Въведение

    Какво означава да "вървиш по пътя"? Как "изглежда" това да живееш цялостен и свят живот? Съществува ли някакъв начин да възприемеш посланията на великата духовна литература и да ги прилагаш ежедневно в своя живот? Това са въпроси, които задават всички търсещи души. Отговорите са ни давани многократно, по различен начин от много и различни източници. Въпреки всичко, ние не ги прилагаме в живота си. Общо взето, ние не обръщаме внимание на думите на тези, които ни предлагат духовно водителство. В резултат сме загубили пътя. Светът е загубил своя път. Но вече не ни остана много време, за да си играем на загубени. Времето ни отлита. Това се отнася за нас като човешки род и като отделни индивиди. Всеки ден, който отминава, е един ден по-малко, който ще бъдеш тук, на тази Земя и ще вършиш онова, за което си дошъл. Разбираш ли какво означава това? И нима за това си дошъл? Още ли си губиш времето, прекарвайки по-голямата част от него в търсене, в лутане, в чудене? Ако е така, приканвам те да спреш. Отговорите са тук. Те са ни дадени. Всички велики традиции на мъдростта ги съдържат. И сега те са ни по-достъпни от когато и да било преди. Вече не сме зависими от предаването на тези истини по устен път или от няколко изгубени пергамента, които най-сетне биват намерени. Сега имаме средства за масова информация и връзка с целия свят чрез Интернет. Сега книгите, аудио и видеокасетите се разпространяват мигновено по целия свят. Ако ние сме търсещи души днес, в най-прекия смисъл на думата няма нужда да търсим далеч.

    Истината е, че никога не е имало нужда да търсим далеч. Отговорите винаги са били тук, вътре в нас. Това е истината, до която ме е довела цялата налична нова информация. Ръководството, което ни се дава в "Разговори с Бога", не предлага нищо изненадващо. Както и друг път съм казвал, ние сме получавали отговорите на най-важните въпроси в живота в Корана, в Бхагавадгита и в Тао-те Чинг, в Библията и в Дхаммапада, в Талмуд и в книгата на мормоните, в Упанишадите, в Пали Канона и на стотици други места. Въпросът не е кога ще получим отговорите, а кога ще ги чуем. Напълно възможно е да се изживее животът и по-холистично и удивителните прозрения на книгите "Разговори с Бога" ни показват по какъв начин това е възможно. За пореден път. С думи, които са адекватни на XXI век.

    Добре дошли в залата. Много ми е приятно, че сте тук. Днес заедно ще поговорим за холистичния живот. Какво означава да живееш като цялостна личност и какво ни пречи да живеем като цялостни личности? Ще разгледаме защо се отнасяме към себе си като хора, които са разделени - не само един от друг, но и разделени от самите себе си. И ми се ще да започна с кратък разговор за някои аспекти на житейския ни опит в това тяло, които ние наричаме здраве.

    Когато започнах диалога с Бог, аз бях в състояние, когато здравето ми бе достигнало най-ниската си точка. Тялото ми се разпадаше в най-буквалния смисъл. Имах силно развит артрит, който през по-голямата част от времето бе много, много болезнен. Страдах също от тежка форма на фибромиалгия. Имах и сърдечна недостатъчност, която непрестанно ме преследваше. В един период от живота си имах дори и язва на стомаха. С други думи имах какви ли не болежки по тялото си. Днес се чувствам по-здрав, отколкото съм се чувствал преди десет години и вероятно изглеждам също така по-здрав, от колкото преди десет години - макар че това никак не е трудно. И така, иска ми се да споделя с вас какво ми беше казано в "Разговорите с Бога" във връзва със здравето - първото, което ми се каза, бе най-удивителното от всичко, което някога сам чувал за себе си. "Трудното при теб, Нийл", каза ми Бог, "е, че ти просто нямаш желание за живот."

    А аз му отвърнах: "Не, съвсем не е така. Това не е истина. Разбира се, че имам желание за живот. Странно и глупаво е да се твърди обратното."

    А Бог каза: "Не, не, ти нямаш желание за живот, защото ако имаше, нямаше да се държиш така, както се държиш. Зная, че си представяш, че имаш желание за живот, но в действителност съвсем не може да бъде така. При това напълно сигурно е, че не искаш да живееш вечно и завинаги, защото ако искаше, нямаше да вършиш нещата, които вършиш."

