Проектът НААКР » Книга 6: Партньорство с Бог




    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS



Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Речник


00:20
11.12.2016
Неделя
50.16.17.16


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Крион » Книга 6: Партньорство с Бог » Проектът НААКР

Послания от Крион [8]Книга 1: Финалната епоха [49]Книга 2: Не мисли като човек [43]
Книга 4: Притчите на Крион [25]Книга 5: Пътуване към дома [13]Книга 6: Партньорство с Бог [137]
Книга 3: Алхимия на човешкия дух [65]

Проектът НААКР

Като вратите на повечето офиси, тази се затвори с хлопване, тъй като беше от онези дебелите, които изоли­рат шума. Влезе стройната секретарка, прикова за мо­мент погледите на неколцината насядали около масата мъже, след което зае мястото си и се приготви да води записки по дискусиите.

Беше в средата на 80-те години някъде във Вирджи­ния. Учени от АРКО Продъкшън Текнолъджи Корпорейшън се срещаха с висши служители от флота и воен­новъздушните сили в строго секретен офис. Нямаше униформени, тъй като военните отдавна бяха научили, че журналистите следят движението на висшите офице­ри. Затова предпочитаха строги делови костюми - така че генералът не носеше отличителните звезди на воен­новъздушните сили, нито адмиралът широките ленти на флота. Високопоставените военни се чувстваха някак неловко без униформи и се въртяха смутено на столо­вете.

Хората от АРКО бяха подготвили графики и цитати. "Да пристъпим по същество", каза един от учените. "От предишните ни контакти знаете, че сме разработили патентите на Ийстлънд и Тесла в работеща система." Погледите на всички бяха приковани към учените, тъй като някои от военните не бяха в течение на цялата истина до днес. Един от тях се прозя, очаквайки поред­ната отегчителна среща.

"Господа", продължи ученият, "как ще реагирате, ако ви кажем, че вече сме в състояние да унищожим всяка ракета, прицелена към Съединените щати в пери­метър 7000 километра от нашия бряг без нито един изстрел?" Генералите от военновъздушните сили се подсмихнаха.

"А как ще реагирате, ако ви кажем, че със същата тази технология можем да установим връзка с всяка подводница, независимо на каква дълбочина се намира, моментално, в реално време, без тромавата подводна "камбана" за предаване на послания буква по буква, която използвате сега?" Адмиралът запази каменното си изражение, шлифовано през дългите години на прегово­ри с хора, които винаги искаха нещо.

"И това не е всичко, господа", продължи делово ученият. "Ние смятаме, че тази технология ще ни позво­ли да надникнем в земята на дълбочина от няколко километра, в зависимост от геоложкия строеж, виждай­ки атомни бункери, силози - като рентгенова снимка на цялата вражеска топография.., и това не е всичко."

Ученият стана от стола си и се приближи към про­жекционния апарат. "Въз основа на нашите експеримен­ти смятаме, че със същата тази нова технология ще можем да манипулираме атмосферата над всяко бойно поле на Земята." Никой не реагира, но всички осмисляха последното изречение. Адмиралът, в чийто уши продъл­жаваха да звънят думите за установяването на връзка с подводниците, заговори пръв. "На каква цена?"

Ученият беше подготвен за този въпрос. "Адмирале," каза той, "цялата ни програма за следващите 10 години ще ни струва по-малко от половината от цената на една атомна подводница и...", той замълча за по-голямо въздействие, "Конгресът вече е финансирал на­чалните експерименти."

"Постижимо ли е?", попита скептично адмиралът.

"Напълно... и вече е патентовано", отговори уче­ният.

"Каква е технологията?", попита адмиралът.

"Ще инжектираме високочестотна радио енергия в йоносферата, за да създадем огромни нискочестотни виртуални антени. Тогава можем да фокусираме енерги­ята от това "йоносферно огледало", така че да унищо­жава приближаващите се ракети - без никаква електро­ника. Ще го направим като загреем зони на долната и горната йоносфера - буквално ще я сварим - образувай­ки своеобразна електронна леща. Така целенасоченият фокус предава съобщения дълбоко във водата за подвод­ниците и сваля ракетите." Той продължи, без да чака отговор.

"Селективното затопляне на атмосферата може да променя времето. На практика ние можем да създаваме наводнения, суши - много полезни за армията." Сега ученият изчака реакция.

"Все още не сте ни обяснили каква е технологията", заяви адмиралът.

"Използваме произволни техники за предаване, зад­вижване и пулсиране", каза човекът от АРКО. "Виждате ли..."

"Скаларна технология", прекъсна го един от висши­те военновъздушни офицери, "от времето на Тесла. Дос­татъчно дълго се мъчихме с нея, без да можем да дого­ним достиженията на Съветския съюз. Тяхната тайна система "Кълвач" беше неин вариант - и обърка кому­никационните ни системи. На този етап, господа, тя е нещо като Светия Граал на отбранителната технология за всички нас - във всички клонове на армията."

Адмиралът заговори отново. "Добре, какви са не­достатъците? Колко бързо можем да се сдобием с нея и какво ще кажете за секретността?" Осветлението в залата угасна и се включи централен прожектор. "Вижте това, господа." На екрана се появи сграда, заобиколена от ограда. Вътре имаше няколко невинни бараки и 36 вретеновидни антени - в никакъв случай злокобните оръжия, които си представяха военните. Навсякъде има­ше сняг и лед, а някакъв човек в дебело зимно яке стоеше на няколко крачки от бараките, като че ли позираше пред обектива.

