Практики за придвижване в тъмната нощ




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


23:14
09.12.2016
Петък
54.211.207.116


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Майкъл Бърнард Бекуит » Духовно освобождение - Разгърни пълния си потенциал!

Духовно освобождение - Разгърни пълния си потенциал! [66]

Практики за придвижване в тъмната нощ

Един от начините да се справим с измамната игра на егото е да започнем собствен вътрешен диалог на духовно търсене:
    „Ако тази тъмна нощ никога не си отиде, какво качество ще трябва да развия, за да живея в душевен мир? Какво от моя установен модел на съществуване — от личността на повърхността — ми се подсказва да изоставя, за да се издигна на следващото ниво на съзнание?"
    Може би качеството, което трябва да проявим, е любов или прошка, състрадание, безкористност, търпение, смиреност, непривързване, упование, щедрост, упоритост или любяща доброта към себе си. В мига, в който престанем да се съпротивляваме на тъмната нощ, ние създаваме условие това качество да изплува от дълбините на съществото ни и да завладее съзнанието ни. Вниманието се пренасочва от стремежа да се отървем от неприятното чувство към ускоряването на трансформацията. Вместо да търсим облекчение, се фокусираме върху качеството, опитващо се да се прояви, и дори едновременно с това приемаме дискомфортното чувство — било то страх, съмнение или гняв, каквото и да е. Тези емоции не могат да ни унищожат, защото не са истинската ни природа и посрещайки ги с душевна увереност, ще доловим качеството, което сме призовани да родим и изразим.
    Медитацията и молитвата обръщат прожектора на осъзнаването ни от ограничената представа, която имаме за себе си, към безграничния ни Аз — и изведнъж онова, което е било съкрушително болезнено, става по-поносимо. Долавяме красотата в изживяваното и чрез неповторимата връзка с Необятното получаваме осезаеми доказателства, че се случва нещо ценно и дълбоко. Това, което ни е давало усещане за празнина в душата, сега бива разбрано като средство за достигане на вътрешната пълнота. Ставаме мотивирани да навлезем дълбоко в себе си и да опознаем своите съкровени аспекти. Моментът, в който егото претърпява пълен срив, ни разкрива как досега сме манипулирали и контролирали обстоятелствата според желанията си и разбираме, че това вече не ни върши работа. Колко освобождаващо е осъзнаването, че никое външно условие не може трайно да закрие вътрешната сияйност на душата! Нищо не може да заличи истинската ни самоличност. Нито едно преходно изживяване не може да прикрие завинаги красотата на нашата същност.
    Друга ценна практика, когато тъмната нощ сякаш ни е завладяла завинаги, е да се попитаме:
    „Къде и как мога да дам от себе си? В какво мога да започна да изразявам и излъчвам?"
    Трябва просто да претърсим съзнанието си и да позволим на напътствията да ни се явят. А дори да нямаме ясно усещане за посоката, можем да направим усилие да се издигнем над изживяваното в момента и да се раздаваме. Това поражда вътрешна експанзия и освобождаване на онези аспекти, които допреди това сме ограничавали и потискали. Крепостта на егото е разрушена и то губи властта си над човешките ни прегрешения. Неутрализирани са наказателните мисли като „Сгреших и сега си плащам; това ми е кармата"; или: „Кой е виновен за това?" В съзнанието ни започва да се установява нов ред на умствен и емоционален отклик към изживяването на тъмната нощ.
    Осъждащият ум, който окачествява изживяваното като липса, болка, ограничение, чувство на безизходица, провал, объркване или безплодие на духовната ни практика, може да бъде изоставен чрез безкористно служение. Моментът, в който насред тъмнината се запитаме _Какво мога да направя за другите?_, ни издига над малкото его, за да се слеем със свободата на по-голямата същност. В самия порив да дадем, без значение какво, се активира онова Велико нещо в нас, което остава недокоснато, незасегнато от драмата. Свидетели сме на силата на едно просторно и щедро Аз, виждаме естественото проявление на качества, които изразяват истинското достойнство и изящност на характера ни.
    Когато спрем да се съпротивляваме на тъмната нощ, в привичния ни мисловен модел настъпва пробив. След тази промяна виждаме себе си по нов начин и продължаваме напред с трайното осъзнаване, че утрото винаги следва нощта.

    Да помним да помним

    Много харесвам казаното от д-р Хауърд Търман, че тъмният период ни дава възможността да се учим да живеем в „помнеща сияйност". Всички сме имали моменти, в които сме се чувствали напълно слети с живота. С идването си нощта затъмнява тези моменти, но когато извикаме в съзнанието си усещането за тази сияйност, разбираме, че не сме я изгубили. Познаването на играта на светлината и тъмнината ни разкрива пътя на сърцето, който следваме. Променя се възприятието ни за самите нас — и така трябва да бъде, когато Духът активно действа чрез нас.
    Когато се раздаваме, ние буквално сме принудени да видим Доброто в себе си. Подобно виждане е правилно и ни позволява да осъзнаем и оценим своя уникален модел на развитие. Спираме да се сравняваме с другите и изоставяме всякакво чувство на малоценност или превъзходство. Връзката ни с Необятното става за нас лична и съкровена. Уповаваме се на водачеството на Духа и благославяме тъмната нощ на душата за това, че осветява пътя ни. Този отпечатък на Аз-а върху аз-а означава, че сме изкарали нощта. Навлезте в нея с пълна увереност и упование.

    Утвърждение


    Предавам се на алхимията на тъмната нощ. Давам съгласието си за трансформиращото й влияние и проявявам търпение, докато изживявам това. Аз съм отворен, възприемчив и не се съпротивлявам. Дори сега усещам действието на душата в мен и съм благодарен.


    Въплъщение

    Вече не се боря с неприятните обстоятелства, чувства и преживявания, от които не мога да видя незабавен изход. Вместо това се вслушвам в посланието им и приемам даровете им. Когато всичко изглежда тъмно, продължавам да вървя с увереност и упование, защото знам, че се намирам в процес на развитие и Духът в мен ме направлява и осветява пътя ми.
    Откликвам на неговия призив да навляза дълбоко в себе си и да позволя на трансформацията да се случи, за да разкрия целостта си. В мен се ражда нещо ново и аз му се оставям.
    Медитацията може да е трудна, а молитвите да ми се струват сухи, но дори това предавам.
    Духът в мен знае какво прави с живота ми. Тъмнината и светлината са едно и също — и двете раждат пробуждането ми. Готов съм чрез този процес да стана повече себе си. Променя се вътрешното ми възприятие и аз приветствам това преживяване. Напълно го приемам.
    С тези думи заявявам своето прераждане. То вече действа в мен; в мен се случва нещо великолепно. Случва се нещо богато. С пълна увереност знам, че Духът е с мен, а не против мен, че Животът е с мен, а не против мен. Аз съм дете на вселената, дошло тук да се учи да живее с любов към Бог насред краха на световете. Казвам: „Това няма да ми въздейства" — и оставам непоколебим. Радвам се на божествената подкрепа и всичко съдейства за доброто ми.
Категория: Духовно освобождение - Разгърни пълния си потенциал! | Добавил: Бонд (17.07.2011)
Разгледан: 426 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.211.207.116          Петък          09.12.2016, 23:14