Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



00:15
26.04.2017
Сряда
54.81.208.173


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Вашите слаби места

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Разрушете преградата на условността

Няма   всеобщи   правила,    закони   или   традиции...    това се   отнася    и   за   настоящото   правило.

     Светът е пълен с „би трябвало", които хората отнасят към поведението си, без да се замислят, и от сбора на тези „би трябвало" се получава едно голямо слабо място. Възможно е да се ръководите от система от правила и принципи, с които дори не сте съгласен, но от които не можете да се освободите, за да решавате сам кое  е добро  за вас и кое  — не.

     Нищо не е абсолютно. Няма правила или закони, които винаги са валидни или са най-подходящи за всички случаи. Гъвкавостта е много по-голяма добродетел и въпреки това ви е трудно — почти невъзможно — да нарушите някой безполезен закон или да пренебрегнете някоя глупава традиция. Вместването на личността в обществото или в дадена културна среда (енкултурация) понякога е полезно, но, доведено до крайност, то може да се превърне в невроза — особено когато от спазването на всички „би трябвало" произтичат мъка, депресия и   тревожност.

     Отникъде не следва и никой не твърди, че законът не трябва да се съблюдава, или че правилата трябва да се нарушават, само защото някой смята, че това е уместно. Законите са необходими, а редът е важна част от цивилизованото общество. Сляпото придържане към условността обаче е нещо напълно различно, което мо-же-да е много по-пагубно за индивида от нарушаването на правилата. Често правилата са глупави, а традициите са станали безсмислени. Ако случаят е такъв и ако не сте в състояние да функционирате ефективно, тъй като трябва да се съобразявате с безсмислени правила, сега е  моментът да  преразгледате  и  тях,   и  поведението си.

     Ейбрахам Линкълн веднъж казал следното: „Никога не съм имал линия на поведение, която да прилагам във всички случаи. Просто съм се опитвал да постъпвам по възможно най-подходящия за всеки момент начин." Той не е робувал на една-единствена политика, която трябвало да важи във всеки отделен случай, макар да е била създадена   с тази цел.

     Едно „би трябвало" става нездраво само когато започне да пречи на разумното и ефективно поведение. Ако усетите, че в резултат на някое „би трябвало" вършите неприятни или в друго отношение неефективни постъпки, това означава, че сте изгубили свободата си на избор и се оставяте да ви ръководи външна сила. Преди да продължим да изследваме тези погрешни „би трябвало", които могат да объркат живота ви, няма да е излишно да разгледаме малко по-подробно вътрешния и външния  контрол на личността.

     ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ   НА   КОНТРОЛА

     Изчислено е, че 75% от хората в нашето общество имат по-скоро външна, отколкото вътрешна локализация на контрола. Това означава, че вероятността да сте в тази категория е доста голяма. Какво означава „външната" локализация на контрола? В общи линии вие сте „външен", ако отговорността за емоционалното си състояние в настоящите моменти приписвате на нещо или някого извън вас. Например ако ви запитат: „Защо ти е мъчно?", и вие отговорите нещо от рода на:   „Родителите ми се отнасят зле с мен", „Тя ме наскърби", „Приятелите ми не ме харесват", „Късметът ми изневерява" или „Нещата не вървят добре", то вие попадате в тази външна категория. Ако ви запитат защо сте така щастлив, и вие отговорите: „Приятелите ми са добри с мен", „Късметът ми проработи", „Никой не ме притеснява" или „Тя ми помогна много", все още сте във външната категория, тъй като приписвате отговорността за чувствата си на някого или нещо извън вас.

     Човек, който е с вътрешна локализация на контрола, стоварва отговорността за това, как се чувствува, само върху собствените си плещи. Такива хора се срещат наистина твърде рядко в нашето общество. Когато им се зададат същите въпроси, те дават вътрешно ориентирани отговори: „Аз се заблуждавам", „Придавам прекалено голямо значение на думите на другите хора", „Безпокоя се за мнението на другите", „Не съм достатъчно силен, за да си забраня да бъда нещастен" и „Не умея да се предпазвам от мъката". Когато индивидът с вътрешна ориентация е радостен, обяснява радостта си с подобни отговори: „Старах се да бъда щастлив", „Обърнах нещата в своя полза", „Не се заблуждавам", „Аз съм господар на себе си и това е моят избор". И така, една четвърт от хората поемат върху себе си отговорността за чувствата си, а три-четвърти я приписват върху външни за тях източници. Вие към коя група спадате? Фактически всички „би трябвало" и всички традиции се налагат от външни източници. С други думи, произтичат от някого или от нещо, което е извън вас. Ако сте притиснат под тежестта на различни „би трябвало" и не можете да се изплъзнете от препоръчваните от другите хора условности, то вие сте във външната група.

