Също както самоотхвърлянето, стремежът към одобрение включва широка категория от форми на самопогубващо поведение. Ето някои от най-често срещаните дейности, насочени към получаване на одобрение:

     —   Променяте   позицията   си   или   изменяте   убеждението си,  защото някой проявява признаци на несъгласие.

     —   Смекчавате    някое    твърдение,  за   да  избегнете реакцията   на   неудоволствие.

     —   Подмазвате  се,  за да  накарате   някого  да   ви   хареса.

     —   Чувствувате се потиснат или тревожен, ако някой не  е съгласен с вас.

     —   Чувствувате   се   обиден  или  подценен,   ако   някой изрази мнение,  противно на вашето.

    —  Обявявате   някого   за   сноб или „горделивец", с което всъщност искате да кажете „Обръщай ми по-голямо  внимание".

     —   Държите    се    Изключително   любезно  и   клатите глава в знак на съгласие дори когато изобщо не сте съгласен с това,   което  се  казва.

     —   Правите  услуги   на   някого   и   се   бунтувате,   че   не можете   да   откажете.

     —   Смутен   от държанието   на   продавачката,   купувате нещо, което не желаете... Или... Страхувате се да го върнете, защото може да й направите лошо впечатление.

     —   В ресторанта изяждате пържола, която не е приготвена така, както сте я поръчали, защото, ако я върнете,   сервитьорът няма да ви  хареса.

     —   Говорите   неща,   които  не мислите,   само  и   само да избегнете   неодобрението.

   — Разпространявате лоши новини  за смъртни случаи, разводи, нападения и други подобни и се наслаждавате,  че ви забелязват.

     —   За да кажете нещо, за да направите покупка или каквото и да е друго,   искате позволение от някой  авторитет във вашия живот,  защото се боите от неговото недоволство.

     —   На всяка крачка се извинявате — целта на прекалено честото „Извинявайте" е да накарате хората да ви прощават и да ви  одобряват непрекъснато.

     —   Държите    се    неконформистки,    за   да   привлечете вниманието към себе си. Това е същата невроза, каквато е и конформното ви поведение, целящо външното одобрение. Да носите смокинг с обувки за тенис или да ядете картофено пюре  с шепи и да искате да ви забележат е също   стремеж към  одобрение.

     —   Закъснявате непоправимо навсякъде и за всичко. В този случай няма начин да не ви видят. Това е похват за получаване  на одобрение,   който принуждава хората да  ви   обръщат внимание.   Вие   може   би  го  правите   от необходимост да изпъквате. Следователно се ръководите  от онези,  които ви обръщат внимание.

     —   Опитвате се да направите впечатление на другите с познания по някой въпрос, за който нищо не знаете, като  се   „правите на всезнаещ".

     —   Просите комплименти, като се стараете да получите одобрение, и ви е неприятно, когато не го получите.

     —   Чувствувате  се  нещастен,   ако   човек,   когото   уважавате, има мнение, различно от вашето, и ви го казва.

     Безспорно списъкът може да се увеличава неограничено. Стремежът към одобрение е свързано с културата явление, което лесно се наблюдава във всички краища на света. Той е противен само когато се превърне в потребност, което, разбира се, е все едно да се откажеш от себе си, а отговорността за това, как се чувствуваш, да поставиш в ръцете на другите, чието одобрение търсиш.