Избор на по-положителни Аз-образи




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


13:49
11.12.2016
Неделя
54.163.159.27


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Вашите слаби места

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Избор на по-положителни Аз-образи

   Подобен избор можете да направите и по отношение на всички свои Аз-образи. Можете да решите да мислите за себе си като за интелигентен човек, като приложите собствените си стандарти към самия себе си. Всъщност толкова по-интелигентен сте, колкото по-щастлив успявате да се направите. Ако не сте добър в някоя област като алгебрата, правописа или писането на теми, това е просто естественият резултат от избора, който сте правили до този момент. Ако решите да отделите достатъчно време за упражнения в която и да е от тези три дисциплини, несъмнено ще постигнете по-голямо съвършенство. Ако смятате, че не сте високоинтелигентен, спомнете си какво казахме за интелигентността в глава I. Ако се подценявате, то е, защото сте „купили" тази идея и сравнявате себе си с другите по отношение на някои променливи, свързани с училището.

     Колкото и странно да ви се струва, вие можете да изберете да бъдете толкова умен, колкото пожелаете. Научните наклонности всъщност са функция на времето, а не някакво вродено качество. Подкрепа на това схващане може да се открие в нормите за стандартизираните тестове за постижение в отделните класове. Тези норми показват, че резултатите, които получават отличните ученици в даден клас, мнозинството от учениците постигат в по-горен клас. По-нови изследвания посочват, че макар в края на краищата повечето ученици да Овладяват всяка изучавана дисциплина, някои овладяват изучаваните предмети много по-рано от други. Въпреки това етикетът „посредствен" или дори „изоставащ" често се прикрепя към онези, които по-бавно овладяват някакво умение.   Ето какво пише по този въпрос:

     Джон Каръл в статията си  „Модел на ученето в училище",   публикувана в   „Тийчърс колидж рекорд":
     „Научната наклонност е количеството време, необходимо на учащия се, за да овладее една учебна задача. Импликацията в тази формулировка е допускането, че ако разполагат с достатъчно време, всички ученици   биха   овладели дадена   учебна   задача".

     Ако разполагате с достатъчно време и положите достатъчно усилия, вие бихте могли — стига да решите — да овладеете всяка наука. Вие обаче не правите този избор, и то съвсем основателно. Защо да влагате такъв вид енергия на сегашния момент в решаването на неясни задачи или в заучаването на нещо, което не ви интересува? Много по-висши са целите да бъдете щастлив, да живеете ефективно и да обичате. Въпросът е, че интелигентността не е качество, което се наследява или което идва като подарък отнякъде. Един човек е толкова интелигентен, колкото реши да бъде. Да не харесвате степента на интелигентност, която сте си избрали, означава, че се самопрезирате, а това може да има вредни последствия  в  живота   ви.

     Така, както можете да избирате автопортретите си, можете да избирате и всички свои фотографии, заложени в мозъка ви. Вие притежавате такива социални умения, каквито изберете да притежавате. Ако не одобрявате социалното си поведение, можете да вземете мерки и да го промените, без да го смесвате със самооценката си. По същия начин вашите артистични, технически, спортни, музикални и други способности до голяма степен са резултат от избор и не би трябвало да се смесват с вашата ценност. В глава IV се разглеждат подробно самоописанията и причините, поради които човек ги е избрал. Предходната глава също изяснява, че вашият емоционален живот е сбор от собствените ви избори в различни случаи. Да приемате у себе си това, което вярвате, че е подходящо за вас, е нещо, за което още сега можете да вземете решение. Чудесно начинание е да се заемете да поправите нещата, които не са ви по мярка, и няма причина да изберете да се чувствувате недостоен само   защото  има у вас неща,   които  ще  коригирате.

     Нехаресването на себе си може да приема различни форми и вие може би демонстрирате някакъв вид поведение, с което се самоподценявате. Ето някои от често срещаните форми на поведение, които влизат в категорията   на  самоналоженото   вето.

     —   Отбивате комплиментите,  насочени към вас.  („А, тази вехтория"...   „Не съм чак толкова умен/умна,  просто   имах   късмет   може   би"...)

     —   Измисляте   извинения   за добрия  си  външен  вид. („Заслугата  е   на   фризьорката  ми,   тя  може да  направи от жабата принцеса"...  „Повярвайте ми, всичко е в гардероба"...   „Зеленото   е любимият  ми  цвят"...)

