих  за теб."   Това са   задълженията,   които придружават  състоянието   на  зависимост.
     —   Когато се въздържате да правите нещо пред своя родител или пред друг авторитет,  защото те няма да го одобрят.  Въздържате се да пушите, да пиете, да ругаете, да ядете сладолед и да правите много други неща заради подчинената си роля.
     —   Вашият живот спира, когато любим човек почине или се разболее тежко.
     —   Когато в присъствието на властен човек мерите думите си, за да не го  разсърдите.
     —   Непрекъснато   заблуждавате   другите   по   въпроса за собственото си поведение. Налага ви се да изкривявате истината,  така че   „те" да не ви се разсърдят.

     ПСИХИЧНОТО   ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА   ЗАВИСИМОСТТА
     Причините, поради които човек се придържа към това самопогубващо поведение, не са твърде сложни за разбиране. Вие сигурно сте наясно какво печелите със зависимостта си, но знаете ли какво губите? Зависимостта може да изглежда безобидна, но тя е враг на всяко щастие и самоосъществяване. По-долу са изброени някои от по-често срещаните печалби, които човек извлича  от зависимото   си положение:
     —   Когато сте  зависим, другите ви  закрилят и също както  при малките деца    не ви искат сметка за поведението.
     —   Като оставате зависим,  можете   да  обвинявате другите за   недостатъците   си.
     —   Ако зависите от другите, не ви се налага да полагате усилия и да поемате рискове за промяна. Чувствувате  се  сигурен   със   зависимостта си   от другите,   които ще  поемат   отговорността  за   вас.
     —   Можете да изпитвате  задоволство  от себе  си поради това, ч:е правите удоволствие на другите.   Научили сте се,  че детето е добро, когато прави удоволствие на мама,  и сега множество символични майки ви манипулират.
     —   Можете да избегнете чувството на вина, което избирате,  когато  се държите самоуверено.   По-лесно  е да се държите като послушен човек, отколкото да се научите да  пропъждате   чувството   на   вина.
     —   Не   се   налага   да   правите   избор   или  да   вземате решения.     Вие     избирате     за     свой    модел    родителя, партньора   или   човека,   от   когото   зависите.   Дотогава, докато мислите това,   което те мислят,  или чувствувате това, което те чувствуват, не е необходимо да полагате усилия,   за   да   установите   какво   мислите   или   чувствувате.
     —   Казано   с  малко думи,   значително   по-лесно  е да бъдете  последовател,   отколкото   водач.   Вие  можете да правите това, което ви се казва, и да живеете спокойно, макар   и  да   не   се   чувствувате  добре   като   изпълнител. Това е още по-просто, отколкото да поемате всички рискове, свързани със себевладеенето. Зависимостта е противна,   защото прави човека непълноценен и не му позволява да функционира самостоятелно. Едно е сигурно обаче  —  с нея  човек  улеснява живота си.

     МОДЕЛ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА
     —   Напишете  своята Декларация на независимостта и изяснете пред самия себе си как искате да функционирате във всички свои взаимоотношения, без напълно да отхвърляте компромиса, но като ликвидирате всяка възможност  да бъдете манипулиран.  „Аз,   човекът,   за да поддържам по-пълноценни връзки,  и така нататък."
     —   Разговаряйте   с  всеки,   от  когото   смятате,   че   сте психично   зависим.   Заявете,   че   възнамерявате да  започнете да функционирате самостоятелно,  обяснете какво изпитвате,   когато   вършите  нещата   от чувство   за дълг. За начало   тази  стратегия   е   много   подходяща,   защото отсрещният може изобщо да не подозира какво чувствувате  като   зависим човек.
     —   Тренирайте  „петминутки",  в които си представяте как се  разправяте  с хората,   които  са склонни да се налагат в живота ви.   Пробвайте  удара:   „Не,  не желая да го направя", и проверете как другият ще реагира на тази   съпротива.
     —   Уредете си среща с човека, под чиято зависимост сте, но в момент, в който не се чувствувате застрашен. По време на срещата му обяснете, че понякога се чувствувате манипулиран и подчинен и че бихте желали да измислите сигнал, от който другият да разбира кога изпитвате тези чувства. Добавете, че не желаете да обсъждате въпроса в момента. За сигнал може да послужи леко подръпване на ухото или лапване на палеца — така ще можете да му покажете, че в даден момент се чувствувате  в  подчинено  положение.
     —   В  момента,   в   който  усетите,   че   се поддавате на психичната си  зависимост  от някого,   кажете  му какво чувствувате и  започнете да се държите така,  както  вие искате.
