2. Видението » Книга 5: Пътуване към дома




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


00:23
11.12.2016
Неделя
50.16.17.16


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 5: Пътуване към дома » 2. Видението

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

2. Видението

Майк се събуди в непозната обстановка. После, в проблясък на завръщащо се съзнание, той си спомни всичко. Очите му се стрелнаха напосоки, за да устано­вят, че не се намира в апартамента си - нито в местната болница. Наоколо цареше тишина. Всъщност тишината беше толкова смазваща, че го плашеше. Единственият шум беше собственото му дишане! Не се чуваха преминаващи коли, не се чуваше бръмчене на климатична инсталация - нищо! Майк успя да се надигне леко.

Огледа се и видя, че лежи на някакво странно, подобно на койка бяло легло. Не беше завит, а лежеше облечен в същите дрехи. Посегна и докосна врата си. Последната му съзнателна мисъл беше, че е строшен, но за свое облекчение Майк не напипа никакво нараняване. Чувстваше се съвсем добре! Попипа се внимателно тук-там. Странно, но по тялото му нямаше нито белези, нито натъртвания. Обаче тишината! Липсата на всякакъв шум го влудяваше. Светлината също беше някак особена. Сякаш идваше едновременно отникъде и отвсякъде. Беше искрящо бяла - толкова лишено от цвят бяло, че чак очите го боляха. Майк реши да проучи обстановката по-внимателно.

Ама че странно. Той не се намираше в помещение - но не беше и навън! Бяха само той, койката и белият под, който се простираше докъдето му стигат очите. Майк легна отново. Разбра какво се беше случило. Той беше мъртъв. Не беше нужно да си голям учен, за да заключи, че онова, което виждаше и усещаше, не се връзваше с реалния свят. Но защо все още имаше тяло?

Майк реши да направи нещо глупаво. Ощипа се, за да провери дали все още изпитва болка. Подскочи и извика на глас "Ох!"

"Как се чувстваш, Майк?", попита успокояващ мъжки глас.

Майк веднага се обърна в посока на гласа и видя гледка, която нямаше да забрави до края на живота си. Май почувства присъствието на ангел и усети неопис­уема любов. Открай време се ръководеше първо от онова, което ЧУВСТВАШЕ, и после от това, което ВИЖДАШЕ. Винаги описваше впечатленията си по този начин и в този момент видя бяла фигура, която беше някак страшна, но същевременно великолепна. Това крила ли са, запита се той? Колко изтъркано! Майк се усмихна на видението пред себе си, макар да му беше трудно да повярва, че е истинско.

"Мъртъв ли съм?", попита стоически той, но с уважение към съществото.

"Ни най-малко", отвърна фигурата и се доближи до него. "Това е само сън, Майкъл Томас." Видението се приближи още повече, без изобщо да помръдва. Майк видя забуленото, неясно лице на гигантския "човек" пред леглото му, което му вдъхна усещане за покой, сигурност и грижовност. Прииска му се да продължи да говори - чувството беше прекрасно!

Фигурата беше облечена в бяло, но това не беше нито роба, нито костюм. Одеждите изглеждаха живи и се движеха заедно с мъжа, сякаш бяха негова втора кожа. И лицето му беше такова - неопределено. Майк не можеше да различи никакви гънки, копчета или ръбове, където дрехата свършваше и започваше кожата, но при все това странното облекло не беше плътно прилепнало. Беше ефирно, леко - на моменти сияйно и неопределено. На всичкото отгоре белите одежди се сливаха с невероятно бялата обстановка. Майк се зат­рудняваше да посочи къде свършваше фигурата и къде започваше фонът.

"Въпросът "Къде съм?" звучи глупаво, но все пак имам право да знам", каза Майк тихо.

"На едно свято място", отвърна фигурата. "Мяс­то, което си създал сам, и място, което е изпълнено с голяма любов. Точно нея усещаш в момента." Ангел­ската фигура му се поклони и сякаш изпълни мястото с още повече светлина.

"А ти си...?", попита Майк с разтреперан от стра­хопочитание глас.

"Сигурно се досещаш. Аз съм ангел."

Майк дори не примигна. Знаеше, че фигурата пред него казва абсолютната истина. Макар и странно, положението беше съвсем реално. Майк го усещаше съвсем ясно.

"Всички ангели ли са мъже?" Майк съжали за въпроса още докато го изричаше. Ама че тъпотия! Това беше изключителен момент. Дори да беше сън, усещането беше по-реално от всичко преживяно досе­га.

