Как човек се превръща в духовно същество




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


16:32
05.12.2016
Понеделник
54.161.157.73


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Истинска магия

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Как човек се превръща в духовно същество

„Ние се раждаме в света на природата.
Второто ни раждане е в света на духа."
БХАГАВАД   ГИТА
      МАЛЦИНА ОТ НАС знаят да използват силата на ума. Отглеждани сме на строга диета, състояща се от логика, рационалност и принципа „Вярвай на това, което можеш да видиш". Накратко, научени сме да вярваме само на нещата, които можем да разберем и докажем. Чудесата са неразбираеми за рационалния ум. Те противоречат на логиката. Не могат да бъдат „разбрани" по начина, по който са ни учили да мислим. Затова, за да пристъпите в света на истинската магия, трябва да се научите да преодолявате границите на рационалното и да навлезете в духовното измерение.

      Надмогване на скептицизма
      И най-малкото духовно обучение, на което сте били подложени, вероятно е преминало през някаква религиозна организация. Най-ценното, което ни дава религията, е учението, че човекът има духовна същност, че всички притежаваме душа, която е част от човешката природа. Най-големият недостатък на религията е, че учи душата да се подчинява на правила и ограниченията, на които душата е подложена, произтичат пряко от догмите на конкретната религия и нейните представители. Но душата не се съобразява с наложените й граници или закони. Тя е безгранична, безплътна и невидима. Дори да се пише за нея е много трудно, защото изреченията имат край, а душата е безкрайна.
      В хода на възпитанието си вероятно сте придобили скептична нагласа към духовното. За да участвате в творенето на чудеса и в истинската магия, трябва да повярвате в духовната си същност, която няма нищо общо с религиозната ви принадлежност. Както и да решите да наричате онзи висш интелект, с който сте пропити, както и да се казва духовният ви учител, това няма никакво значение за способността ви да творите чудеса. Аз просто ви насърчавам да опознаете тази част от човешката си същност. В „Живото време" Морис Никол отбелязва много уместно по този въпрос:
      „Ние не разбираме, че сме невидими... Не разбираме, че независимо от всякакви дефиниции за него, животът е преди всичко драма на видимото и невидимото. Мислим, че само видимият свят е реален и има своя структура и не допускаме, че вътрешният свят, познат ни като мисли, чувства и въображение, също може да има реална структура и да съществува в свое собствено пространство, дори ако то не е достъпното за сетивата ни."
      Човек трябва да преодолее доста неща, за да осъзнае истинността на казаното от Никол. Ще трябва да повярвате в непознаваемото, а са ви учили, че не бива да правите това. Но то съществува неизменно. Както отлично го изразява Х. Л. МенКен: „Когато проникнем в много тайни, преставаме да вярваме в непознаваемото. Но то си съществува, спокойно и невъзмутимо." Наистина, то съществува, но човек не може дори за миг да сложи ръка върху него. За да станете духовни същества, трябва да забравите петте си сетива, включително и ръката, с която не можете да уловите непознаваемото, трябва да изградите в себе си спокойна вяра в онова, с което знаете, че сте пропити, но никога не можете да го докажете с помощта на логиката или на познатите ни до този момент измервателни уреди.
      След като се докоснете до това невидимо измерение - и вече знаете, че в ума ви има по-висше място, което ви е достъпно, където можете да получите насока и - да! - дори помощ, когато творите истинска магия за себе си - ще се превърнете от човек с физическо битие и духовен опит в духовно същество с човешки опит. Разбира се, вие с нищо няма да отричате физическата си същност. Нещо повече, превръщането ви в духовно същество в много отношения ще обогати физическия ви живот. Истинската магия се създава в духовното пробуждане, но тя се проявява тук и сега, във физическия свят, в който прекарвате делниците си.
      Вие искате висшата способност за създаване на чудеса да се проявява в реалността, която наричате свой физически живот. Когато придобиете това знание и можете да се опирате на него и да му вярвате, все едно сте станали толкова богати, че каквото и да правите, винаги ще имате пари. Ще изпитвате комфорт от съзнанието, че след като веднъж сте намерили пътя до духовността, вече никога не можете да го загубите и тя винаги ще бъде част от вас.
      Макар че ви призовавам да приемете невидимия свят, който знаете, че съществува, но - както казва Никол, - не можете да възприемате със сетивата си, много уважавани учени работят усилено върху намирането на научни доказателства за съществуването на душата. Въпреки че целта ми тук не е да доказвам или опровергавам каквото и да е в научен план, няколко думи по този въпрос ще ви помогнат да поемете пътя към духовната си същност и после - към превръщането си във физическо същество, което е продукт на тази духовна същност.
      В прекрасната си книга „Преоткриване на душата" д-р Лари Доси описва подробно доказателствата в подкрепа на теорията за нелокализирания човешки ум. Според тази теория умът не е ограничен в рамките на тялото или мозъка, а по някакъв начин съществува във времето у пространството в хармония с физическото тяло. Тази концепция за ума открива огромни възможности. Както пише д-р Доси:
      „Да предположим за миг, че сме в състояние да докажем, че човешкият ум не е локализиран, че той в крайна сметка е независим от мозъка, от физическото тяло и надхвърля времето и пространството. Според мен. това би било по-значимо от всяко досегашно откритие за човешкия организъм. Такова откритие би събудило надежда за изява на нашата вътрешна природа, която векът на науката е потиснал, би очертало нов образ на човека, надхвърлящ границите на плътта. Би поставило отново човешкия дух близо до Бога, вместо той да бъде обречен на неопределеност, случайност и тлен. Би извисило човешкия дух до Величие, вместо той да бъде посветен на изгодата, на грижата за себе си... Възможно е да преоткрием нещо, което осезаемо ни липсва в последно време - човешката душа."

