Като млад духовно търсещ имах повтарящ се сън за Йохан Себастиан Бах и тъй като не можех да се нарека негов върл почитател, се питах защо ми се явява той, а не например Джими Хендрикс. Но това беше положението — с г-н Бах обсъждахме как да развия творческия си потенциал и да пиша свещена музика, която да вдъхновява и освобождава вътрешното великолепие на слушателите. В един момент сънищата спряха, но споменът остана.
    Няколко години по-късно започнах музикалното си сътрудничество с Рики Байърс — днес Рики Байърс Бекуит, моя съпруга. Двамата провеждаме експерименти в лабораторията на съзнанието посредством медитация и молитва и когато сме отворени за музата на вдъхновението, всички граници сякаш се стопяват и ние се сливаме с музиката, ставаме самата музика. Това ни научи, че когато човек навлезе в това измерение, той става проводник за самото дихание на живота.
    Понякога в състояние на осъзнато сънуване музиката на Рики се ражда в директен контакт с вдъхновението. Всъщност неотдавна самият аз сънувах моя духовен брат Карл Андерсън, който си отиде преди няколко години.*
    [* Карл Андерсън (1945–2004), американски изпълнител, филмов и театрален актьор, известен с номинираното си за „Златен глобус" въплъщение на Юда Искариотски в рок операта „Иисус Христос суперзвезда".]
    Във видението ми той изпя песен, която след това, доколкото ми позволяваха възможностите, аз предадох на Рики и тя веднага слезе при пианото, за да улови мелодията. Днес, докато пиша тази глава, двамата продължаваме да дооформяме подаръка на Карл. Имайки предвид, че той бе завършен артист и много отдаден на духовната общност „Агапе", ние от сърце приветствахме сътрудничеството му.
    Прозренията понякога идват „на изплащане", затова не се учудих, когато четейки „Беседи с велики композитори" на Артър М. Абел, открих по-дълбокия смисъл на нощните си диалози с Бах. (Под формата на искрени и доста дълги лични разговори Абел е успял да улови интимни, мистични детайли за начините, по които различни композитори са потапяли съзнанието си в живите води на вдъхновението.) „Там, където има музика в чест на Бога — е доверил Бах на Абел, — самият Той е винаги наблизо с милостивото си присъствие". Великият Йоханес Брамс го е казал така:

    Ще ви разкажа за моя метод на общуване с Необятното, защото всички истински вдъхновени идеи са от Бог. Започвам, като се обръщам с молба директно към моя Създател — и в същия момент идеите нахлуват като приливна вълна, право от Бога… Разбирате ли, силата, от която всички велики композитори са черпели вдъхновението си, е същата онази, с помощта на която Иисус е извършвал чудесата си.*

    [* Arthur М. Abell, „Talks with Great Composers: Candid Conversations with Brahms, Puccini, Srtaus, and Others".]