    А аз попитах: "Защо, какво имаш предвид?" И тогава Бог ми посочи онези неща, с които давах знак на вселената, че всъщност не ме интересува ни най-малко какво става с тялото ми. Ще приведа един прост пример, който може би се отнася до някои от присъстващите, освен ако не се отнася.

    Аз бях пушач и Бог ми каза: "Не можеш да пушиш и в същото време да твърдиш, че имаш воля за живот, защото пушенето със сигурност те убива преждевременно."

    В повече от достатъчно случаи вече не е необходимо да се привеждат доказателства за този факт. И така, когато кажеш: "Аз имам воля да живея и желая да живея дълго и жизнеспособно", а още докато го казваш вдишваш цигарен дим, ти наистина противоречиш на всички свидетелства, според които не може да се изживее един продължителен и пълноценен живот като вършиш спрямо тялото си подобни неща.

    Тук аз използвах един много глупав и прост пример. Същото може да се каже и за хората, които консумират изключително голямо количество тлъсто месо... Искам да кажа, че всички неща трябва да се използват в съответстваща мяра. Познавам хора, които консумират тлъсто месо буквално по време на всяко хранене през целия си живот. Всъщност не могат дори да си представят хранене без това. И тук няма нищо лошо. Това не е нещо, което трябва да се порицава. Ние тук не говорим за добро и зло. Говорим за това какво е функционално и какво не в рамките на човешкия опит.

    Някои от решенията за това как да живеем не винаги са ясно очертани. Те не винаги са ясни като това дали да консумираме много алкохол или да приемаме наркотични вещества, или други подобни неща, които са очевидно пагубни за нас. Понякога трябва да вземаме далеч по-деликатни решения. Става дума за един вид ментална диета или менталната храна с идеи и мисли, които не са в наша полза и не ни позволяват да поддържаме здравословен живот.

    Така например при разговорите си с Бога, аз установих, че всичко, което не е напълно положително отношение в живота, може да предизвика болест. Даде ми се възможност да осъзная, че дори най-дребното негативно отношение, когато се повтаря многократно, когато те занимава все отново и отново, в крайна сметка предизвиква определени последици в човешкото тяло, които се наричат болести. И останах изненадан, когато открих колко много пъти в своя живот съвсем не съм имал положителна мисловна нагласа. Дребни мисли като тази: "Да, но аз никога не мога да спечеля" или "това никога не може да се случи на мен", или мащабни негативни мисли.

    Така се научих да започна да контролирам мислите които позволявам да проникнат в моето съзнание, така че да не бъда обгърнат от негативните енергии, които те привличат към мен. Това особено се отнася за онова, което мисля по отношение на другите хора.

    Когато бях млад, аз не само че изпитвах голяма негативност по отношение на някои хора, но ако трябва да бъда истински честен с вас (аз съм напълно откровен), позволявах си дори да се наслаждавам на подобни мисли. Имам предвид, че на някакво ниво тези мисли ме караха да се чувствам добре.

    Трудно ми е да си го призная, но една част от мен буквално се наслаждаваше на гнева, който изпитвах по отношение на някои хора или на онази неприязън, която допусках да питая към хората и аз едва напоследък си дадох сметка, че този гняв и неприязън, които подхранваха някаква част от мен, всъщност ме изпълват с много разрушителни енергии. Хора, които са постоянно гневни, дори и ако изпитват съвсем лек, но непрекъснат гняв, често получават сърдечен удар или болки в стомаха, или имат язва и се оказват в доста неблагоприятно физическо състояние.

    Казано по друг начин, познавам много, наистина много малко хора, които са вечно ведри и въпреки това непрестанно боледуват. Предполагам, разбира се, че има изключения, които да потвърдят правилото, но трябва да ви кажа, че в основни линии степента на позитивно отношение, с която човек се движи в живота, е почти винаги правопропорционална и в хармония със степента, в която проявява физическо здраве. И обратно, откриваме, че хората, които до голяма степен не са здрави, които имат обикновено пристъпи на едно или друго или хронични болести, това са хора, които в известна степен са позволили да хранят негативни мисли по отношение на живота и се обграждат с негативни енергии.

