5. Втората Къща » Книга 5: Пътуване към дома




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


18:53
23.11.2014
Неделя
54.211.73.232


Онлайн: 0
Гости: 0
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 5: Пътуване към дома » 5. Втората Къща

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

5. Втората Къща

Не след дълго Майк забеляза промяна в обстанов­ката. Тъй като досега напредваше с лекота по пътя, той не допускаше, че ще трябва да избира накъде да поеме. Освен това го объркваше интуитивното усеща­не, че го наблюдават.

В далечината Майк виждаше съвсем ясно нещо, което го притесняваше - пътят се раздвояваше и щеше да го принуди да избере накъде да поеме, за да стигне до втората къща. Той сви рамена и спря, взирайки се в разклонението.

Какво е това?, запита се той. Как да се ориенти­рам в тази непозната земя на разноцветни къщи и ангели? Майк не очакваше отговор, тъй като въпросът беше риторичен и зададен наум, но се тревожеше. И тогава си спомни за картата.

Майк седна край пътя. Беше сложил картата в раницата при хляба и понечи да я извади, но се потресе от миризмата, която лъхаше оттам. Защо мирише на леш?, възкликна Майк.

Миризмата беше толкова отвратителна, че му убиваше желанието да види какво я излъчва. Опреде­лено беше органична, затова Майк заключи, че идва от хляба. И позна.

Той извади внимателно картата от торбата, отна­сяйки се към нея с цялото дължимо благоговение и надеждата, че вонята не е омърсила свещената, макар и привидно безполезна карта. Тя беше цяла и невредима, но същото не можеше да се каже за хляба. Той изсипа съдържанието на торбата на земята и не по­вярва на очите си.

На земята се разпиляха развалените остатъци от кифлата и хляба, които изглеждаха така сякаш бяха прекарали месеци на открито в някоя тропическа дъж­довна гора. Зловонните парчета бяха покрити с черна плесен и Майк за първи и последен път видя насекоми в тази наистина странна земя - и те бяха пълчища! Хлябът гъмжеше от червеи и ларви! Майк захвърли торбата и скочи на крака. Хлябът не е мърша, помисли си Майк. Тук няма развалено месо! Как е възможно това? На всичкото отгоре напуснах синята къща едва преди няколко часа! Дори месото не се разваля толко­ва бързо. Какво става?

Стиснал носа си, Майк се наведе и се вгледа внимателно. Черната плесенясала маса гниеше пред очите му. Той видя как малките отвратителни създа­ния изгълтаха остатъците от гнусната разлагаща се материя - а после взеха да се изяждат едни други! Майк се отврати от гледката и извърна глава потресен, когато нещо отзад привлече погледа му.

Да, тук има нещо! Майк зърна нещо зелено и неопределено, което се стрелна и се скри в храстите, Побиха го тръпки. Интуитивно той разбираше опас­ността, ако се върне назад, за да види какво е това, затова остана на мястото си. Пътят се разклоняваше? Животно или създание или нещо друго, което като че ли го следеше? Какво ставаше на това свято място? Ами хлябът?

Майк се обърна да погледне още веднъж отвра­тителната гадост, която беше изхвърлил на пътя, но видя само купчина прах! Нямаше ларви, нямаше хляб, нямаше смрад. Всичко се беше върнало към изначал­ния си вид и се полюшваше под напора на лекия вятър.

Какво означаваше всичко това? Ангелът го беше предупредил да не взима със себе си никаква храна, но Майк не допускаше, че това включва закуските за из път! Може би нещата в къщите бяха някак различни и не можеха да издържат дълго на път? Майк взе загри­жено картата, като внимаваше да не докосне някоя изостанала ларва. Картата беше чиста и непокътната, както когато я прибра в раницата. Непонятна работа. Картата беше стояла до храната, но не беше постра­дала. Майк опита още нещо. Вдигна торбата и я по­мириса гнусливо. Нямаше и следа от ужасната смрад, която едва не го задуши преди малко. Недоумяваше какво става, но беше научил важен урок: повече никога нямаше да се запасява с храна от къщите по пътя.

В този момент нещо отново прибяга зад него! Майк вече започваше да се притеснява. Тръгвай! Обзе го отчаяние. Майк инстинктивно разгърна картата с надеждата, че ще му подскаже накъде да поеме. И ето я - червената точка ТИ СИ ТУК, показваща единст­вено сегашното местоположение. Разклонението лип­сваше въобще на безполезната карта!

"Проклятие!", избухна ядосан Майк.

Възклицанието беше крайно неуместно в тази зе­мя, но отразяваше неудовлетворението му.

