Не обвинявайте себе си за всяко отрицателно преживяване, с което може да се сблъскате (дори да усещате, че си го "заслужавате” или че "сами сте си го навлекли” – всъщност най-вече ако се чувствате така), а изпитвайте състрадание към себе си. Знайте, че Бог ви е надарил с вътрешната сила да променяте себе си, мотивите си, поведението си, външните условия и живота си още в следващия момент.
       Винаги помнете, че вие не сте миналото си, не сте онзи, който сте били вчера, нито само преди секунда. Нека всеки ден, всеки час, всеки момент да постави ново начало. Дори ако това е последният миг от живота ви, не е твърде късно да оповестите своята нова и най-величава същност и да я отстоявате.
       Твърдя, че преобразяването става за миг, винаги е възможно във всеки един момент. Животът започва наново, когато вие заявявате това. Затова не се съдете твърде строго. Кажете сбогом на грешките (въображаеми), фобиите и провалите, и винаги помнете следното: ако виждате себе си така, както ви вижда Бог, ще се усмихвате често.