     Чудесна илюстрация  на този тип  мислене,   насочен навън, е една от моите пациентки, която лекувам отскоро. Да я наречем Барбара. Главното й оплакване е наднорменото тегло, но тя има и множество второстепенни оплаквания. Когато започнахме да разговаряме за наднорменото й тегло, тя каза, че винаги е била пълна, защото има смущения в обмяната на веществата и защото майка й я хранела насила, когато била малка. Навикът да се прехранва   продължавал, тъй  като съпругът й я пренебрегвал, а децата й били невнимателни с нея.  Тя се оплакваше, че е опитала всички възможни средства — диети, таблетки,  консултации с диетолози, дори астрология. Психотерапията била последната й надежда. Ако аз не й помогна да свали излишните килограми, никой нямало да  може да й помогне, казваше ми тя.

     Начинът, по който Барбара представяше проблема си, и светлината, в която разглеждаше дилемата си, сами обясняваха защо не е могла да свали излишните килограми. Всичко и всички бяха в заговор срещу нея — майка й, съпругът й, децата й, дори собственото й тяло и звездите. Диетите за отслабване и диетолозите биха могли да помогнат в някои по-леки случаи, но при Барбара всички  шансове   бяха против нея.

     Барбара беше класически пример на мислене, насочено навън. За пълнотата й бяха виновни майка й, съпругът й, децата й и някаква неподдаваща се на контрол част от собственото й тяло. Но не и собственият й избор да яде или да прекалява с определени храни в определени моменти. Нещо повече, опитите й да облекчи положението си бяха насочени навън в такава степен, в каквато и възприемането на собственото й страдание. Вместо да осъзнае, че в миналото е избрала да преяжда и че ако иска да отслабне, трябва да направи нов избор, Барбара търсеше вината у околните хора и явления — общоприетите   условности   за   намаляване   на   теглото.Когато всичките й приятели се подлагали на диета за отслабване, и Барбара се подлагала. Всеки път, когато някоя приятелка откриела нов диетолог, Барбара веднага   отивала при  него   за   съвет.

     След неколкоседмична психотерапия Барбара започна да осъзнава, че нещастието и страданията й са плод на собствения й избор, а не на действията на другите. Отначало започна да признава, че яде твърде много, често пъти повече, отколкото й се яде и се занимава недостатъчно с физическа дейност. Първото й решение бе със самодисциплина да промени навиците си на хранене. Тя можеше и щеше да стане господар на себе си. Реши, че когато отново огладнее, ще се нагости с разсъждения за вътрешната си сила, вместо с бисквити. Престана да обвинява мъжа и децата си, че се отнасят зле с нея и я подтикват да преяжда, и започна да разбира, че през всички тези години се е правела на мъченица, като фактически ги е карала да я използуват. Когато започна да изисква от тях да се отнасят добре с нея, Барбара откри, че близките й с готовност се отнасят добре с нея и вместо да търси утеха в храната, намери удовлетворение в отношения, основаващи се на взаимно уважение и обич.

     Барбара дори реши да прекарва по-малко време с майка си, която бе започнала да вижда като виновницата, която управлява и проваля живота й със свръхвисоки дози храна. Барбара осъзна, че майка й не я ръководи, че може да я вижда само когато пожелае — а не когато майка й желае — и че може да не яде парчето шоколадова торта само защото майка й е казала да го изяде. И тогава срещите с майка й започнаха да й доставят удоволствие,   а   не да  й тежат.

     Накрая Барбара разбра, че психотерапията няма нищо общо със силите извън нея. Аз не бях в състояние да я променя. Тя сама трябваше да направи това.   Нужно бе време, но постепенно и с усилия Барбара замени своите външни „би трябвало" с вътрешни стандарти, които бяха нейни собствени. Сега тя е не само по-слаба, но и по-щастлива. Знае, че не мъжът и децата й, не майка й или звездите я правят щастлива, а че щастието е в нея,  в това,  че  е господар на себе си.

     Фаталистите, детерминистите и хората, които вярват в късмета, са във външната група. Ако смятате, че животът ви е предначертай и трябва само да следвате определените пътища, много е вероятно да сте натоварен с всички „би трябвало", които ще ви карат да следвате  картата  на   своя  път.

     Никога няма да се осъществите, ако позволявате да ви ръководят външни сили. Ефективността не предполага премахването на всички проблеми от живота ви, а преместването на локализацията на контрола отвън навътре. По този начин ще поемете отговорността за всички авои емоционални преживявания. Вие не сте робот и не прекарвайте живота си в лабиринт, изпълнен с чужди правила и разпоредби, които за вас са направо безсмислени. Можете да разгледате „правилата" по-строго и да се опитате да поемете известен контрол над собствените   си  миел и, чувства  и  поведение.

     ХВЪРЛЯНЕ НА ВИНА И ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД КУМИРИ:  ДВЕ КРАЙНОСТИ   НА  ЕДНО И   СЪЩО   ПОВЕДЕНИЕ,   НАСОЧЕНО   НАВЪН

     Хвърлянето на вина е полезно действие, което можете да прилагате  винаги когато  искате да се  изплъзнете от отговорност за нещо в живота си. То е убежището за насочения навън човек.

