Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



07:19
24.06.2017
Събота
23.20.29.66


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Истинска магия

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

Съсредоточете се върху целта

      Ето един от възможните начини да се съсредоточите върху целта. Първо осмислете понятието за вечност. Признавам, то обърква ума, но замислете се какво означава вечността. Няма начало, няма край - също като понятието за Бога, или природата, или вселената. Само че се отнася до времето. Докато размишлявате върху вечността, не забравяйте, че тръгвате от една физическа форма - вашето тяло, което е имало начало, ще има и край. Това физическо тяло може да мисли върху понятието за нещо, което не познава начало и край, но не може да го изпита пряко. Това е работа на ума. И все пак, понятието за вечност е нещо, което можете да приемете. Знаете, че няма място, където вселената свършва. Знаете, че има нещо, наречено живот, което е съществувало преди да бъдете заченати. Ако в тленното си тяло можете да си представите вечността, това трябва да се дължи на нещо у вас, което не е от физическо естество.

      Опитайте се да си представите собствения си живот като в скоби във вечността. Скобите се отварят в момента на зачатието ви и се затварят със смъртта ви. Това, което е вътре в скобите, е вашият живот, обграден от нещо, наречено вечност. Това, което наричаме вечност, не може да се изпита физически, но по някакъв необясним начин съществува в ума. Има нещо незримо, което е неделима част от нас. Наречете го ум, мисли, съзнание, душа, Луиза - както щете. Няма значение с какво име го назовавате. Невидимата ви същност, онази част от вас, която е различна от физически сетивната ви същност, може да си представи вечността. Ако можете и най-бегло да приемете понятието за вечност, значи за вас то е реално. Ако можете да понесете мисълта за вечността, значи за вас тя е достъпна за изследване. А ако сте стигнали до там да смятате вечността или безкрайността за нещо, което е най-малкото любопитно, можете да използвате това любопитство, за да съсредоточите живота си върху една цел. Ето как става това.

      Първо си припомнете, че всяко нещо има някакво предназначение и е част от съвършения интелект, който съставлява вселената. След това, тук и сега, независимо от възрастта си, се пренесете умствено десет години назад и вижте себе си на тогавашната възраст. Изследвайте мислите си по онова време, как сте се обличали, какви чувства сте изпитвали, от кого сте се възхищавали. Колко от онова, което сте преживели, е способствало да стигнете дотам, където сте днес? После се върнете още десет години по-назад и ще видите как и най-дребното, което сте преживели и научили, ви е отвеждало стъпка по стъпка по-нататък, за да стигнете там, където сте сега.

      Ако сте откровени, ще установите, че всяко събитие в живота ви е било абсолютно необходимо, за да ви отведе една стъпка по-нататък и така - до този момент. Това психическо упражнение е много полезно за усвояване на умението за размишление и медитация. Накрая ще успеете да се върнете умствено до детството. Ще видите, че каквито и да са били някогашните ви преживявания, те са помогнали на тогавашния малък човек да порасне и в крайна сметка да стане възрастния човек, който сте днес. Не искам от вас да съдите, да харесвате или да не харесвате, да одобрявате или да не одобрявате. Просто разберете, че всичко преживяно е водело към следващото и ви е давало нещо, което е помагало или не е помагало за израстването ви. Тези преживявания са били необходими и затова са се случили. Съвсем ясно и просто е. Затова сте преминали през тях. После сте продължили с нови и нови преживявания, свързани с невидима нишка и водещи до това, което е сега. Може да сте страдали, може да сте извличали поуки, но преживяното си остава преживяно и нищо не може да го промени.

      Връщайки се наум към детството, от гледната точка на настоящето, се вгледайте във всичко преживяно досега в живота ви, и в хубавото, и в лошото, в ужасното и в прекрасното, и ще започнете да осъзнавате, че през целия физически живот на човека протича някаква незрима свързваща сила. Някъде там има скрит смисъл и всяко събитие в живота ви по някакъв начин е свързано със следващото. Някой се е появил в живота ви уж случайно, запознал ви е с някой друг, който ви е отвел до нещо, променило целия ви живот. Разбирате, че без случайния непознат е нямало да срещнете партньора си за цял живот, или е нямало да се родят децата ви, или е нямало да попаднете в същото училище, или да се заемете с бизнеса, който се е превърнал във ваша съдба, и т.н. Дребни, привидно несвързани и незначителни събития, погледнати ретроспективно, се оказват решаващи за това да се озовете в настоящия момент и да четете тези редове.

      Пътувайки наум, можете да се върнете чак до ранното си детство, до самото начало на живота си. С разума си знаете, че е имало един миг, една кратка частица време, когато сте били заченати. Като не забравяте двете най-важни части на упражнението - че вечността е понятие, върху което можете да размишлявате в тленното си тяло и че вселената е целесъобразна и съвършена, - представете си мига - точно преди зачатието, когато още сте били част от вечността, точно преди да се отворят скобите. Трябва да е имало такъв момент, когато, поради някаква причина, вие сте дошли от онова, което наричаме нищо (където няма граници, правила и форми). Въпросът, който искам да ви задам, е: Защо? Защо от безформието сте възникнали като човешко тяло, което трябва да живее известно време и после отново да се върне към вечността и безформието?

