Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



23:24
20.02.2018
Вторник
54.242.236.164


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Истинска магия

Истинска магия [55]Вашите слаби места [34]

1. Не бързайте с присъдите и неверието.

Като повечето хора, и вас сигурно са ви учили да се отнасяте скептично към всичко, което не можете да видите и да пипнете. Трябва да забравите това недоверие, точно както когато гледате филм или четете роман.
      Когато гледате филм или четете роман, вие с охота изоставяте недоверието си. Така можете да се насладите на фабулата, без да си напомняте постоянно, че четете или гледате нещо измислено. Същото е и със света на истинската магия. Охотно изоставяте неверието и временно навлизате в свят на безгранични възможности. Ако не ви харесва, във всеки момент можете да прекратите това и да се вървете в света на скептицизма и неверието. Нека ви разкажа нещо, което преживях наскоро.
      В книгата на Шърли Маклейн „Пътуване в себе си" има описание на един бразилец на име Маурицис Панисет. Тя го описва като човек, притежаващ способности на чудотворец, каквито не бях срещал в живота си по времето, когато прочетох тази книга. Цялото ми образование ми диктуваше да гледам на подобни твърдения скептично и със съмнение. Ето един откъс:
      „Маурицио Панисет е роден на 6 март 1930 г. в Минас Жераис, Бразилия. Той е третото дете в семейството на методистки свещеник, проявяващ интерес и към метафизиката, Не след дълго обаче майката на Маурицио заявява, че не може да излезе наглава с некоктролируемия му бунтовен дух. Когато той е на девет години, отчаяните му родители го изпращат да живее на село при баба си... Той често се отправя към гората, където (по-късно) твърди, че са го следвали „светлини". Те се появявали като блестящи кълба и винаги му „говорели"... Когато навлиза в пубертета, светлините изчезват. През 1949 г. когато е на деветнадесет години, постъпва в армията, и една нощ, докато е на пост, те се появяват отново... През 1969 г. светлините стават толкова силни, че отново започват да „говорят". На 19 април 1969 г. една му говори така настойчиво, че Маурицио не може да не й обърне внимание. Тя му казва: „Трябва да използваш светлината си, за да лекуваш болните. Иди в болницата и започвай."
      Маурицио ме заинтригува, но трябва да призная, че се зачудих дали Шърли не е била измамена по някакъв хитър начин или не е „превъртяла", в края на краищата, всички знаем, че светлините не говорят и не правят неща като описаните в нейната книга. Следващото лято ми се удаде възможност да сложа край на това мое неверие.
      Към края на лятното ни пътуване в Мауи, на Хаваите, ме поканиха да говоря в църквата. Правя го всяка година преди да замина, нещо като знак на благодарност към красивия, изпълнен с духовност тихоокеански рай, където съм получил толкова много вдъхновеше и духовно напътствие.
      След беседата ми при мен дойде една жена и ме покани, заедно със съпругата ми Марси, да се присъединим към малка група приятели, които се готвеха да погостуват в нейния дом в Лахейна. Тази жена, Гейл Лонги, и съпругът й Боб притежават един от най-известните и преуспяващи ресторанти на Хаваите. Гейл обясни, че има един много специален гост на име Маурицио, описан от Шърли МаКлейн в книгата й „Пътуване в себе си". След като ме слушала в църквата, си помислила, че ще ми бъде приятно да се срещна лично с този забележителен човек. Аз веднага си спомних ре-акцията си, когато четох за способностите на Маурицио, и приех с радост поканата. С Марси се съгласихме, че това е възможност да се запознаем лично с магията, творена от този удивителен човек, и - това, което беше не по-малко важно - с охота пренебрегнахме неверието и предубежденията си.
      Когато пристигнахме ни съобщиха, че Маурицио ще ни приеме след около четиридесет и пет минути. Той провеждаше сеанс с майката на Гейл в спалнята, чийто прозорец гледаше към дворчето. Както седяхме навън, изведнъж видяхме нещо като светкавици в стаята - сякаш там избухваха взривове от бяла светлина, истински фойерверк! Малко след това майката на Гейл слезе долу. Мина покрай нас с отсъстващо, спокойно изражение и изчезна някъде другаде из къщата. Няколко минути по-късно Маурицио също се появи в тениска без ръкави, прогизнала от пот. Срещнахме се в кухнята, където той се наливаше с вода. Изглеждаше към шейсетте, нисък, с разкошна побеляла коса, набита фигура, удивително скромен. Той ни се извини и обясни, че му трябват още петнадесет-двадесет минути, преди да ни приеме. Благодарихме му, а той ни отговори на не особено правилен граматично английски: „Не, не на мен благодари. Божие дело, не мое."
      Минаха двадесетина минути, в които Боб ни увери, че няма място за измама. Обясни, че фойерверките са се разразили в собствената му спалня, докъдето той лично придружил Маурицио и пръв имал сеанс с него. Дори ни разказа как претърсил стаята. Аз просто чаках с открит ум, охотно потискайки неверието си.
      Маурицио ни покани да го последваме горе. С Марси бяхме решили да бъдем заедно, за да можем да споделим преживяното и да обсъдим заедно видяното.
      Легнахме по диагонал на леглото, главите ни бяха една до друга и през цялото време се държахме за ръце. Маурицио пусна касетофона и стаята се изпълни с тиха медитативна музика на флейта. Застана зад главите ни и постави пръсти на челото на Марси. После произнесе високо: „Енергия, енергия, енергия". Повтори това много пъти. Изведнъж, като по чудо, стаята буквално се обля в светлина. Тя излизаше от ръцете му и изглеждаше, сякаш в стаята е паднала светкавица. Марси беше затворила очи, но въпреки това виждаше светлината през клепачите си. Аз не ги затворих и гледах като омагьосан.