"Страхотна карта, Блу!"

И отново долови раздвижване зад гърба си. Дали се промъкваше по-близо? Защо не можеше да го ви­ди? Как така се движеше толкова бързо? Какво беше? Сензорите в ума на Майк вече работеха на режим ПАНИКА и той бързо закрачи напред, като често поглеждаше зад гърба си. Но сянката като че ли знае­ше кога Майк ще погледне назад. Накрая темпото му се ускори дотолкова, че заприлича на състезание по спортно ходене. Присъствието зад него не изоставаше. Изплашен, Майк измина разстоянието от половин километър до разклонението по-бързо от целия път в тази непонятна земя.

Когато пристигна на разклонението, той беше задъхан от бързия ход - и от страха. Озова се на кръстопътя без никаква представа накъде да поема, но вече обзет от нерешителност. Закова се на място, скован от ужас, и нададе отчаян вик нагоре към обла­ците.

"Блу! Накъде да тръгна?"

Майк не очакваше да получи отговор, затова ти­хият глас, който прозвуча в главата му, го стресна.

"Използвай картата, Майкъл. Бързо!"

Майк не беше в настроение да подлага на съмне­ние смисъла или логиката на този съвет, тъй като само преди няколко минути беше направил същото. С от­работено движение той отново разви свитъка. Черве­ната точка ТИ СИ ТУК си стоеше на мястото. Тя не помръдваше, неизменно закотвена в средата на кар­тата. Но какво беше това? Майк се вгледа по-внима­телно, а по пергамента покапаха капчици пот.

Сега точката стоеше на разклонението! Тъй като Майк действително стоеше на кръстопътя, картата вече беше актуална. Мислите му препускаха толкова стрем­главо, че не му остана време да се възхити на ангелския хумор в смисъла на думата. До разклонението се вижда­ше стрелка, която недвусмислено сочеше надясно!

Майк не се поколеба. Навивайки картата, той свърна надясно и се изкатери по един малък хълм, Продължи да поглежда назад при почти всяка въз­можност, усещайки, знаейки, че невидимият преслед­вач е по петите му. Зелената сянка се плъзгаше между камъните и храстите, ускорявайки ход заедно с него. Когато прехвърли възвишението, Майк въздъхна с облекчение. В далечината се виждаше друга къща! Той почувства, че спасението е наблизо. Без да престава да се озърта, Майк се затича по пътеката към мястото, където го очакваше безопасност, подслон - и храна.

Тъмното зло същество зад Майк побесня! Ако той се беше поколебал още малко на пътя, ТО щеше да го хване! ТО кипеше от яд заради пропуснатата възмож­ност и се загнезди високо в дърветата точно пред искрящата оранжева къща, в която влезе Майкъл То­мас. Гнусното същество се приготви да чака. ТО беше търпеливо.

На прага на оранжевата къща стоеше дългоочак­ваният ангел. Майкъл се слиса от изненада, когато "Ориндж" , както той реши да го нарича, изрече пър­вите си думи.

"Здравей, Майкъл Томас на Чистото Намерение! Очаквахме те."

"Здравей!" Майкъл се помъчи да прикрие облек­чението и задъхването си. Гласът му трепереше. С мъка се удържа да не прегърне огромното оранжево същество, което стоеше пред него. Толкова се радва­ше, че отново го закриляха.

"Ела насам", каза оранжевият домакин, като се обърна и го въведе в "КЪЩАТА НА ДАРОВЕТЕ И ИНСТРУМЕНТИТЕ". Майк провери дали вратата е добре затворена. После го последва, разтреперан и останал без дъх от преживяното преди малко. Все още се страхуваше и терзаеше от въпроси за тази земя на объркващи контрасти.

И този ангел беше величествен. И този път Майк беше впечатлен от неговите размери и от добротата, която излъчваше. И това същество го накара да се почувства също толкова чакан и обичан, както други­те, с които се беше срещал досега. Сигурно всичките са от едно тесто, помисли си той.

"Всъщност, всички сме от едно и също семейст­во", каза ангелът.

Майк се смути, че толкова бързо беше забравил как протичаше общуването с тези духовни създания,

"Съжалявам", успя да промълви той. Ориндж се обърна и спря. Килна озадачено главата си. Майк го погледна в очите.

"Съжаляваш?" Ориндж замълча. "Понеже се въз­хити от моята величественост? Или защото се почув­ства обичан? Или понеже се питаш кои сме?" Ангелът се усмихна. "Идват ни много гости, Майкъл Томас. От мнозината, които посещават втората къща, ти засега задаваш най-малко въпроси."