     —   Напомняйте   си,   че   родителите   ви,   партньорите ви, приятелите ви,  началниците ви, децата ви често ще бъдат недоволни от вашето поведение, но че това няма нищо общо с личността и самооценката ви.   Във всяко взаимоотношение   човек   неминуемо   се   сблъсква   с   известно неодобрение. Ако го очаквате, няма да се разстроите,   когато  то дойде.   По  този начин вие  можете да разкъсате голяма част от оковите на зависимостта, които   емоционално  ви поробват.
     —   Дори умишлено да избягвате да се срещате с хората, които имат власт над вас (родител, партньор, началник, дете), вие продължавате да сте зависим, ако изпитвате  емоционална  скованост по   отношение на  тях.
     —   Ако  се чувствувате длъжен да ходите на гости на определени хора,  запитайте се дали вие  бихте желали и вас да посещават само по задължение. Ако не бихте желали това, отидете при тези хора и поговорете откровено с тях.  Разменете ролите си и ще осъзнаете колко недостойно е да се поддържа една връзка по  задължение.
     —   Вземете решение да  се избавите   от ролята си на зависим човек,  като се  заемете с  благотворителна дейност,   започнете да   четете   книги,   наемете детегледачка (макар  и да ви е трудно да си го  позволите),   поемете по-нископлатена работа. Защо? Просто защото възнаграждението за собствената ви висока самооценка си струва  цената —  и   в  пари,   "   във   време.
     —   Настоявайте да станете  независим  финансово  — без да имате ограничения и без да трябва да давате  отчет някому.   Ако трябва да искате пари,   за да харчите, вие сте в робско положение. Ако е невъзможно да станете   финансово  независим,   измислете  някакъв  начин,   за да  печелите   свои пари.
     —   Осъзнайте,  че имате  нужда от уединение и че не е необходимо да споделяте с някого всички свои чувства и преживявания.   Вие сте неповторим и единствен. Ако смятате, че трябва всичко да споделяте, вие нямате избор и  естествено  сте   зависим.
     —   Дайте на детето стая, която е само негова. Осигурете му площ,   която да може да владее, и му позволявайте   само да   решава   — в   границите на разумното  — как да я организира. Оправеното легло не е по-здравословно   в   психично   отношение   от не оправеното,   макар да  сте   свикнали да  мислите   обратното.
     —   Когато сте на събиране с приятели, не бъдете непрекъснато до партньорката/партньора си.   Не  смятайте, че сте длъжен/а винаги да сте край нея/него. Разделете се и в края на събирането отново ще сте заедно. Така ще  натрупате двойно  повече  впечатления  и опит.
     —   Ако вие искате да отидете на кино,  а партньорът /партньорката ви иска да играе тенис, вие идете на кино. Краткотрайната раздяла ще  направи  моментите  ви на близост по-щастливи  и  по-вълнуващи.
     —   Правете малки излети сам/сама или с приятели, без   да   се   чувствувате   прикован/а   към   партньорката/ партньора си.  Когато се връщате вкъщи, ще изпитвате още  по-голяма  привързаност към  любимия  човек   и  в същото време ще цените високо независимото си функциониране.
     —   Имайте предвид, че не сте длъжен да ощастливявате другите.  Те сами се правят щастливи.   Вие можете да изпитвате  истинско удоволствие  от общуването си с някои хора, но ако смятате, че задачата ви е да ги правите щастливи, то вие сте зависим човек, който също се чувствува потиснат, ако другият човек е потиснат. Дори нещо по-лошо, вие ще се чувствувате така, сякаш сте го измамили. Всеки е отговорен за чувствата си. Никой няма  контрол над вашите  чувства  освен    вие  самия.
     —   Помнете, че навикът не е причина да се извърши каквото и да е. Това,  че винаги сте се подчинявали на другите, не е достатъчно оправдание да допуснете нещата да  продължат по   същия начин.
     Главното в ефективния начин на живот и отглеждането на децата е независимостта. Белегът на ефективния брак е минимално сливане, оптимална свобода на волята и самоувереност. И макар да изпитвате истински страх да се откъснете от взаимоотношенията на зависимост, ако попитате онези, от които сте емоционално зависим, с изненада ще откриете, че те най-много се възхищават от хората, които мислят и действуват самостоятелно. Това е още по-голяма ирония. От вашата не-" зависимост се възхищават най-много онези, които полагат най-големи  усилия да  ви държат в  подчинение.
     Семейното гнездо е прекрасно място, където едно дете може да се развива, но излитането от гнездото е още по-прекрасно — както за излитащия, така и за онези,   които наблюдават излитането.
Категория: Вашите слаби места | Добавил: Бонд (28.12.2011)
Разгледан: 809 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.205.36.165          Петък          24.02.2017, 21:27