      Идеята, че душата е свободна от ограниченията на времето и пространството, е наистина пленителна.
      Тя е изследвана от учени в различни области и аз съм убеден, че скоро ще имаме неопровержими доказателства в нейна полза. Представете си какво биха означавали тези доказателства за нас като човешки същества. Ако знаем, че душата продължава да живее след смъртта на физическото тяло, ще променим начина, по който се отнасяме един към друг тук на земята. Медицината ни ще претърпи огромни промени. както изтъква д-р Доси:
       „Крайната цел на съвременния лечител вече няма да бъде да предотврати смъртта и разложението, защото те биха загубили първостепенното си значение, ако умът надхвърля границите на физическото тяло... А ако човечеството наистина би повярвало в свободния от тялото ум, би се създала изцяло нова основа на етиката и морала. Тя би дала поне възможност да се сложи край на безумните действия на хората и народите един спрямо друг и човешкият живот би се насочил към моралното и етичното, духовното и святото."
      Именно в този контекст ви призовавам да се замислите върху превръщането си в духовно същество, защото по такъв начин ще срещнете чудесата и истинската магия. А след като изградите вътрешното си съзнание за своето духовно, нелокализирано „аз", научните данни губят значението си. Но за да ви помогна да преодолеете неверието си, ето няколко становища на съвременни учени по тази тема.
      Робърт Хърман, учен, изпълнителен директор на Американското научно дружество и автор на книгата „Бог, който ще бъде познат", казва така: „Където и да погледнете в науката, все по-трудно става да разберете вселената без Бог."
      Теолозите и учените рядко стигат до съгласие, когато се налага да дадат определение на Бога. Те са наясно, че в подчинения, на закона за причината и следствието, физически свят все нещо трябва да е дало първоначалния тласък. Знаят също, че някаква невидима сила поддържа цялата конструкция, включително и всичко материално. Те си представят Бог не като някакво свръхестествено същество някъде из небесата, а като присъствие, което прониква цялата вселена. Оттук произтича библейската представа, че „в него живеем, движим се, и съществуваме"1.
      Сред учените, които се опират изцяло на категоричните доказателства, няма единомислие във връзка с цялата тази история за душата и всепроникващото Божие присъствие. Но учените знаят, че в живота има нещо, което не се подчинява на логиката. Сърцето на плода започва да бие в утробата на майката шест-седем седмици след зачатието и този процес и досега остава неразгадан от науката. Преди четиридесет години отговорът на въпроса: „Вярвате ли в Бога?" беше най-често: „Разбира се, че не, аз съм учен." Днес все повече учени биха отговорили на същия въпрос с думите: „Разбира се, аз съм учен."
      Работещите в една нова област на физиката - квантовата механика - едва сега започват да доказват това, което метафизиката твърди от векове. Всички ние сме свързани, във вселената съществува невидима сила, с която е пропито всичко живо, Има и нещо още по-удивително, както неотдавна писа Джон Глийдман в „Сайънтифик дайджест" (1982): „Някои водещи теоретици стигат до едно и също смайващо заключение -техните изследвания сочат наличието на скрит духовен свят у всеки от нас." Именно тази страна на всеки човек - това измерение на човешкото, което не се подчинява на измервателни уреди, правила и причинно-следствени връзки - продължава да обърква учените. Ала вече мнозина сред тях стигат до извода за съществуването на скрит духовен свят у всеки от нас. Глийдман иронично го нарича „духа в машината". Това е онзи феномен у всеки от нас, онова измерение на нашата човешка същност, което не се съобразява с мерните единици и управлява и причината, и резултата. И повечето учени приемат заключението, че „душата" -„духът в машината" съществува. В статията си, озаглавена „Учени търсят душата", Глийдман цитира много от най-уважаваните и изтъкнати учени от целия свят. Някои от мненията са, че нашата нематериална (невидима) същност е онова, което съставлява съзнанието, свободната воля, идентичността, творчеството и емоциите. Признава се, че невидимото присъствие има физическо въздействие върху нас, и което е още по-удивително, че тази нематериална същност се запазва след смъртта на мозъка.
      Друга интересна идея подхвърля Джон фон Нойман, математик и учен, когото нобеловият лауреат Ханс Бет описва като може би „най-умният човек, живял някога". Бет отбелязва: „Понякога се питам дали мозък като този на Джон фон Нойман не свидетелства за наличието на по-висш вид от човешкия". А ето какво твърди фон Нойман: „физическата действителност е плод на човешкото въображение и единствената истинска действителност е мисълта." Юджийн Уигнър, носител на Нобеловата награда за физика от 1963 г., който изучава концепциите на Нойман, заявява публично: „Човекът има нематериално съзнание, което може да влияе върху материята."
