Понякога се колебаем да се приемем такива, каквито сме, защото си представяме, че ще станем самодоволни и мързеливи и така ще спрем да се развиваме. Това погрешно разбиране идва от философията „Не почивай върху стари лаври". Казваме си:
    „Още не си съвършен, не си постигнал целта, така че не губи време да се харесваш, защото току-виж решиш да останеш на това ниво".
    Себеприемането не означава, че се отказваме от намерението си да се разгръщаме, да се стремим към безукорност — _себеприемането, което не зависи от одобрението на външния свят, ускорява растежа ни, защото ни подхранва отвътре. Чрез него Азът мотивира аз-а_.
    Да приемем своя съвършено несъвършен аз е работа, която трябва да свършим сами, и не можем да я отложим за след като се убедим, че отговаряме на нашата собствена или нечия друга дефиниция за невротично съвършенство. Себеприемането трябва да е радикално и то е напълно възможно въпреки сложните представи на егото. Не се притискайте — дори вселената е винаги благосклонна към вас. Затова, когато ви завладее чувство на недостойност, вина, срам и неудобство, че сте това, което сте, проявете милост към себе си, подсещайки се: „Всичко вече ми е наред". После поемете дъх.
    Когато тръгнете по духовен път с идеята, че той ще ви „поправи", това се превръща в поредния трик, в лекарство за болежката ви и начин да затворите устата на егото, което ви дотяга с вечното нашепване „Не си какъвто трябва" Ето как то поддържа любимото си занимание — да ви подтиква постоянно да се занимавате със себе си, все нещо да поправяте, вместо да осъзнаете своята изначална цялостност. Ако продължавате да го слушате, може до края на живота си да нанасяте корекции в търсене на въображаемо външно съвършенство. Егото поражда постоянно раздвоение в живота, като изправя един срещу друг „добрия" аз и „лошия" аз — наистина мъчително съществуване, ситуация, в която няма победител и възможност за постигане на вътрешен мир. Истинският духовен път ви помага да се върнете към себе си, като ви дава средствата за себереализация, за вътрешно упование.
    Когато живеете с нагласата „Всичко вече ми е наред", осъзнавате, че се променяте не от несъвършенство към съвършенство, не от непълнота към пълнота, а от един етап на развитие към следващия. Тогава чувството на вина се трансформира в релаксиращо себеприемане и вие спирате да се тормозите и продължавате нататък.
    Ето лек за объркването на егото — вместо да се стремите към външно съвършенство, обърнете поглед навътре към истинската природа на Аз-а, създаден по образец на самото съвършенство. Спрете да пилеете време в изграждане на съвършена фасада, която е лъжлива и може да рухне, да бъде разобличена във всеки момент. Шри Ауробиндо, почитаният индуски мъдрец, мъдро казва: „Истинско съвършенство не можем да постигнем, освен чрез вътрешния аз".*
    [* Aurobindo Ghose, „The Life Divine".]
    Този вътрешен Аз е винаги съвършен, каквото и да се случва от външната страна на живота.
    Думата „радикален" идва от латинското _radix_, което означава „да стигнеш до произхода, корена, източника". Когато се обърнем навътре, откъдето идва Аз-ът, ще осъзнаем истинската природа на съвършенството и няма да има съмнение, че всичко вече ни е наред.