      После Маурицио докосна моето чело с пръсти. Ръката му беше гореща. Отново произнесе: „Енергия, енергия, енергия" и нещо на португалски. Стори ми се, че за миг съм се пренесъл в друго измерение. Светлината и енергията бяха като електрически ток. Цялото ми тяло се сгърчи от страхотния шок. Стаята беше ослепително светла. Ръцете на този човек превърнаха пълната тъмнина в ярка светлина!
      Останахме в спалнята повече от двадесет минути. През това време Маурицио положи ръце на коляното и глезена ми, които бях наранил при падане по някакви хлъзгави камъни предишната седмица. Усетих силна топлина и светлината отново бликна от ръцете му и огря стаята. Това се повтори дванадесет-петнадесет пъти по време на сеанса. После той излезе и тръгна към долния етаж, потънал в пот. Преди това ни каза да полежим още малко, за да асимилираме преживяното и обясни, че е възможно да се почувстваме малко замаяни.
      Останахме на леглото, хванати за ръце, още няколко минути. Чувствахме се по-близки от всякога. Нямаше нужда да говорим. Слязохме бавно, без да обръщаме внимание на другите седем-осем души в стаята.
      Моята съпруга е много силно свързана с децата ни. Когато бяха бебета, им беше всецяло отдадена и по-късно като че ли се прибързваше все по-силно към всяко от седемте. Вечерта, когато се състоя срещата ни с Маурицио, дъщеря ни Стефани, в тинейджърска възраст, беше оставена да гледа дъщеря ни Сейдж Ейкис, тогава на девет месеца. Майка й още я кърмеше. След сеанса Марси слезе почти в състояние на транс, с необикновено спокойно изражение. Малко след това звънна телефонът - обаждаше се Стефани да ни каже, че има проблеми с бебето, което постоянно плаче и капризничи. Всеки друг път подобно обаждане би ни накарало да си тръгнем веднага, за да може Марси да нахрани бебето и да го успокои, така както само тя умее. Но след преживяването със светлините тя беше в съвсем друг свят. Начинът, по който отговори на Стефани, извади мен самия от транса: „Съжалявам, Стефани, но ще трябва да се справиш. Скоро ще се приберем, а междувременно направи, каквото е нужно, за да спре тя да плаче."
      Това беше някаква непозната Марси, каквато не съм виждал никога преди, нито след това. Докато пътувахме с колата към къщи. решихме единодушно, че сме преживели нещо крайно необикновено и неизразимо с думи.
      На другия ден забелязах, че тревожещото ме от няколко години образувание на кожата на ключицата ми беше напълно изчезнало, а удареният крак вече не ме болеше. Раничките бяха почти напълно зараснали и едва се забелязваха следите от травмата,
      От няколко седмици преди тази случка обмислях написването на тази книга. В медитацията си нееднократно чувах уверения, че ще получа всички необходими доказателства, за да напиша книга за правенето на чудеса. Повтаряше се твърдението, че съмнението ще изчезне и ще отстъпи място на знание. Маурицио и преживяването със светлините ми се стори убедително доказателство за реалното съществуване на истинската магия.
      Мисля, че се срещах с истинската магия, защото бях готов да потисна неверието си. Убеден съм, че това е първата стъпка в настройването на ума за чудотворство. Съветвам ви да си изградите ново отношение на откритост за абсолютно всякакви възможности.
      Ето една гатанка от математика Дъглас Хофщатер - бърза проверка за откритостта на ума ви.
      „Баща и син отиват с кола на мач. Тъкмо пресичат един железопътен прелез, когато моторът угасва. Бащата чува отдалеч идването на влака и отчаяно се опитва да запали отново. Не успява и влакът блъсва колата. Бащата загива на място, но синът оцелява и го откарват спешно в болницата за мозъчна операция. Хирургът влиза в операционната, пребледнява и казва: „Не мога да оперирам това момче. Това е синът ми." Въпросът е: Каква е връзката между момчето и хирурга? Помислете си няколко минути, преди да погледнете отговора, който е написан наопаки: (Хирургът е майката на момчето)
      Откритият ум и потискането на неверието ни откриват нови хоризонти, а затвореният ум и нежеланието да се отърсим от съмненията си ни държат в капана на старото мислене и светоглед. Истинската магия е достъпна само за хората, които могат да си представят абсолютно всякаква възможност и оставят начина на осъществяването й сам да си проличи. Това е всичко, което искам от вас. Нищо повече. Просто отворете ума си и прогонете неверието. Това е началото на чудотворството.
      ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТАЗИ МИСЛОВНА НАГЛАСА:
      • Упражнявайте утвърждения, които ви позволяват да възприемате нови идеи. Казвайте си: „Ще поддържам ума си открит" „Отказвам да съдя хората и идеите", „Отворен съм за безброй възможности, които са ми достъпни в момента" „Това, че не виждам нещо или не го разбирам напълно, не означава, че то не съществува", „Днес - поне за един ден - ще потисна неверието си и ще бъда отворен за всяка възможност", „Ще действам въз основа на новата си откритост, а не на стария си скептицизъм".
      • Нека едно кътче от ума ви да бъде винаги открито за чудесата. Изследвайте живота на хората, преживели чудеса. Ще разберете, че е възможно те да се случат и на вас. Говорете с приятели и с нови познати, разпитайте ги дали са преживели нещо, което бихте сметнали за чудо. Четете книги и статии за хора с подобни изживявания. Ако си държите очите отворени за тези случки и истински преживявания. умът ви ще бъде отворен за подобна възможност за вас самите.
Категория: Истинска магия | Добавил: Бонд (22.10.2011)
Разгледан: 816 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.242.236.164          Вторник          20.02.2018, 23:24