"Бърни - птицата, която се страхуваше да лети" » Крион




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


23:10
09.12.2016
Петък
54.211.207.116


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 9: Новото начало


Книга 7: Писма от домаКнига 8: Преминаване на границатаКнига 9: Новото начало
Книга 1: Финалната епоха
Книга 2: Не мисли като човек
Книга 3: Алхимия на човешкия дух
Книга 4: Притчите на Крион
Книга 5: Пътуване към дома
Книга 6: Партньорство с Бог

"Бърни - птицата, която се страхуваше да лети"
Ченълинг от Далас, Тексас, 1998 г, За децата от всички възрасти
От Лий Каръл

В продължение на няколко години, много хора питаха дали е възможно Крион да предаде послание за децата. Тъй като темата за индиговите деца беше публикувана за пръв път в една книга на Крион (Книга шеста, "Партньорство с Бог"), изглежда съвсем уместно Крион да направи и това.
И така, за онези, които се интересуваха, представяме един от двата ченълинга на Крион, записани, докато седяхме с децата на един семинар в Тексас преди няколко години. Залата беше пълна с деца на възраст между три и дванайсет години. Имаше и две бебета, родители и възрастни хора, които също искаха да дойдат! Презентацията започна с въведение от мен, веднага след което Крион се обърна пряко към децата. Този ченълинг беше публикуван за пръв път в The Sedona Journal of Emergence през 2001 г., след което беше "забравен" в чекмеджето през следващите години и едва неотдавна беше намерен и записан.

Живата реч на Лий...

Здравейте, деца! Добре дошли на всички деца. Както виждам, най-малкият тук е на два месеца, а най-възрастният - на около 74 години. Не вдигайте ръка, ако сте по-възрастният, аз знам кой сте! (Смях) Това е необичайно събитие. Правил съм това само веднъж досега. Предполагам, че ще дойде време, когато този странен, кратък ченълинг ще бъде издаден в книга. Но ако правим по един такъв ченълинг на година, ще минат десетилетия, преди да завършим книгата! (Смях)
Ако сте тук и сте на възраст между 9 и 20 години, съжалявам, че сте дошли на този детски ченълинг, защото всички знаем, че вече не сте деца, нали така (намигване, намигване)? Всъщност това послание е за всички нас, въпреки че децата са дошли именно за това. (Едно дете в залата започва да пищи. Лий спира да говори и поглежда към детето.) Понякога се чувствам също като тебе. Само че не мога да правя така! Възрастните не ми дават.
Добре, това е специално за децата. Не знам дали знаете какво значи ченълинг, но нито е страшно, нито е странно, защото дори вие го правите понякога, само че не го признавате. Знам, че го правите! Това е, когато говорите с ангелите и те ви отговарят. Някои от вас дори виждат ангелите, но не казват на родителите си за това. Ето какво ще правим днес: аз, Лий Каръл, това е моето име, ще се свържа с един ангел на име Крион. Вие може и да не виждате ангела, нито големи крила или нещо подобно, но аз ще си затворя очите и ще ви предам специално послание от този специален ангел. Сигурен съм, че сте чували името Крион преди, защото именно затова тук с вас са възрастните. Всъщност те ви доведоха тук. Но това време е за вас, затова си представете, че възрастните не са тук. Ще стане дума за специалния ангел на име Крион и за специалното послание от него за вас. Когато си затворя очите, вие няма защо да затваряте своите. Всъщност, не трябва да правите нищо, каня ви просто да гледате и да слушате. Когато Крион дойде, може би ще иска да ви каже нещо... нека да видим какво ще се случи.
(В стаята става тихо.)

