Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



19:30
07.11.2024
Четвъртък
18.223.203.36


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 1

Разговори с Бога 1 [22] Разговори с Бога 2 [22] Разговори с Бога 3 [23] Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10] Приятелство с Бога [22] У дома с Бога [40] Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17] По-щастлив от Бог [12]

Случва се просто това, което се случва

- А какво ще кажеш за страданието? То ли е пътят към Бога? Някои казват, че то е единственият път. - Аз не харесвам страданието и който твърди обрат­ното, не Ме познава.
    Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.
    - Тогава защо има толкова много страдание? „Защо Ти (ако Ти си Бога) не му сложиш край, след като не го харесваш?
    - Сложил съм му край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм ви дал, за да го осъзнаете.
    Виж, страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития. Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.
    Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.
    - Извинявай, но защо не отстраниш самите събития?
    - Чудесно предложение. За жалост обаче, Аз не ги контролирам.
    - Не ги контролираш!
    - Разбира се, че не. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.
    Вие създавате по своя воля едни от събитията, а дру­ги привличате към себе си повече или по-малко несъзнател­но. Има събития (към тях спадат големите природни бедст­вия), които приписвате на „съдбата".
    Но даже „съдбата" може да се определи като „резултат от всички мисли навсякъде". Или с други думи тя е съзнанието на планетата.
    - „Груповото съзнание".
    - Точно така.
    - Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на кино". Екологично умираме. Планетата ни е изправена пред значително геофизично бедствие. Земетресения. Вулкани. Може би даже и промяна в наклона на оста на Земята. А други казват, че колективното съзнание може да промени всичко това и че можем да спасим Земята с мислите си.
    - Мисли, вложени в действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.
    - Искаш да кажеш, че ако не го направим, ще видим Земята и обитателите й унищожени?
    - Създал съм законите на материалната Вселена дос­татъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са достатъчно добре разкрити пред физиците и другите ви учени, а чрез тях и пред световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.
    - Връщам се към страданието. Откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
    - Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разби­рат, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.
    Истинският Майстор ни най-малко не страда в мъл­чание, а само изглежда, че страда, без оплаквания. Причи­ната, че истинският Майстор не се оплаква, е, че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития, които ти би нарекъл непоносими.
    Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.
    Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболе­каря по-безболезнено. Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.
    - Но защо изобщо има страдание? Защо съществува даже възможността за страдание?
    - Не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.
    - Все пак не разбирам откъде ни е хрумнало, че страда­нието е нещо добро.
    - Умно е да настояваш с въпроса си. Първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии проповяд­ват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта - лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да избе­рем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.
    - Ама ти, братче, наистина избра пареща тема. И умно промени местоимението от мъжки на женски род. Искаше да го подчертаеш ли?
    - Исках да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито.
    По-скоро бихте предпочели да видите мъж, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.
    - А Ти не би ли го предпочел?
    - Аз не правя преценка нито на едното, нито на дру­гото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията; преценките ви правят нещастни.
    Всичко това, взето заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви. - Откъде да знам, че това, което казваш, е вярно? Откъде да знам даже и че чувам гласа на Бога, а не на свръхактивното си въображение?
    - Попита Ме същото и преди. И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е „погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее?
    -Не.
    - Тогава „погрешно" е правилно и „правилно" е погрешно!
    Ще добавя обаче следното, за да ти помогна в собствената ти дилема: недей вярва на нищо, което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си преживявания, за да намериш своята истина.
    Един ден, ако имаш доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и наслада.

Категория: Разговори с Бога 1 | Добавил: Бонд (03.08.2009)
Разгледан: 3096 | Рейтинг: 5.0/4
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   18.223.203.36          Четвъртък          07.11.2024, 19:30