     Всяко хвърляне на вина е пропиляно време. Колкото и грешки да намирате у някого и колкото и голяма вина да му хвърляте, това не ще ви промени. Вината само отмества фокуса от вас, когато търсите външни причини за мъката и фрустрацията си. Самото хвърляне на вина е безразсъдство. Дори да има някакъв ефект, той няма да е върху вас. Като обвинявате някого, вие само го карате да се чувствува виновен за нещо, но няма да успеете да промените в себе си нищо от това, което ви прави нещастен. Може да успеете да не мислите за него, но  не  и да го промените.

     Склонността да премествате фокуса върху другите може да отиде в другата крайност, където се проявява като преклонение пред „герои". В този случай вие може да започнете да определяте ценностите си, като гледате другите. Ако еди-кой си го прави, аз също трябва да го правя. Преклонението пред другите е форма на самоот-хвърляне. То издига другите над самия вас и свързва самоосъществяването ви с нещо, което е извън вас. Няма нищо пораженско в това да се преценяват другите и техните постижения. То става слабо място обаче, когато човек започне да моделира поведението си по техните стандарти.

     Всички ваши идоли са хора. Човешки същества. Всеки ден правят това, което правите и вие. Сърби ги, където и вас ви сърби, сутрин дъхът им е неприятен, както и вашият. (Единственият достоен „кумир" е сандвич с шунка и сирене или в краен случай патладжан с пармезан.)   Усилията  ви   отиват напразно.

     Нито един от големите „кумири" в живота ви не ви е научил на нещо. А и те в никакъв случай не са подобри от вас. Политици, актьори, спортисти, рок-звезди, шефът ви, психотерапевтът ви, учителят ви, брачният ви партньор или който и да е друг са само изкусни в това, с което се занимават — нищо повече. Ако ги превърнете в свои  „герои" и ги издигнете по-високо от себе си,   попадате във  външната група и приписвате  на другите   заслугата   за   положителните   си   чувства.

     Ако едната крайност е хвърлянето на вина, а другата — преклонението пред кумири, вие сте в някоя точка върху  тази   „права   на   отнасянето   към другите".
    
     Обожаваме   
                         П.О.К.Д.       
     Обвиняване             

     Ако обяснението за това, как би трябвало да се чувствувате или какво би трябвало да правите, търсите извън себе си, то вие се държите като глупак. Първата крачка към преодоляването на това слабо място ще направите, като започнете да приписвате заслуги на себе си и да поемате отговорности за себе си. Бъдете кумир на самия себе си. Когато се избавите от поведението, свързано с хвърлянето на вина и с преклонението пред „герои", вие ще преминете от външната към вътрешната страна на сметководната книга. От вътрешната страна няма всеобщи „би трябвало" — нито за вас, нито за другите.

         
     СЛЯПО ПОДЧИНЕНИЕ НА ПРАВИЛА И   ЗАКОНИ
     Някои от най-презрените човешки постъпки, известни в историята, са били извършени под претекста, че се изпълняват заповеди. Нацистите отнеха живота на 6 милиона евреи и умъртвиха и измъчваха милиони други хора,   защото   „законът"   бе такъв.

     Представител на окръжното ръководство в Съфък, Ню Йорк, веднъж обясняваше защо не могат да се върнат пари на хора, на които по грешка е бил взет по-висок данък за недвижими имущества. „Според закона минали данъчни сметки не могат да се преизчисляват, след като вече са платени. Законът е такъв и нищо не може да се направи. Моята работа е да го изпълнявам, а не да го тълкувам." В друго време и на друго място от този човек би могло да стане и палач. Но вие знаете тази „песен". Всеки ден я чувате. Не мислете, просто спазвайте   правилата,  дори да  са   безсмислени.

     Близо половината от наредбите за плувните басейни, тенискортовете и други обществени места нямат смисъл. Наскоро в една гореща вечер запитах група младежи — които седяха около басейн и очевидно копнееха да се потопят във водата — защо не се къпят, след като басейнът е празен. Отговориха ми, че от 18.00 до 20.00 ч. в басейна се допускат само възрастни. Наредбата бе такава и тя се спазваше, въпреки че нямаше възрастни, които да желаят да ползуват басейна. Никаква гъвкавост, никаква способност да се промени наредбата в съответствие с обстоятелствата, само сляпо подчинение на правило, което в момента не се основава върху никаква логическа причина. Когато насърчих младежите да поискат да се променят наредбите, от ръководството ми позвъниха по телефона и ме обвиниха, че подклаждам   бунт.