Приветствам ви, скъпи мои, малки и големи, аз съм Крион от Магнитната служба!
Нека това не ви заблуждава, защото аз наистина съм ангел и у мен има нещо, което ме отличава и от вас, и от възрастните в тази зала. Аз никога не съм бил човешко същество, никога! Въпреки че е трудно да се обясни, това значи, че донякъде имам чувствата на дете. Това значи също, че мога да разбера за какво си мислите. Това ми позволява да ви обичам и да ви помагам по-добре!
Преди да започнем нашия разказ, нека да поговорим с онези, които са малко по-големи от вас, които също са в тази стая, и онези, които четат думите на страница, която ще бъде отпечатана някой ден. Потърпете мъничко, докато разговарям с тях. След това ще започнем нашия разказ.
На теб, скъпи мой, който не си вече дете, но можеш да си спомниш времето, когато си бил малък, нека ти напомня нещо: помниш ли, когато беше малък и гледаше възрастните? Може да си видял в тях нещо, за което никога не си казал никому. Може би защото това е било твърде лично; но аз знам какво си мислил тогава. Ти си поглеждал към възрастните и си си казвал: "Не искам да бъда голям, защото възрастните не могат да се веселят! Те не могат да се смеят. Те вече не знаят как да играят." И така, посланието към теб е следното: Не губи веселието на детето в себе си, защото чувството за радост на веселите малчугани е скъпоценно! То е катализатор на просветлението! То може да се запази за цял живот. Още можете да играете! Сегашното време е много ценно за вас, но то може да ви накара да забравите как да се веселите. Изборът е ваш.
Възрастните казват: "Когато бях дете, говорех и мислех като дете, но като пораснах, отхвърлих детското от себе си." Сега ние ви казваме: „Не отхвърляйте детското! Задръжте усещането за радост, което винаги ще бъде с вас, защото това е тайната към невидимия ангел вътре във вас."
А сега се обръщам към дечицата. Сега ви говоря като ангел, имам за вас послание, което дори възрастните не са чували досега. Деца, знаете ли, че ангелите никога не порастват? Вярно е. Те са винаги на една и съща възраст. Възрастните виждат големи ангели и си мислят, че това са пораснали ангели. Но те никога не порастват. Те си остават деца в големи тела. Винаги са на една и съща възраст. Това е тайна, но аз мисля, че всички я знаете, нали? Искаме да ви кажем още нещо. Има един ангел, който е с вас през целия ви живот. Знаехте ли това? Можете да кажете: "Никога не съм виждал моя ангел. Крион, какво имаш предвид?" Ще ви кажа.
Знам историята на едно малко същество, което имало същия проблем. То казвало: "Никога не съм виждал това нещо, откъде да знам, че е тук?" Това е разказ за невидимите неща, тъкмо като за вас. Този ангел, Крион, който говори с вас сега и който също е дете, знае как да разказва такива истории с помощта на своя партньор Лий, който също никога няма да порасне! (Смях)  Искаме да ви разкажем историята за птицата Бърни. Птицата Бърни се страхувала да лети. Искаме да ви разкажем как се случило това, защото тази история е много интересна и в страната на птиците я разказват непрекъснато. Всички птици помнят птицата Бърни, която се страхувала да лети.
Бърни израснал в много високо гнездо. Сигурно знаете как птиците се учат да летят. Много е вълнуващо, но и малко страшничко. Когато птиците-деца са готови, мама-птица и татко-птица ги избутват леко навън от гнездата, точно когато децата най не го очакват. Знаехте ли това? Естествено, птичките падат, но много бързо разбират, че трябва да разтворят крила и да започнат да ги размахват. И когато започнат да ги размахват, вятърът ги подема и ги издига нависоко. Страшно е, когато падаш, преди да си разтворил крила, но мама и татко не могат да ги учат да летят в гнездото. Я си помислете само! Няма къде да летиш в малкото гнездо!
Е, да, но Бърни не искал да има нищо общо с този процес. Той видял как веднъж рано сутринта избутали сестра му от гнездото и я гледал как пада надолу, все по-надолу и все по-надолу. В последния миг сестра му разперила крила и замахала с тях като обезумяла. И накрая полетяла! Но на Бърни се сторило, че тя почти се ударила в земята, преди да разбере какво да направи, и той се изплашил много. Не искал да има нищо общо с летенето! Бърни казал: "Няма такава причина, която да ме накара да летя. Има нещо грешно в цялата тази система."
Бърни убедил брат си Боби, че летенето е изобщо много тъпа работа. Боби също не искал да се учи да лети, затова отишъл при мама и и казал какво мисли по въпроса. Боби заявил, че не иска да лети, защото го е страх и защото всъщност не му трябва, тъй като гнездото е уютно и той иска да си остане в него. Майка му го изгледала и неочаквано го бутнала от гнездото. Боби започнал да пада, и падал все по-ниско и по-ниско, и в последния момент разтворил крила, размахал ги и полетял.
Бърни видял всичко. Той бил най-малкият - бил се излюпил две минути след другите - и знаел, че е следващият. Той си помислил; "Не ме интересува, че брат ми и сестра ми минаха през това. Никой не може да ме избута от гнездото, защото не ми трябва да летя. Това не е за мен!" И той измислил един план.
Една нощ, когато всички спели, Бърни намерил връвчица. Бащата я бил донесъл в гнездото, за да го укрепи. Понякога в строежа на гнездото се използват