    Основната измежду тези негативни енергии е енергията, която аз бих нарекъл (отново да използваме думата) гняв и още една дума, Която бих добавил към това - възмущение. Говоря за хора които се възмущават от другите заради ролята, която те са имали в живота им в минали периоди. И за хората, които живеят в настоящия момент като носят болката от миналото, сякаш то се случва тук и сега.

    Понякога можеш да погледнеш даден човек и в десет процента от случаите можеш да почувстваш болката, която носи този човек със себе си, болка, която за него несъмнено е много реална. Но това е също така болка, която вече не му служи и няма нищо общо с тук и сега, а само с там и тогава. Такива хора просто не се освобождават от болката си, защото си мислят, че не могат (не че не искат, а просто са напълно убедени, че не могат).

    "Нийл, ти не разбираш; просто не разбираш. Ако това, което на мен ми се случи се беше случило на теб, щеше да разбереш, но очевидно не разбираш." Те всъщност не са готови да позволят на никого да им отнеме болката, дори ако това бе възможно, защото ако се освободят от тази болка, те биха се отърсили от цялата си драма и от всичко онова, което оправдава начина, по който живеят и начина, по който са живели през всичките тези дълги години - дори ако това в някои случаи са осем, десет, петнайсет, двайсет или трийсет години, след като се е случило да преживеят оскърбление или да бъдат наранени.

    Но фактът, че хората се вкопчват във всичко това и го превръщат в част от своята жизнена реалност за дълги дни и години, не им помага, разбира се, с нищо, освен че позволява на човека, който им е навредил, да продължава да им вреди в продължение на трийсет години - и да го прави все отново, и отново, и отново.

    Както казах, всички познаваме подобни хора и понякога човек изпитва съчувствие към тях и казва: "какво мога да направя за теб, как да ти помогна да разбереш, че това е минало и вече го няма и не е нужно да продължаваш го да премисляш?"

    Уверявам ви, не нищо не уврежда човешката машина, човешкия организъм, този биологичен дом, в който се намираме, по-бързо и по-дълбоко от тези неразрешени негативни мисли и чувства, които носим със себе си от някой "вчерашен момент" и които смятаме, че до голяма степен са предрешили нашата същност сега и в бъдеще.

    Така че една от първите стъпки в холистичния е прошката, аз имам предвид прошката в два аспекта. Смисълът на живота не е в получаването, а в даването. И докато се научим на божественото изцеление, докато започнем да използваме балсама на прошката за нашите рани, тези рани ще гноясат вътре в нас, дълго след като външните белези видимо са изчезнали. И ние ще се озовем на трийсет и шест, на четирийсет и две, на петдесет и една или на шейсет и три години, преживявайки огромни физиологически предизвикателства, без да знаем на какво се дължат.

    Прочетох вчера във вестника, докато пътувах със самолета насам, информацията за смъртта на четирийсет и една годишен мъж, Който починал В Ню Йорк от сърдечен удар. Приятелката му се обадила на "Бърза помощ", но никой не отговорил, защото системата била прекъсната за един час. И така, той напуснал тялото си завинаги. Но аз си помислих... Според всяка логика, при положение че е бил известен като много здрав мъж, четирийсет и една годишен просто така да си отиде, очевидно вътре в него е ставало нещо. Едно от нещата, на които учат моите "Разговори с Бога", е едно от най-трудните неща, с които ми се е налагало да се справям - там се твърди: Всяка болест е създадена от самите нас. Трудно е да се приеме това, защото в такива случаи хората стигат до другата крайност - до самоосъждане и чувство за вина, като например "Защо причинявам това сам на себе си?" Не зная дали има нещо, което да мразя повече от това някой да дойде при теб, когато си болен, и да започне да ти говори: "Защо си причиняваш всичко това?" Тогава бих му казал, много благодаря за съчувствието и бих промърморил нещо от рода на това да си гледа работата.