      Казано с по-прости думи нобеловият лауреат смята, че човек притежава способността да твори чудеса и да живее с истинската магия, ако използва невидимата си същност, за да въздейства върху физическата действителност. Когато наистина се превърнете в духовни същества, за които физическото битие е второстепенно, и се научите да живеете в този нов свят, ще започнете да творите свои собствени чудеса.
      В името на справедливостта трябва да признаем, че Пишдман пише подробно и за голям брой изтъкнати учени, които са на противоположното становище – че не разполагаме с доказателства за съществуването на душата. Те напомнят за хората, които някога са твърдели, че щом няма доказателства, значи микроорганизмите не съществуват, невъзможно е да се построи летяща машина, а земята не е кръгла. Според мен, съществуването на душата не се нуждае от научно доказателство. Това, което знам за себе си, ми е достатъчно, и доказателството е в онова, което сам съм изпитал. Смятам, че метафизиците и поетите са стигнали до истина, която е особено уместна по отношение на въпроса за съществуването на душата. Вижте какво пише Уилям Блейк в „Поличба за невинността":
      „Да видиш Света в едно зрънце пясък и Небесата в един див цвят, да държиш Безкрайността в дланта си и Вечността да изпиташ за час... Подвели са ни в лъжа да повярваме, да гледаме с очите си, но да не виждаме. Нощта роденото в нощ ще попари, а Душата в светлина ще се къпе."
      Какъв завладяващ образ! Да държиш Безкрайността в дланта си. Наистина, подведени сме да повярваме в една голяма лъжа - че не сме нищо повече от своите остаряващи тела. А Блейк ни напомня, че душата, нашата духовна същност, нито умира, нито се ражда, а е нетленна и неуловима като лъч светлина.
      Никога не забравяйте, че да се превърнете в духовно същество означава да се докоснете до тази своя невидима страна и да знаете, че в нея се крие тайната на способността да твориш чудеса. Тази неуловима вътрешна същност е вашето въображение. Алберт Айнщайн, който съчетава таланта на поет и учен, изразява това много добре: „Въбражението е по-важно от знанието." Ако изучите живота на повечето бележити личности, живели някога сред нас, ще откриете нещо общо за всички тях. Те до един са се опирали преда всичко на духовната си природа, и едва на второ място на физическата.
      Най-великите учители
      Всички велики учители, без изключение, както и онези, които са оказали най-силно влияние върху човечеството, са били духовни същества. Те по никакъв начин не са били ограничавани от петте сетива, всички велики учители и доктрини, включително християнството, будизмът, юдаизмът, ислямът, суфизмът и конфуцианството, са ни завещали едно и също послание: отправете поглед навътре в себе си, открийте своето невидимо по-висше „аз", познайте Бога като любов у вас самите.
      Всички тези духовни учители са правили чудеса. Те са били сред нас, за да ни насочат към онази невероятна мощ, която всеки от нас носи в себе си. Странно е, че ние винаги сме били обсебени от онова, което ни разделя, от войната, от създаването на все по-мощни оръжия на омразата и унищожението, а най-влиятелните и уважавани учения до едно носят посланието на любовта. Ето няколко примера:
      Християнство: Бог е любов и който носи в себе си любовта, е в Бога и Бог е в него.
      Будизъм: Който не обича, няма да познае Бога. Защото Бог е любов.
      Юдашш: Любовта е началото и краят на Хората.
      Конфуцианство: Любовта е висшето благородство на Небесата, тихото убежище, което човек би трябвало да обитава.
      Суфизъм: Разумни ц безумни, всички го дирят, изгарящи от любов - в джамии, храмове и църкви. Защото само Бог е Единственият Бог на Любовта, и Любовта зове от всеки негов дом.
      Да станеш духовно същество е все едно да започнеш да правиш чудеса и да познаеш блаженството на истинската магия. Огромна е разликата между недуховните хора, които са недуховни, или, иначе казано, които живеят „само физически", и хората, които аз наричам „духовни същества". Вижте по-нататък как едните и другите живеят със своето невидимо „аз", със своя ум. Трябва да се научите да мислите като духовните същества, ако действително желаете да познаете неуловимото умение, което наричаме „истинска магия".
Категория: Истинска магия | Добавил: Бонд (13.11.2011)
Разгледан: 968 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.161.157.73          Понеделник          05.12.2016, 16:32