"Има време", отвърна с въздишка Майк. Искаше да попита ангела за страха и паниката отпреди малко, Какво го преследваше? Ангелът разбра, че се задава въпрос.

"Не мога да ти кажа онова, което искаш да знаеш, Майкъл", заяви той.

"Не можеш или не искаш?", попита почтително Майк. Знаеше, че въпросът е риторичен, затова про­дължи: "Зная, че знаеш." Той се поколеба, после изст­реля другия си въпрос с шеметна бързина.

"Защо не можеш да ми разкажеш за него?", поиска да знае той.

"Ти знаеш за него повече от мен", отговори анге­лът.

"Как така?"

"Тук не всичко е такова, каквото изглежда."

"Ще бъде ли навън, когато изляза?"

"Да."

"Към този свят ли принадлежи? Вижда ми се не на място в тази духовна атмосфера."

"Двамата имате еднакви права да бъдете тук."

"Може ли да ми навреди?"

"Да."

"Има ли как да се защитя?"

"Да."

"Ти ще ми помогнеш ли?"

"За това съм тук." Ангелът притихна, а Майк внезапно прекрати разпита.

Отговорите на Ориндж убедиха Майк, че ангелът знае всичко. Той започна да се успокоява. Щом той знае, значи и аз има какво да науча, помисли си Майк. Ще проявя търпение. Убеден съм, че по-нататък ще ми се покажат още неща. Тук явно принципът е такъв. Изведнъж той си спомни колко безполезна беше му се видяла картата само преди един час и как го беше спасила в критичния момент.

"Бог е съвсем на място, както знаеш", каза ангелът през смях. Ориндж отново се настройваше на често­тата на мислите на Майкъл Томас. Оранжевото съ­щество се обърна и пое към вътрешността на къщата. Майк го последва.

"Започвам да свиквам", каза той, вървейки. "По­лучаваш онова, което ти е необходимо, само в момен­та, когато ти е необходимо?"

"Нещо такова", отвърна ангелът. "Ниско вибрационната човешка времева матрица е линейна, Майкъл." Ориндж очевидно също беше учител. "Ангелското време не е."

"А ВИЕ как възприемате времето?" Междувременно се озоваха в някакъв склад. Склад? Като предишната къща, вътрешният мащаб на тази беше ги­гантски. Майк зяпна от почуда, когато видя десетките рафтове и полици в помещение, високо поне 15 метра

"Ние нямаме минало или бъдеще", обясни ангелът. "Вашата представа за време се развива в права линия, докато нашата се върти по потока на часовниковата стрелка със спрян двигател. Винаги можем да видим в пълна степен развоя на събитията, понеже тя винаги е под нас, затова съществуваме в едно посто­янно "сега". Нашето движение винаги се осъществява около един известен център. Понеже вашето движение е линейно и вие се движите само напред, никога не успявате да изживеете пълноценно настоящето. Обръщате се назад и виждате къде сте били. Поглеждате напред и виждате накъде вървите. Никога не успявате да изживеете съществуването като БИВАНЕ. Вместо това познавате съществуването като ПРАВЕНЕ. То е  част от вашата нисша вибрация и е подходящо за вашето измерение."

"Това обяснява картата", каза Майкъл, спомняйки си, че червената точка ТИ СИ ТУК винаги стоеше в средата, и че събитията в неговото ново съществуване се развиваха около една точка. Пълна противоположност на човешката карта, помисли си Майк.

"Точно така!", подхвърли през рамо Ориндж, без да забавя ход. "Във вашата времева матрица картата е ясна, а човекът се движи. Така е, защото възприемате времето и реалността като константа, а човекът е променливата. Когато се доближи до нашата вибрация и времева матрица, човешкото същество става известната константа, а картата или реалността - променливата."

Тук Майк се замисли сериозно. Прозвуча му обър­кващо, но някак познато. Случката на разклонението пред оранжевата къща го беше убедило в ценността на духовната пътна карта, дори да се разминаваше с очакванията му. Знаеше, че при следващия избор от подобно естество нямаше да се тревожи, докато не стигне до кръстопътя - и тогава картата щеше да му бъде от полза.

Също като Блу, Ориндж разведе Майк из много красиви и богато украсени зали по пътя към мястото за спасение, храна и почивка. Само че в тази грамадна къща нямаше стелажи с надписи както в Къщата на картите, а каси с табелки. И тук названията бяха пре­димно на онази особена арабска азбука, която Майк не умееше да чете, но той правилно предположи, че все някъде имаше каса с неговото име, която го очак­ваше.

