- А какво ще кажеш за страданието? То ли е пътят към Бога? Някои казват, че то
е единственият път. - Аз не харесвам страданието и който твърди
обратното, не Ме познава.
Страданието не е необходим аспект на човешкото
съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за
здравето ви.
- Тогава защо има толкова много страдание? „Защо Ти (ако Ти
си Бога) не му сложиш край, след като не го харесваш?
-
Сложил съм му край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм
ви дал, за да го осъзнаете.
Виж, страданието няма нищо общо със
събитията, а само с реакцията ти към тези събития. Случва се просто това,
което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.
Дал съм ви
инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да
отстраните болката, но вие не ги използвате.
- Извинявай, но защо не
отстраниш самите събития?
- Чудесно предложение. За жалост обаче, Аз не
ги контролирам.
- Не ги контролираш!
- Разбира се, че не.
Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор,
и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил
самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.
Вие
създавате по своя воля едни от събитията, а други привличате към себе си
повече или по-малко несъзнателно. Има събития (към тях спадат големите природни
бедствия), които приписвате на „съдбата".
Но даже „съдбата" може да
се определи като „резултат от всички мисли навсякъде". Или с други думи тя е
съзнанието на планетата.
- „Груповото съзнание".
- Точно
така.
- Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на
кино". Екологично умираме. Планетата ни е изправена пред значително геофизично
бедствие. Земетресения. Вулкани. Може би даже и промяна в наклона на оста на
Земята. А други казват, че колективното съзнание може да промени всичко това и
че можем да спасим Земята с мислите си.
- Мисли, вложени в
действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се
направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но
трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в
продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може
да спаси Земята.
- Искаш да кажеш, че ако не го направим, ще видим Земята
и обитателите й унищожени?
- Създал съм законите на материалната Вселена
достатъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са
достатъчно добре разкрити пред физиците и другите ви учени, а чрез тях и пред
световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.
- Връщам се към страданието. Откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е
нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
- Светите хора
наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво.
Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разбират, че
страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да
научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.
Истинският Майстор ни най-малко не страда в мълчание, а само изглежда,
че страда, без оплаквания. Причината, че истинският Майстор не се оплаква, е,
че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития,
които ти би нарекъл непоносими.
Един практикуващ Майстор не говори за
страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да
не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което
обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо
това, което ще направи реално.
Всички вие го правите от време на време.
Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал
главоболие или да не е направил посещението при зъболекаря по-безболезнено.
Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.
- Но защо изобщо
има страдание? Защо съществува даже възможността за страдание?
- Не можеш
да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си,
както вече ти обясних.
- Все пак не разбирам откъде ни е хрумнало, че
страданието е нещо добро.
- Умно е да настояваш с въпроса си.
Първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега
мнозина вярват (дори няколко религии проповядват), че страданието е нещо добро,
а удоволствието и радостта - лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не
казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да изберем по-пареща тема)
енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.
- Ама ти,
братче, наистина избра пареща тема. И умно промени местоимението от мъжки на
женски род. Искаше да го подчертаеш ли?
- Исках да ти покажа
предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност,
още по-малко показващи я открито.
По-скоро бихте предпочели да видите
мъж, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на
улицата с въздишка.
- А Ти не би ли го предпочел?
- Аз не
правя преценка нито на едното, нито на другото. Вие обаче правите всякакъв род
преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от
радостта и очакванията; преценките ви правят нещастни.
Всичко това, взето
заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви. - Откъде
да знам, че това, което казваш, е вярно? Откъде да знам даже и че чувам гласа на
Бога, а не на свръхактивното си въображение?
- Попита Ме същото и преди.
И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е
„погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее?
-Не.
- Тогава „погрешно" е правилно и „правилно" е погрешно!
Ще добавя обаче
следното, за да ти помогна в собствената ти дилема: недей вярва на нищо,
което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш
друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си
преживявания, за да намериш своята истина.
Един ден, ако имаш
доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво
от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и
наслада.
|
Нумерология
Неделя
24.11.2024, 21:56