Ранни послания на семейството за стремеж към одобрение




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


00:23
11.12.2016
Неделя
50.16.17.16


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Вашите слаби места

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Ранни послания на семейството за стремеж към одобрение

 Тук е важно да се подчертае, че малките деца действително се нуждаят от одобрението на значими за тях възрастни (родителите) в годините, в които се формират. Одобрението обаче не би трябвало да зависи от благоприличието, нито пък детето трябва да получаваодобрение отродителите си за всичко, което  мисли,чувствува или върши. Увереността в самия себе си може да бъде научена още в люлката, а когато четете този раздел, не бива да смесвате стремежа към одобрение със стремежа към обич. За да не изпитва потребност от одобрение на възрастен човек, детето трябва от самото начало да получава щедро одобрение. Но ако то порасне и не може да мисли и да действува, без да получи позволение от родителите си, у него отрано са били хвърлени семената на невротична несамоувереност. Когато говорим за стремежа към одобрение като самопогубваща потребност, имаме предвид децата, които са изработили условен рефлекс да питат мама или татко за всяко нещо, а не децата, които проявяват здрава потребност от обичта и одобрението на любящи родители.

     В повечето случаи нашата култура учи детето да разчита по-скоро на другите, отколкото да се доверява на собствената си преценка. За всичко питай мама или татко. „Какво да ям?", „Кога?", „Колко?" Питай мама. „С кого мога да играя?", „Кога?", „Къде?", „Това е твоята стая, но трябва да я подреждаш така) Дрехите на закачалките, креватът оправен, играчките в кутията и така нататък."

     Ето друга серия от въпроси и отговори, която подкрепя  зависимостта и стремежа към  одобрение:

     „Можеш да облечеш  каквото поискаш."
     „Така харесваш ли ме,  мамо?"
     „Не, милата ми. Райетата и точките не си подхождат. Върни се и промени или блузата, или панталоните, така  че да  си  подхождат."

     Една седмица по-късно...
     „Какво да облека,  мамо?"
     „Нали ти казах, облечи каквото искаш. Защо все ме питаш?"

     Защо ли наистина...

     Касиерката в магазина пита детето: „Искаш ли бонбонче?" То поглежда към майка си и я пита: „Искам ли бонбонче?" Детето е свикнало за всичко да се допитва до родителите си, дори за това, дали иска, или не иска нещо. Като се започне от играта, яденето и спането и се стигне до приятелствата и мисленето, твърде малко са посланията за самоувереност, които семейството излъчва към малките деца. Това е резултат от основното убеждение на татковците и майките, че децата са тяхна собственост. Вместо да им помогнат да мислят самостоятелно, сами да решават проблемите си и да развият увереност в себе си, родителите често третират децата като  вещи.

     В „Пророкът" Халил Джубран говори убедително за децата,  на които  се гледа като  на вещи:

     „Вашите деца не са ваши деца.
     Те са синове и дъщери на Живота, който жадува за себе  си.
     Те  се раждат чрез вас,  но  не  от вас.
     И  макар да са с вас,   не ви принадлежат".

     Резултатите от тази стратегия са очевидни у всяко „зависимо" дете. Мама става арбитър, който разтървава биещите се, на когото детето се оплаква от държането на брат си, който буквално трябва да мисли за детето, да чувствува и да действува вместо него. Не се опитвай сам да решаваш проблемите си. Мама или татко ще го направят вместо теб. Не вземай сам решенията, които можеш да вземеш, първо се съветвай с някой друг. Децата се съпротивляват срещу опитите да бъдат моделирани   като   същества,   които   търсят   одобрение.

     Хората, които живеят в близост с малки деца, могат да потвърдят това безброй примери. Голям брой родители са споделяли : мен преживяванията си, когато учели децата си да ходят по голяма нужда на гърне. Те твърдят, че детето по всяка вероятност знае какво се иска от него, и знаят, че то е в състояние да управлява мускули-:е на сфинктера си. Въпреки това детето упорито и умишлено отказва да ходи по голяма нужда на гърне. Това е първият истински протест срещу необходимостта от одобрението на родителя. Вътрешните послания са следните: „Можеш да ми казваш какво да ям, какво да обличам, с кого да играя, кога да спя, кога да се прибирам, къде да слагам играчките си и дори какво да мисля. Но по голяма нужда ще ходя, когато съм готов/готова." Това е първият успешен протест срещу необходимостта за всичко да се получава одобрението на мама и татко. Като дете сте искали да мислите самостоятелно, да разчитате на себе си. И ако баща ви ви е помагал да си облечете палтото, когато сте били малък, вие сте казвали: „Мога сам." Много често обаче са ви отговаряли: „Аз ще ти помогна. Нямаме време да те чакаме" или „Ти си много малък". Тази искра на самостоятелност, това желание да бъдете такъв, какъвто сте, така живи в детството ви, често са били охлаждани в зависимостта от мама или татко. Ако не слушаш, няма да те харесваме и ти няма да се харесваш. Под формата на добри намерения семейната клетка подхранва зависимостта и потребността от одобрение. Родители, които не желаят децата им да бъдат сполетяни от беда, решават да ги предпазват от опасностите. Резултатът обаче е обратен на намерението, тъй като, без да умее да разчита на себе си в моменти на конфликт (да разреши споровете си, да се справи с обидите, да се бие за честта си, да си завоюва място в обществото), човек не може да изгради арсенал от форми на независимо поведение за цял живот.

     Вие може да не си спомняте всички послания за стремеж към одобрение, излъчвани към вас в детството, но най-вероятно много от тях са достигнали до вас в ранна възраст. Докато голяма част от посланията „съветвай се с мама или татко" са били важни за безопасността и здравето ви, предназначението на други е било да ви запознаят със значимо понятие — добро поведение, поведение, което ще спечели одобрение. Това одобрение, което би трябвало да е нещо дадено, става зависимо от това, дали ще доставите удоволствие на някого. Въпросът тук не е, че одобрението не е важно, а че то би трябвало да бъде давано на детето свободно, не като награда за добро държане. Едно дете не би трябвало да бъде насърчавано да смесва собствената си самооценка с одобрението на някой друг.

    
Категория: Вашите слаби места | Добавил: Бонд (09.10.2012)
Разгледан: 979 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   50.16.17.16          Неделя          11.12.2016, 00:23