     Едни от най-добрите примери за сляпото придържане към правилата — независимо колко глупави са те — могат да  се   открият  в   казармения  живот.   Мой колега ми  разказа   за   чудесен   пример  на този  манталитет  на подчинение. Докато бил на о-в Гуам в Южния пасифик, го поразила готовността на мнозина редници и сержанти да изпълняват очевидно  абсурдни наредби. На офицерите се разрешавало да сядат върху червените пейки, които   били под навес,  и да гледат филми на открито. На среднощната прожекция на филма, която офицерите никога не гледали, оставал един редник, който трябвало да следи никой да не  сяда на червените пейки.  И така всяка вечер група редници и сержанти от флота седели под дъжда, а един от тях пазел сектор от празни червени пейки   и   осигурявал  изпълнението   на   закона.   Когато моят колега запитал  защо  се  спазва такава нелепа наредба, получил стандартния  отговор:   „Аз не измислям наредбите,  а  само  ги изпълнявам."
     В   „Демиан"   Херман  Хесе  пише  следното:
     „Който е твърде ленив, за да "мисли сам и да си бъде съдия, тъкмо той се приспособява към забраните, щом като  са дадени.   На  такъв  му  е лесно.   Някои сами долавят повели у себе си, на тях са им забранени неща, каквито всеки честен човек прави ежедневно, и са им разрешени други, каквито обикновено са запретени. Всеки сам трябва да отговаря за себе си"19.

     Ако трябва непрекъснато да съблюдавате всички правила, животът ви ще .е емоционално робство. Наша та култура обаче ни внушава, че е нередно да престъпва-ме правилата и че нищо не трябва да се прави против тях. Важното е човек да си определи кои правила са подходящи и необходими — за да се запази редът в обществото — и кои могат да се нарушават, без това да навреди на самия човек и на околните. Няма полза от бунтарство за самото бунтарство, но си заслужава да бъдеш верен на самия себе си и да живееш съгласно собствените си критерии.

     БОРБА С ЕНКУЛТУРАЦИЯТА И ТРАДИЦИИТЕ, КОИТО   СЕ ОТРАЗЯВАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪРХУ    ВАС

     Вашият личен прогрес и прогресът на света зависят от „неразумни" хора, а не от хора, които се,приспособяват към обществото си и приемат всичко, което доцде. Прогресът зависи от хората новатори, които отхвърлят условностите и изковават собствени светове. За да минете от приспособяването към активността, ще трябва да се научите да оказвате съпротива срещу енкултурацията и многобройните принуди за подчинение. За да функционирате пълноценно, съпротивата на енкултурацията е почти необходимо условие. Някои може да ви сметнат за конфликтна личност и това ще е цената, която трябва да платите за самостоятелното си мислене. Може да ви сметнат за различен, да ви прикачат етикета „егоистичен" или „буен". Може да си навлечете неодобрението на мнозина „нормални" люде и дори да бъдете отлъчен от обществото. На някои няма да се хареса това, че се съпротивлявате срещу норми, които те са възприели за себе си. Ще чуете обичайния аргумент: „Какво ще стане, ако всеки реши да спазва само тези правила, които той иска? В какво общество ще живеем тогава?" Простият отговор в този случай е, че това не е възможно. Пристрастеността на голям брой хора към външни опори и към   „би трябвало"   изключва подобна възможност.

     Това, за което говорим тук, няма нищо общо с анархията. Никой няма намерение да руши обществото, но мнозина от нас биха желали индивидът в обществото да има по-голяма свобода — свобода от безсмислени „трябва"  и глупави   „би трябвало".

     Дори разумните закони и правила не са валидни при абсолютно всички обстоятелства. Това, към което се стремим, е изборът, т. е. възможността да се освободим от робския манталитет на непрекъснатото придържане към всички „би трябвало". Не е необходимо винаги да отговаряме на очакванията на нашата култура. Ако не можете и чувствувате, че не можете да бъдете нещо друго, вие действително сте един от многото, който оставя другите да определят живота му. За да живеете собствен живот, е нужна гъвкавост и многократни лични оценки за пригодността на правилото в даден настоящ момент. Вярно, често пъти е по-лесно да се подчинявате, да изпълнявате сляпо разпоредбите, но осъзнаете ли веднъж, че законът е създаден, за да ви служи, а не да ви превръща в свой служител, вие ще започнете да преодолявате поведението на  „мъстърбация".

     Да се противопоставяте на енкултурацията, означава сами да вземате решения и да ги изпълнявате колкото е възможно по-ефективно и по-безшумно. Без да прибягвате до шумотевици или враждебни демонстрации там, където от тях няма да има полза. Безсмислените правила и традиции никога няма да изчезнат, но не е необходимо вие да бъдете част от тях. Във всекидневието ще се натъкнете на десетки случаи, в които много по-лесно е правилата да се заобикалят без много шум, отколкото да се организира протестно движение. Вие можете да решите да бъдете такъв, какъвто желаете, или такъв, какъвто другите желаят да бъдете. Вие решавате.

     Почти всички нови идеи, които са предизвикали промени в обществото ни, някога са били обект на презрение, а много от тях са били и извън закона. Всеки напредък е отрицание на старите правила, които вече, са станали невалидни. Навремето хора като Едисон, Хенри Форд, Айнщайн и братя Райт са били осмивани — докато постигнали успех. Вие също ще срещнете презрение, когато започнете да се противопоставяте на безсмислените наредби.

     НЯКОИ ТИПИЧНИ ФОРМИ НА   ПОВЕДЕНИЕТО    „ТРЯБВА"

     Списъкът с формите на поведение „трябва" може да изпълни цяла книга. Тук са изброени някои от най-често срещаните прояви на това поведение в нашата култура.