"Аз съм само това, което ти искаш да видиш, Майкъл Томас. Приех човешки образ само за да те предразположа. Но не, не всички ангели са мъже. Всъщност ние сме безполови. И не всички сме с кри­ла."

Майк отново се усмихна, осъзнавайки че видени­ето може би е негово дело. "А всъщност как изглеж­даш?", попита той, понеже вече не се смущаваше да разговаря нормално с това любящо същество. "И защо е скрито лицето ти?" Това беше уместен въпрос при дадените обстоятелства.

"Обликът ми би те удивил и същевременно би ти навял далечен спомен, понеже ти изглеждаш по същия начин, когато не си на Земята. Той е просто неописуем, затова засега ще запазя този си вид. Колкото до лице­то ми, съвсем скоро ще го видиш."

"Когато не съм на Земята?", повтори Майк.

"Земното съществуване е временно, но ти знаеш това, нали? Аз знам кой си ти, Майкъл Томас. Ти си духовен човек и си наясно с вечната същност на хора­та. Толкова пъти си благодарил за твоята духовна същност, а ние, от другата страна, чувахме всяка твоя дума."

Майк замълча. Да, наистина се беше молил в църквата и вкъщи, но мисълта, че всяка негова дума е била чута, му дойде в повече. Това съзнание от съня му го познаваше?

"Откъде идваш?", попита той.

"От дома."

Сега любящото създание засия точно пред тясно­то легло на Майк. Фигурата наклони глава на една страна - и зачака търпеливо. Майк почувства как по гръбнака му плъзнаха мравки. Непоколебимо усеща­ше, че стои пред някаква голяма истина и трябва само да попита, за да му се даде това чудно знание.

"Прав си!", отговори ангелът на неговите разсъж­дения. "Каквото направиш сега ще промени бъдещето ти. Усещаш това, нали?"

"Ти можеш да четеш мислите ми?", попита в недоумение Майк.

"Не. Усещаме ги. Сърцето ти е свързано с цялото, както знаеш, и ние ти се притичаме на помощ, когато се нуждаеш от нас."

"Ние?" Тази работа взе да става подозрителна. "Виждам само теб."

Ангелът се разсмя и смехът му беше прекрасен. Каква енергия притежаваше само! Майк почувства как всяка клетка на тялото му резонира с веселието на ангела. Всичко в него беше чисто, величествено и навяваше чуден спомен за нещо дълбоко в подсъзна­нието на Майкъл. Майк се впечатли от звука, но не каза нищо.

"Говоря ти с гласа на един, но представлявам гласовете на мнозина", заяви ангелът и разпери ръце, така че странните одежди се разгърнаха и развяха. "Всеки човек е обграден от много служители, Майкъл. Ще се убедиш в това, стига да пожелаеш."

"ПОЖЕЛАВАМ!" Майк извика думите. Как би могъл да пренебрегне подобна покана? После му ста­на малко неудобно, сякаш беше малко дете, застанало пред звезда от дневно представление. Притихна и се загледа как ангелът се носеше нагоре-надолу, сякаш стоеше на някакъв миниатюрен хидравличен асан­сьор. Отново се замисли до каква степен видението можете да се дължи на неговото желание да вижда нещата по определен начин в резултат на изгледаните филми, ходенето на църква или разглеждането на про­чути картини. Наоколо всичко утихна - ах, тази тиши­на! Ангелът явно чакаше да го попитат, за да започне да споделя информация.

"Може ли да те попитам за положението си?", заговори почтително Майк. "Наистина ли сънувам? Всичко изглежда толкова истинско."

"Какво представляват човешките сънища, Май­къл Томас?" Ангелът се приближи още малко. "Това е посещение в твоя биологичен и духовен ум, който ти позволява да получиш информация от моята страна на нещата - понякога метафорично. Знаеше ли го? Сънят може да ти се струва нереален, но всъщност е по-близо до Божествената реалност от всичките ти обичайни преживявания! Моментите, когато баща ти и майка ти те посещаваха насън - как ги чувстваше? Бяха ли реални? Да, разбира се. Помниш ли седмицата след катастрофата, когато те посетиха? Ти плака дни наред. Това беше ТЯХНАТА реалност. Посланията им за теб бяха реални. Дори сега те продължават да те обграждат с любов, Майкъл, понеже и те като теб са вечни. Колкото до въпросите за собственото ти положение, според теб защо сънуваш този сън? Това е едничката цел за това посещение, уместно и навре­ме." Майк беше много доволен от дългия разговор с това красиво създание, което му се струваше все по-познато.

"Добре ли ще се развият нещата за мен? Мисля, че съм сериозно наранен и лежа в безсъзнание, може би даже умирам."