"Господа, обърнете внимание какво ще знае общес­твеността за НААКР: Програмата за проучване на висо­кочестотни активни сияния. За широката аудитория това е малък научен експеримент в една гора от черен смърч в централна Аляска - далеч от всякакво населено място." На екрана се появи графика на Земната йоносфера.

"След време ще разполагаме с 360 антени. Когато проектът заработи на пълни обороти в началото на 1997 година, ще започнем със затопляне или раздвижване на дупки с ширина 50 км директно над експеримента - нещо като микровълнова фурна. Ще пробием дупка и ще из­мерим данните. После ще пробием друга ... и т. н. По предварителни прогнози ще ни бъдат необходими три месеца за затварянето на всяка дупка и показанията ще започнат да ни ориентират как да фокусираме по-късно виртуалното огледало." Последва кратка пауза, после адмиралът заговори.

"Ами околната среда?", попита той. "Не трябва ли да изготвите докладна за въздействията върху околната среда? Миналата година преместихме няколко плаца и трябваше да измерим въздействието върху земните чер­веи! Как се справихте с еколозите?"

Човекът от АРКО бръкна в малкото си куфарче, извади дебелия доклад и го плъзна по масата, докато документът стигна до адмирала. Той погледна корицата. "Този доклад е изготвен от Военновъздушните сили!", избухна той.

"Съжалявам, адмирале", каза генералът от Военно­въздушните сили. "Преди няколко месеца получихме зелена светлина. Адмиралът хвърли продължителен по­глед на генерала.

Отвори докладната за въздействията върху околна­та среда и зачете, "... вълните на обикновено насоченият нагоре инструмент за изследване на йоносферата (ИИЙ) могат да повишат вътрешната телесна температура на хората наблизо; да подпалят пожари в багажниците на автомобилите, да взривят мунициите, използвани в елек­тронните възпламенители, и да объркат сигналите, на­вигацията и контролните кули на авиацията."

"Невероятно!", възкликна адмиралът и затвори док­лада. "Не знам как сте прокарали тази работа. А какво ще кажете за неизвестните въздействия? Ами озоновата дупка? Възможно ли е да нанесем непоправими щети на собствената ни атмосфера?"

"Все още не знаем", каза човекът от АРКО и се обърна, за да продължи презентацията. "Но ще разбе­рем."

Докладът от тази среща е въображаема компилация на няколко подобни дискусии през годините в края на 80-те. Всички действащи лица и факти са верни - дори докладната за въздействието върху околната среда, из­готвена от Военновъздушните сили, е цитирана точно, а ПРОЕКТЪТ Е РЕАЛЕН.

НААКР вероятно е най-опасният и смел експери­мент, осъществяван за отбраната на страната ни, с из­ключение на взривяването на първата атомна бомба в Лос Аламос. Преди това попитали физиците какви ще бъдат последствията. Имало всякакви предположения - от пълно фиаско до "подпалване на земната атмосфера". Те просто не знаели, но въпреки това провели експери­мента.

Списание "Попюлар Сайънс" от месец септември 1995 г. отразява НААКР. Това обикновено оптимистич­но и развлекателно списание категорично заклеймява начинанията в Аляска. Списанието посочва, че НААКР се управлява от Лаборатория Филипс към ВВС на САЩ и Службата за военноморски проучвания. Оборудването е предоставено от "Адвансед Пауър Текнолоджис", ба­зирана във Вашингтон дъщерна фирма на даласката компания "И-системс", отколешен производител на електроника, използвана във свръхсекретни проекти ка­то "самолетът за деня на страшния съд".

В статията се казва още, че Ричард Уилямс, физико-химик и консултант към Сарноф Лаборатори към уни­верситета в Принстън е много разтревожен и казва, "Спекулации и противоречия се свързват с въпроса дали ефективната излъчена мощ от 1,7 гигавата (1,7 милиарда вата) на НААКР с честота в диапазона от 1,8 до 10 мегахерца може да причини трайно увреждане на горна­та атмосфера. НААКР ще изхвърли огромни количества енергия в горните атмосферни слоеве и ние не знаем какво ще се случи. При подобни експерименти за кратък срок могат да се нанесат непоправими щети. Задължи­телно трябва да се подеме открито обсъждане. Всеки друг подход ще бъде акт на глобален вандализъм."

Какво смятат в Аляска? Отново според списание "Попюлар Сайънс" (септември, 1995): "Държавната слу­жителка Джанет Джеймс, която отговаря за областта, в която ще се провежда НААКР, неколкократно е питала хо­рата от военновъздушните сили за естеството на проекта и оттам й е било казано "да не се тревожи". Тя казва, "Имам чувството, че предстои нещо опасно. Настроена съм мно­го скептично. Според мен те не знаят какво правят."

Това не е техническо обяснение и аз няма да комен­тирам техническите страни на този военен проект, про­веждан под прикритието на най-обикновено проучване. Това е апел към всички, които четат тези редове, да научат повече за НААКР, за да го разберат в дълбочина. Наскоро беше публикувана една книга, която е солидно изследване на техническите аспекти на този експеримент - Angels Don’t Play This HAARP от Джийн Манинг и доктор Ник Бегич. Можете да я поръчате на телефон 907-249-9111. Това е "задължително четиво" за всеки, който се интересува от темата.

Лий Каръл
Категория: Книга 6: Партньорство с Бог | Разгледан: 557 | Добавил: Бонд | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   50.16.17.16          Неделя          11.12.2016, 00:20