Мисля, че любовта е най-погрешно разбираното чувство във вселената. Смятам, че и половината от хората не знаят какво е любов и струва ми се, че дори и половината от хората на тази планета не са изпитвали истинска любов. Ако бяхме преживели дори и само за миг това, което е истинска любов, ние никога не бихме живели един с друг по начина, по който живеем сега. Нямаше да можем да си причиняваме това, което си причиняваме. Нямаше да можем да пренебрегваме, каквото сега пренебрегваме. Нямаше да позволим нещата да бъдат такива, каквито са.
    Първият проблем, разбира се, е че ние не сме се научили да обичаме самите себе си. Това е първият проблем. Можем да дадем на другия само това, което имаме, за, да дадем. И ако не притежаваме любов тук, не можем да я дадем там. Това са очевидни неща... Дори на човек му е неудобно да ги изрича, толкава са очевидни.
    Коя е заключителната дума, която бих казал за любовта? Изпробвайте един ден да обичате, но ако изпробвате, направете го изцяло. Напълно! Опитайте да обичате, поне един човек да обичате безусловно и без ограничения от нищо, без нищо, което да очаквате в замяна. Само се опитайте веднъж да обикнете един човек така, но бъдете внимателни, защото ако веднъж го направите и изпитате това чувство, ще се пристрастите към него.
    Имах намерение да се обърна към залата с въпроси, защото тук се опитвам да разгледам една много обширна тема и да я разгледам накратко, затова сега е ваш ред и вашият шанс да зададете всички въпроси, които имате. Ето и първият въпрос.
    Какво бихте казали на хората във връзва с генетичното им наследство?
    Всичко - от наднорменото тегло до рака... Някои хора чувстват, че са предразположени към рак, вследствие на наследствена генетична обремененост. Какво казвате на хората, които твърдят, че това не може да се овладее? Та то просто се случва.
    Каквото вярвате и каквото говорите, това ще ви бъде дадено.
    Има множество примери в историята на медицината, когато хора са проявявали съвсем противоположното на очакванията и са постигали резултати обратни на това, което се очаква според генетичната им даденост, и то в случаи, когато генетичното наследство би трябвало да бъде преобладаващ фактор.
    Мисля, че би било глупаво да се приема, че не съществува генетична предразположеност. Науката убедително е доказала противното, така че генетична предразположеност към определено състояние е реалност. Но не е задължително тя да се превръща в условие, което не може да се избегне. Съвсем не е задължително да бъде неизбежна.
    Фактът, че човек е предразположен към определени състояния, не означава, че той съвсем не може да ги овладее. Ако нямаше никакъв контрол над нашите предразположения в ментално, физическо и психологическо отношение, ние щяхме да сме обречени, щяхме да бъдем обект на прищявките на съдбата - поне във физиологическо отношение, ако не в друго. А човешкият опит не показва това. Много от нашите предразположения са избрани от нас - имам предвид, програмирани. Съществува школа на мислене, според която никой не идва в определено тяло по някаква грешка. Ето защо може да се каже, че някои предразположения, вградени в биохимичната система, която наричаме наше тяло, са условия, които ние сме избрали още преди време и сме ги подбрали всъщност като оръдия, с които да работим - подобно цветове или четки, с които да рисуваме върху платното на нашия живот. Но ние можем да променим тези цветове във всеки момент, стига само да поискаме. Това наистина е така. Можем да ги променим в процеса на рисуване. Можем да кажем: "Не, синьото ми е твърде много. Мисля, че ще сложа малко оранжево." И така, можем да постигнем ново платно, нов вид на оригиналното платно.
    Струва ми се важно да разберем, че няма такъв аспект на човешкия жизнен опит, който е по-могъщ от представата ни за него, от нашето решение и нашия избор по отношение на него, и че нищо не е достатъчно голямо, за да надмогне нашето сътворческо партньорство с Бога. Ако Бог и аз решим да променим нещо в биохимичната фабрика, наречена мое тяло, ние ще го направим, независимо от моите предразположения. И наистина, никой не може да спре този процес. Тъкмо благодарение на този процес хората са се изцелявали от рак и са преодолявали такива физически и емоционални състояния, които биха могли в други случаи да ги тормозят и да им създават погрешната представа, че са обречени.
    Генетичните фактори на вашето тяло са просто индикатори - нещо подобно на астрологията, на астрологическите знаци. Мисля, че гените на тялото ни дават знаци много близки до астрологическите, които са знаци за по-голямото тяло, наречено Вселена. И така, всеки от нас е една миниатюрна Вселена, затова ми се струва, че нашите гени са доста сходни с астрологическите знаци. С други думи, те могат да бъдат индикатори в посоките, в които бихме могли да поемем, но не са знаци на неизбежността. Така че, нашите генетични дадености просто посочват пътя, те са индикатори на пътеката, която можем да поемем, и която фактически е най-вероятна. Обаче ние можем да променим намеренията си.