най-различни неща, които го правят по-здраво. Там, между клечките и сламките, от които било направено гнездото, имало и една връвчица. Бърни решил да завърже единия край на връвчицата за крачето си, а другия - за здравата част на гнездото, така че когато мама реши да го бутне най-неочаквано долу, той щял да падне само на девет инча  (Девет инча - 22,86 см. (Бел. прев.)) и да се спаси от летенето. (Децата се смеят.) Ей, планът бил много хубав!
Проблемът бил в това, че Бърни не бил ходил на бой-скаутски птичи лагер и не знаел как се правят възли! Все пак, той направил всичко, което можал - завързал възел, който според него трябвало да действа, и криел грижливо връвчицата от мама, като се завъртал все с лице към нея, когато тя била наблизо. През нощта Бърни заспал много по-спокоен и уверен в себе си, но именно през тази нощ мама го избутала от гнездото!
Системата проработила! Той паднал, но връвчицата го задържала и Бърни увиснал във въздуха на девет инча под гнездото. Било тъмно и мама, като си мислела, че Бърни пляска долу с крила и се учи да лети, си легнала да спи. Бърни висял мълчаливо и си мислел колко е умен. Като си помагал с клюна, той се покатерил нагоре и се вмъкнал обратно в топлото гнездо. Толкова бил доволен, че не паднал и не летял, като брат си и сестра си. След това заспал.
На сутринта мама се събудила, видяла Бърни в гнездото, заедно с връвчицата, и му казала: "Бърни! Какво правиш тук?" Тя посочила (с човка) връвчицата, която той бил забравил да отвърже от крачето си, и много се разстроила. "Мисля си, че баща ти трябва да се намеси!", извикала тя. "Той ще си поприказва с теб."
Бърни си помислил: "Как може да съм толкова тъп! Забравил съм да махна връвчицата! Сега и татко ще се намеси. Ама съм и аз!"
И наистина, не минало много време и баща му се върнал в гнездото. Той бил много голям и имал много пера. Бърни се страхувал малко от него, защото бил много едър. Но бащата обичал много Бърни и го запитал: "Бърни, какво става? Всички птици летят. Огледай се наоколо. Всички летят. Така правят птиците; и ти трябва да се научиш! Защо не искаш да летиш? Защо?"
Бърни помислил малко и казал: "Страх ме е, татко."
"Защо те е страх?", запитал баща му. "Погледни сестра си, брат си, мен, майка си... всички летим. Огледай се наоколо. Приятелите ти летят ... птиците летят, Бърни. Ти си птица."
"Татко, страх ме е, защото там няма нищо! Ти ми казваш, че имало въздух, който щял да подпре крилата ми. Той е невидим. Това нещо почти не действа. Видя ли как падаха брат ми и сестра ми? За малко да се пребият!"
Баща му се замислил малко, после казал: "Бърни, дори и да не виждаш въздуха, той пак ще подпре крилата ти. Ти трябва само да разтвориш крила по пътя надолу и въздухът ще влезе под тях и ще те задържи. Така летим всички. Въздухът е невидим, но е там."
"Това е някаква магия", отговорил Бърни, "ти не виждаш въздуха. Не можеш да ми кажеш, че въздухът е там, защото не го виждаш. Няма го. Може би магията действа за теб, за мама, за брат ми и сестра ми, но аз искам да видя въздуха, за да повярвам в него. Въздухът е невидим. Откъде да знам, че не ме баламосваш? Не знам как летиш ти, но знам, че няма въздух, защото не мога да го видя."
Бърни спрял за малко, после продължил: "Татко, всичко съм измислил. Виж сега, защо трябва да летя? Ще основа нова порода птици, които ще се казват Ходещи птици." (Смях) "Защо трябва да съм като другите? Ще си живея страхотно, ще се спускам, ходейки, по дървото, ще търся червейчета, ще се качвам обратно по дървото. Животът ми ще бъде прекрасен. Ще си намеря ходеща жена-птица. Ще си имаме ходещи дечица-птичета. Ще създадем нова порода. Някой ден те ще хвърлят поглед назад и ще си кажат. "Това беше началото на великата порода, наречена Ходещата птица."
