1. Не бързайте с присъдите и неверието.




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


13:49
11.12.2016
Неделя
54.163.159.27


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Истинска магия

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

1. Не бързайте с присъдите и неверието.

Като повечето хора, и вас сигурно са ви учили да се отнасяте скептично към всичко, което не можете да видите и да пипнете. Трябва да забравите това недоверие, точно както когато гледате филм или четете роман.
      Когато гледате филм или четете роман, вие с охота изоставяте недоверието си. Така можете да се насладите на фабулата, без да си напомняте постоянно, че четете или гледате нещо измислено. Същото е и със света на истинската магия. Охотно изоставяте неверието и временно навлизате в свят на безгранични възможности. Ако не ви харесва, във всеки момент можете да прекратите това и да се вървете в света на скептицизма и неверието. Нека ви разкажа нещо, което преживях наскоро.
      В книгата на Шърли Маклейн „Пътуване в себе си" има описание на един бразилец на име Маурицис Панисет. Тя го описва като човек, притежаващ способности на чудотворец, каквито не бях срещал в живота си по времето, когато прочетох тази книга. Цялото ми образование ми диктуваше да гледам на подобни твърдения скептично и със съмнение. Ето един откъс:
      „Маурицио Панисет е роден на 6 март 1930 г. в Минас Жераис, Бразилия. Той е третото дете в семейството на методистки свещеник, проявяващ интерес и към метафизиката, Не след дълго обаче майката на Маурицио заявява, че не може да излезе наглава с некоктролируемия му бунтовен дух. Когато той е на девет години, отчаяните му родители го изпращат да живее на село при баба си... Той често се отправя към гората, където (по-късно) твърди, че са го следвали „светлини". Те се появявали като блестящи кълба и винаги му „говорели"... Когато навлиза в пубертета, светлините изчезват. През 1949 г. когато е на деветнадесет години, постъпва в армията, и една нощ, докато е на пост, те се появяват отново... През 1969 г. светлините стават толкова силни, че отново започват да „говорят". На 19 април 1969 г. една му говори така настойчиво, че Маурицио не може да не й обърне внимание. Тя му казва: „Трябва да използваш светлината си, за да лекуваш болните. Иди в болницата и започвай."
      Маурицио ме заинтригува, но трябва да призная, че се зачудих дали Шърли не е била измамена по някакъв хитър начин или не е „превъртяла", в края на краищата, всички знаем, че светлините не говорят и не правят неща като описаните в нейната книга. Следващото лято ми се удаде възможност да сложа край на това мое неверие.
      Към края на лятното ни пътуване в Мауи, на Хаваите, ме поканиха да говоря в църквата. Правя го всяка година преди да замина, нещо като знак на благодарност към красивия, изпълнен с духовност тихоокеански рай, където съм получил толкова много вдъхновеше и духовно напътствие.
      След беседата ми при мен дойде една жена и ме покани, заедно със съпругата ми Марси, да се присъединим към малка група приятели, които се готвеха да погостуват в нейния дом в Лахейна. Тази жена, Гейл Лонги, и съпругът й Боб притежават един от най-известните и преуспяващи ресторанти на Хаваите. Гейл обясни, че има един много специален гост на име Маурицио, описан от Шърли МаКлейн в книгата й „Пътуване в себе си". След като ме слушала в църквата, си помислила, че ще ми бъде приятно да се срещна лично с този забележителен човек. Аз веднага си спомних ре-акцията си, когато четох за способностите на Маурицио, и приех с радост поканата. С Марси се съгласихме, че това е възможност да се запознаем лично с магията, творена от този удивителен човек, и - това, което беше не по-малко важно - с охота пренебрегнахме неверието и предубежденията си.
      Когато пристигнахме ни съобщиха, че Маурицио ще ни приеме след около четиридесет и пет минути. Той провеждаше сеанс с майката на Гейл в спалнята, чийто прозорец гледаше към дворчето. Както седяхме навън, изведнъж видяхме нещо като светкавици в стаята - сякаш там избухваха взривове от бяла светлина, истински фойерверк! Малко след това майката на Гейл слезе долу. Мина покрай нас с отсъстващо, спокойно изражение и изчезна някъде другаде из къщата. Няколко минути по-късно Маурицио също се появи в тениска без ръкави, прогизнала от пот. Срещнахме се в кухнята, където той се наливаше с вода. Изглеждаше към шейсетте, нисък, с разкошна побеляла коса, набита фигура, удивително скромен. Той ни се извини и обясни, че му трябват още петнадесет-двадесет минути, преди да ни приеме. Благодарихме му, а той ни отговори на не особено правилен граматично английски: „Не, не на мен благодари. Божие дело, не мое."
      Минаха двадесетина минути, в които Боб ни увери, че няма място за измама. Обясни, че фойерверките са се разразили в собствената му спалня, докъдето той лично придружил Маурицио и пръв имал сеанс с него. Дори ни разказа как претърсил стаята. Аз просто чаках с открит ум, охотно потискайки неверието си.
      Маурицио ни покани да го последваме горе. С Марси бяхме решили да бъдем заедно, за да можем да споделим преживяното и да обсъдим заедно видяното.
      Легнахме по диагонал на леглото, главите ни бяха една до друга и през цялото време се държахме за ръце. Маурицио пусна касетофона и стаята се изпълни с тиха медитативна музика на флейта. Застана зад главите ни и постави пръсти на челото на Марси. После произнесе високо: „Енергия, енергия, енергия". Повтори това много пъти. Изведнъж, като по чудо, стаята буквално се обля в светлина. Тя излизаше от ръцете му и изглеждаше, сякаш в стаята е паднала светкавица. Марси беше затворила очи, но въпреки това виждаше светлината през клепачите си. Аз не ги затворих и гледах като омагьосан.