     —   Убеден сте, че всяко нещо си има място и всичко трябва да е на мястото си. Синдромът на подредеността означава, че ви е неспокойно, ако нещата не се намират на определените   за  тях места.
     —   Редовно се чудите   „Какво да облека", сякаш има само един приемлив начин на обличане, който е установен от другите хора. Бели панталони и пастелни цветове се носят само през лятото. Вълната винаги е тъкан за зимата и други подобни „за ?щи от сезона" „трябва" се промъкват в живота ви.    „Хавай" Джеймс  Мичънър20 описва жителите на Нова Англия, които пристигат в тропическия климат на Хавайските острови и когато настъпва м. октомври, въпреки че температурата все още е 38°С, те по навик изваждат зимните си дрехи и шест месеца ходят неподходящо облечени... Защо? Защото така трябва.) Човек робува на предписанията на критиците на модата и носи само това, „което е модерно",  защото,  в края на краищата, трябва да се нагажда.

     —   Смятате,   че   е   прието   определени   напитки да   се пият с определени ястия.   Бялото вино  е подходящо  за риба и месо от птица. Червеното върви само с говеждо месо. Някой някога е изковал закони, кое с какво да се яде.

     —   Прехвърляте вината за постъпките си на другите. „Грешката   наистина   е   нейна,   тя   ни   накара  да   закъснеем."   „Не ме  обвинявай,  той го направи."

     —   Поканят ли ви  на сватба,  трябва да  отидете или да изпратите подарък, въпреки че хората може да не са ви приятни. Никога не отказвате на поканите, макар и да ви се иска да откажете.  Може с неприятно чувство да избирате подаръка, но правите всичко, каквото трябва, защото   обикновено така се прави.   И   обратно,   отивате на погребения, на които бихте предпочели да не отидете,  защото сте длъжен да отидете. Трябва да присъствувате на такива официални събирания, за да покажете, че скърбите,   тачите   или  изпитвате   съответните   емоции.

     —   Участвувате в църковни служби,  които са ви неприятни и в които не вярвате, защото това се очаква от вас,   а вие искате да правите  това,  което е редно.

     —   Титуловате хората,  които ви служат,   и с това ги издигате по-високо от себе си. Как се обръщате към зъболекаря си? Ако се обръщате към него с „Д-р еди кой си", това само професионално звание ли е? Казвате ли „Дърводелецо   Джоунс"   или   „Водопроводчико   Смит"? Ако казвате   „Д-р еди-кой си"   от уважение към професията му, какво ви кара да мислите, че неговото положение е по-високо от вашето? Щом като той получава пари,   за да ви обслужва,   защо вие го наричате с титлата му,   а той се   обръща към вас с името  ви?

     —   Лягате да спите,  когато  стане време за лягане,   а не  когато  сте изморен.

     —   Любите се само по един или два начина,  защото те са единствените приемливи за вас пози, или участвувате в сексуална дейност, само когато са налице всички условия за това, например децата са си легнали, не сте уморен, в стаята е тъмно, лежите в собственото си легло и така  нататък.

     —   Подбирате ролите във всекидневието така,  както културата  изисква.   Жените   мият  съдовете,   мъжете   изхвърлят боклука. Домакинската работа е женска,  работата   в   градината   —   мъжка.    Момчетата   правят   това, момичетата   —   онова.

     —   Придържате се към безсмислени домашни правила и традиции, които нямат приложение във вашето семейство,   например да искате разрешение да станете  от масата, всички да се храните по едно и също време, когато това е неудобно, или да се определя неоснователно време   за лягане.

     —   Съобразявате се с всички знаци и надписи, независимо дали имат смисъл, или не. Не говорете! Не влизайте! Не правете нищо! Нямате навик да оспорвате някой знак или да допуснете, че не е на мястото си. Хората правят знаците,   но хората  правят и грешките.

     —   Всяка неделя ходите  на   обяд  у майка  ви,   макар че   не   винаги  ви   се   ходи.   Но   това  е  традиция  и дори на  никого да   не  се иска,   включително  и на  майка ви, традицията   трябва да   се   спазва.

     —   Когато четете книга,   винаги започвате  от първата страница и изчитате всичко до края, въпреки че половината от книгата може да ви е безинтересна.  Прочитате до край книга, която не ви харесва — тъй като сте я прочели до половината, е трябвало да прочетете цялата книга.

     —  Жените   никога   не   определят   срещи   на   мъжете. Това е работа на мъжа. Освен това те никога не се обаждат първи  по   телефона,   не   отварят  вратата  пред мъж, не плащат сметката и много други абсурдни традиции, които  не  служат  за  нищо.

     —   Изпращате поздравителни картички, когато наближат празници, въпреки че тази дейност ви е неприятна. Правите го, защото винаги сте го правили и защото го очакват от  вас.

     —   Стремите се да получавате високи бележки в училище   или   внушавате   на  децата   си  да   правят  същото. Учите не за собствено удоволствие, а заради символите, които накрая  ще се появят в  свидетелството.