"Зависи", отвърна ангелът.

"От какво?", попита Майкъл.

"Ти всъщност какво искаш, Майкъл?", попита кротко ангелът. "Кажи ни какво НАИСТИНА искаш. Но внимавай с отговора, Майкъл Томас, понеже често Божията енергия е буквална. Освен това ние знаем същото каквото знаеш и ти. Не можеш да заблудиш собствената си природа."

Майкъл искаше да отговори честно. С всяка ми­нута положението ставаше все по-реално. Той наисти­на помнеше ярките сънища за родителите си непос­редствено след катастрофата. Те го бяха посещавали заедно в редките моменти, когато Майк успяваше да заспи през онази ужасна седмица, и го бяха обсипвали с любов и прегръдки. Казваха му, че им е дошло времето да си тръгнат - каквото и да означаваше това. Майк не беше съгласен.

Родителите му бяха казали още, че на прощаване искат да му дадат подарък. Майк често се питаше какъв е този подарък, но това беше само някакъв сън, нали? Ангелът обаче настояваше, че е бил истина. Сегашното преживяване определено му се струваше реално, така че посланията на родителите му сигурно също бяха реални, подобно на този ангел. Този сън или видение ме обърква, помисли си Майк с леко раздразнение!

Какво точно искам?, запита се той. Замисли се за живота си и всички неща, които му се бяха случили през изминалата година. Знаеше какво иска, но му се виждаше нередно да го поиска.

"Не подобава на великолепието ти да потискаш най-съкровените си желания", заяви ангелът.

Брей, рече си Майк. Този ангел пак ми чете мис­лите. Нищо не мога да скрия от него.

"Щом вече знаеш, тогава защо изобщо ме пи­таш?", попита той. "И за какво великолепие гово­риш?" Ангелът за първи път не отвърна с усмивка. Вместо това го удостои с усещане за почит и уважение!

"Ти нямаш представа какъв си и кой си, Майкъл Томас", каза сериозно ангелът. "Смяташ, че съм кра­сив? Трябва да се видиш ти как изглеждаш! Някой ден и това ще стане. Колкото до това дали зная мислите и чувствата ти, зная ги, естествено. Аз съм тук като част от твоята поддържаща група и затова те съпътс­твам по най-различни съвсем лични начини. За мен е чест да се явя пред теб, но единствено твоето намере­ние ще породи промяна в момента. Ти избираш дали ще ми кажеш, или няма да ми кажеш какво е най-го­лямото ти човешко желание в този момент. Отговорът трябва да дойде от сърцето ти, изговорен на глас на всеослушание - така че дори ТИ да го чуеш. Решени­ето ти сега ще промени положението на мнозина." Майк попи всяка дума. Трябваше да каже истината, дори тя да не съвпадаше с онова, което искаше да чуе ангелът. Майк се замисли за миг, после заговори.

"Искам да си отида У ДОМА! Изморих се от живота като човек." Ето! Каза го. Искаше да си тръгне. "Но не искам да изклинча от нещо важно от Божест­вения план." Майк се разпали. "Животът изглежда толкова безсмислен, но са ме учили, че не случайно съм сътворен по Божи образ и подобие. Какво да направя?"

Ангелът се доближи до леглото, така че Майк можа да го види по-добре. Удивително беше това видение, сън или каквото беше. Долови ухание на теменужки - или беше люляк? Защо точно цветя? Ангелът наистина пръскаше ухание! Колкото повече се доближаваше, толкова по-красив ставаше. Съще­временно Майкъл усети, че ангелът беше доволен от разговора. Долавяше го, макар да не можеше да раз­личи изражението на лицето му.

"Кажи ми, Майкъл Томас, чисто ли е намерението ти? Наистина ли желаеш същото като Бог? Искаш да се прибереш у дома, но също така осъзнаваш големия план - затова не искаш да ни разочароваш и не искаш да пристъпиш духовния план?"

"Да", каза Майк. "Точно така. Искам да напусна това положение, но желанието ми се вижда нередно - някак егоистично."

"Ами ако ти кажа, че можеш да имаш и двете?", попита ангелът с усмивка. "И че копнежът ти по дома не е егоистичен, ами нормален, и не противоречи на желанието да изпълниш твоята мисия като човек."

"Как така? Моля те, разкажи ми как да направя това", възкликна Майк, развълнуван.

Ангелът беше надникнал в сърцето му и сега за първи път го удостои духовно. "'Майкъл Томас на Чистото Намерение, за да определя дали това може да бъде пътят ти, трябва да ти задам още един въпрос, преди да ти кажа повече." Ангелът се отдръпна леко. "Какво очакваш да получиш, когато се прибереш у дома?"

