Как да правите чудеса за физическите си възможности




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


21:26
24.02.2017
Петък
54.205.36.165


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Истинска магия

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Как да правите чудеса за физическите си възможности

Кои са нещата, които винаги сте мечтали да постигнете, но знаете, че за това може да ви помогне само чудо? И в този случай трябва да насочите съзнанието си към царството на безграничните възможности. Както и преди, чудото ви чака там. Обещавам ви го! Когато бях на двадесет и осем години, да се пробяга  четиридесеткилометров   маратон   беше  просто нещо нечувано. По онова време за мен би било чудо да бягам почти четири часа без прекъсване. Оттогава насам съм бягал в седем маратона и повече от петнадесет години тичам поне по дванадесет километра, всеки ден без изключение. Вчерашното чудо днес е действителност. Днешното чудо ще бъде утрешната реалност.
      Как стана така, че тичах четиридесет километра без прекъсване? Като си наумих, че мога да го направя, и отказах да се съмнявам и да се страхувам. Останалото беше проста работа. Нямах нужда от инструктаж, нито от някой, който да ме води. След като идеята се оформи в ума ми, оставаше да се настроя така, че да задържа картината. Тялото прави това, което волята иска от него - неизменният градинар, описан от Шекспир.
      Важно е също да се изтъкне, че в този момент, както седите и четете, онова, на което е способно тялото ви, е ваше творение. Всичко, на което сте способни или неспособни, произтича от решеното в невидимия свят на ума, където се раждат мислите, и в крайна сметка, физическата ви действителност.
      Следващата история беше публикувана във вестник „Мауи Нюз" на 23 юни 1991 г., неделя, в спортната рубрика. Написана е от Хал Бок, спортен журналист от „Асошиейтид прес".
      „На това изказване подобават тържествени барабани, но Джим Лоу го прави без всякакъв драматизъм, доста делово:
      „Не знам дали сега щях да съм жив, ако не бяха състезанията за ветерани."
      Това е всичко. Просто въпрос на живот и смърт. Лоу е преподавател по психология в университета „Джонсън Смит" В Шарлот, Северна Каролина. Преди пет години, на шестдесетгодишна възраст, започва да спортува. Нищо особено изтощително, само тенис на маса, но той отива при лекаря си за контролен преглед. Оказва се, че холестеролът му е 322.
      Триста двадесет и две.
      Нормалната стойност е под 200. Между 200 и 239 е гранична. Над 240 е зоната на висок риск.
      Джим Лоу има 322 и знае защо. „Сладолед, заведения за бързо хранене, червени меса, пушене" - казва той. „Всички вкусни неща. И заседнал начин на живот."
      Обикновеният хранителен режим на средния американец.
      Основателно разтревожен, Лоу започва да прави гимнастика, да се храни здравословно, да тича и вместо мазнини, да яде плодове, а вместо месо - зеленчуци. Бързо отслабва с 20 килограма и холестеролът му пада до напълно приемливата стойност 188. Но всичко не свършва с това. „След четири месеца беше спаднал на 127" - казва Лоу. „След като отслабнах, се почувствах по-добре. Когато не спортувах, се чувствах зле. Времето, което отделих, си заслужаваше, защото целта беше добра - моят живот!
      Съпругата на Лоу, Орелия, е на 63 години и тича с него. „В едно от състезанията пуфтеше и се задъхваше," разказва Лоу. „Един човек, мисля, че беше на 73 години, я хвана за ръката и й каза: Не се тревожи, всичко ще е наред, стига да се приберем до мръкнало."
      Лоу достига финала на бягането много преди залез слънце. В състезанията за ветерани през 1989 г. бяга на 100, 200 и 400 метра и спечелва три златни медала, поставяйки три рекорда за възрастовата си група. Най-добрите му постижения на открито са 12:71, 26:10 и 59:39. Първите два са национални, третият е световен рекорд.
      Доколко силна е жаждата му да се състезава? Ветераните се делят на възрастови групи през пет години. Един ден след като навършва 65 години, Лоу вече няма търпение да прескочи в следващата категория и пропътува с колата си 1100 километра, за да участва в едно състезание."
      Представете си само. Шестдесетгодишен мъж променя коренно живота си. След като е бил с наднормено тегло и отчайващи холестеролни показатели, той се заема да работи в ума си и си създава живот, смятан някога за невъзможен. Докато е приемал, че е невъзможен, той е осъществявал мислите си, като е похапвал сладолед и е седял пред телевизора. Когато с ума си е узнал, че има и друга възможност, действал е съобразно тези нови мисли и в живота му се е случило чудо.
      Вие притежавате способността да си представите за себе си всичко, което попада в царството на истинската магия. Каквото и да е то! Когато изградите картината в съзнанието си, ще можете да следвате описаните в тази книга стъпки, за да превърнете чудото в действителност. При това ще получите всички необходими ви божествени напътствия. Това се отнася практически за всичко, което можете да си представите, че постигате, и което сега ви се струва невъзможно. Същата стратегия за правене на чудеса във физически план е в сила и за всички други области на живота ви. Истинската магия е достъпна само ако се освободите от съмненията и страховете и се превърнете в духовно същество.