"Това са твоите покои", каза Ориндж. "Утре се залавяме за работа. Храната ще ти бъде сервирана в стаята вляво. Можеш да се измиеш в стаята вдясно. Храната ти е приготвена." С тези думи Ориндж затво­ри вратата на помещението, отредено за Майк, и се оттегли.

Майк се вторачи в затворената врата. Може да си ангел, но обноските ти са под всякаква критика, по­мисли си той, стъписан от липсата на прощален поз­драв. Е, не може да се очаква да разбират напълно човешката природа.

И този път Майк се нахрани обилно. Излапа вкус­ните ястия и се възхити на ръчно резбованите дървени прибори. Стана му неудобно да остави мръсните чи­нии на някой друг, но после си спомни колко мразеше да мие съдове. Знаеше, че макар да не ги виждаше, тук сигурно имаше други създания, които се грижеха, за тези неща. Каква странна комбинация, каза си Maйк. Ангелска обител, която обаче предлага храна на съществата с по-ниска човешка вибрация.

Замисли се за канализационната система и тогава го осени изумително откритие: от дни не беше ходил по нужда! Тук НЯМАШЕ тоалетна! Имаше баня, но нищо повече. Майк осъзна, че не беше изпитвал човешкия "зов на природата" откакто мина през вратата. Нещо ставаше с тялото му в тази чудна страна. Нямаше нищо против да се освободи от ... облекчаването на нуждите, но това наистина беше странно.

На сутринта Майк се почувства изпълнен с енергия. Закуси сам с пресни плодове и хляб и се наслади на превъзходния вкус на храната. Разгледа внимател­но ангелската храна и забеляза, че е някак различна. Реши да разпита Ориндж за нея.

"Тя е в нашата времева матрица", обясни развеселен ангелът от отворената врата на стаята. Беше дошъл и дочул мислите на Майк. Ориндж продължи: "Тя не може да съществува на по-ниско вибрационно ниво и съдържа духовни качества, които са междуизмерни. Затова няма човешки отпадъци, Майкъл, и затова не може да се съхранява. Тя не познава минало и бъдеще. Създава се няколко мига, преди да я изядеш и няма да издържи, ако я изнесеш оттук."

"Вече се убедих в това", призна Майк, спомняйки си отвратителната гадост на пътя към къщата на Ориндж, която едва не го вкара в беля.

Ангелът изведе Майк от жилищните помещения и го въведе в голяма кръгла, добре осветена зала. Няколко каси бяха отворени и имаше няколко оранжеви пейки за сядане. Забелязваха се и други приготов­ления: нещо подобно на олтар, благовония и странни наглед пакети.

"Добре дошъл в Къщата на даровете и инстру­ментите, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза ангелът и погледна Майк. "Седни, ако обичаш. Чака ни доста работа."

Последва дълга върволица от учебни уроци. Пос­ле се проточи още по-дълъг урок от практически изпитания за използването на даровете и инструмен­тите на тази нова духовна вибрация. Обучението на Майк в тази оранжева къща щеше да продължи повече от три седмици.

"Постепенно повишаваш вибрацията си, Майкъл Томас", повтаряше често Ориндж в хода на учебния процес. "Това са обещаните дарове и инструменти, които ще ти помогнат да постигнеш задачата си. Заслужи си ги с твоето намерение. Не можеш да вле­зеш в следващите къщи без познанието как действат и изобщо не можеш да се прибереш у дома, ако не ги овладееш майсторски."

Майк слушаше внимателно. Знаеше, че това беше подготовка за завръщането му у дома и помнеше, че му бяха споменали за това обучение. Ориндж разгръ­щаше пред очите му най-различни дарове. Някои като че ли бяха изработени от прекрасен кристал и чрез церемонии и намерение се поставяха в тялото му, за да увеличат духовната му сила. Ориндж му обяснява­ше предназначението на всеки един и му даваше време да усвои смисъла. После трябваше да повтори науче­ното. Това не беше лесно, тъй като на изпитанията трябваше да обяснява концепции и да използва съвсем нови понятия.

Ориндж разказваше как хората дошли на плане­тата, носейки определени качества, принадлежащи към други светове на съществуване - други животи в миналото. Майк беше слушал за това, но не беше готов да го чуе от ангел! Смяташе, че някой ден дълговлас индийски гуру може да подхване темата, но ангел! Миналите животи бяха основната суровина на човечеството, каза му Ориндж, а указанията от миналия живот се прехвърляха в следващия при раждането под формата на уроци. Тези уроци се наричаха "карма" или "клетъчна памет", или "опит", както им казваха някои. Кармата поощряваше човешкото учене и по някакъв начин помагаше на планетата. Така се развиваха съ­битията живот след живот. Ориндж каза на Майк, че за да премине в нова вибрация, трябваше да премахне част от старите качества, например кармичните уроци, с които се беше родил. Пътят към дома не ги допускаше - подобно на случката с развалената храна.

