Няма по-голяма пречка пред трайното щастие (или пък пред краткото щастие) от очакването. Откажете се от тях незабавно и повече никога нямайте очаквания за нещо и за някого.

       Забравете как според вас "трябва” да стоят нещата. Няма такова нещо като "трябва” във Вселената. "Трябва” е човешка измислица, която няма нищо общо с върховната реалност. Знайте, че завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислели, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързият път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем - иначе не бихме вървели по него.

       Бъдете убедени, че Бог знае какво прави. Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото.

       С други думи, тук се случва повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Има повече от една житейска програма. Целта е една, но процесът е многостранен. Непрекъснато съзнавайте това и ще откриете, че ако се придържате към очакванията си, само ще спънете Идеалния план и разиграването му на сцената на живота от всички участници.

       Твърдя, че очакванията поставят граница на начина, по който човек определя съвършенството, и тази граница ви пречи самите вие да създавате съвършенство. Затова не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.

       Байрън Кейти написа една изключителна книга преди няколко години, озаглавена "Обичай живота какъвто е”. Обожавам я.