      После Маурицио докосна моето чело с пръсти. Ръката му беше гореща. Отново произнесе: „Енергия, енергия, енергия" и нещо на португалски. Стори ми се, че за миг съм се пренесъл в друго измерение. Светлината и енергията бяха като електрически ток. Цялото ми тяло се сгърчи от страхотния шок. Стаята беше ослепително светла. Ръцете на този човек превърнаха пълната тъмнина в ярка светлина!
      Останахме в спалнята повече от двадесет минути. През това време Маурицио положи ръце на коляното и глезена ми, които бях наранил при падане по някакви хлъзгави камъни предишната седмица. Усетих силна топлина и светлината отново бликна от ръцете му и огря стаята. Това се повтори дванадесет-петнадесет пъти по време на сеанса. После той излезе и тръгна към долния етаж, потънал в пот. Преди това ни каза да полежим още малко, за да асимилираме преживяното и обясни, че е възможно да се почувстваме малко замаяни.
      Останахме на леглото, хванати за ръце, още няколко минути. Чувствахме се по-близки от всякога. Нямаше нужда да говорим. Слязохме бавно, без да обръщаме внимание на другите седем-осем души в стаята.
      Моята съпруга е много силно свързана с децата ни. Когато бяха бебета, им беше всецяло отдадена и по-късно като че ли се прибързваше все по-силно към всяко от седемте. Вечерта, когато се състоя срещата ни с Маурицио, дъщеря ни Стефани, в тинейджърска възраст, беше оставена да гледа дъщеря ни Сейдж Ейкис, тогава на девет месеца. Майка й още я кърмеше. След сеанса Марси слезе почти в състояние на транс, с необикновено спокойно изражение. Малко след това звънна телефонът - обаждаше се Стефани да ни каже, че има проблеми с бебето, което постоянно плаче и капризничи. Всеки друг път подобно обаждане би ни накарало да си тръгнем веднага, за да може Марси да нахрани бебето и да го успокои, така както само тя умее. Но след преживяването със светлините тя беше в съвсем друг свят. Начинът, по който отговори на Стефани, извади мен самия от транса: „Съжалявам, Стефани, но ще трябва да се справиш. Скоро ще се приберем, а междувременно направи, каквото е нужно, за да спре тя да плаче."
      Това беше някаква непозната Марси, каквато не съм виждал никога преди, нито след това. Докато пътувахме с колата към къщи. решихме единодушно, че сме преживели нещо крайно необикновено и неизразимо с думи.
      На другия ден забелязах, че тревожещото ме от няколко години образувание на кожата на ключицата ми беше напълно изчезнало, а удареният крак вече не ме болеше. Раничките бяха почти напълно зараснали и едва се забелязваха следите от травмата,
      От няколко седмици преди тази случка обмислях написването на тази книга. В медитацията си нееднократно чувах уверения, че ще получа всички необходими доказателства, за да напиша книга за правенето на чудеса. Повтаряше се твърдението, че съмнението ще изчезне и ще отстъпи място на знание. Маурицио и преживяването със светлините ми се стори убедително доказателство за реалното съществуване на истинската магия.
      Мисля, че се срещах с истинската магия, защото бях готов да потисна неверието си. Убеден съм, че това е първата стъпка в настройването на ума за чудотворство. Съветвам ви да си изградите ново отношение на откритост за абсолютно всякакви възможности.
      Ето една гатанка от математика Дъглас Хофщатер - бърза проверка за откритостта на ума ви.
      „Баща и син отиват с кола на мач. Тъкмо пресичат един железопътен прелез, когато моторът угасва. Бащата чува отдалеч идването на влака и отчаяно се опитва да запали отново. Не успява и влакът блъсва колата. Бащата загива на място, но синът оцелява и го откарват спешно в болницата за мозъчна операция. Хирургът влиза в операционната, пребледнява и казва: „Не мога да оперирам това момче. Това е синът ми." Въпросът е: Каква е връзката между момчето и хирурга? Помислете си няколко минути, преди да погледнете отговора, който е написан наопаки: (Хирургът е майката на момчето)
      Откритият ум и потискането на неверието ни откриват нови хоризонти, а затвореният ум и нежеланието да се отърсим от съмненията си ни държат в капана на старото мислене и светоглед. Истинската магия е достъпна само за хората, които могат да си представят абсолютно всякаква възможност и оставят начина на осъществяването й сам да си проличи. Това е всичко, което искам от вас. Нищо повече. Просто отворете ума си и прогонете неверието. Това е началото на чудотворството.
      ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТАЗИ МИСЛОВНА НАГЛАСА:
      • Упражнявайте утвърждения, които ви позволяват да възприемате нови идеи. Казвайте си: „Ще поддържам ума си открит" „Отказвам да съдя хората и идеите", „Отворен съм за безброй възможности, които са ми достъпни в момента" „Това, че не виждам нещо или не го разбирам напълно, не означава, че то не съществува", „Днес - поне за един ден - ще потисна неверието си и ще бъда отворен за всяка възможност", „Ще действам въз основа на новата си откритост, а не на стария си скептицизъм".
      • Нека едно кътче от ума ви да бъде винаги открито за чудесата. Изследвайте живота на хората, преживели чудеса. Ще разберете, че е възможно те да се случат и на вас. Говорете с приятели и с нови познати, разпитайте ги дали са преживели нещо, което бихте сметнали за чудо. Четете книги и статии за хора с подобни изживявания. Ако си държите очите отворени за тези случки и истински преживявания. умът ви ще бъде отворен за подобна възможност за вас самите.
Категория: Истинска магия | Добавил: Бонд (22.10.2011)
Разгледан: 686 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.163.159.27          Неделя          11.12.2016, 13:49