Изведнъж Майк се видя като куп разложена плът на пътя - която не обръщаше внимание на учителя. Така че удвои вниманието си, за да не стигне дотам, Уф!

Ориндж видя мислите му. Разсмя се на глас и сподели радостта си. Майк се удиви колко близък чувстваше ангела. Той беше прекрасен учител. И чуде­сен другар - макар че не нямаше навика да поздравява при среща и раздяла.

Майк се научи да оформя мисли, които действи­телно създават енергия. "По този начин контролираш твоята действителност", обясни му Ориндж. "Изпол­звай вътрешния си духовен усет и знания, за да се насочиш към ситуациите, които заслужаваш и които си планирал." Майк нямаше представа какво означа­ваше това, но послуша напътствията и явно издържа всички изпити. Духовният упълномощаващ дар на съ-творяването беше вложен в съществото му, заедно с дарбата да изчисти всички кармични атрибути от миналите си инкарнации. Всеки дар се отбелязваше с церемония и устен изпит. Освен това всеки един се трансформираше от физически в духовен, докато се усвояваше от тялото му под указанията и прецизното ръководство на големия оранжев ангел.

Майк имаше чувството, че се посвещава в свят духовен чин! При всяко повтаряне на уроците на Ориндж, той виждаше как ангелът наднича в сърцето му! Ориндж умееше да бъде настойчив и когато Майк даваше обещания и изразяваше намерението един или друг дар да бъде имплантиран в неговия център на духовната сила, ангелът четеше душата му. Отначало Майк се смущаваше, но после осъзна, че ангелът проверяваше честността и последователността на ду­мите му. Ако се беше престорил, Ориндж веднага щеше да разбере и нямаше да му позволи да продължи нататък.

В края на втората седмица всички малки пакети бяха отворени, разучени и вложени в духовния Аз на Майк, наред с нужните изпитания. Имаше един много труден изпит. Майк се страхуваше от малки простран­ства; не знаеше защо, но още в най-ранно детство разбра, че го обзема паника, ако остане затворен в тясно помещение. Един от подаръците на Ориндж беше силата да преодолее тази фобия. Майк изрази намерението и изпълни церемонията, Ориндж му каза, че чувството на ужас от затворени помещения е КАРМИЧНО НАПЛАСТЯВАНЕ и неговото очистване представлява очистване на много други изживявания от минал живот, които Майк беше донесъл в сегашния си човешки образ.

Няколко дена по-късно Ориндж отвори една го­ляма каса. Само че вместо да извади нещо от нея, той най-любезно помоли Майк да влезе вътре! После зат­вори капака и тъмнината обгърна клекналия ученик, Майк чу зловещото, шумно изскърцване на пантите и ключалката. После всичко потъна в тишина и непро­гледен мрак.

Майк чуваше ясно дишането си в затвореното пространство и се чувстваше притиснат и смачкан. Чуваше дори ударите на сърцето си. Ориндж не му обясни нищо. Не беше необходимо. Това беше още едно изпитание, което Майк не можеше да заобиколи.

За десетина секунди сърцебиенето му се ускори при спомена за проблема му. После, когато цялото му тяло трябваше да изпадне в пристъп на паника, чув­ството за клаустрофобия се стопи и той се отпусна. За своя радост Майк осъзна, че дарът беше подействал и тялото му отначало беше реагирало постарому, но неговият нов дух го беше укротил. Обзе го усещане за покой и Майк даже взе да си тананика песнички и накрая заспа. След около час доволният Ориндж от­вори сандъка и го пусна навън.

"Ти си забележителен, Майкъл Томас на Чистото Намерение", каза ангелът, широко усмихнат. Майк видя гордост в очите му. "Повечето не стигат дотук."

Едва сега Майк осъзна, че не беше единственият, пожелал да поеме по пътя към дома. Тази мисъл го беше спохождала вече няколко пъти, но той не й беше обръщал внимание. Нощем неведнъж бе размишля­вал за това, след като Ориндж приключи с даровете и започна да вади големите инструменти. През третата седмица на обучението ангелът извади големия сан­дък.