      Човек може цял ден да размишлява за целта на това пътуване. Някои смятат, че сами са направили избора да влязат във физическия свят на границите и формите. Други виждат в това Божията воля. Трети го отдават на някаква чудовищна, безсмислена случайност -просто космическо съвпадение. В каквото и да изберете да вярвате, знаете, че това се е случило. Аз смятам, че присъствието ви в света на формите е свързано с велика мисия и че вие мовжте да я откриете и да започнете да мислите, чувствате и действате в съгласие с нея.

      Аз, Уейн Дайър, се върнах назад в медитациите си и открих защо съм се появил в света на формите, защо съм бил заченат през 1939 г. На мен това ми се струва съвсем ясно. Попитах Бога (онази незрима част от нас - както и да я наричате) и получих отговор. Аз съм наясно с важната си мисия. Приемам, че през 1940 г. съм се родил, за да осъществя определени неща и че всичко, което се е случило в живота ми от зачатието насам, ме е водило към тази цел. Вярвам, че съм имал и още притежавам способността да живея в хармония с този съвършен ред и когато не съм го правил, това също е било поради определена причина.

      Моята цел ми бе разкрита ясно в процеса на молитви и медитация. За мен няма никакво значение какво мислят другите за действията ми, насочени към моята цел в живота. Знанието, което притежавам, ми е било разкрито възможно най-ясно и дълбоко. Моята цел е да давам, да служа, да способствам за мира и благоденствието и да изпитвам безрезервна любов към всички. Уила Кейтър обобщава това, за което говоря, така:

      „Където има голяма любов, винаги има чудеса. Чудесата са не толкова в лицата, в гласовете или в идваща отдалеч целебна сила, а в изострените ни възприятия - за миг виждаме с очите си и чуваме с ушите си нещо, което неизменно е около нас."

      Да, има нещо, което е неизменно около нас.

      Когато се съсредоточим върху целта си в живота - като се взрем дълбоко в себе си и открием, че целта е свързана с безрезервната любов и служба, с установяването на връзка с нещо, което винаги е около нас -това променя коренно светогледа ни. Оттам до чудесата остава само една стъпка. Страданието намалява осезаемо, защото преставаме да поставяме ударението върху въпроса: „Защо аз?" Разбираме, че това, което изживяваме, е необходимо и ценно по начин, който в момента вероятно не разбираме. Въпреки това го приемаме. Ако трябва кратко да дефинирам просветлението, бих казал, че то е „спокойното приемане на това, което е". Без да съдим, без да се ядосваме или сърдим, без враждебност или угризения, а със спокойна готовност да го приемем, вместо да се борим с него.

      Когато стигнете отвъд търсенето на поука, вече не се тревожите какво ви очаква. Мислите, чувствата и действията се съсредоточават все повече върху постигането на вашата цел. Успехите и постиженията престават да бъдат индикатори на вашата мисия. Вместо това изживявате всеки момент пълно и с любов. Вещите престават да господстват в мислите ви. Това не означава, че изчезват. Просто вече не са в центъра на живота. На тяхно място застава вашата цел и ви изпълва усещане за ликуване и вътрешна хармония, защото знаете, че изпълнявате божествено мисията, за която сте тук. Мишел дьо Монтен изразява това много кратко и находчиво: „Великият, славен шедьовър на човека е способността да живее целенасочено."

      Постигането на жизнената цел е свързана с един голям парадокс. Нещата, които някога сте смятали за толкова важни, губят привлекателността си. Вече не ви вълнува с какво ще се сблъскате, а тези неща просто се сипят върху вас в огромно количество. Но радостта идва не от получаването на тези „награди", а от целеустременото мислене и действие. Да давате става по-важно, отколкото да получавате, защото даването е в хармония с вашата цел. Вече не искате да се товарите със събирането, класифицирането, застраховането и грижите за онова, което притежавате. Разбирате какво означават думите на Сати Сай Баба: „Многобройните желания на човека са като дребни монети в джоба му. Колкото повече има, толкова повече му тежат." Вие със сигурност ще знаете кога сте стигнали до ориентирания към целта живот. Ще знаете, че всичко, което правите, е в синхрон с Божиите дела, защото сте в хармония и всичко, което правите в живота си, е свързано с осъществяването на целта ви.

     
Искате ли животът ви да се съсредоточи върху определена цел? Готови ли сте да се върнете умствено към момента, преди да придобиете форма, и да попитате висшето съзнание: „Защо съм тук?" Когато получите отговора, а той ще гласи: За да давате, вместо да вземате, независимо с какво се занимавате, веднага ще започнете да пренасочвате жизнената си енергия от страданието към целта. Започнете ли пътуването към целеустремения живот, навлизате в царството на истинската магия.

Категория: Истинска магия | Добавил: Бонд (13.11.2011)
Разгледан: 895 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   23.20.29.66          Събота          24.06.2017, 07:19