Сега ще ви дам споменатата метафора, която може да ви помогне... защото най-смешното е, че в клетъчната структура на собствената ви биология има ориентири за начините, по които е организирана Вселената! Искаме от вас да си представите, че можете да задавате въпроси на клетките на собствената си ръка. Колкото и странно да ви изглежда, те ще бъдат в състояние да ви отговарят с духовна мъдрост, както и с биологична точност... и да ви разкрият истината. И така, можете да попитате ръката си:

Коя си ти?

"Ние сме твоята ръка... специалист. Аз съм механик и обслужвам цялото." (Забележете използването на "аз" и "ние"; това е важно.)

На кого принадлежиш?

С пълното съзнание, че дланта с пръстите принадлежат на цялата ръка, нейните клетки ви отговарят: "Аз не принадлежа на ръката; аз посреднича на цялото. Защото без мен цялото не би могло да се храни лесно. Щеше да му бъде трудно дори да става или да сяда. Всичко, което е добро за него, е добро и за мен."

Кой е твоят ръководител? Кой е шефът?

"Нямаме такъв. Защото всичко, което е добро за цялото, е добро за ръката. Няма бунтове, защото вътре в организма съществува само любов и равновесие и уместен поляритет между частите."

Кой те е създал?

"На клетъчното и атомното ниво на моята структура е енергията. Ние не сме били винаги ръка. Някой ден ще престана да бъда ръка... а после, може би, някой ден отново ще стана ръка. Енергията е неунищожима, следователно аз винаги съм била и винаги ще бъда тази енергия. Цялото не се променя, а броят на частите винаги остава един и същ."

Това са думи на собствената ви ръка! Доста мъдри за ръка...

Щастлива ли си?

"Да. Ние имаме взаимоотношения на любов с околните части. Не съществува нищо негативно, никакво недоволство и нищо неуместно. Ние сме балансирани (или винаги в процес на уравновесяване)."

Тогава бихте могли да зададете на ръката един подвеждащ въпрос, например:

Разкажи ми за борбата вътре в теб!

... (С пълното съзнание за защитните системи в собственото ви тяло и за предназначението на антителата и имунните битки, и за борбата, която са ви казвали, че бушува във вените ви.) Но ръката продължава да ви се усмихва и казва: "Уместно е за човешкото тяло да се разхожда свободно по Земята сред болести и микроби... и сред бактерии, които проникват в тялото, което може да изглежда странно. Но съвсем уместно балансираното тяло притежава защитните механизми да ги неутрализира, да превърне отрицателното в положително, да се ребалансира, да ги асимилира. Това изобщо не е борба. Това е трансформация, уместна балансираща асимилация. Изобщо няма битка. Аз съм в мир."

Това са въпроси, задавани на собствената ви биология, и отговорите, които тя наистина би ви дала. Това са и отговорите, които щяхте да получите, ако попитахте частите (групите от същества) на Вселената от центъра навън. Защото йерархията не отразява по-малкото или по-голямото, а само организацията към съзидателната цел (която ще връща обратно към себе си, включвайки всичко в центъра). А сега стигаме до "кой... и защо".