      Нека ви разкажа как постигнах нещо невиждано никога преди в живота ми, което ми се струваше невъзможно, докато не станах наистина духовна личност в човешки облик.
      Играех тенис срещу много силен противник и двамата се борехме от три часа под жарещото слънце. Аз спечелих първия сет, Том взе втория и тогава започна да става нещо много особено. Усетих, че с мен на корта има нещо, което ми говори. По това време вече имах зад гърба си няколко години занимания с медитация и бях напълно убеден, че човек има достъп до божествени напътствия, които сме свикнали да наричаме интуиция. Разбира се, никой не може да определи точно вътрешното знание и интуицията, но всички знаем за какво става дума.
      Случи се нещо необикновено. Не можех да направя и една точка, но играех страхотен тенис. Том се намираше, както казват опитните тенисисти, „в зона" (други, както видяхме в Пета глава, го наричат „течение", а трети - несъзнателност). Той не пропускаше нито един удар и дори топките, които летяха право към него с голяма скорост, отскачаха от ракетата му и тупваха в моята половина на корта, отбелязвайки точка за него. Все едно че невидимият ми водач ми се смееше отнякъде.
      Веднъж Том запрати топката високо над главата ми към оградата. Погледнах нагоре и разбрах, че ще излети поне на два метра от корта. Изведнъж най-неочаквано се появи вятър, пое топката високо над главата ми и буквално я върна назад. Тя падна точно на линията и отбеляза точка. Аз бях смаян. Чудото продължи гейм след гейм, а вътрешният глас ми казваше: „Хайде, Уейн, развесели се. Не го вземай толкова насериозно. Отпусни се, забавлявай се и всичко ще бъде както трябва."
      Осъзнах, че не съм сам и че получавам важен урок. Изгубих пет поредни гейма в началото на третия сет, но кой знае как знаех, че ако запазех спокойствие, не се борех и не се ядосвах, а изпращах на Том любов и поздравления, всичко ще бъде наред. Изоставах с нула на пет, и въпреки това играех великолепен тенис.
      След като си сменихме местата, за да доиграем мача, буквално чух: „Медитирай до края на играта. Отпусни се и действай, сякаш играта е медитация." Не можех да повярвам на промяната, която настъпи.
      Аз забравих всичко във физическия свят, наистина всичко. Обстановката, слънцето, хората, които се бяха събрали да гледат мача, корта, ракетата - всичко. Потопих се изцяло в ума си и започнах да повтарям мантрата си. Умът ми веднага се озова в алфа състояние и усетих невероятната лекота, която описах по-рано, в частта за медитацията. Дори не виждах противника си. Станах едно с топката. Всичко се обърна. Не изпусках нито един удар. Имах чувството, че мога да полетя, макар че бяхме играли часове под горещото слънце. Усещах краката си силни и знаех в себе си, че мога да стигна всяка топка.
      След като пак сменихме местата си, само повтарях мантрата си наум и се чувствах прекрасно, в някаква еуфория. Спечелих седем поредни гейма и изпуснах само няколко точки.
      В края на мача Том попита: „Какво ти стана? Даже изглеждаш различен. Никога не съм те виждал толкова съсредоточен. Изглеждаше толкова уверен и спокоен. Дори не ме е яд, че загубих, след като водех с пет на нула, защото играх страхотно, но ти просто надскочи себе си в седем поредни гейма."
      Това се случи преди няколко години. Аз не бях сам и знаех, че се случва някаква магия. Поуката беше същата, както когато медитирах под дървото и се опитвах да сваля цвета от клончето. „Не искай нищо, отпусни се и остави чудото да се случи, без да настояваш, и тогава при теб ще дойде всичко, от което имаш нужда." Цветът падна в ръката ми и донесе нужното ми послание, когато престанах да се боря.
      Сигурен съм, че това важи за всичко, което искате да постигнете в живота си. Излъчвайте любов и хармония, изпълнете с мир ума и тялото си и позволете на вселената да действа със съвършенството, което само тя владее. Тялото ми беше в пълна хармония с ума, докато траеха тези седем гейма. Заместих съмнението и страха със знание и вяра и си позволих да се справям по най-добрия възможен за мен начин. Просто погледнах на тениса като на медитация, а не като на състезание.
      Тези чудотворни моменти, които някои наричат зониране или несъзнание, се срещат навсякъде в живота и са част от една безсмъртна философия, както свидетелстват написаните преди повече от две хиляди години думи на Лао Дзъ:
      „Дори и най-добрата воля на света, когато е насила,
      нищо не постига. Най-голямата правда, когато е насила,
      нищо не постига. И най-голямото добро, когато е насила,
      не се получава..."
      Големите физически постижения, които ви предстоят, наистина са чудеса за вас от сегашната ви гледна точка. Потопете се в спокойната самота на ума си. Обърнете се към висшата си същност и знайте, че не сте сами. Спрете да се състезавате с другите и използвайте ума си, за да позволите на тялото си да постигне най-доброто, на което е способно. Следвайте насоките за създаването на мисловна нагласа за чудеса, описани в края на тази глава.
Категория: Истинска магия | Добавил: Бонд (24.09.2011)
Разгледан: 335 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.205.36.165          Петък          24.02.2017, 21:26