Бащата дълго гледал Бърни. Той измърморил под нос нещо от рода на "Хм, ходеща птица!", после хвърлил поглед нагоре и накрая казал: "Добре, Бърни. Мисля, че трябва да повикаме Сиг да те види."
"Кой е Сиг?", попитал Бърни с опасение.
"Ами, една птица, психотерапевт." (Смях) "Ще повикаме Сиг да те види, всъщност да те прегледа. Само че, Бърни, когато дойде тази птица, психотерапевтът, да знаеш, че той е много чувствителен. Не го наричай психото." (Смях) "Наричай го Птица-психотерапевт. Нито един доктор не обича да го наричат психото." (Смях)
"Татко, няма значение какво ще ми каже този д-р Сиг. Никой не може да ме убеди, че въздухът е реален. Аз не го виждам."
А после се случило нещо. Късно през нощта, когато Бърни спял, мама се приближила тихичко и бавно прекъснала връвчицата, която той все още носел за по-сигурно. След това тя го избутала от гнездото! Всичко се случило много бързо. Той падал все по-надолу и по-надолу, а усещането било ужасно! Буквално се вцепенил от страх. Виждал как край него бясно лети стволът на дървото, как земята се приближава все по-бързо. Помислил си: "Трябва да разтворя крила, но аз не вярвам във въздуха. Не мога да повярвам в него, защото той не съществува, аз не го виждам. Не мога да направя това!"
Сигурен в предположението си, Бърни не разтворил крила. Той падал право към земята и знаел, че ще се забие в нея като пръчка, а краката му ще стърчат във въздуха! Ще се превърне в камък, с клюна надолу. Нищо няма да може да го измъкне. Ще бъде като статуите в парка. Той знаел какво правят птиците с човешките статуи и можел само да предполага какво ще направят хората със статуята на една птица! Изведнъж Бърни се събудил. Това било сън! (Смях) Какъв кошмар!
Започнал да диша тежко, пуф, пуф, пуф...
На сутринта Бърни се събудил, както обикновено. Е, там го чакала онази птица, психото. Сиг бил много точен.
"Добро утро, Бърни", казал Сиг.
"Добро утро, господин психо", отвърнал Бърни.
"Не се казва така, аз съм психотерапевт", казал Сиг. "Запомни това, синко."
"Добре, доктор психо", отвърнал Бърни.
"Бърни!", докторът повишил тон.
"Съжалявам, много съжалявам", казал Бърни,... но това не било вярно. (Децата се смеят.)
"Бърни, от какво те е страх?", попитал докторът с любопитство.
Бърни трябвало отново да обяснява. "Просто не мога да повярвам, че въздухът съществува. Освен това, не го виждам. Знам, че всички вие летите... пляс-пляс с крилата." Бърни се забавлявал истински, като разказвал за летенето. "Това не ме удовлетворява, аз искам да видя въздуха! Господин психо,... господине."
Сиг отново погледнал към Бърни неодобрително: той направил грешката нарочно. Бърни се забавлявал. Той знаел, че д-р Сиг не обича да го наричат психо, но всеки път се обръщал към него именно така, а току-що бил казал " господин психо ... господине." Е, това донякъде смекчавало нещата.
Сиг казал: "Бърни, теб те е страх, защото не можеш да видиш въздуха, нали? Всъщност, от какво наистина се страхуваш?"
"Ами, доктор психо, господине, страхувам се от падането, страх ме е да не се пребия долу на земята, която като че ли се приближава много бързо, когато птиците падат от гнездото. Страх ме е, и това е!", Бърни решил, че въпросът е много глупав, затова и той отговорил тъпо.
"Какво кара птиците да падат?”, обърнал се Сиг към малкия си ученик.
"Ами, хм, мисля, че е земното притегляне", отговорил Бърни.
"Така, така. Притеглянето." Тук Сиг направил пауза. "Знаеш ли какво, Бърни, ти нали не можеш да видиш земното притегляне?"