     —   Приписвате    заслуга    на   други    хора,    докато"   тя всъщност е ваша.   („Слава  богу,   че   Майкъл е  насреща, без него нищо не струвам"...   „Мари свърши всичко,   аз само   стоях   и   гледах"...)

     —   В разговор се позовавате на мненията и чувствата на други хора. („Мъжът ми казва"...  „Майка ми смята"...   „Джордж  винаги  ми  казва,   че"...)

     —   Подлагате мненията си на чужда преценка.  („Нали  така,   мили/мила?"...   „Аз  това  казах,   нали   Марта?" ...„Питайте  мъжа ми,   той ще  ви каже"...)

     —   Отказвате  да   поръчате   нещо,   което   желаете,   не защото не можете да си го позволите (въпреки че можете да изтъкнете това като причина), но защото смятате, че   не   го   заслужавате.

     —   Не   стигате   до   оргазъм.

     —   Въздържате се да купите нещо за себе си, тъй като смятате, че трябва да го купите за някой друг, макар че   жертвата   ви   не   е   необходима.   Или   не   си   купувате нещата,  които бихте желали да притежавате, защото не ги   заслужавате.

     —   Избягвате   глезотии   от  рода   на   цветята,   виното или   каквото   и да е друго  —  въпреки че  ги  обичате,  — защото това  е пръскане  на пари.

    —  В стая, пълна с хора, някой извиква „Ей, глупчо", и  вие   се   обръщате към гласа.

    —  Използувате умалителни имена за себе си   (и позволявате на другите да ги използуват), които всъщност са пренебрежителни, например глупчо, сладур или бебче (за   възрастен   човек),   зъбльо,   късък,   шишко   или   гола тиква.

    —  Ваш приятел или вашият любим ви подарява украшение. Веднага през главата ви минава следната мисъл:  „Сигурно  вкъщи  има  цяло чекмедже  с украшения за  други  девойки."

    —  Някой   ви   казва,   че   изглеждате добре.   В   ума  ви блесва:   „Или си сляп,  или искаш да ми направиш удоволствие."

     —  Някой ви извежда на ресторант или на театър. А вие си мислите:   „Винаги така се почва, но колко ли ще продължи, след  като  разбере  какво представлявам всъщност?"

     —  Приятелка приема да дойде на среща с вас, а вие смятате, че го прави като   благодеяние.

     Преди време лекувах млада жена, която беше привлекателна и очевидно много търсена от мъжете.  Шърли обаче твърдеше, че всички нейни връзки завършват неуспешно и макар винаги да бе искала да се омъжи, тази възможност досега не й се бе удала. Когато се посъветва с психотерапевт, се оказа, че тя несъзнателно е разрушавала всяко свое познанство. Ако млад мъж й кажел, че държи на нея или че я обича, Шърли веднага си помисляла: „Казва го само защото знае, че точно това искам да чуя." Шърли винаги търсела довод, с който да оспори ценността си. Тя не изпитвала обич към себе си и затова отхвърляла опитите на другите да я обичат. Не вярвала, че някой може да я намира привлекателна. Защо? Защото не вярвала, че изобщо заслужавала да бъде обичана. И така с безкрайния низ от откази тя затвърждавала представата си, че е недостойна за обич.

     Много от изброените в горния списък точки може да изглеждат маловажни, но въпреки това те са минииндикатори на самоотхвърлянето. Ако не искате да пилеете пари за себе си или се жертвувате заради другиго — и често избирате кюфтета вместо агнешки пържоли, — то е, защото смятате, че не заслужавате нещо по-добро. Може би са ви учили, че учтивостта изисква да оспорвате комплиментите или че наистина не сте привлекателен. Това са уроците, които сте научили, и в резултат поведението на самоотричане е станало ваша втора природа. В разговорите и във всекидневното поведение могат да се открият безброй примери на поведение на самоотхвърляне. С всяка своя проява на самоподценяване вие подкрепяте стария кошмар, наложен ви от другите, а намалявате възможностите си за какъвто и да е вид любов в живота си независимо дали към самия себе си или към другите. Вие сте твърде ценен, за да си губите  времето,  като   се  само подценяват е.

Категория: Вашите слаби места | Добавил: Бонд (09.10.2012)
Разгледан: 943 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.163.159.27          Неделя          11.12.2016, 13:49