    В това може и да има зрънце мъдрост макар, че не смятам, че конфронтацията е нещо полезно, но въпреки това можем да се запитаме наистина: "Защо си създавам този проблем?" Но още по-важно и далеч по-точно: "Какво е необходимо да направя, за да избегна това, което ми се случва?" И така, трябва да знаем, че всички болести на някакво ниво са създадени от нас самите. Разберем ли това веднъж, ние ще разберем, че дори и онова, което определяме като най-тежката болест и на което в нашия опит сме сложили етикетчето смърт, е също създадено от нас самите.

    Беше ми казано всъщност, че не е необходимо реално да умираме, но всички ние по различни и най-разнообразни причини в крайна сметка напускаме своето физическо тяло. Защото, честно казано, сме си свършили работата с него и нямаме нужда от този конкретен живот и тази конкретна форма, за да постигнем и усъвършенстваме онова, заради което сме дошли. Духовните учители, които знаят и разбират това, напускат телата си съвсем грациозно, както човек сваля дреха, която не му е потребна повече или се освобождава от всяко едно преживяване, което не му служи. И така, духовните учители просто се отстраняват от настоящата си телесна форма, казвайки: "така да бъде, това е краят, а сега да вървим към следващото голямо приключение и следващия великолепен израз на истинската ни същност."

    Съществува едно ниво на отстранение или непривързаност, ако искате, към конкретната физическа форма. Но дотогава, докато сме свързани с тази форма и това ни харесва, би било много хубаво да я поддържаме в състояние на здраве, енергия и така, че тя да бъде възхитителен израз на нашата истинска същност. А това е възможно да се постигне като съблюдаваме едни много, много прости правила - правилата за физиологично здраве, които са известни на всекиго. Но много от нас просто намират за невъзможно да следват тези правила. Първото, което Бог ми каза в "Разговори с Бога" по отношение на здравето, беше: "За Бога, започнете да полагате по-добри грижи за самите себе си. Вие се грижите повече за своите коли, отколкото за своето тяло. И даже нещо повече, вие карате колата си на проверка по-често, отколкото отивате да прегледате тялото си. Сменяте горивото на колата си в по-голяма степен, отколкото променяте навиците си. Да не говорим за онова, което поглъщате и което се приема от тялото ви и така, за Бога, започнете да полагате по-големи грижи за своето тяло."

    Искам да ви дам някои много прости, та дори и опростенчески формули.

    Номер едно, упражнения. Правете ежедневно нещо със своето тяло, така че то да бъде използвано и упражнявано поне малко. Удивително е какво могат да допринесат петнайсет, двайсет минути гимнастика (което не е никак много) за човешкото тяло.

    Второ, наблюдавайте какво приемате в тялото си. Вижте дали ви е полезно да го тъпчете с какви ли не глупости. Напълно трябва да прекратите или поне в много голяма степен да прекратите да приемате боклуците, които поглъща тялото ви, всичко онова, което не му е полезно. Тук не говоря за очевидно вредните неща: захар, сладкиши, повечето от въглехидратите и всичко онова, което не ни е полезно. Всъщност аз свалих доста килограми през последните няколко месеца В резултат на новите представи за това какво ми е полезно да консумирам. Сега съм малко по-стегнат и слаб, поне в сравнение с това, което бях преди години.

    Не става дума за това, че да бъдеш слаб е по-добре или да бъдеш пълен не е толкова хубаво. Не е в това смисълът. Ако се чувстваш добре с настоящото си тегло, това е страхотно, това е чудесно, но ако не се чувстваш добре с теглото, което имаш в момента, ако започваш да се движиш малко тромаво и ако усещаш, че не действаш на оптималното си ниво, тогава може да предприемеш някои много, много прости предпазни мерки. Вземете някои прости мерки, за да постигнете по-добро здраве - упражнения и съблюдаване на диета, разбира се, с очевидните мерки, а след това, както казах, съблюдаване и на ментална диета. Но от холистична гледна точка нещата само започват с това. Те само започват на такова опростенческо ниво. Холистичният начин на живот обаче свършва и се движи по посока на това човек да изяви себе си цялостно и пълноценно. Едва тогава може да се каже, че той живее свят живот. Това означава, че действа на три нива на творчество и от позиция на седемте енергийни нива, които сме нарекли чакри на телесната система на човека.

    Холистичният начин на живот означава да не пренебрегваме преживяванията, свързани с никоя от чакрите, и да не отхвърляме никоя от енергиите, които протичат през нас.