Бърни помислил малко и казал: "Е, не. Не мога да го видя."
"Обаче вярваш в него, а, Бърни? Покажи ми притеглянето."
Бърни се замислил, после казал: "Добре, ще ти го покажа. Ако скоча сега от това гнездо, ще се пребия. Ще падна долу и ще умра. Ха-ха! На това му казват притегляне." Бърни се гордеел, че отговорил на този труден въпрос.
"Точно така!", казал докторът. "Можеш да докажеш, че то съществува, като скочиш от гнездото. Бърни, ти можеш да докажеш, че въздухът съществува, като скочиш от гнездото, защото и въздухът е там, както и земното притегляне. Не можеш да го видиш, но той наистина е там."
Този обрат на разговора не се харесал на Бърни. Но Сиг решил, че консултацията е приключила и тръгнал да си ходи... като отлети, разбира се. Само че вместо да размаха крила и да полети нагоре, Сиг изкрещял нещо на Бърни и скочил от гнездото право надолу, като че ли падал.
"Земното притегляне, Бърни!", крещял Сиг, като падал право надолу. "Въздухът, Бърни!", извикал Сиг, като разперил крила широко. След това той плавно отлетял. Още дълго се чувало как докторът си тананика, летейки: "И двете са невидими, ... и двете съществуват."
Бърни застинал на място и дълго стоял неподвижен. Той бил потънал в размисъл. Накрая казал: "Знаеш ли, този психотерапевт е прав. Само защото не виждаш нещо, не значи, че то не е там. Притеглянето е винаги там. Въздухът може би също е там. Ето от това ме е страх най-много. Няма как да разбера, докато не пробвам."
Птицата Сиг, психотерапевтът, обърнал внимание на Бърни върху нещо интересно. Има нещо, което е невидимо, като земното притегляне, но ти знаеш, че то съществува, само защото можеш да се пребиеш и да умреш, падайки свободно надолу. Той казал и друго: че Бърни не може да повярва, че има нещо чудесно, като летенето, което използва невидимия въздух. Бърни разбрал от какво всъщност се страхува: от земното притегляне! Може би невидимият въздух приличал донякъде на невидимото притегляне, само че дали това би го спасило? Бърни решил, че утре трябва да пробва да полети. Той искал да докаже, че е смел, и разказал за това на всички птици в гората и в другите гнезда. Той казал на всички малки птички, които го гледали: „Ще го направя! Ще го направя!"
На другата сутрин Бърни стоял на ръба на гнездото. Много птици дошли да гледат, тъй като цялото птиче население знаело за проблема на Бърни. Като че ли всичко, което птицата-доктор казвала на една от птиците, ставало веднага достояние на цялата група. Но това е друга история.
Бърни се изпънал в цял ръст. И отново обявил на всички, че е дошло време да се довери на невидимото нещо, наречено ВЪЗДУХ! Той дълго говорил за доверието и за невидимите неща, след което с огромно мъжество и някак церемониално се засилил към редкия въздух и се приготвил да скочи от гнездото!
И веднага се оказало, че виси на девет инча под гнездото. Бил забравил да отвърже връвчицата! (Смях) Бърни се почувствал ужасно, той бил унизен. Цялата гора му се смеела! Не само птиците се смеели. Мишките и катеричките - също! Чувал, как гората връща думите му, като ехо: "Ходеща птица ... голяма ходеща птица!" Тогава Бърни разбрал, че всяка негова дума се чувала навсякъде. Трябвало да направи това, което бил решил, както трябва.
Като си помагал с човка, той се изкачил обратно по връвчицата, поел дълбоко от онова невидимо нещо, наречено въздух, и хвърлил поглед наоколо. Гората била стихнала. Нали знаете, малките птички не правят това по собствено желание. Обикновено ги изненадват, докато спят, и най-неочаквано ги избутват от гнездото. Те никога не правят това сами. Като че ли останалите птици разбрали, че са свидетели на нещо различно. Възрастните пазят спомена за първия си полет. Бърни, който не искал да лети, основателят на новата порода, наречена "ходеща птица", щял да скочи от гнездото... този път без връвчицата.