Майк се замисли дълбоко. Мълчанието му щеше да бъде неловко в нормален човешки разговор, но ангелът го разбираше и знаеше, че това е свят момент за душата на Майкъл Томас. Отмервано в земно вре­ме, Майкъл мълча повече от десет минути, но ангелът не помръдна и не проговори. Не прояви никакво не­търпение или досада. Майк започва да осъзнава, че това същество наистина стои над времето и не позна­ва нетърпението на хората, чиято единствена реал­ност беше тази на линейното време.

"Искам да ме обичат и да съм близо до любовта", беше отговорът на Майк. "Искам да изпитвам душе­вен покой в съществуването си." Той замълча. "Не искам да съм обект на тревогите и баналното общува­не на околните. Не искам да се тревожа за пари. Искам да почувствам ОСВОБОЖДЕНИЕ! Изморих се от са­мотата. Искам да означавам нещо за другите същес­тва във Вселената. Искам да знам, че съществуването ми има смисъл и че изпълнявам моята роля в небето - или както там се нарича - че съм правилна и необ­ходима част от Божия план. Изобщо не искам да продължавам да съм човек! Искам да бъда като теб!" Той отново замълча. "Това означава за мен да се прибера у дома." Ангелът отново се доближи до лег­лото.

"Тогава, Майкъл Томас на Чистото Намерение, ти наистина ще получиш каквото желаеш!" Ангелът засия още по-силно, ако това беше възможно! Пръс­каше бяла светлина, която сега придоби златен отте­нък. "Но трябва да извървиш предопределения път и то доброволно, по свой собствен избор и намерение. Тогава ще бъдеш възнаграден с пътуване до дома. Готов ли си?"

"Готов съм", отвърна Майк. Обзе го прекрасно чувство, което можеше да се опише само като прилив на любов. Въздухът натежа от нея. Сиянието на ангела се плъзна по леглото и обгърна краката на Майк. По гръбнака му плъзнаха тръпки и той несъзнателно се разтърси от силна вибрация, каквато никога не беше изпитвал. Беше почти като жужене; толкова бърза. Тръгна нагоре по тялото му и стигна до главата. Зрението му започна да се променя, с моментни из­блици на синьо и лилаво, които изригваха в ярък контраст на наситения бял фон, който наблюдаваше от самото начало.

"Какво става?", попита изплашен Майк.

"Намерението ти променя твоята реалност."

"Не разбирам." Майк беше ужасен.

"Зная", каза ангелът с много състрадателен глас. "Не се бой от сливането на съществото ти с Бог. Това е сливане, което ти самият поиска и което е необходи­мо за твоето пътуване към дома."

Ангелът отстъпи от тясното легло на Майк, сякаш за да направи място.

"Моля те, не си тръгвай!" възкликна Майкъл, все още изплашен и потресен.

"Просто се съобразявам с новия ти ръст", под­хвърли ангелът леко развеселен. "Ще си тръгна едва когато приключим."

"Все още не разбирам, но вече не се страхувам", излъга Майк. Ангелът пак се разсмя и изпълни пространството с резонанс, който изуми Майк със своето чудно веселие и силна любов. Майк осъзна, че тук няма тайни, затова продължи да говори. Трябваше да разбере какво беше това чувство. Тогава ангелът се засмя.

"Какво се случва, когато се смееш? Въздейства ми отвътре по начин, какъвто не познавах досега." Анге­лът остана много доволен от този въпрос.

"Това, което чуваш и усещаш, е качество, което е типично за Божествения източник", каза ангелът. "Хуморът е едно от малкото качества, които преминават непроменени от нашата страна във вашата. Питал ли си се някога защо хората са единственият биологичен вид на Земята, който се смее? Може би смяташ, че животните също се смеят, но те откликват само на стимула. Вие сте единствените, които притежават истинската искра на духовно съзнание, която поддържа това свойство; единствените, които могат да създават хумор от абстрактна мисъл или идея. Следователно съзнанието ви е ключът. Повярвай ми, то е свещено. Затова е толкова лечебно, Майкъл Томас на Чистото Намерение."

До този момент това беше най-задълбоченото обяснение от страна на ангела. Майк усети, че може да изкопчи още някоя скъпоценна истина. Затова реши да опита.

"Ти как се казваш?"

"Аз нямам име." Последва мълчание. Дълго мълчание. Тю, помисли си Майк. Пак се върнахме към кратките отговори.

"Как си известен?", не изгуби надежда Майк.