"Тук има три инструмента, които ще ти бъдат необходими по пътя", произнесе отчетливо Ориндж. Той се приближи до специалната каса и я отвори. Всеки път когато ангелът отваряше някой пакет или каса, Майк се размърдваше оживено на пейката, пи­тайки се какъв ли ще бъде следващият магически инструмент, който ще повиши духовното му съзнание, познание или сила. Но не очакваше онова, което му даде Ориндж.

Ангелът беше обърнат с гръб и не се виждаше какво вади от касата. Когато поднесе първия инстру­мент, Майк зърна проблясването на нещо сребърно. НЕ! Не беше възможно - Ориндж държеше огромен меч!

"Виж меча на истината", заяви оранжевият ангел и поднесе оръжието на Майкъл Томас. Ако беше го­лям в ръцете на ангела, мечът изглеждаше грамаден в ръцете на Майк. Беше изключително тежък и непо­датлив. Майк не вярваше на очите си.

"Това е истински меч!", възкликна той.

"Както и всички останали дарове", напомни му Ориндж. "Само че това е един от трите дара, които ще носиш извън тялото си по пътя до другите четири къщи."

Майкъл подържа меча известно време, любувай­ки се на красотата му. Да, името му беше гравирано върху него - поне така предполагаше. Острието беше изпъстрено с фигури и знаци с дълбок духовен смисъл. Дръжката беше голяма, украсена с някакъв блестящ кобалтово син камък. Мечът беше удивителен - и дву­остър.

"Опитай се да го завъртиш." Ангелът отстъпи назад.

Майкъл изпълни заръката и мечът се развъртя сам! Неочакваната мощ на оръжието прекатури Майк! Той стана, чувствайки се глупав и тромав, и опита отново. Ориндж улови ръката му и не му позволи.

"Чакай, виж дали така не е по-добре." Ангелът отново се надвеси над касата и извади още нещо, Новият предмет също засия със сребърен блясък. Огромен щит! Майк поклати глава невярващо. Какво ставаше тук? Ама че странна работа. Духовни дарове? Бойни оръжия? Да не ме подготвят за някой минал живот в Камелот?

"Не всичко е такова каквото изглежда, Майкъл Томас на Чистото Намерение." Ориндж стоеше пред него с щита в ръка, отговаряйки на мислите на обър­кания ученик. "Опитай сега."

Той му показа как да привърже щита към ръката си и му обясни, че щитът и мечът се балансират взаимно, така че ще може да замахне с меча, без да се прекатури - което беше полезен съвет.

"Майкъл", каза ангелът, "щитът е познанието за Духа. Заедно с истината, равновесието е всемогъщо! Мракът не може да съществува там, където има зна­ние. Никоя тайна не може да оцелее в светлината, а светлината ще се създаде, когато истината се разкрие от проучване на знанието. Това е най-могъщото съче­тание. Познанието и истината трябва да се използват заедно."

"Има ли още нещо в тази каса?", попита Майк на шега, залитайки под тежестта на меча и щита.

"Интересно е, че попита!" Ориндж отново се над­веси над касата, а Майк се вторачи невярващо в него, Ангелът бръкна дълбоко и извади предмет, който беше още по-голям от останалите, и отново сребърен.

"Виж доспехите!", възкликна зарадван оранже­вият ангел, развеселен от стъписаното изражение на Майк.

"Не разбирам!" Майк се стовари на пейката. "Как ще се науча да нося всичко това?"

"С практика", отговори Ориндж. "Ето, дай да ти покажа."

Ангелът взе меча и щита. Помогна на Майк да облече тежката, богато украсена ризница. Напомняше на корсет и покриваше торса му. Пасна му точно и обгърна тялото му като ръкавица - идеално! Ориндж закопча токите и го препаса с колан със специална ножница, където да прибира меча на истината; после му показа как да прихване тежкия щит със специален каиш на гърба си, за да го носи по пътя.

"Майкъл Томас на Чистото Намерение, сега ти притежаваш трите инструмента, които ще ти позволят да преминеш в новата вибрация. Имаш меча на исти­ната, щита на знанието и накрая - доспехите на Духа. Доспехите се наричат "Божията мантия" и символи­зират мъдростта, необходима за правилното използ­ване на другите два дара. Утре започва обучението ти като воин на светлината. Трите инструмента съдър­жат огромна сила. Никога не ги използвай поотдел­но!"

Ориндж взе оръжията от Майкъл и го отведе обратно в стаята му, където той се изми, нахрани и легна да спи. Дълго лежа в кревата, разсъждавайки над многобройните странности, на които се натъкна в тази велика земя. Накрая заспа с множество противоречи­ви мисли.