Той се хвърлил надолу. Докато се носел стремително към земята, го обзел страх. Това не бил сън. Този път всичко било истинско! И като гледал как бясно летял стволът на дървото край него, как земята се приближавала все по-бързо и по-бързо, чул някакъв вътрешен глас, който му повтарял: "Крилата! Крилата! Разтвори крила!"
"Страх ме е! Помощ, страх ме е!", крещял Бърни наум. В последния момент, също като брат си и сестра си, той разтворил малките си, късички крилца, които не бил използвал досега, и започнал да ги размахва. Повярвайте, онази невидима система за подкрепа, наречена въздух, веднага влязла в действие. Задействало се вълшебството на полета, също както при баща му, майка му, брат му и сестра му. Бърни почувствал как нещо подпира крилата му и той се понесъл право нагоре!
Бърни не можел да спре - толкова било хубаво новото усещане. Той летял цял ден. Летял, летял, не спирал да лети. Той се издигал толкова високо, колкото можел, докато крилата му не се изморили, и празнувал онова невидимо нещо, което всички наричали ВЪЗДУХ. Той се носел плавно около дърветата и викал: "Вижте ме как летя!" Като че ли нито една птица не била правила това преди! Всички се възхищавали на Бърни - не защото летял, а заради смелостта да го направи сам.
Тази история е проста, нали? Смешно ни е, когато си мислим за Бърни и за неговото доверие в невидимото. Искаме да ви кажем какво значи това за всички вас. Някои от вас вече се досещат, нали? Мили дечица, с вас сега има един ангел. Този ангел е роден заедно с вас и вие можете да разговаряте с него, когато пожелаете. Той е прекрасен ангел и много ви обича. Неговият ум е като ума на дете, той дори знае за какво си мислите. Този ангел играе с удоволствие с всичките ви играчки и расте заедно с вас. Той ще бъде винаги с вас и ще ви помага винаги, когато поискате.
Е, сега някои от вас може би ще кажат: "Аз не виждам никакъв ангел!" Това е така, защото той е невидим, също както въздухът беше невидим за Бърни. Освен това, трябва да ви кажем, че този невидим ангел ще ви вдигне, дори когато сте в беда или ви е тъжно, или нещата не вървят добре. Този ангел ви подкрепя с невидима енергия, дори когато сте попаднали в тъмнината на страха. Искаме да запомните това, защото този ангел-дете ще бъде с вас през целия ви живот. Той е красив. Той е невидим, но както Бърни откри това, е съвсем, съвсем реален.
Може би искате да научите нещо повече за своя ангел? Защо не го попитате? Дори ако не можете да го видите или чуете като реален човек, емоцията на любовта и дружбата ще бъдат "реалното нещо", което доказва, че той е тук!
Вие голям човек ли сте? Къде отиде детето-ангел? С вас ли е, или го отхвърлихте, когато пораснахте? То смя ли се на историята с Бърни? Може би е дошло време да го намерите, защото то никога не ви е напускало. То е ваше за цял живот и ви вика да излезете и да поиграете. Всъщност, тази история е за възрастните, защото именно възрастните изпитват страх, а не децата. Това е страхът на човека, който не иска да напусне гнездото на разума и илюзорната действителност, за да полети във висините и отново да стане дете ... отново да играе и да изпитва радост от вярата в невидимото.
Наистина е така.
Крион
Категория: Книга 9: Новото начало | Добавил: Бонд
Разгледан: 1547 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]

   54.211.207.116          Петък          09.12.2016, 23:10