"A3 СЪМ известен на всички, Майкъл Томас - и ТАКА A3 СЪМ известен на всички; следователно съществувам."

"Не разбирам", каза Майк.

"Зная." Ангелът отново се замисли, но не с нас­мешка. Това беше знак за уважение към наивността на Майк в ситуация, при която от него не се очакваше да знае повече - както родителят изпитва снизхождение към детето, което му задава любознателни въпроси за живота. Всяка дума и действие на ангела бяха продик­тувани от любов. Майк разбра, че трябва да престане да го разпитва и да действа по същество.

"Какъв път имаш предвид, мили ангеле?" За мо­мент Майк се смути от обръщението "мили", но то напълно отговаряше на същността пред него. Ангелът вдъхваше усещане за родител, брат, сестра и съще­временно съвсем интимното чувство за любимо съ­щество, което Майк нямаше да забрави скоро. Той копнееше да остане в тази енергия и изпитваше ужас при мисълта, че може да я изгуби.

"Когато се върнеш в твоята действителност, Май­къл, приготви си багажа за дълго пътуване. Когато си готов, началото на пътя ще ти се покаже. Ще бъдеш призован на пътуване през седем къщи на Духа и във всяка къща ще се срещнеш със същество като мен, всяко с различна мисия. Пътят може да крие изненади и даже опасности, но ти можеш да спреш, когато пожелаеш и никой няма да те осъди. По пътя ще се променяш и ще научаваш много нови неща. Ще трябва да овладееш качествата на Бог. Ако минеш през всич­ките седем къщи, ще ти се покаже вратата към дома. И, Майкъл Томас на Чистото Намерение", ангелът замълча и се усмихна, "когато отвориш вратата, те очаква голямо празненство."

Майк не знаеше какво да каже. Почувства голямо облекчение, но и притеснение от предстоящото пъту­ване в неизвестното. Какво щеше да намери? Дали си струваше да го прави? Може би всичко това беше глупав сън! Но всъщност какво беше реално?

"Реалното е това, което сега се простира пред теб, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза ангелът, отново четейки емоциите на Майк. "Ще се върнеш към една временна реалност, построена като своеобразно училище за хората."

Беше достатъчно Майкъл да изпита съмнение и ангелът веднага разбра. Майк отново се почувства едновременно засегнат и поласкан от този нов начин на общуване! Когато сънуваш, помисли си Майк, неп­рекъснато контактуваш с мозъка си. Следователно не можеш да имаш тайни от себе си. Сигурно затова мога да водя такъв разговор с това същество, което знае какво мисля. Освен това Майк изживяваше точно това, което казваше ангелът. Започваше да се чувства много уютно в тази "сънувана реалност" и нямаше никакво желание да се раздели с нея.

"А сега какво?", попита той колебливо.

"Ти вече изрази намерение за пътуването. Затова ще се върнеш към твоето съзнателно човешко състо­яние. Но ще трябва да запомниш някои работи: неща­та не винаги са такива каквито изглеждат, Майкъл. Колкото повече напредваш по пътя, толкова повече ще се приближаваш до реалността, която изживяваш сега с мен. Затова, когато наближиш вратата за дома, ще трябва да развиеш един нов начин на битие - да станеш малко по-...", ангелът замълча. "ПО-АКТУА­ЛЕН, отколкото си свикнал." Майк не разбра мисълта на ангела, но въпреки това го слушаше най-внима­телно.

Ангелът продължи: "Сега трябва да ти задам още един въпрос, Майкъл Томас на Чистото Намерение."

"Готов съм", отговори Майк, малко смутен, но наистина готов да продължи напред. "Какъв е въпро­сът?" Ангелът се доближи до ръба на леглото.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, ти оби­чаш ли Бог?" Майк се сепна от въпроса. Естествено, помисли си той. Що за въпрос?

Затова побърза да отговори: "Понеже можеш да надничаш в сърцето ми и познаваш чувствата ми, трябва да знаеш, че обичам Бог." Настъпи мълчание и Майк разбра, че ангелът е доволен.

"Действително!" Това беше последната дума, ко­ято Майк чу от забулените устни на това красиво създание, което явно много го обичаше. Ангелът про­тегна ръка към Майкъл и я задържа над гърлото му. Как стигаше толкова далеч? Изведнъж на Майк му се стори, че стотици светулки влетяха в гърлото му и промениха същността му. Не почувства никаква бол­ка, но внезапно повърна.


Категория: Книга 5: Пътуване към дома | Разгледан: 1955 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   50.16.17.16          Неделя          11.12.2016, 00:23