На сутринта Майк отново отиде в учебната зала. През следващите няколко дни ангелът започна да го учи да борави умело със старите оръжия. Първото упражнение беше по равновесие. Ориндж го накара да тича нагоре-надолу по стълбите в пълно бойно снаряжение - изваден меч и вдигнат щит. После му показа как да пада и да става бързо, ползвайки щита като противотежест. Междувременно Майк забеляза, че снаряжението никога не се замърсяваше, нито се нараняваше.

Категория: Книга 5: Пътуване към дома | Разгледан: 1110 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 2
24.04.2009 Спам
1. Бонд (Бонд) [Материал]
Той тича с него, вървя с него, въртя се с него прави всичко друго, освен да се сражава. Постепенно добиваше усещане за равновесие. С течение на времето се прояви нещо странно. Вечер, когато сваляше снаряжението, не изпитваше облекчение от свалянето на тежките оръжия. Вместо това се чувстваше малък и беззащитен и прекалено олекнал!

Минаха много дни, преди Ориндж да започне последното обучение в боравенето с меча на истината, Майк очакваше ангелът да се превърне в някакъв учител самурай и да го научи да се бие. Но не стана така.

"Вече си готов да овладееш боравенето с тези оръжия, Майкъл Томас", каза Ориндж. "Извади меча."

Със замах, който би посрамил всеки рицар, Майк извади с лекота масивния, дълъг меч. Ангелът го погледна с одобрение.

"Сега го вдигни към Бог." Майкъл изпълни заръката. "Преди да изговориш твоята истина, Майк Томас, почувствай меча."

Майк не разбираше какво имаше предвид Ориндж. Да почувства меча? Та той беше в ръцете му. Как би могъл да не го чувства?

"Майкъл Томас на Чистото Намерение", изрече тържествено оранжевият ангел, "вдигни меча високо и кажи твоята истина. Вярваш ли в Бог?"

Майк взе да схваща идеята. Отново този въпрос! Само че този път той държеше масивно духовно оръжие, насочено към небето, и трябваше да произнесе някаква реч? Майкъл подхвана вече заучения си отговор.

"Да, вярвам, Ориндж. Тъй като виждаш в сърцето ми..." Майк се стъписа и не можа да продължи. Мечът започваше да вибрира. Почти пееше и предаваше интензивна вибрационна топлина надолу по ръката и гърдите му. Щитът жужеше в отговор - определено. Доспехите също се затопляха! Оръжията, които беше свикнал да носи с лекота, като че ли оживяха от намерението му! Майк се зашемети от усещането за сила в тези инструменти, които държеше и носеше. Спомни си, че произнася реч.

"Наистина обичам Бог!" Майк вдигна меча високо и действително го ПОЧУВСТВА как вибрира с искреното му намерение. Почувства прилив на сила. Почувства се просветлен. Струваше му се, че може да стои така цял час, размахал тежкото, вибриращо оръжие, заявявайки решението си да се завърне У ДОМА, където му беше мястото. ПОЧУВСТВА, че трите инструмента вибрират и пеят с честотата на музикалната нота фа, която резонираше в сърцето му. По лицето му потекоха сълзи, понеже усети и прозря значението на церемонията. Оръжията приемаха биологията му. Интегрираха се в Духа му, а неговото искрено намерение беше катализатор за церемонията! Значи това беше предназначението на меча, щита и доспехите? Те бяха метафора. Какво друго можеха да бъдат? Това обяснение удовлетвори Майкъл Томас, понеже го издигна на ново ниво на решимост и осъзнаване.

Тази вечер Ориндж и Майкъл Томас обмениха любящи чувства. Майк знаеше, че часът на отпътуването му наближава. Ориндж така и не му показа как да се бие, понеже оръжията бяха просто символи. Майк го разпита за дома и пътя. И постоянно се чудеше защо оръжията на земната война се преподават в тази свята духовна земя. Ориндж успя да се изплъзне от всички въпроси освен онези, които беше допустимо Майк да научи - но дори техните отговори бяха завоалирани.
"Ориндж, от теб би станал чудесен политик на Земята", шегуваше се Майк.

"С какво заслужих тази обида", отговаряше в същия тон ангелът.

"Чувствам се толкова привързан към теб." Maйк усети, че сълзите го давят. Наистина не искаше да напусне този велик ангел учител.

"Замълчи, Майкъл Томас на Чистото Намерение, Ще ти доверя една ангелстанска тайна." Ориндж беше измислил думата специално за Майк. Наведе се, за да се гледат в очите, и продължи: "Ти и аз - ние сме от едно семейство. Не се сбогуваме, понеже никога не се разделяме. Аз винаги съм с теб, на твое разположение, Ще видиш ... но сега е време да се оттеглиш."