     —   Винаги питате:   „Той/тя подходящ/а ли е за мен?, и непрекъснато се мъчите да намерите подходящия човек.

     —    Навсякъде   придружавате   партньора/партньорката  си,  защото  така  е  редно,   макар че  и двамата  бихте предпочели да  сте  на  различни места  в даден момент.

     —   За всичко се допитвате до справочници и проспекти, защото всяко нещо трябва да се прави по определенначин. Не можете да правите разлика между наръчниците, които дават полезна информация, и тези, които просто   ви  съобщават как  трябва да изглеждат нещата.

     —   Подходяща ли   е тази рокля,  шапка,   лека  кола, мебел, тази подправка за салата, това мезе, тази книга, този колеж, тази работа и така нататък.  Притеснявате се дали ще изберете най-подходящото и изпадате в нерешителност и съмнение.

     —   Смятате, че наградите,  значките, титлите, почестите   и   всички   символи   на признание   са по-важни   от собствената ви преценка на вашите постижения.

     —   Имате   навик да казвате:   „Никога не   бих могъл да   бъда велик  като..."

     —   Когато сте на представление, ръкопляскате дори да не   ви  е харесала играта.

     —   Давате   бакшиш   за  некачествено   обслужване.

     —   Държите се като спортен запалянко, разболявате се   от  победата или   от  загубата  на  отбора домакин   и живеете с постиженията или липсата на постижения на спортистите.

     НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ   „МЪСТЪРБАЦИЯТА"

     По-долу са споменати някои от причините, поради които вие не се разделяте с вашите „би трябвало". Тези печалби — както печалбите, свързани с всички слаби места — в основата си са самопогубващи, но въпреки това създават система от защитни психични механизми.

     —   Като   следвате   всички   свои   „би   трябвало",   вие имате   утешението,   че   сте   „добро   момче"   или .„добро момиче".   Можете да се потупате по гърба за послушанието си. Това е печалба, която се връща назад към по-ранен период от развитието ви. Тогава сте били възнаграждавай с одобрение за добро държание, което означава, че някой друг е определял вашите правила на поведение.

     —   Като изпълнявате външното   „би трябвало",  можете да припишете   отговорността  за  бездействието  си на него вместо на самия себе си. Дотогава, докато изтъквате   „би  трябвало"  като   причината  за това,  което сте/или не сте/, вие можете да се изплъзвате от опасностите,  на които  бихте се изложили, ако се осмелите да се промените.   Следователно вашите   „би трябвало" ви пречат да растете. Марджори например си е втълпила, че всякакъв сексуален живот преди брака е забранен. Тя е на 34 години и няма никакъв сексуален опит поради това заучено „би трябвало". Марджори обаче е вътрешно неспокойна.  Би желала да има сексуална връзка и е много недоволна от себе  си,  че няма. Тя може никога да не се омъжи и тогава нейното  „би трябвало"  (в случая „не би трябвало") ще я лиши от полов живот, докато е жива. Тази вероятност я изпълва с ужас, но при все това нейното „не би трябвало" не изчезва. Нейното „би трябвало" вече е нанеслопоражения. Тя не смее да остане през нощта в една къща с приятеля си от страх какво ще си помислят хората.  Нейните  „би трябвало" непрекъснато й създават затруднения, защото й налагат вечер винаги да се връща при майка си.   Придържането към тях й пречи да поеме риска да се  впусне в  сексуалния живот.   Неизменният й  отговор е:   „Не  би трябвало да го правя." Ясно е, че нейните „би трябвало" пречат на щастието й.

     —   Вашите „трябва" ви позволяват да манипулирате другите хора. Като кажете на някого, че това би трябвало да се направи така, вие можете да го накарате да го направи така, както вие искате.
     —   По-лесно е да се извади едно „би трябвало", кога-то се чувствувате неуверен в себе си. Когато Аз-образът ви избледнява, „би трябвало" се превръща във вашата  опора.

     —   Можете   да    продължите    да    изпитвате    самодоволство от поведението си и да запазите враждебността си към другите, неспазващи тези „би трябвало", които вие сте избрали за себе си и за останалия свят. По този начин вие пораствате в представите си за сметка на други хора, които не се подчиняват на моделите, свързани с правилата.

     —   Можете да си спечелите одобрение, като се съгласявате. Приятно ви е, когато се нагаждате, а това е, което   открай   време   ви казват,   че  би  трябвало да правите. Тук също  се промъква потребността  от одобрение.

     —   Докато се насочвате към другите и живеете с техните успехи и неуспехи, не ви се налага да работите над себе си.   Когато имате своите  „герои", лошото ви мнение за самия себе си се подкрепя и ви позволява да се изплъзнете от необходимостта да работите над себе си. Дотогава,   докато   „героите"   могат да  имат   заслуга  за положителните  ви  чувства  или  вина  за  отрицателните ви чувства, не е необходимо вие да поемате тази отговорност. В този случай цената, която имате в собствените си очи, действително е цената,  която имате в очите на другите и затова тя е мимолетна и временна. Тя зависи от всички онези велики хора и от това, което ще направят за вас.

     СТРАТЕГИИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЯКОИ „БИ   ТРЯБВАЛО"

     Задачата ви по отстраняването на това слабо място е свързана с поемането на рискове. Трябва да действувате! Да решите да бъдете различен от това, което са ви учили, че е подходящо, щом то не е полезно за вас. Ето някои тактически ходове, които ще ви помогнат да скъсате  с навика си да   „мъстърбирате":

     —   Вгледайте   се   в   поведението   си.   Изследвайте   невротичните   печалби,   споменати  по-горе.   След това се запитайте защо се товарите с толкова много   „би трябвало".   Запитайте  се дали  истински вярвате  в  тях,   или просто сте  привикнали да се държите по  този начин.

     —   Избройте всички правила, с които се съобразявате, но които изглежда, че просто са невалидни. Тези глупави условности,   от които  се  оплаквате,   но  от които, изглежда,  не можете да се отърсите.   Изгответе си свои „правила на поведение", които ви изглеждат най-разумни.   Запишете   ги   върху хартия,  дори  в  момента да не-вярвате,   че  ще можете да ги  осъществите.

     —   Започнете от собствените си традиции. Например ако винаги сте украсявали коледното дръвче на Бъдни вечер, а бихте искали да го украсите три дни преди това, поставете началото на нова коледна традиция, която ви се   струва разумна.

     —   Поговорете с вашите  близки и приятели за многобройните правила на поведение, които всички спазвате и които са ви противни. Може би ще стигнете до нови правила, които ще се сторят по-смислени на всички. Ще установите, че старите порядки все още действуват само защото никой в миналото не се е заел сериозно да им се   противопостави.

     —   Водете си дневник  на вътрешния/външния контрол.   Записвайте всички случаи  на   „външен"   контрол,  в които приписвате на другите отговорността за чувствата си в момента.   Проверете дали не можете да се прехвърлите към   „вътрешен"  контрол с някои  нови смели постъпки. Следете как напредва преминаването ви към вътрешния  контрол.—   Замислете се над това, колко правила налагате на другите. Запитайте ги дали тези насоки действително им са необходими, или биха се държали по същия начин и без тяхна помощ. Дори ще научите, че те биха могли да предложат по-ефективни и по-гъвкави, насоки.

     —   Поемете риска да се противопоставите на правило или порядка,   които   бихте желали да отстраните.   В същото   време   обаче   бъдете  готови да  посрещнете   без враждебност последствията от поведението си.   Например ако винаги сте вярвали, че жената не би трябвало да определя среща на мъж и изведнъж се окаже, че нямате никаква уговорка за края на седмицата,   обадете  се на някой мъж и вижте какво ще се случи. Или подайте рекламация за дефектна дреха, макар че според правилото „пари не се връщат".   По този начин протестирайте  срещу търговската политика и заявете, че ако е необходимо, ще стигнете до най-висшия началник.  Не се водете от политиката на другите, която в крайна сметка ви превръща  в   жертва.

     —   Смятайте, че решенията имат различни последствия, а не че са правилни или погрешни. Когато вземате решения, не мислете кое е правилно и кое — погрешно, а си кажете,  че и двете са добри и всяко ще доведе до различни  резултати.   Вземайте решението  самостоятелно,  без да разчитате на някаква външна гаранция. Постъпвайте   според   желанието   си,   вместо  да   се   съобразявате с външен критерий.

     —   Стремете се да живеете в настоящите си моменти и прилагайте вашите правила и   „бй трябвало"   само в тях. Не смятайте, че са универсални. Приемайте ги като приложими само в дадения момент.
     —   Не разделяйте с никого поведението си на неспазване на правилата.  То е  само  за вас,   а вие не желаете да застанете в позата на човек, който търси одобрение, т. е.  съпротивлява се срещу приобщаването към културата,   за да спечели внимание и похвала.

     —   Освободете   се   от ролите,   които  вие   (и другите) поемате в  живота си.   Бъдете такъв, какъвто искате да бъдете, а не какъвто мислите, че трябва да бъдете, защото сте мъж, жена, човек на средна възраст и така нататък.

     —   Въздържайте се  в дадена част от разговор да насочвате вниманието си към другите. Тренирайте все по-продължително време да не хвърляте вина върху другите хора или да не говорите  за друг човек,  събитие или идея,  като се  оплаквате или недоволствувате.

     —   Престанете да чакате другите да се променят. Запитайте се дали е необходимо другите да бъдат различни само защото така ще ви се харесват повече. Разберете,   че всеки има право да бъде такъв,  какъвто избере, макар това да ви дразни.

