- Кой е истинският път към Бога? Лишенията ли, както вярват някои йоги? Или страданието? Страдание и служба - те ли са пътят към Бога, както твърдят много привърженици на въздържанието? Дали ще заслужим пътя си към рая, „като бъдем добри", както ни учат толкова много религии? Или сме свободни да действаме както си пожелаем, да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим настрана традиционните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си желания и така да намерим Нирвана, както смятат толкова последователи на течението New Аgе? Къде е пътят? В стриктните морални норми или в „прави, каквото си поискаш"? Къде? В традиционните стойности или в „импровизирай в процеса на правене"? Къде? В "Десетте Божи Заповеди" или в „Седемте стъпки към Просветлението"?
    - Имаш голяма нужда да бъде по единия или по дру­гия начин, нали ... А не може ли да бъде по всичките?
    - Не знам. Питам Те Тебе.
    - Ще ти отговоря, както ще можеш да ме разбереш най-добре, но веднага ти казвам, че отговорът е у самия тебе. Казвам това на всички, които чуват думите Ми и тър­сят Истината Ми.
    На всяко сърце, което пита сериозно „Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествието на разума си. Никога няма да Ме откриете в разума си.
    За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си - „ без-умни ".
    Но въпросът ти все пак се нуждае от отговор и Аз няма да го подмина.
    Ще започна с твърдение, което ще те сепне и може би ще засегне чувствителността на много хора.
    Такова нещо като Десетте Божи Заповеди не съществува.
    - Божичко! Не съществува?!
    - Да, не съществува. На кого бих заповядвал? На Себе си? И защо биха били нужни такива заповеди? Как­вото поискам, то е. N’est ce pas? (Нали? - фр.) Защо ще трябва тогава да заповядвам на когото и да било?
    Дори и да бих издавал заповеди, нямаше ли те да бъдат изпълнявани автоматично? Как бих могъл тъй силно да искам нещо да стане по определен начин, че да бих му заповядал и после да седя и да гледам, че то не става по начина, по който съм поискал?
    Кой ли цар би постъпил така? Какъв владетел би бил това?
    Ще ти кажа обаче следното: Аз не съм нито цар, нито владетел. Аз съм просто (и внушително) Творецът. Творе­цът не владее, а чисто и просто твори, сътворява и продъл­жава да твори. Аз съм ви сътворил - благословил съм ви по Мой образ и подобие. Дал съм определени обещания и съм поел определени задължения към вас. Казал съм ви с прости думи какво ще стане, когато се свържете с Мен в неразрив­но цяло.
    Ти търсиш пътя сериозно, както го търсеше и Мойсей. Той, точно като тебе, застана пред Мен, молейки Ме да отговоря на въпросите му. „О, Боже на Отците ми" - викаше той. „Боже, благоволи да ми покажеш. Дай ми знак, че мога да кажа на хората си! Как да разберем, че сме избрани?"
    И Аз дойдох при Мойсея, както сега съм дошъл при теб, с божествено съглашение - обещание завинаги - твър­до поето задължение. „Как мога да съм сигурен?" - жално Ме запита Мойсей. „Можеш, защото Аз ти казах така", от­говорих му. „Имаш Думата на Господа Бог." И Думата на Бога не беше заповед, а съглашение. Тези са тогава ...