Майк се стъписа от прямотата на тези думи. От едно семейство? Как така? После се почувства глупаво, понеже си даде сметка, че Ориндж го е подслушвал първата нощ, когато се оплакваше от липсата на обноски на ангелите. Ама че отговор! И какво разтърсващо откровение! Каква мисъл! Те никога не ме изоставят?

За първи път от три седмици насам Майк си спомни, че на кръстопътя Блу го беше посъветвал как да използва картата. Тогава беше чул гласа на синия ангел в главата си.

"Ти познаваш ли Блу?", попита Майк на шега.

"Не по-зле от самия себе си", гласеше отговорът на оранжевия ангел.

:

24.04.2009 Спам
2. Бонд (Бонд) [Материал]
Майк не каза нищо и се оттегли в стаята, която постепенно беше обикнал, мястото, където се хранеше и спеше. Макар да не се каза нищо за отпътуване, Майк взе да прибира нещата в торбите, които почти беше забравил - приготвяйки се да продължи пътуването на сутринта. Хвърли бегъл поглед на книгите и снимките и отново въздъхна при мисълта за земните си преживявания и ценността на оскъдните си притежания. Те вече му се струваха неуместни.

На сутринта след закуска Майкъл Томас застана умислен на прага на Оранжевата къща. Ориндж го беше повел мълчаливо натам, а Майк го последва. Само че този път носеше допълнителен товар - торбата с картата, новите инструменти, които подрънкваха на всяка крачка, и двата сака с книгите и снимките.

"Майкъл, убеден ли си, че искаш да вземеш всичките тези неща с теб?", попита оранжевият ангел. "Би било по-добре да ги нямаше."

"Те представляват цялата ми земна собственост", отговори Майк. "Нужни са ми."
"За какво?"

Майк се замисли над въпроса, но дори за миг не му мина през ума да остави торбите.

"За да помня и почитам предишния си живот", каза той.

"За връзка със старите начини, Майкъл?"

Този разпит започваше да го дразни. Ангелът заговори отново.
"Защо не оставиш торбите при мен, Майкъл? Аз те обичам и ще ти ги пазя, ако някога решиш да се върнеш тук."

"Не!" Майк не искаше да чува нито дума повече за торбите си. Това си бяха негови вещи и той щеше да си ги пази колкото може по-дълго. В тази странна земя имаше нужда от нещо, което да му напомня кой е всъщност.

Ангелът кимна. Майк винаги получаваше своето. Забелязваше, че всички ангели зачитаха избора му и никога не оспорваха окончателните му решения.
Майкъл Томас не се сбогува с Ориндж тази сутрин. Застанал на стълбите срещу ангела, с който беше прекарал седмици, той си спомни обяснението на Ориндж.
"Доскоро", каза Майкъл, без да си вярва.

Ориндж просто се прибра и затвори вратата. Не знам защо постъпват така, помисли си Майк. Без прощаване - направо ти затръшват вратата.

Майк пое по пътя в нова посока. Единствената му мисъл беше да не изпусне нещо, понеже беше натоварен като магаре. Саковете, торбата с картата, плюс меча, щита и доспехите му идваха в повече. Недоумяваше защо тези тежки символи на новата епоха трябваше да се мъкнат на гръб! Ама че тъпа сделка, тайно си мислеше Майк. Сигурно приличам на глупак. Наистина ли са ми необходими тези оръжия? Никога няма да ги използвам в битка. Изобщо не умея да си служа с тях! Ориндж така и не ме научи. Те са само за фасон и церемонии, така че защо просто не ми ги показа?

Погълнат от усилието да балансира с новия товар и старите торби, Майк беше забравил за предишните трудности с пътя. Беше забравил, че нещо го чакаше. Докато крачеше, подрънквайки по пътя, тъмнозелената зловеща сила го следеше откъм дърветата. Нещото оглеждаше Майк с интерес. Старият Майк го нямаше. На негово място крачеше нов човек с оръжия и сила! Вече нямаше да е лесно. Трябваше да се измисли нова стратегия - която да може да излезе насреща на Майкъл Томас с неговата сила и целеустременост. И това щеше да стане, но дотогава тъмното създание щеше да продължи да го следва от разстояние, дебнейки възможност да го нападне. ТО се впусна в потайно и скришно преследване на Майкъл Томас на Чистото Намерение. ТО беше твърде решено да не позволи на този човек да стигне до последната врата с надпис "дом".

:

Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   54.211.73.232       Создать сайт бесплатно    Неделя          23.11.2014, 18:53