     —   Изгответе списък на упреците, в който изброявате всичко, което не харесвате у себе си. Списъкът може да  изглежда  така:

Какво не харесвам у себе си и в живота си
Кой  и кое  носи вина  за това
Дебел/а съм
Сара Лий, обмяната на веществата ми, майка ми, изкушенията предлагани от   „Макдоналд"
Имам слабо зрение
Родителите ми, техните родители, бог, генетиката, домакинската работа, образователната програма
По   математика съм  много зле
 Учителите в началното училище, сестра ми, дефектните гени за математика,   майка ми
Нямам приятели/приятелки
Лошият ми късмет, всички в училище, родителите ми,  не мога да нося грим
Твърде висок/а съм
Генетиката,   бог,   майка ми
Нещастен/а   съм
Икономиката,   индексът Дау Джоунс, разводът, децата   ми   ме мразят,   болестта
Гърдите   ми  са  прекалено  малки
Майка ми, генетиката, лошия ми късмет, недохранването в ранно детство, Бог, дяволът
Не харесвам цвета на косите  си
Xелена  Рубинщайн,   генетиката, приятелката ми,   слънцето
Състоянието на света  ме   безпокои
Президентите  Форд, Никсън, Джонсън и т. н.,   човечеството
Съседите  ми  са   отвратителни
Кварталът,   „този тип хора",  разпределението по   зони
Резултата  си  в   играта на  тенис
Вятърът,  слънцето,  мрежата е твърде  висока/ниска,    разсейвам се,   мускулите ми се схващат,   ръката ме  боли,   кракът и т. н.
Не   се   чувствувам   добре
Обмяната на веществата ми, мензисът ми, лекарят ми, храната, жегата, студът, вятърът, дъждът, цветният прашец,   всичко.
    
     Изчислете общия си резултат от упреците и проверете дали сте по-различен/а, след като разпределихте вината и отговорността върху съответните хора и явления, които са причина за чувствата ви. Има нещо в това, нали? Вие сте абсолютно същият/щата. Независимо дали обвинявате или не, оставате непроменен/а, освен ако не вземете мерки, за да поправите нещата, които не харесвате. Следните съвети можете да използувате като упражнение, което ще ви покаже безполезността на обвиняването.

     —   Изречете на глас, че току-що сте обвинили някого и че полагате усилия, за да изкорените този тип поведение. Като сте съобщили целта си, вие ще контролирате и склонностите  си в тази насока.
     —  Дайте си дума, че за всички страдания, които изберете, никога няма да бъдат отговорни другите, а само вие и вашето поведение. Повтаряйте си, че всички наложени отвън страдания засилват вашето робство, защото излиза,  че нямате власт над себе  си или над тях, но те имат  власт  над  вас.

     —   Когато  някой  обвинява  някого  пред вас,  учтиво го запитайте: „Сигурен ли си, че искам да чуя това, което ми казваш сега?" С други думи, отучете хората да ви използуват като съд за хвърляне на вина и започнете да слагате етикет на оплакването и мърморенето на другите, за да проследите и  осъзнаете това поведение у себе си. Можете да  му сложите   етикет, който не е обиден, например: „Току-що приписа на Джордж отговорността за това, което чувствуваш. Наистина ли смяташ, че това е така?" Или „Непрекъснато повтаряш, че ако цените на пазара се покачат, ще бъдеш по-щастлив. Наистина позволяваш   на  парите да  имат голяма власт над живота ти." Като осъзнавате обвиненията, които другите хора хвърлят, и техните „би трябвало", вие по-лесно ще изкорените тези форми на поведение у себе  си.
     —   Отново прегледайте списъците на често срещаните  „би трябвало", за които по-рано стана въпрос. Опитайте   се да   замените   старите   си   навици   с  ново   и  по-различно поведение — някой път вечеряйте късно през нощта,  променете позата,  в  която се любите,   облечете дрехите,   които  ви  се  иска да  облечете. Имайте  вяра в себе   си   и   по-малко   се   доверявайте   на   онези   външни „трябва".

     —   Повтаряйте си, че това, което ви създава тревоги,не са постъпките на другите хора, а вашата реакция към тях. Вместо да казвате: „Те не би трябвало да правят това", кажете си: „Защо да се тревожа от постъпките им?"

     НЯКОИ ИЗВОДИ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО „БИ   ТРЯБВАЛО"

     В   „Литературна етика"   (1838)  Ралф Уолдо  Емерсон пише  следното:
     „Хората се въртят и въртят в мелницата на една баналност и оттам не излиза нищо повече от това, което е влязло. Но в мига, в който сменят традицията със спонтанно възникнала мисъл, на помощ им се притичват поезията, остроумието, надеждата, добродетелта,   знанието,   анекдотът."

     Каква прекрасна мисъл. Спазвайте традицията и винаги ще бъдете един и същ. Отхвърлите ли я обаче, светът е ваш и можете творчески да си служите с него така, както  вие изберете.

     Съдете сам за поведението си и се научете да разчитате на себе си, когато трябва да се вземат решения в настоящия момент. Престанете да търсите отговор в живот, изпълнен с порядки и традиции. Пейте своята песен на щастието — пейте я така, както вие изберете, без да се  съобразявате как   би трябвало да се пее.
Категория: Вашите слаби места | Добавил: Бонд (28.12.2011)
Разгледан: 914 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.81.208.173          Сряда          26.04.2017, 00:15