    И ако не ни харесва това, което генетичната ни нагласа ни казва за посоката, в която физиологически можем да вървим, ние трябва да променим своята нагласа. Точно този процес на промяна на съзнанието във връзка с насоките, които ни се дават от генетиката, е дал възможност на хората да преодолеят така наречените непреодолими условия - между тях ракът и много други. И така, ние можем да променим съзнанието си винаги, когато пожелаем, и да породим нов опит. Обаче, и това е от особено съществено значение, не са много хората, които наистина вярват в това. И тъкмо защото много малко хора вярват, много малко хора са го демонстрирали. Възможно ли е да преодолеем нашето генетично наследство или друго условие на средата, което би предизвикало определени последици и преживявания за нас? Ако не е, ако това не е възможно, тогава най-върховното обещание на Бога е връзка и нямате свободна воля и не сте отговорни за своята участ. И на нас ни е била втълпена, една изключителна лъжа. Но аз не вярвам, че е така. Това, за което свидетелстват очите ми и животът ми, говори в полза на обратното...
    Преди да напишете трите книги и в интервала между написването им, имахте ли усещане, че провеждате разговори с Бога? И каква форма са приемали те?
    Преди да напиша книгите и преди този материал да бъде предаден чрез мен, аз нямах съзнателното усещане, че съм в разговори с Бога, както сега го определяме. Не. Само след като материалът бе получен, което между другото не стана под формата на книга... Той се получи под формата на личен диалог, който аз водех със самия себе си - но едва след като започна това преживяване, аз се пробудих.
    От този момент нататък аз съвсем остро съзнавам, че целият ми Живот и вашият също, е един разговор с Бога. И че всички ние не само можем да имаме разговор с Бога, но че го имаме всеки ден.
    Един от въпросите, които най-често ми се задават, е, "Защо вие?". Отговорът е, че не става дума за мен. Аз не съм избраник. Фактът е, че всички ние имаме своите разговори с Бога ежедневно през своя живот, просто не го знаем или не го наричаме така.
    Дали ще започнете да гледате на своя живот като на разговор с Бога? Кога ще започнете да чувате своя разговор с Бога - в текста на поредната песен, която се изпълнява по радиото или в сюжета на следващия роман, който случайно вземате в ръка, или в материала на някоя статия в списание, на която сте се натъкнали в бръснарския салон, или в случайно произнесени думи на приятел на улицата, или действително под формата на думи, промълвени в дясното ви ухо? Тогава ще имате преживяването, за което ме питате и за което си мислите, че аз съм единственият, който може да го има.
    Важното, което трябва да знаете във връзка с разговорите с Бога, е, че има някои лесни стъпки, които трябва да се следват, ако решите да превърнете тези разговори в част от своята реалност.
    Първата стъпка е открито да обявите и открито да заявите пред себе си, че това е възможно. Колко измежду вас наистина вярват, че Бог може и действително ще ви говори непосредствено днес, в този ден във вашия живот? Прекрасно. Страхотно. Почти всички в тази стая. Това е невероятно. Защото това е първата крачка - действително да си кажеш: "Почакай малко, това е напълно възможно, това може да стане и фактически става в момента."
    Втората стъпка, след като признаете възможността за такова нещо, е да повярвате, че сте достоен именно вие да сте този, който може да преживее нещо такова. Ние всички можем да го преживеем, но много малко от нас признават, че са достойни. Самооценката е голям, наистина огромен проблем за много хора поради ред причини, за които вече говорих в по-ранните части на сегашния ни диалог.
    Много от нещата, на които сме били научени, понижават нашето самочувствие и ни карат да имаме чувство за малоценност, чувство за по-малка ценност, отколкото си мислим, че би следвало да имаме. И така, ние постепенно започваме да се чувстваме нищожни. И ако си мислите, че чувството за малоценност не е често срещано сред хората, помислете още веднъж, мнозина цял живот живеят с това чувство. Така че, втората стъпка в процеса за постигане на разговор с Бога е да приемем факта, че ние сме достойни за него, че ти си достоен да имаш подобен разговор.
    И третата стъпка, след като признаеш, че си достоен, е да забележиш, че разговорът тече, както казах, през цялото време. Да не го изключваш като нещо различно, сякаш е някаква случайност. Някаква случайност ли? Трябва да призная, че аз самият се безпокоях около този проблем през последните няколко седмици и веднъж влязох в един козметичен салон и забелязах някакво списание, което бе седяло там три и половина месеца. Взех го, и на шестнадесета страница, ето че открих статия точно по този въпрос. Нима това е случайност? Неизброимо множество хора са ми писали писма, в които споделят, че "Разговори с Бога" просто са паднали от лавицата в книжарницата в техните ръце или са ги намерили по някакъв друг, твърде любопитен начин. А и няма да повярвате, не мога дори да ви изброя колко писма съм получил от хора, които казват: "Тази книга ме споходи точно в нужния момент от живота ми." Това случайност ли е? Само когато дълбоко осъзнаеш как се случва този процес, можеш да започнеш да разбираш, че той е част от твоя собствен разговор с Бога.
    Но най-важната страна на разговора, която е достъпна на всички, и то ежедневно, е не толкова това, което си представяш, разбираш или чуваш, че Бог ти казва, а онова, което ти казваш на Бога.
    И отново искам да подчертая, финалът на тоя разговор с Бога е твоят живот. Начинът, по който го живееш, мислите, които имаш във всеки момент, думите, които изричаш, нещата, които вършиш - това е твоят разговор. И друг не съществува. Затова бъди внимателен да не казваш едно, а да вършиш друго, да мислиш едно, а да говориш друго. Нека мислите, думите и делата ти да бъдат в съгласие, така че да мислиш това, което говориш и това, което вършиш. Тогава твоят разговор ще бъде наистина свещен. С други думи - цялостен. И твоят живот ще бъде холистичен.